Като кралете

Здравейте, днешният маратон на публикации продължава. Приемете необичайната бройка като компенсация за отсъствието ми, както и подранили коледни подаръци за читателите на блога. Сега ще ви разкажа една история, която не съм научил лично от главния герой в нея, а от приятел на неговата настояща съпруга, която пък я е чула от мъжа си, докато той говори на сън. Ето я и нея:

"Недодялко Простодушков бил обикновен човек - ходел на работа, пазарувал с намаление на разни промоции с цел пестене на пари и веднъж в годината си позволявал да пийне нещо (пак от липса на пари, а не заради някакво желание да бъде почти пълен трезвеник). Един ден обаче се оказало, че рода Простодушкови не бил чак толкова обикновен. Потърсили го от монархия на име Забутанистан със столица Някъдеситам. Визитата била от тамошен големец на име Пачкоброй Задоволников, който му разяснил, че Недодялко всъщност бил роднина на бившия крал Великомонарх Властолюбев и не просто някакъв роднина, а наследникът на престола, защото останалите претенденти не били живи или по никакъв начин не искали да управляват поради свои си причини. Още по-хубаво било, че езикът там бил почти същия като българския и той не се налагало да учи чужди езици. За кратко време нещата се развили динамично и той попаднал в неговото собствено кралство. Как звучи само, нали? Набързо му спретнали някакво въвеждащо обучение в комплект с церемония по коронясване и той вече можел да управлява.

Няма да ви описваме ентусиазма, с който бил изпълнен нашия човек. Не всеки ден ставаш крал. Още от първия му ден обаче той започнал да ниже гаф след гаф.

Ден 1 - Излязъл да поздрави народа си и забравил как да се прибере в двореца.
Ден 2 - Решил да празнува Никулден без да знае, че в страната му било забранено да се яде риба или изобщо да се говори по тази тема. По-късно в опита си да се извини за гафа обидил херцогинята на графство Ощеединпущинак чрез споменаване на факта, че бръчките на лицето й също са грешка, но са по-трудни за оправяне от неговия гаф. Накрая случайно разпалил отново утихналата преди два дни хилядолетна вражда между родовете Войнелюбови и Страшнозаядливчийски, което довело до бой в двореца и трудности при събирането на данъците поради категоричния отказ на двете фамилии да плащат данъци в един и същ ден въпреки настояването на придворните, че денят за данъци тук е само един и няма такава практика да се разделят плащанията.
Ден 3 - Ставайки от леглото настъпил придворната котка, което се смятало за лоша поличба. Наистина била такава - наложило се да го гипсират, а в страната в момента нямало практикуващ ортопед, тъй като предишният крал ги забранил със закон заради зле свършена работа от един такъв по крака на Негово Височество (според клюките било заради задявката на ортопеда с жена му, но официалната причина е изложената по-горе)
Ден 4 - на тържествения прием по случай встъпването си в длъжност Недодялко се опитал да сервира лично и то в изключително рядък и скъп порцелан. След забележката, че го е изцапал той се опитал да го измие и да изжули някои по-упорити петна с телче за съдове. По време на вечерята постоянно бъркал името на ястието "Придворна изгратенячка" като заменял третата буква на втората дума със предишната в тамошната азбука, която била досущ като нашата - имала само 3-4 букви в повече, но те били след Ж.
Ден 5 - дал амнистия на няколко души, които упорито го молели за това. После се оказало, че амнистия не значело "мистрия", както си мислел той. Освен това въпросните били видни антимонархисти в страната, лежащи в затвора заради опит за убийство на предишен монарх.
Ден 6 - нямало никакъв гаф. Причината била, че кралят прекарал деня предимно в леглото си.
Ден 7 - изказване на кралят предизвикало масова паника. Причината била, че на тукашния език имало различие с българския и фразата "Искам една чаша мляко!" означавала нещо като заповед за въвеждане на нов данък. За да не стават обърквания, трябвало да се казва "Искам ТОЧНО една чаша мляко!", чието значение е именно това, което си мислите. След множеството гафове (включително предупреждение за обявяване на война от страна на съседен Позабутанистан заради изказването на краля за евентуални териториални претенции към тях (в оригинал "Тук нямате ли площи, които стават за засяване на ориз, защото ми се е приял такъв?" - такива имало само във въпросната монархия, а тя категорично не позволявала търговия с Забутанистан или ползване на нейни територии за каквато и да било цел поради договорка, която съществувала от 10 години и била резултат от предишната война между двете кралства) висшите царедворци се събрали и решили, че кралят трябва да абдикира или да бъде свален с преврат. Кралят на свой ред избрал първото. Поради липсата на пряк потомък решили и да се откажат от монархията. Така Недодялко Простодушков управлявал само 7 дни. По тази причина жена му е научила историята нощем след слушане на това, което той говори по време на съня си. Недодялко се срамувал от това и по никакъв начин не смятал да го споделя с когото и да било."

Какво премълчават вицовете за Иванчо?

Всеки е чувал за Иванчо - герой от множество родни вицове, който често е дразнител за учителките си и има постоянна задявка с момиче на име Марийка. Това, което вицовете премълчават за него, днес ще излезе наяве. Какво е то ли? Първият ден в училище на Иванчо!

06:00 Майка му го побутва веднъж и казва, че трябва да се готви за церемонията. Той продължава да спи, а тя няма особено желание да продължи с опитите за събуждане и го зарязва.
07:00 Последователно започват речите на директорката на училището и на началника на инспектората. Иванчо още спи.
08:00 След края на церемонията децата влизат в училището. Иванчо пък е дошъл преди 1 минута и тепърва се запознава със съучениците си.
08:15 Децата вече с любопитство разглеждат учебниците си. Иванчо отегчено къса страници от своите и си прави хартиени самолетчета.
08:30 Учителката обяснява на децата къде са гардеробчетата им и прави 15-та забележка на Иванчо за неподходящо поведение по време на час.
08:45 Иванчо обмисля да извади от чантата си скритата добре биричка, но учителката му пречи, понеже го наблюдава непрекъснато. Причината за това е факта, че за 45 минути той е подобрил рекорда на всички времена за най-много забележки на ученик за целия първи учебен срок .
09:00 Иванчо заглежда Марийка и отбелязва, че му изглежда интересна.
09:01 Учителката разпуска учениците след сигнал за бомба, подаден от мобилния телефон на Иванчо.
10:00 След преглед на училището е установено, че няма експлозив, но никой (на първо място учителката) не иска да се връща вътре, ако и Иванчо ще е там. Така се взема колективно решение да прекъснат заниманията.

Очаквахте повече ли? Е, във вицовете не са споменали още нещо... Какъв е бил предпоследният учебен ден на Иванчо! Защо предпоследния, а не последния? Иванчо не е присъствал на последния си учебен ден - причините по-долу!

06:00 Иванчо се връща от дискотека. Под ръка с приятелка на Марийка.
15:00 Иванчо става от сън и решава да намине през училище. Ей така, от носталгия!
15:30 В училището се активира алармата, която предупреждава за пристигането на Иванчо.
15:35 Иванчо вече е получил два шамара (от Марийка и от приятелката й, която по-рано е споделила за "връзката" им), участвал е в колективен бой между 10 човека и е счупил вратата на класната стая за 16-ти път в последните 6 месеца.
15:40 Учителката говори на отличниците колко е доволна от времето, прекарано с тях. Иванчо дюдюка на важните според него моменти, докато играе "Solitaire" на лаптопа си.
15:45 Учителката с видимо облекчение се спира на най-важните моменти от обучението на Иванчо (предимно наказания и проблеми). Той пуска на лаптопа си звук, имитиращ аплодисменти.
15:50 Междучасие - Иванчо се сдобрява с Марийка някъде около женските тоалетни.
16:10 Иванчо се връща в класната стая. Всички лица помръкват при появяването му.
16:25 Иванчо играе играта "Колко пъти можеш да нацелиш Гошко на едно и също място от тялото му с помощта на прашка?" Досега има 10 попадения, 9 рикошета в случайни съученици и два счупени прозореца.
16:35 Иванчо сипва вода върху панталона на седящия пред него и сам си се смее одобрително.
16:45 Иванчо звъни на полицията заради бомба. Не му вдигат, защото вече са научили номера му и са го блокирали.
16:55 Междучасие - Иванчо се сдобрява и с приятелката на Марийка.
17:10 Иванчо пак е на линия в класната стая. Играе си със запалка, докато му я взимат след точно 2 секунди и 31 стотни - нов рекорд за учителката му.
17:15 Иванчо вече е смъртно отегчен от училището. Оглежда стаята в търсене на неща, които не е правил днес.
17:20 Фейсбук статусът на Иванчо е променен на "Тъпня! Трагедия! Втръсна ми!"
17:25 Учителката предлага да приключат деня по-рано. Всички са съгласни, но Иванчо някакси е успял да блокира изхода на стаята, докато е търсил идеално място за чина си. Той също не иска да остава, но виждайки нетърпеливата тълпа му се дощява да постои още малко.
17:30 Всички са се примирили, че няма да излязат навън и се опитват да уплътнят времето някакси. Двама ученика се опитват да скочат през счупените по-рано прозорци, но учителката и друг ученик някакси ги спират и отказват от намеренията им. Иванчо пък е влязъл в Скайп и псува преподавателката си.
17:40 Занятията са прекъснати от директорката, която иска обяснение за факта, че някой е хакнал пощата й, отменил е лятната й почивка във Варна и е написал на мъжа й, че иска развод. Иванчо се прави на невинен.
18:00 Иванчо решава, че е време да отпразнува края на годината и на училищните си дни. Запалва фойерверки в стаята, запява евъргрийна сред завършващите ученици "1,2,3,4...", докато останалите гасят пожара в следствие на фойерверките и шокира всички като вади от чантата си някакъв кекс и черпи останалите по случай завършването си.
18:04 Иванчо напуска класната стая след като от вратата се е извинил за всички щуротии дотук. Учениците и учителката са още по-втрещени.
18:07 Целият му клас се е затичал към тоалетните заради някакво вещество в кекса, което усилва перисталтиката на червата и... води до спешна нужда от употреба на съответното помещение. Иванчо стои в другия край на коридора и се смее в захлас.
18:10 Слизайки надолу, той успява да отчупи парче от парапета на стълбището. Решава да си го вземе за сувенир от училищните дни въпреки че вече има такъв - ограничителната заповед от учителя му по български език в 8-ми клас.
18:30 Иванчо изписва със спрей на външната стена на училището си "Дойдох, потъпях, отидох си! У-вол-не-ни-е!" (написаното в оригинал съдържа 10 правописни грешки и още 3-4 псувни и мръсни думи, но ние го цензурирахме :) ).
18:50 Иванчо върши някои неща, които са надлежно описани в Наказателният кодекс.
19:10 Половината Интернет е затрупан от писанията на мистериозен хакер, който е написал върху началната страница на всеки превзет сайт "У-вол-не-ни-е!"
19:30 Иванчо отива да отпразнува повода с алкохол.
02:35 Иванчо е арестуван за неприлично поведение на публично място и при това в нетрезво състояние. Пускат го навреме за последния училищен ден, но той отказва да излезе, защото иска да си доиграе белота със съкилийника си. Полицаите се опитват да го изкарат насила, но накрая решават да го изчакат сам да си излезе, защото килията не им е чак толкова нужна в момента.

Огледалце, огледалце от стената...

Здравейте, уважаеми читатели! Днес се вдъхнових от историята за Mrs Bulgaria World 2014 (почти не остана сайт, в който да не я коментират) и реших да проуча чрез познати как точно стоят нещата в тези среди. Уви, не познавам никого от организаторите или екипа в подготовката на тези конкурси, но пък се оказа, че познавам кандидат-миската Стойка Коронджиева. Кого другиго да познава един млад кандидат-хуморист? С тази фамилия още от млада е мечтаела да получи някаква корона и тъй като отдавна не сме монархия и тя няма чужди корени, то на Стойка и оставало само да стане Мис, Мисис или нещо подобно, за да сбъдне мечтата си. Поразпитах я и тя ми обясни как се развиват нещата при нея:

"Здравей, колега и най-добър приятелю! В общи линии да станеш Мис или Мисис е изключително трудно. Аз се мъча отдавна и май няма да успея. Оказа се, че при все ръста от 1,85, тънката талия, изваяното тяло, добре изглеждащите по рождение скули и лице, морскосините ми очи и сочни устни не покривам най-важния критерий за това. Какъв е той ли? Нека ти обясня с пример: явих се на конкурса "Мис България 2009"  и дори не ме взеха. Бях класирана на 109-то място и не попаднах изобщо на конкурса. Преди мен попаднаха някои жени с:
- леко наднормено тегло
- нисък ръст и плоскостъпие
- вродена аномалия на зрението, при която едното око гледа в различна посока от другото.
- неправилни черти на лицето
- други дефекти или особености, които според мен не са подходящи за този форум.
Реших, че е случайно и се явих на още няколко конкурса, където ме подмина дори жена с вид на 50-годишна. Не се стърпях и попитах една от участничките как стават тези неща. Тя ми обясни, че журито има по-специфични критерии за красота. Явно не съм достатъчно грамотна, защото не разбрах това. Попитах друга и тя обясни, че не е толкова странно - пред нас са жените на производител на вафли, на вестникар, на двама бивши областни управители и дори на един настоящ депутат. Аз, наивницата, попитах: "И какво от това?" Последва 10-минутен доклад на тема "Как парите разкрасяват дори най-обикновената жена?"
Стана ми ясно всичко и се заех да си търся някой, който да "поговори" с журито от мое име на следващия конкурс. Все пак се опитвах да не хвана някой твърде възрастен за мен, защото е против предпочитанията ми. Първо се хванах с един производител на месни изделия. Всичко вървеше добре и точно месец преди конкурса някой взе, че снима как приготвя деликатесите си и качи снимките в Интернет. За нула време (2-3 седмици) го съсипаха от дела и отлив на клиенти, а аз пак се явих сама - как да намериш спонсор за толкова кратко време?!? Заех се с ново търсене и този път попаднах на някакъв собственик на туристическа фирма. Казах си: "Ето го моя чичко-паричко! А и е на подходяща възраст за изискванията ми." Всичко добре, но след 2 месеца някаква буря нанесе големи щети на агенцията му, а и бивш служител извади наяве неприятни факти. За отрицателно време и него никой не го помнеше. Хванах се с адвокат - сигурна работа, а и няма шанс да си отиде като предишните. Е, беше, докато негов клиент подивя от крайния резултат на делото му и... останах вдовица. Ще речете богата вдовица, но се оказа, че той вече бил женен за някаква от Симитли и бракът с мен е невалиден - дори щеше да бъде съден за двуженство, ако беше жив. Поплаках си и продължих нататък. Следващият ми беше програмен директор на телевизия - обеща ми дори да отразяват конкурса в моя полза, т.е. да покажат на хората индиректно, че аз съм най-красивата и добрата участничка. Всичко беше добре, докато шефът на медията му не ги напусна по политически причини. Не ми обясниха подробности, но за кратко време от претендираща за национална медия се оказаха кабеларка за района на Велико Търново. Моят човек пък вече не ми беше нужен, защото нямаше какво да ми осигури. Тогава се хванах с борсов играч. Беше натрупал много от успешни сделки и имаше влияние. Два дни преди конкурса не отиде на срещата с организаторите. Потърсих го и научих, че е загубил огромна сума пари от сделка. На практика бил разорен. Часове по-късно го намериха в хотелска стая - беше се самоубил. Отново поплаках от яд и безсилие, но какво да се прави? Търсенето продължаваше! Намерих си олигарх - не мога да разказвам подробности, но ще спомена, че го измести конкурент и също вече не е това, което беше. Опитах и със собственик на банка, но пък той фалира - причината е, че недоволен служител отпуснал купища лоши кредити, за да си върне, че моят не го е повишил вече 10 години. Ама как може да съм така лишена от добър късмет? Накрая се опитах с един чужденец с фирма у нас. Парите си бил наследил от родителите си. Всичко вървеше добре, докато един ден разбрах, че държавата му конфискувала всичко - някакви данъчни проблеми. Опитах с нов фирмаджия от чужбина и също се стигна до сватба, но пък той се оказа лъжец и бедняк. Басирали се с някакъв приятел, че може да се ожени за кандидат миска по сметка. От приятеля парите за ухажването и прочее, а от нашия - празните джобове и сладкодумието. Така се депресирах, че исках да ям до пръсване. Отидох до магазина и си взех един билет от някаква лотария по пътя. Докато хапвах, изтърках билета и... о, Боже! Спечелила съм един милион лева! Казах си: "Това е! Сега ще си уредя проблемите лично и без да търся мъж!" Благодарих на съдбата и всички останали висши сили, след което задействах нещата. Конкурсът тръгна и шансовете ми бяха огромни - за пръв път досега. Вече се виждах финалистка, когато мъжът ми (онзи бедния и лъжливия) взе, че поиска развод и подялба на имуществото. Опитах се да се справя със заплахата, но той имаше ужасно добър адвокат - присламчил се веднага, щом чул за какво е делото. За нула време заявиха, че съм имала нещо с един големец по време на брака ни (че аз вече дори не помнех съществуването му по това време!) и съдът му помогна. Е, остана ми половината от печалбата и още можех да продължа напред! Проблемът дойде, когато в навечерието на финала нямах нужните пари, за да уредя един проблем и това разгневи някои хора. В резултат бях дисквалифицирана с някакво нелепо оправдание и мечтите ми отново бяха попарени. Паднах много от високо. Наистина се отчаях този път. Ходех като призрак по улицата и дори си припявах някаква тъжна песен от филм, който гледах стотина пъти на ДВД (остатък от богатите ми дни). В един момент реших да сложа край на мъките. Бях на мост и се готвех да скоча. Тогава отдолу спря някаква кола и от нея излезе Драгомир Караромантичев - бивш съученик, който някога ме харесваше и дори ми подари една картонена коронка, когато разбра за мечтите ми. Е, по онова време имах други приоритети и нищо не стана! Той успя да ме убеди да се откажа от замисъла си и тръгнахме заедно. Оказа се, че е свободен и още ме обича. Също така е забогатял много като програмист и вече работи само за удоволствие, когато парите му понамалеят. Той ми каза, че не е нужно да се подлагам отново на същите мъчения по конкурсите, след като разбра историята ми. След един месец ми подари най-красивото нещо, което съм виждала и мъж може да подари на една жена - една мечта! Да, добре чувате! Беше уредил някакъв ювелир да ми направи корона, която е истинско копие на онези, кралските! Поднесе ми я с думите "Сега вече официално си кралица на сърцето ми." Плаках от радост поне 10 минути (сигурно гримът ми е станал на нищо), докато го прегръщах. Така сбъднах мечтата си да нося корона - не от конкурс, защото там не е за всеки простосмъртен."

Разказах ви това, защото беше по избраната тема, а и за да видите, че не винаги щастливия финал и романтиката могат да бъдат намерени в някоя теленовела или роман. Понякога и обикновен хумористичен блог може да ви ги предложи. До скоро, скъпи читатели! :)

В страната на бумащината

Здравейте, преборихме самотата (доста лесно бих казал - дори се съмнявам, че се правихте на доволни от живота, а после пак ще чета оплаквания из Мрежата колко сте самотни, но карай!) и сега е време да се върнем към стандартните си занимания тук, но по по-нестандартен начин. Днес е време за приказки! Приятно слушане!

"Имало едно време една страна, където бумащината и задълбаването в детайлите били на почит. В тази страна се случила следната случка:
Любомир Шофьорски бил застраховал колата си срещу ПТП (или с прости думи катастрофа с автомобила, както и всякакви други пътни произшествия) в местната застрахователна компания с най-голяма популярност. За нещастие един ден той си шофирал, а някаква птица се изпуснала върху предното му стъкло и то точно пред шофьорското място. Това довело до леко разсейване и нашият човек се забил в едно дърво. То било твърде старо и от удара паднало върху близкия стълб за електричество. След разправии с местните екоорганизации и местното енерго, той отишъл при застрахователя, за да види дали ще му помогнат финансово да премахне щетите по колата си в следствие на този нелеп инцидент. Посрещнал го застраховател, на чийто бадж пишело, че се казва Дребньо Детайлинов. Ето как протекъл разговора между тях:
- Добър ден! Идвам при вас, понеже имам застраховка срещу ПТП и наскоро претърпях такова.
- Заповядайте. Какво по-точно беше произшествието?
- Много глупаво! Една птица се изпусна върху предното стъкло на колата по време на движение и то точно пред мястото ми, аз загубих временно видимост и пометох едно дърво. То пък взе, че падна върху ел. стълб и така!
- Интересно, интересно... - застрахователят извадил една купчина празни бланки и ги подал на Шофьорски - Попълнете тези!
- Добре.
Нашият човек извадил първата бланка и я попълнил. После продължил с втората, но на третата ченето му увиснало. Доклад за птицата? Че това пък за какво му е, а и кой изобщо би правил такъв документ. Попитал дали не е грешка, а Детайлинов заявил, че това е редовна практика.
- Само трябва да отбележите какъв вид птица е била, дали е имало признаци на някаква болест, прелетна ли е била или от градски тип, малък или по-голям размах на крилата е имала, както и дали е можела да избегне инцидента с вас. Най-накрая е полето за попълване на адреса й или поне мястото, около което се очаква да бъде намерена.
- Но нали разбирате, че повечето от нези неща няма как да са ми известни?
- Е, тогава попълнете този документ! - и му дал нова бланка.
Доклад за неизвестна птица извършител? Добре, на повечето места написал "Не знам!" или "Неизвестен" и приключил. Тогава взел четвъртата бланка и... моля? Медицинско на дървото? На колко години е било преди сблъсъка? Има ли други подобни случки в миналото му? Иглолистно или широколистно е било? Имало ли е някакви плодове по клоните си? Било ли е населено или не? Ако не са забелязани жители, то поне имало ли е доказателства или предпоставки за наличието на такива (гнезда, хралупи, белези от кълвачи и т.н.)? Колко клони е имало, как са били разклонени и с какво разположение? Точна географска позиция на дървото (с координати)? Имало ли е мъх или не? Някакви следи от опити за сечене спрямо същото? Степен на плътност на дървесината му? Дали може да е имало термити??? Посока на вятъра по време на сблъсъка? Има ли доказателства, че същото е преживяло бури, урагани или други по-сериозни и застрашаващи го бедствия? Наличие на изгаряния или други увреди в следствие на сблъсъка или удара в стълба?
- Извинете, но повечето от тези неща няма как да ги знам!!!
- Разбирам - казал застрахователят и пак му подал някакъв документ, където той заявявал, че се отказва да приложи медицинско на дървото и приема, че същото е било в добро здраве и без видими причини за скорошна смърт.
Шофьорски взел следващият документ и ахнал - доклад за електрическия стълб, който бил блъснал посредством падналото дърво? Дали е бил нов? Дали е бил за постоянен или променлив ток? Дали е бил инспектиран скоро от служители на местното ЕРП? Дали е имал увреди (ръжда, гнезда и други конструктивни дефекти)? Дали е имало причина да се смята, че някой се е опитвал да сваля прикачените кабели към него с цел продажбата им? ...
Шофьорски отново възнегодувал и пак получил документ, че отказва да попълни това и приема, че стълбът е бил в прекрасно състояние и не е имал проблем да изкара така още дълги години без да бъде сменен. Накрая попитал колко биха му дали. Детайлинов взел калкулатора си, засмятал нещо и накрая заявил:
- 1,01 лв.
- Само толкова ли?
- Само толкова? Вие сте блъснал дърво, за което не се знае да е имало някакви здравословни проблеми преди това. Според точка 16.3 в договорът ви това занижава базисното обезщетение с 60%. Освен това то е паднало върху стълб, който също не е известно да е имал някакви други грижи, преди вие да му стоварите това дърво на главата. Ето ви още 20% намаление според точка 17.9! Можехте да си помогнете, ако птицата е действала преднамерено или поне е била болна, което оправдава това нейно действие. А сега излиза, че тя го е направила случайно или по-лошото - имала е договорка с вас! При първото дружеството (както и вие) не носи вина, че поради злощастно стечение на обстоятелствата е нацелила точно вашето предно стъкло, но при второто ви глобяваме с 19,9 % заради подозрения в опит за застрахователна измама (тук прилагаме текста на точка 20.1). Предвид нежеланието ви да издадете лични детайли или данни за птицата, чрез които да я намерим и разпитаме дружеството решава, че сте действали в комбина и тя ви е съучастник. Все пак не можем да го докажем, но подозрението е достатъчно, за да ви наложим тази глоба и така остават именно толкова - 1,01 лв!
Тук Шофьорски напсувал здраво служителя, казал му какво да направи с този лев и една стотинка и си тръгнал бесен. А застрахователят заживял щастливо преди следващия клиент да влезе през вратата, защото никога не знаеш дали той няма да има основание за по-сериозно обезщетение!"

Кажи "Не!" на самотата! / Say "No!" to the Loneliness! / Di "No!" a la Soledad!

Здравейте, обикновено този блог е посветен на забавата. Но днес някакси не мога да се смея, защото имам желание да направя нещо. Искам да предложа на всеки от вас, който се чувства самотен - мъже или жени, да напише коментар под този постинг. Ако има свой блог тук, нека всеки, който прочете думите му да го посети (в това число и аз като автор и инициатор). Ако пък няма, поне да сподели какъв е живота му. Знам, че няма да реша проблемите ви, но ще бъда доволен, ако успея да ви накарам поне за малко да се почувствате центъра на Вселената. Не смятам да правя блога си сборище на тъжните хора, но вярвам, че им дължа поне един ден като човек, който обикновено посвещава постовете си на веселието! До следващият уикенд, когато пак ще се старая да ви забавлявам както досега!

Google translations! Sorry if they still sound ridiculous after my efforts to make them more normal and less Googlelistic! :)

Hello, this blog is usually devoted to the fun. But today, somehow I can not laugh, because I want to do something different. I suggest any of you who feel lonely - male or female, to write a comment below this posting. If you have a blog here, use your account and let anyone who read his words to visit him (including me as an author and initiator). If you will not, at least use you comment to share what is your life. I know it will not solve your problems, but I will be happy if I can make you feel at least for some time the center of the Universe. I do not think to make my blog a place for sad people, but I believe that I owe them at least one day as someone who usually devotes his posts to the joy! See you next weekend, when I will try to entertain you as usual!!

Hola, este blog está dedicado habitualmente a la humor. Pero hoy es día, de alguna manera no puedo reír, porque quiero hacer algo. Su alguien de ustedes se siente solo - hombre o mujer, escribir un comentario debajo de este anuncio! Si usted tiene un blog aquí, usar su account y en este manera dejar de cada persona que lee sus palabras visitarlo (yo incluida como autor e iniciador)! Si usted no tiene, al menos puede compartir qué es su vida en su comentario. Yo sé que no va a resolver sus problemas, pero voy a ser feliz si puedo conseguir que al menos un poco para sentir el centro del Universo. Yo no pensar que hacer mi blog a lugar para gente triste, pero creo que les debo al menos un día como alguien que por lo general se dedica mensajes de alegría! Para el próximo fin de semana, cuando voy a tratar de entretener como de costumbre!

Законодателна главоблъсканица

Добър ден, уважаеми читатели! Вашият любим блогър се завръща! Не, не говоря за zdrave от блога zdrave.log.bg! Не съм и geo от Блогът на geo! Добре, добре! Които не са тук случайно, знаят за кого говоря! За останалите - нека знаещите им обяснят, защото нямам време за това! :(
След някои ангажименти извън Интернет най-накрая ми остана време за творческо писане и реших да се извиня на своите читатели за отсъствието си като публикувам два постинга вместо един. Първият вече го видяхте, а вторият е този, който пиша сега. Докато ме нямаше, дочух една интересна история, която ще ви споделя. Както винаги разказът е в първо лице, единствено число, защото я публикувам по начина, по който ми беше предоставена.

"Здравей, откога чакам да се видя с най-четения блогър в Интернет? (е, добре! Това си го добавих - нямам ли право на малко суета?) Приятно ми е, аз съм Спасимир Законоспазвачев! С моя приятел Дракослав Баязаядливчиев се скарахме преди няколко дни. Аз му казах, че в България имаме най-отвратителните закони в света, а той настоя, че не е така. Стигна се дотам, че се наложи да проверявам какви са законите в чужбина. Това е трудна работа, а и в някои държави имат привички, които не са закони, но също се спазват. В общи линии ето какво излезе:

В Европа няма големи шансове за успех. Италия не става! Във Венеция било забранено да храниш гълъбите, да се разхождаш без горна дреха, да се катериш по фонтани и дори да седиш на бордюра, хапвайки сандвич! Като добавим, че в цялата страна пък на дебелите им е забранено да обличат дрехи от полиестер...
Германия също не ме спечели. Било забранено спирането по тамошните магистрали и вървенето по тях. Ще кажете, че е нормално. Да, но я си представете как ви свършва бензина на магистралата! Какво следва? Стискате палци от небето да завалят туби с бензин или някой услужлив извънземен да ви отнесе до някое друго място, където можете да стоите без да ви глобяват?
Сега с един куршум убих шансовете на две държави - във Великобритания и Франция било забранено да се целуваш с някого на перона на гара. Аз ще го преживея, но госпожа Законоспазвачева е носталгичен тип и винаги ме изпраща с целувка. Такива като нея няма да са особено впечатлени от забраната. Във Франция имат и други проблеми - забранено било да кръстиш прасето си Наполеон. Добре, а защо само прасета? Това някаква животинска дискриминация ли е? Там не можеш да продаваш и кукли с лица на извънземни... То бива страх от нашественици, бива, но това е прекалено! Във Великобритания пък било разрешено да уринирате навсякъде, ако докажете, че сте бременна. Дори в каската на полицай! Като изключим колко дебили се зарадваха на това, законът си остава идиотски. Сега се досещам защо ги е страх от чужденците! Смятат, че сме по-склонни да уринираме на обществени места и ще им препикаем полицаите... Още един пирон в ковчега на английското законодателство - забранено е да умираш в сградата на английския Парламент. Добре са се подковали политиците там срещу недоволни граждани, но я си представете как някой получава инфаркт в Парламента им? Първата грижа не е да повика "Бърза помощ", а да излезе от сградата. Отново там кралят се води собственик на делфинските или китовите глави, а кралица Елизабет 2 - на опашките! Странно поделяне на имуществото в семейството... Има и още като например забраната градско такси да вози кучета, болни от бяс, както и трупове, но май ви стига... :(
В Холандия са разрешили марихуаната, но е забранен тютюна и цигарите. Е, това ми дойде в повече! Не съм пушач, но не виждам с какво марихуаната е по-легална от тютюна.
В Поругалия е забранено пикаенето в океана. Т.е. са ОК с уринирането в морета, реки, езера, басейни, плавателни канали, мивката у дома? :(
В Швейцария е забранено да уринираш прав след 22 часа и да уринираш, ако си се събудил след 10 часа сутринта. Ех, тези ранобудници - съсипват дневния режим на хората!
В Беларус доскоро било задължително да имаш поне 3 презерватива в аптечката си (тази, която изискват катаджиите). Предполагам, че там е било честа практика бензинът да свършва до някоя горичка...
В Гърция се забранява да ходиш с високи токчета върху паметници на културата. Без коментар!

Азия също не ме очарова. Например в Москва, Русия е забранено да караш мръсна кола. Тук убиха повечето нашенци, защото всички знаем кой е най-популярния надпис по колите у нас. Не, не е Фолксваген Голф заради перничаните! Отговорът е "Измий ме!", написано върху мръсотията на някоя кола, на чийто собственик му е през Гибралтар за хигиената на колата.
В Турция човек на 80 години няма право да бъде... пилот?!? А някои смятат, че тук пенсионната възраст е височка?
В ОАЕ... просто не ми се говори! Не можеш да ядеш и пиеш на обществено място по време на Рамадана, забранено е показването пред публика на всякакъв вид близки отношения (е, тук се сетих за приятеля си Любовчийко Фукачев и как ще повиси в някой тамошен затвор, ако го хванат да прави любимото си нещо, но въпреки това не мога да приема тези закони за добри).
В Тайланд не можеш да караш кола или мотоциклет гол до кръста. Отново не съм разтревожен като отявлен антифен на всяка форма на нудизъм (дори събличането по потник през лятото), но все пак има нещо шантаво в това правило макар и да ми е по вкуса.
Искате пример за лошо законодателство? Ето ви Сингапур! Там е забранено да:
- храниш птиците (горките животинки да умират от глад ли?)
- дъвчеш дъвка (като изключим ехидната усмивка при мисълта за това как сър Алекс Фъргюсън ще се справи с това условие си остава най-малкото странно)
- да не пускаш водата в обществената тоалетна (приветствам това, но не одобрявам начина, по който хващат нарушителите там - дали ще те дебнат извън кабинката или ще слагат камери, все не става).
В Израел също не се класираха за малко - какво ще рече, че не можем да водим мечка на плажа? Така де, аз не съм мечкар, но това ми звучи най-малкото доста ксенофобско предвид това кои хора най-често бихме могли да видим у нас с мечка под ръка. Ако в Израел има и други фенове на разходките с мечки, това вече е друга тема. Пак там - не можеш да си бъркаш в носа в неделя. Но в останалите дни явно е разрешено.
В Китай било забранено да се прераждаш без позволение на правителството? То само това ни беше останало в този живот и те ни го взимат! Е, това е възникнало през неотдавнашната 2007-ма, което значи, че дотогава е имало свободно прераждане. Замалко и аз да се класирам!
В Бахрейн пък лекарите нямат право да преглеждат женски гениталии директно, а само чрез огледалце. Понякога срамежливостта и консерватизма идват в повече, нали?
В Индонезия... наказват с обезглавяване за мастурбация, скъпи мои самотници! :(

Северна Америка ли? Пфффф! Канада е мечтата на родния магазинер! Жалко, защото в тях ми беше надеждата! Там нямаш право да платиш стока на стойност 10 долара с монети, а при 25 долара да речем се налага да използваш и нещо друго освен метални пари. А какво правим, ако разполагаме само с такива? Стискаме палци продавачът или продавачката да не е на ти със законите им! Пак тук комбинираното ползване на кола е разрешено, но само когато пътувате от дома си до работното си място, а не до училища, детски градини или някъде другаде, ако първо не спазите някои изисквания: да се возите всеки ден с един и същ шофьор, задължително да носите със себе си калкулатор. Вие сте нарушили закона, ако накарате приятеля си да вземе от дома му братовчед ви и да го закара на летището. Ако пътувате с приятел и му дадете 5 долара за бензин, също нарушавате закона! Уф...!

Американците... тях по начало ги изключих от класацията! Ще ви представя само избрана колекция от налудничави техни закони:
- във Флорида неомъжените жени не могат да скачат с парашут в неделя. (още се чудя защо само в неделя и каква е разликата между скачане с парашут на неомъжена и скачане с парашут на омъжена жена в неделя)
-маргаринът е забранен в щата Мисури? Ако забранят и маслото, отидоха ни филийките за закуска!
-в Солт Лейк Каунти, Юта е незаконно да ходиш по улицата с хартиена торба, в която си сложил цигулка. Какво им пречат цигуларите или хартиените торби с музикални инструменти вътре?
-в Южна Калифорния е незаконно да биете жена си на стълбите на Съдебната палата в неделя.
На пръв поглед феминистките и компания се чувстват защитени, но мен ме дразнят вратичките в закона. Значи можеш да биеш жена си навсякъде другаде в неделя освен на упоменатото място, а през останалите дни дори тук е разрешено да я биеш?
-в Конърсвил, Уисконсин е забранено да насочвате оръжие към жена си, докато тя получава оргазъм? Е, не виждам смисъл в това действие, но самия факт, че е забранено говори, че вероятно някога се е случвало в това градче...
-в Седона, Аризона е незаконно да лъжеш за зодията си. Значи всеки друг вид лъжа е разрешен?
-в щата Върмонт пък жените искат писмено разрешение от мъжете си, за да си сложат изкуствен зъб. То бива бюрокрация, бива, но чак толкова?
-в Кентъки не можеш да носиш замаскирано оръжие, което е по-дълго от 183 см. Т.е. по-късите са ОК?
-в Аляска нямаш право да будиш мечка, за да я снимаш, но е ОК да я гръмнеш, докато спи.
-в Тексас нямаш право да пърдиш в асансьора и да стреляш по бизони от втория етаж на хотел. Т.е. е ОК да стреляш по бизони от всеки друг етаж или от дома си/офиса си, както и да пърдиш извън асансьорите?
-в Индиана си изнасилвач, ако в колата ти седи момиче под 17 години без чорапи... Какво ще правим в жегите, дами и господа?
-във Флорида (отново) е забранено да таксуваш паркиран слон по-скъпо от кола/?!?/

Южна и Централна Америка също не се класираха... В Гренада е забранено разхождането по бански. Аз бих го преживял, но госпожата едва ли. Тъй като моята съпруга не е някакъв феномен в това отношение, приемам и този закон за лош. В Бразилия пък можело да връщаш булки, които не са девствени. Е, известно време си мислех, че чета нещо за ОАЕ, но наистина се отнася за Бразилия... Оставям го без коментар! В Сан Салвадор са решили генерално проблеми с пияните шофьори - наказват ги със смърт чрез разстрел. Е, може да ви звучи добре на фона на катастрофите у нас, но от хуманна гледна точка няма как да го определя като нормален закон.
В Самоа е забранено да забравите рождения ден на жена си. Ама, че нервирани са тези самоанци! По цял ден гледат листчето с датата на рождения ден на благоверната си!
В Барбадос пък нямаш право да носиш всякакви форми на камуфлаж. Урааа, Хелоуин, маскените балове и военните облекла умряха!? :)

Африка също се провали... Заради опасността от СПИН кралят на Свазиленд издал декрет, с който забранява на младите момичета да правят секс в продължение на 5 години/?!?/ Дори си имат отличителни пискюли на целомъдрието - жълти и бели за момичета под 18, червени и черни за тези над 18. С друг декрет е забранено носенето на панталони от жени. Ако нарушаваш наредбата, патрулиращите полицаи могат да ти нарежат панталона на парчета... публично./?!?/ Патрулиращ полицай да си в Свазиленд! 

Австралия също беше сред надеждите ми, но ме "убиха" със забраната да даваш име на животно, което възнамеряваш да ядеш. Фермерът гледа овцете си и им подвиква: "Здравейте, Дикси и Наташа! А, и ти ли си тук, вечерьо моя за 25.03.2015-та?" В Нова Зеландия е забранено на котката ти да излиза от къщи без три звънчета на шията си. Доста невротизирани котки имат там!" :)

За останалите законодателства не намерих достатъчно данни и в крайна сметка се наложи да направя немислимото... Да заявя, че българското законодателство е прекрасно (а като бонус и не следят особено строго за спазването му) на фона на останалите и да се извиня на Дракослав Баязаядливчиев. Денят ми не можеше да бъде по-отвратителен! Първо ровене из законите, а накрая и това!"

Около света с Тошо Пачката, пета (последна) част

Здравейте, братлета! Така се уморих от това пътуване, че реших набързо да си спестя някои дестинации. Например Австралия... какво да видя там? Постоянно скачащите кенгурута ли? И ние сме минали през това: "Кой не скача, е...!" Да си правят прехода там, но без мен! В Азия е пълно със станове. Различават се само по името на собственика. Казахстан, Киргизстан, Узбекистан... Реших, че ще си ги спестя - никога не съм обичал да работя подобни неща и изобщо становете ме отегчават. В Индия пък имало някакви неприятни болести като проказа. Японците с техните земетресения да се чуди човек от махмурлука ли е или от земетръса? След известно мислене стигнах до извода, че съм пътувал достатъчно. От ентусиазма, с който потеглих преди няколко седмици, не остана нищо. Е, това не ме спря да отида в Русия, където са майсторите в пиенето! Как ще пропусна тази държава? Все едно да отидеш до Рим и да не видиш Попа (май така се казваше, но не съм много на ти с църковните въпроси).

Добре, ще остана там 2 седмици и после се връщам у нас. Минах през какви ли не държави, но единствено успях да потвърдя това, че у дома е най-хубаво! Хайде, наздраве за пътешествениците!

Около света с Тошо Пачката, четвърта част

Здравейте, нещо ми стана скучна тази обиколка. Ако и днес не ме впечатли нещо, ще взема да се прибера вкъщи по-рано от предвиденото!

Лошо начало! В Панама ми се похвалиха с някакъв канал (Пак тази вода! Вода не пием, нито пък гледаме! Толкова ли е трудно да го разберат тези хора?), разни плажове и острови... Чакай малко! Островите на перлите? Това може да не е чак толкова скучно! Я да попитам къде мога да си купя перли там! Измрънкаха ми нещо, че там можело да правиш круизи и да изучаваш островите. Хубаво, ще ги намеря лично! Отивам да наема нужното!

(След 2 часа спорове с бюрократи и 6 дъъъълги часа обикаляне на острова, както и копаене тук-там в търсене на някое заровено съкровище покрай перлите)

Предавам се! Не мога да намеря дори фалшива перла тук! Писна ми на шапката - заминавам за Гватемала! Да му писне на човек от подвеждащи реклами! Ще ги докладвам на КЗК-то тези! В Гватемала ми се похвалиха с разни древни градове на маите. Попитах ги дали мога да ги видя, ама през месец май. Нещо не схванаха шегата май-май! Тъкмо се насочих към някакъв ресторант, когато се изпуснаха, че наблизо имало някаква Пакая. Поинтересувах се и с ужас разбрах, че това бил активен вулкан! Тези луди ли са? Ще стоя, ще ям и ще чакам вулкана да изригне? Да, бе, да! Може и той да изригва само през май като повечето неща тук, но кой има нужното самообладание, за да провери тази теория? Не и аз! В Никарагуа имало много пилешко месо - кокошки и петли без ограничение! Какво ли им е било по времето на птичия грип? Тъй като не хапнах много в Панама и Гватемала, сега ще си наваксам, докато екскурзовода ми обяснява какво още има тук. Кайе Калсада? Показаха ми снимка - толкова етническо с елементи на Столипиново! Ще си го спестя! Каруци, теглени от коне? Пак същото усещане като при онази снимка! Евтина храна на улицата и някаква бира? Ето какво ще правя след като доям пилешкото! По пътя видях как в автобуса се возят заедно с петли и кокошки. Ама тези наистина не живеят в нашия век! Пуерто Рико - мечта! На едно място са събрани евтино и вкусно ядене, ром, а за капак 5 носителки на наградата Мис Вселена! Освен това имало много световноизвестни пуерториканци (все едно си в Холивуд!), а имат и хубаво кафе (полезно, ако сутрин ти е трудно да се разсъниш...) Има дори и някакъв известен телескоп за бившите зубрачи - мен не ме впечатли особено. Пак ми говориха за някаква вода - тези хора в Южна и Централна Америка май само това си знаят! 

След 5-дневен пир и срещи с красиви или известни (а понякога и двете) беше време да видя Коста Рика и Куба. В първата държава също останах доволен! Плажове (имах желание да хвана малко тен, защото иначе в България няма да ми повярват, че съм пътувал) и национални паркове (Защо са добавили това "национални" - и да не бяха такива, пак щях да си направя пикник там. На кого се доказват с това "национални"?) По принцип не си падам по природата, но някои пейзажи там и в това число някаква дъждовна гора ме впечатлиха. Така се захласнах, че... Читателите, нито дума пред никого по въпроса, защото ако някой ми се подиграе за това, ще ви намеря и ще ви го върна! Никак не е мъжкарско да зяпаш облаци, трева, дървета и животни! Хората там били миролюбиви - това е доста контрастиращо с мен. Не мога да си се представя как не се карам с никого, не враждувам с никого. Как се прави бизнес така? Дори армия си нямали, че и техен президент печелил Нобелова награда (сигурно е била за мир предвид чутото дотук). Оставям ги да мируват и заминавам за Куба! Откога чакам това? Кубински пури за мен и приятелите ми! Истински, а не някакви ментета! И тук останах доволен - седя и редувам пиене на дайкири и на мохито, пуша пура (не се сдържах и изпуших една от току-що купените), а отсреща някакви танцуват ли, танцуват. Тези хора са страшни танцьори. Не като брат ми Стоимен, който само една Лунна походка знае...

В Мексико релаксирах наистина! Акапулко, с енчилади, кесадили, такос, буритос, тамалес и начос (май последното беше някакво сирене...), прокарвам ги с текила, мескал и бира Корона (май така й беше името, но кой ти помни след толкова много алкохол...?) После в Канкун и Пуерто Ваярта, но отново същите храни и питиета... Стомахът и душата ми отново се напълниха! Тук сред първите заселници имало някакви анасази. 30 минути им обяснявах, че грешат и името им не е било това. Просто са ги чули (и то грешно), когато са правели градоустройствени планове : "А на тази могила ще сложим паметник на..." и са решили, че им се представят. Добре, че съм аз, за да им го кажа! Колко са глупави чужденците понякога? И тук имало майски руини - явно някога са били модерни в този регион, както сега са селфитата в Интернет. Скъсах се от смях, когато чух, че една от тях се казва Чичен Ица! Чичо Ицо Стоичков се сдоби с град (стар, но град!) И той като Слави Трифонов, който според някакъв италиански търговец "бил" римски император! Ех, тези чужденци с техните гафове! А какви престъпници си имат там - нашите могат само да се учат от мексиканците. Те сигурно вече го правят, де! По телевизията разправят, че вече даваме уроци на италианците, значи организираната ни престъпност се развива повече от икономиката ни. Тъжен факт!

В САЩ са големи особняци. Бях гледал филми, но на живо са дори по-странни! Във всеки щат (тамошните области) си има собствено законодателство. Правиш си нещо, минеш границата и хоп - вече си престъпник! Е, не! Колко нервиращо е това? Аз още не съм научил законите на България, а тези тук имат повече закони от целия ЕС! Да не говорим, че май Глобалното затопляне ги е ударило отдавна като гледам какви закони имат... В Мисури бил забранен маргарина, в Алабама секс играчките, в Тенеси е забранено да шофираш, докато спиш (Внезапно се притесних дали не съм сомнамбул...), в Калифорния ПС не може да развива над 60 км в час без шофьор (Глобявайте превозното средство! Мен какво ме бърка, че е тръгнало само, докато аз не съм вътре? :) ), в Оклахома нямаш право да правиш грозни физиономии на куче (Но на бебе може, нали?), в Ню Йорк те наказват със смърт за скачане от сграда (Ново 5! Ако кандидат-самоубиецът не успее при скока, те ще му помогнат да си свърши работата!), в Монтана (по-специално град Боузман) е забранена всякаква сексуална активност в предния двор на дома след залез слънце (Ах, кучета развратни! Значи през деня може насред предния двор!?), във Вашингтон не можеш да правиш секс с девствен при каквито и да било обстоятелства (Ясно - тамошните мъже и жени отскачат до съседен щат, за да си направят сефтето и после могат да правят секс у дома колкото си искат. Разбрах и къде се ходи след съвет "Хвани си кака, за да те отрака!"), а в Тексас е нелегално да заплашвате някого с незаредено оръжие (а дали със заредено е проблем?) Има и още, но мисля, че схванахте идеята! Тези американци са големи плагиати - имат си градове като Сан Хосе, Аврора, Бирмингам, Рочестър, Париж. Е, и англичаните, мексиканците и французите си ги имат!

В Канада не започнаха добре. Канадските Скалисти планини носели прякора "Серенгети на Северна Америка". Пак тази Африка - помните как ме измъчи! Споменаха ми за някакъв Habitat 67 и поисках да го видя. Голяяяяяяма грешка! Това си е същински Тетрис. През цялото време гледах нагоре, за да не ме удари някой елемент преди да го закачат в общата конструкция. Поисках да ме заведат при контролния пулт на играта, но се направиха на ударени. Явно искат само те да играят. Алчни хора! Чух, че канадците много често се извинявали. Кой знае какви ги вършат в свободното си време, щом са толкова гузни! Впрочем аз още си чакам извинението за това, че не ми дадоха да поредя техния градски тетрис, но май ще си остана с чакането! Имали повече езера от всяка друга държава на Земята - пак ли тази вода?!? Няма пък да го дослушам какво ми говори! Въздухът им бил на трето място по чистота на планетата. Ето значи защо се извиняват! Ядеш боб и после всеки те усеща, когато си изпуснеш душицата. И не върви оправданието, че това идвало от мръсния въздух, канализацията или от някоя фабрика! Също така били много забавни. Тук им повярвах, щом чух, че Джим Кери, Лесли Нилсен, Дан Акройд и дори Майк Майърс били канадци. Такива шемети просто няма другаде! Пък и нали трябва да омилостивят някак хората след като им откажат правото на градски Тетрис. Знам, че става досадно да го повтарям, но наистина се бях амбицирал да поиграя. После щях да отида при приятелите и да им кажа, а щом питат как е било, ще отговоря "Хипер голямата работа, братлета!"

Започнах да се уморявам, а и ме хвана носталгията! Ще мина набързо през Австралия и по-голямата част от Азия, за да се връщам у нас. До скоро!

Следва продължение...

Около света с Тошо Пачката, трета част

Здравейте, пристигнах в Аржентина и бързо отклоних поканите да ме водят на уроци по танго и да видя водопадите Игуасу. Не се научиха тези хора, че никой не идва при тях за подобни неща! Казаха ми, че имали някакъв празник Ден на приятелите или нещо такова. Е, още един повод да се запием с братлетата! Най-накрая дойде време и аз да празнувам - носят ми онези "carne de vaca" и "carne de cordero". Можеше още от началото да кажат, че това са говеждо и агнешко месо! Как ми се услади след гладуването в Африка! После добавиха някакви хлебчета и аржентинско вино. Осмислиха ми деня! Дойде ред на Уругвай. Ама каква селяния! Овцете там били три пъти повече от хората! То какво да очакваш - краварчета в САЩ, овчарчета в Южна Америка! Е, поне сигурно ядат агнешко месо! Името на държавата означавало "реката на боядисаните птици". А кой ги е боядисвал... загадка! Президентът на страната им бил най-бедният политик на света - живеел си в някаква къщурка вместо в президентските имоти. Роска и политиците ни, поучете се от този човек! И там народът е пълен с овчари (в буквалния смисъл, докато при нас повечето имат държание или благосъстояние на такива), но политиците не ги доят още и още. Така си е нормално - беден народ, бедни управници, а не беден народ, богати управници. Тук цитирам думите на приятеля си Венци Философа след като му се обадих, за да му кажа за това. Само не разбрах как този стар и беден човечец има за секретарка някаква моделка? Вярно, че е президент, но какво му харесва (освен заплатата, която сигурно взима от държавата)? За капак при този президент държавата им се води "Южноамериканската Швейцария"! Да си политик в Швейцария и да си беден! Този е голям особняк! Отидох да го снимам (това стана срещу заплащане и след големи уговорки), защото приятелите ми просто няма да повярват на това без някакво доказателство! Кухнята им беше добра, но не по-добра от аржентинската! На тръгване някой спомена Луис Суарес и аз ги сгълчотих, че не ме подсетиха по-рано! Ето откъде ми е позната държавата им! Кой не знае Канибала, кой не е чувал за него? 

В Чили ме каниха на някакъв лифт, но отказах. После ми показваха някаква местност, пълна с пингвини. Следваха остров, някакви шарени къщи, които ми напомниха за родни квартали с малцинствено население, цяла навалица планински върхове, както и Великденския остров. Човече, там имаше такива огромни каменни статуи, че Вежди Рашидов щеше да се задави с пиенето си, ако ги види! Как ще ги стигнем... чилийските скулптори?! Името Парагвай пък значело "река на Паягуасите". Не знам дали Паягуасите познават Папуасите, но май имат роднинска връзка. И тук кухнята не беше нещо особено... Столицата на Боливия пък била най-високата в света (спрямо морското равнище). Отделно там имат и най-високия град в света (по същия показател). Сигурен съм, че от скромност не споменаха факта, че и Гъливер, както и Вавилонската кула са били техни. При толкова височина навсякъде бас държа, че съм прав! Атракциите отново не ме впечатлиха. Имаше един криволичещ път, който у нас щеше да се казва "Черния път", защото на него щяха да стават между 300 и 350 катастрофи годишно и то предимно след като някои тукашни джигити излетят от пътя с превишена скорост. Ако добавим и други причини за катастрофи (неизправност на колата, разсейване на шофьора, хлъзгав път и т.н.) бройката сигурно поне ще се удвои. Похвалиха ми се с някакъв карнавал и езерото Титикака. Знам как е измислено името му - някоя нашенка е видяла Тити Папазов на почивка до него и е сръчкала по-голямата си сестра, а онази не е чула добре какво й говорят. Затова е последвало обяснението "Това е Тити, кака!" на висок глас. Местните пък са чули и са решили, че сигурно това е името на езерото. Добре, че сме ние! Иначе щяха да си стоят безименни толкова много местности по света! 

В Перу също не ме впечатлиха особено. Като изключим храната там имат разни реки, скали, манастири, известни квартали и някакъв каньон. Е, и платото Наска! Направо ми скри шапката това нещо! А ние си мислим, че имаме художници, карикатуристи и т.н. Кой у нас може да нарисува такива картинки? Ами никой! А, имаше и някакъв Мачу Пикчу (като изключим смешното име не разбрах по какво толкова се прехласват туристите). Явно е бил дома на покемона Пикачу според името, което са му дали. Е, тези хора не са ли гледали анимация, та се впечатляват толкова? Бразилия може да се похвали с няколко неща - карнавалът в Рио, река Амазонка и онази статуя на Исус с разперените ръце. И аз бих разперил така гордо ръце, ако бях син Божи! Ама не съм.... В Еквадор основната атракция е Галапагос. Там животните са като от някое анимационно детско филмче - те такова въображение просто няма! Пропуснах Колумбия и Венецуела. Защо са ми? Наркобарони, убийства на неудобни хора и прочее. Това мога да си го видя и у нас! Качих се в самолета и се насочих към Северна Америка, като по пътя щях да видя Панама, Гватемала, Никарагуа, Пуерто Рико и Коста Рика. Може и Куба, че са ми свършили кубинските пури! До скоро!

Следва продължение...

Около света с Тошо Пачката, втора част

Седях си аз в Мадрид, гледах през прозореца и замислено хапвах тамошните вкусотии, които ми бяха останали от последното пазаруване. Внезапно ми просветна, че щях да ходя в Африка! Е, чувал съм, че там имало много болести, гладуващи и дори области, където е супер горещо и няма много вода! Че то и в България е така - хората боледуват от всевъзможни грипове и болести (към основните за страната си внасяме свински, птичи и т.н.), недохранват се заради беднотията (за щастие аз не го правя като други, но и аз съм имал дни в които не съм се наяждал добре - каква загуба!) и напоследък лятото е нетърпимо (потя се дори седейки неподвижно в стола). А тази година с подмяната на тръбите на ВиК може да се каже, че и вода почти не виждахме. Кален съм, така да се каже - ще издържа!

Започнах от Мароко. Запоказваха ми някакви тамошни дрехи - имало за мъже и за жени. Ако исках да гледам дрехи, щях да се позастоя в Париж и да позяпам магазините. Скастрих ги и поисках нещо друго. Похвалиха ми се с времето и щедростта на жителите към туристите. Реших да проверя дали е вярно и не останах доволен. Били щедри, а не поискаха да ми дадат един квартал, за да построя там някаква фабрика? Та то и аз съм по-щедър от тях - на високосна и завършваща на 2 година винаги давам пари на тези, които ми ги поискат през месец с буква "я" в него. Но само, ако са ме предупредили за това на предишната високосна година, чийто номер завършва на 2. Това се казва щедрост, а не като онези - ядене може, пиене може, жени не, а за недвижимо имущество въобще да не споменавам... Храната им ставаше, но такива имена са й измислили, че мозъкът ми се уморяваше още на първата сричка. Libzar например викат на пипера. Кой лиже пипер? Да бяха кръстили така солта, защото приятелят ми Васко Лакомия наистина я лиже и то така, че може да конкурира някои животни! Но пипер... Странни хора! Че и са разменили б-то и з-то - така и не ме послушаха, докато им обяснявах, че сигурно имат предвид Lizbar. Не ми хареса, че трябвало да ходиш на определени места, за да пиеш алкохол, защото религията им го забранявала и не било разрешено навсякъде. Защо ми е да стоя тук и да се мъча? Хванах си куфарите и право към Алжир! Ама тези били като руснаците? Най-голямата държава по площ в континента след като Судан се разцепили и ги направили най-големи. Голяма, голяма, но пък 80% от територията й била част от пустинята Сахара! Ето каква била работата! Ще ходя в другите 20%, че съм чувал как из пустинята хората имали миражи (т.е. привиждат им се разни неща). То си е от пустинята, но после иди доказвай у нас, че не си превъртял по пътя! А в тези 20%... Похвалиха ми се, че Албер Камю бил родом от там, играл вратар в някакъв университетски отбор преди да получи Нобелова награда. Е, значи можело да срещнеш и умни футболисти! А какви бизнесмени са там... През 2007-ма (ей го на - скоро е било!) някакъв продал магаре и оставил парите си така, че магарето да ги изяде, та после съдът е решавал кой е собственик на добичето. Какви уроци по бизнес мога да им дам! Но пък ще ми писне да се разхождам само из 20-те %, които не са пустиня. Заминах бързо-бързо и оттук! Прескочих Либия и Египет, защото там нещо много воюват. Реших да прескоча и по-малките държави, а някой друг път да мина из тях. Не останах в Мали и 30 минути, щом чух историята, че в някаква тяхна Mosque имало врата, която никога не е отваряна, защото отварянето й било сигнал за края на света. От една страна съм любопитен, от друга съм блейка. Ще взема да я отворя и после целия свят свършва! Ами ако са само суеверия? Тогава пък си представям какъв е въздуха зад тази врата щом никога не е проветряно. А как са я поставили тази врата навремето - преди началото на света ли или са намерили някакъв начин след това? Заболя ме главата от мислене (нещо, което по принцип мразя) и затова още на 20-тата минута вече бях в самолета и виках на пилота да потегля веднага. Пита ме къде, а аз го питам кои държави са най-близо. Той вика, че това са Мавритания и Нигер. "Нигерия ли?" му викам аз, а той си настоява Нигер, та Нигер. Казах си: "Тези хитреци от туроператора искат да ме правят на глупак и да ме водят два пъти в Нигерия. После се опитаха пак - Судан и Южен Судан? Да бе, да! Да ги заведа аз в държавите България и Южна България, та да видят кой го е измислил този номер! Че нали аз така работя? "Предлагаме ви мебели "Борова симфония" и "Релакс от ела"! ", но никой не знае, че всъщност и двете са от бор и дори са направени по един и същ модел, но на второто съм му поръчал да направят и една картинка на ела на някои по-видни места за автентичност. Казах им: "Отивам в Чад, Етиопия, Конго и после която си харесам от останалите!" Мрънкаха нещо за нарушаване на договора ми с туроператора и други глупости, но не им се оставих! Те първи измошеничестваха като искаха да ме водят два пъти в една и съща държава! Чад била независима от 11-ти януари 1960-та година. Е, няма само американците да си създават държава в наши дни! Тези са последвали примера им и също са се отделили от някого. Поразпитах и се оказа, че е от Франция. Като се сетих за впечатленията ми от Франция... Статуята на свободата избягала от там, защо не и целия Чад? Сигурно от там си вземаме министри и политици - щом могат да изгонят французи и африканци, сигурно биха могли насън да ни откажат и нас от живота в България! Храната не ми хареса, пиенето пък още по-малко и така продължих в търсене на добра храна и пиячка.

Етиопия определено ме разби! Там година се отчитала с 13 месеца и сега била 2003-та година!!! Казах си: "Открих машината на времето и се върнах в миналото! Дали някой учен вече се е сетил за това? Ако не е, мога и аз да получа една Нобелова награда. Не за друго, а за да си украся стената над камината, защото някакси ми изглежда непълна само с първия албум на Миле Китич и снимка на националите от 1994-та с автограф. Така ще видят гостите ми, че и аз съм начетен и съм дал нещо на света!" Тези са по-дисциплинирани и от немците - даже слънцето им свети по график! В 6 сутринта изгрява, в 6 вечерта залязва и така цяла година! После разбрах, че цялата им страна е гигантска машина на времето! Казаха ми да дойда на един площад в 1 часа през деня (не разбрах защо беше уточнението). Е, отидох в 1, а те ме чакали от 7 и вече си били тръгнали в 8:30? После ми казаха, че при тях 7 сутринта е 1 през деня. Тук дори времето тече странно. В Конго също не останах много. Щом чух, че ядат майонеза с всичко и ми гръмна бушона! Как ще мезя аз водка с майонеза, за да не обидя гостите? Странни хора, по-добре да търся друга държава.

Реших си, че ще завърша разходката из континента с Ангола, Замбия, Намибия и ЮАР. После ми казаха, че ЮАР значело Южноафриканска република и се усетих, че пак се опитват да ме минат като с Нигер! Ей, тези хора не знаят кога да спрат с номерата! Значи е решено - само Ангола, Замбия и Намибия! А дали да не отида в Мозамбик? С това име сигурно е място само с умни хора, щом са кръстили държавата си на човешкия мозък! Ще види Станко Майтапчията, че не съм пълен глупак както намеква постоянно с шегите си тая гад! Глупаците ходят ли в Мозамбик? Не отидох в Сомалия, защото не е добра идея да ходиш на крак в щаба на сомалийските пирати. Анголците - още едни странни птици! Тези пък не могат и едно "здравей" да си кажат по чата, защото използват писмено 39 езика и не знаят дали другия използва същия език. Главата ми отново гръмна и реших да потърся някоя не толкова сложна държава. В Замбия ми заговориха за водопадите Виктория, река Замбези, Дяволския басейн... От толкова много вода ми се доходи по малка нужда. А дори не бях пил бира! Казах си: "Няма да стане и тук! Ако остана до края на обясненията на водача ми, ще се обезводня все едно не съм пил вода 3 дни!"

Мозамбик наистина ме разочарова! Очаквах нещо като африкански Харвард, а то пустиня и плажове. Все едно да смесиш 80-те % пустини в Алжир и Българското черноморие! Отказах се да оставам и тук, затова реших да проверя Намибия преди да отпраша за Южна Америка. Там имало висококачествени диаманти! Е, тъкмо да знам откъде да осигуря подарък за гаджето си, когато сгафя нещо! Намибийците били хора, които започвали нов проект преди да приключат предишния. Тези досущ като зодия Близнаци! Ако са и такива бъбривци... Още не довършили едното, започват друго! И тук мога да им обясня много за бизнеса, защото с това мислене за никъде не са! Щях да го направя веднага, но ме отказа едно тревожно откритие. Откакто напуснах Испания съм свалил 10 килограма! Дотук с пленителната африканска кухня! А после се чудят по целия свят защо африканчетата отслабват. Аз бях тук за съвсем кратко и се вталих с 10 кила, а те живеят на това място през целия си живот! Мистерията е разкрита! А толкова рядко пих алкохол, че все едно отново станах бебе. Май само тогава не съм пил никакви алкохолни напитки през живота си. Още на 9 години си свих от запасите на татко и оттогава редовно му подавах едно рамо в пиенето. Той така и не разбра как алкохолът в нашата къща свършва толкова бързо. Дано в Южна Америка да имат нещо за ядене и пиене, че съм зверски изгладнял и ожаднял!

Следва продължение!

Около света с Тошо Пачката, първа част

"Здравейте, пише ви Тошо Пачката. Да си знаете - прякорът ми е такъв, защото винаги имам дебела пачка пари в джоба си, а не, 'щото съм бил балетист. Последният, който ми го каза, още лежи в ортопедия. Клета майка България стана тясна за душата ми и реших да обиколя света. Отидох в някаква туристическа агенция и си платих за пътуване във възможно най-много страни, като настоявах да имам придружител там, който да владее местния език. Искам да разгледам света, а не да си припомням училищните години, я! Качих се на самолета и заминах.

Първата ми спирка беше Унгария. Там ми дадоха някакви порцеланови изделия и ми заобясняваха нещо за тях, но аз бях зает да мисля какво знам за порцелана и какво се очаква да направя в подобна ситуация. Знаех си, че помня нещо! Замахнах и го строших на хиляди парчета. На онзи отсреща му потекоха сълзи от очите и попита: "Но защо го направихте?" А аз съвсем спокойно му отговорих: "Нали такъв беше навика ви? А, чакай! Трябваше да танцувам сиртаки, докато ги чупя..." Унгарецът ми каза, че това било в Гърция, а аз му обясних, че ми дреме на портфейла за разликата между Унгария и Гърция. След кратък разговор и малка комисионна за моя човек установихме, че тези съдове не са чак толкова редки и няма нужда да плащам счупеното. После ми показа някаква бродерия. Изсмях се и му казах, че у нас жените имат много такива, но от старо време. Сега не е модерно да се плете. След малко ми демонстрира едно кубче на Рубик. Изсмях му се и викам: "За това ли дойдох тук? Че и у нас има такива!" Заразправя ми как Ерньо Рубик го бил изобретил и той бил унгарец. Казах му, че този Еньо може да е само някой забягнал заради кризата нашенец и да ме остави на мира с тези глупости. Тез унгарци като македонците - всичко било тяхно! :) Тогава ми показа някакво колбасче и пиперки. Викам си: "Най-накрая се разбрахме с този човек!" И като започнах да ям... Наслада! Попитах за някакво пиене и ми предложиха Токайско вино. "Все едно Токийско ли е или Криводолско, дай насам!" Хапвах, пийвах и му се чудех на езика, който използва с унгарците. Толкова ш-та и безсмислици, че все едно слушам Иво Дамаджаната, когато се е наквасил хубаво: "Ти ме'е уваша'аш ли мъ, Пашка? :) Искаха да ме водят да видя някакви забележителности, но така се бях натъпкал, че реших да пропусна. На следващия ден отпраших към Чехия. Казаха ми, че тя била световна столица на някакъв defenestration. Поразпитах и ми обясниха, че хвърляли неща или хора през прозорците (имало връзка с някакви събития от 15-ти век) Викам си: "Люти били тези чехи! Ние нашите депутати още си ги държим вътре в сградите, че и ги храним, а тези направо ги метат през джама! Е, ние пък си хвърляме боклука от терасата, така че не оставаме назад. Ако знаят у нас какви неща съм виждал да политат от прозореца (освен комшията след като фалира заради проблеми на някаква банка)..." Освен това Чехия била държава номер едно по пиене на бира - човек там изпивал 43 галона на година. Наливали се с някаква бира Будвайзер. "Е, това са мои хора! Дайте ми една Буда... странно какво общо имат чехите с индийците...? Кой се интересува? Пиячка да има!" После нищо не помня до сутринта, когато заминах за Австрия. Там ми заобясняваха, че Хитлер и Шварценегер всъщност били австрийци. "Е, и тук бягат като нашите! Явно са бананова република..." После ми заговориха за Моцарт, Хайдн, Щраус... тъкмо да заспя и споменаха ябълков щрудел. Поръчах си го заедно с някаква местна бира и така се забавлявах до вечерта. Тъй като не ме впечатлиха особено, още на следващия ден заминах за Германия. Пропуснах нарочно Полша и Украйна, защото едните воюват активно, а другите могат да отнесат някоя ракета по погрешка. Да не съм луд да се бутам там? Че аз казармата отбих по време, когато това не беше разрешено!

Немците ме отегчиха до смърт. То не бяха забележителности, то не бяха сухи факти... Добре, че някой спомена как американците си правят пикник с продукти, които всъщност били немски. Веднага се въодушевих и направих един пикник на най-близката морава. Мрънкаха ми нещо, че отсреща било някакво държавно здание, а аз им обясних, че нямам против чиновниците им да се настанят до мен, ако им се прави пикник. Да не бъдем стиснати все пак! Швейцария я прескочих, защото не виждам какво интересно мога да видя там - само банки и богаташи. Все едно съм на сбирка на голф клуба, в който членувам. Това и у нас си го имам! Хайде към Италия! Като започнах да ям пици, макарони, спагети... пиенето също беше на ниво. На следващия ден разгледах това-онова. Тези италианци май нямат качествени строители! Кулата в Пиза се наклонила, защото няма кой да укрепи основите й щом веднъж вече са се издънили при първоначалното им правене. Колизеумът и той изглежда... мъка, мъка! Препоръчах им моя приятел Цецо Отвесът (прякорът е по несвързани със строителството причини и ще ме убие, ако разбере, че съм ви го казал). Следващата ми спирка беше Великобритания. И там ми досадиха с Шекспир и други местни знаменитости. После ми заговориха за Биг Бен (скука! ние си имаме часовниковата кула в Свищов!) и Стоунхендж (то и при нас е имало първобитни хора някога, но не се хвалим с тях и строежите им). Там бил първият парламент в света (значи ето на кого да благодаря за нашите...) Разказаха ми за някакъв си Робин Худ, дето бил легендарен крадец. Е, и ние си имаме крадци, но чак легенди не пишем за тях! Глупави хора! Настоях да се приберем, защото ми омръзна да ходя с този чадър, а така и не успях да накарам онези охранители с големите шапки да ми обърнат внимание. Скука! Добре, че имаха някаква тяхна закуска (какво, като е 7 вечерта?) - риба и пържени картофки. Добавиха и ягоди, както и бира от близкия пъб по мое искане и така осмислих деня си.

Дойде ред на Франция - запредлагаха ми Триумфалната арка, Айфеловата кула и споменаха, че онази американска статуя в Ню Йорк била французойка. И тези като австрийците - бягат ли, бягат! Дори статуите се спасяват индивидуално! Скоро разбрах и защо бягат - предлагат ми гурме и сирене? Аз да не съм котка или мишка, че да ям съставка на онези новите котешки храни, които ги рекламират по телевизията в момента? За сиренето мисля, че няма нужда да обяснявам! Убедих се, че съм прав, когато се похвалиха с романа "Клетниците" (явно се разказва за тези, които не са успели да избягат навреме от страната) Е, нямаше хубава храна, но поне пиячката беше на ниво! Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне... Тази нощ спах като къпан! Стигаше ми толкова и отидох в Испания. Тези пичове определено ми се издигнаха в очите - бият се с бикове (е, сега било забранено заради защитниците на животните, но все пак само истински мъжкар може да застане пред бик без да се изпусне), имали Фестивал на доматите (всяка година мятат домати като изоглавени по всичко и всички, а според гидът ми скоро не е имало стачка на служителите, които отговарят за почистването на улиците... на това му се казва работохолици и непукисти, щом ежегодно чистят такава свинщина и не се оплакват!), а имали и Сиеста (то след биковете и доматите си е нормално да полегнеш и да починеш, пък и в тази жега кой ще излиза по това време). И с храната нямат грешка - паеля, гаспачо, емпанади, тортили... натъпках се! На следващия ден разбрах, че имали и салами (да не ми кажат вчера, тези гадове с гадове!) и като започнах да се гощавам... Сипаха ми и някакво вино Кава или Цава (не запомних), както и едно друго. Вкусът им беше страшен. Останах цяла седмица в страната, но така и не видях музея Прадо и някаква катедрала, за които все ми пееха колко била хубава, както и доста други неща. При такова хубаво ядене и пиене кой ще ти ходи по слънцето, за да се мори?

Време беше да приключа с Европа с Португалия! Като ме поведоха из някакви си Белем, Паласио Насионал да Пеня (не разбрах кое се пени и защо тези паласки били национални, но карай!) , после имаше някакъв парк и едни улици (точно като във Велико Търново, но с разликата, че там не са пуснали тролеи, трамваи или какъвто и да било транспорт по онези баири), накрая Евора и някакъв манастир. Предложиха ми и някакъв океанариум, но нали съм виждал делфинариума във Варна? С риба ще ме занимават! Твърдо отказах да посещавам някакъв университет и Boca do Inferno (от суеверие, щом разбрах, че превежда "Адската уста" - не я знам чия точно уста е, но ми е рано да проверявам дали ще ме вкарат вътре или ще ми кажат, че съм объркал мястото и да ходя да търся Рая). Накрая си взех от местните рибени специалитети и вино. Не можеш да отидеш в Португалия само, за да катериш баири, я! Тъкмо щях да приключа, когато разбрах, че в Испания провеждали и дегустации на вино (пак щях да ги убия!) и се върнах по най-бързия начин там, за да видя една такава. Тези испанци не знаят как се дегустира вино - отпиват, въртят го в устата си като дете, което не иска да яде и накрая плюят? Нали съм си добра душа - показах им как се дегустира вино по Балкански и съм сигурен, че ще го запомнят добре! Трябваше да замина за Африка, но някакси неусетно се задържах още една седмица в Испания (паелите и тортилите ми липсваха толкова много!)

Следва продължение!

Гледай футбол трудно!

Здравейте, бях на конгрес на шегаджиите и по традиция ме замотаха повече от очакваното. Пуснаха ме в неделя вечерта. Защо не писах в понеделник ли? Бях зает да се смея на това, което ми е изпратил главата на семейство Куцузлиеви (онзи, който не гледа Григор Димитров преди време). Е, малко ми е сърдит, че не уточних в предишния си пост факта, че не сме един и същ човек с него, но ще му мине! Вместо да ви го преразказвам, директно ще го пейстна (звучи ми по-добре от "лепна", а и в момента нямам по-добра българска дума за това действие) тук:

"Здравейте, бях решил да счупя прокобата и да гледам и аз най-накрая спорт като хората. Казах на жена си: "Жена, довечера ще гледам Лудогорец и Стяуа, затова не ме занимавай с глупости!" Тя ме погледна, окопити се и ми даде списък с 10 неща за правене, а после тръгна на работа. Аз замълчах, после се окопитих и си казах: "Нищо, Сокачев така вика, че и от съседната стая ще чуя, ако нещо стане!" Отметнах някои неща, но все пак останаха и такива, които щях да върша по време на мача. Нищо! Да не съм костенурка? Пък и от миналия път насам смених доставчика на телевизия и се надявам да нямам проблеми със сигнала като тогава. Тъщата е на някаква сбирка на класа й (на тези години сигурно 2 часа ще се уточняват кой кой е, затова няма да се върне скоро!). Малкият още се върти наоколо, но ще го приспя бързо, когато почне мача.Да видим... първо трябва да изнеса няколко буркана от мазето. Няма проблем! Тръгвам надолу! Аааааййййй, кой глупак е сложил стар бойлер насред площадката, щом добре знаят, че на този етаж няма осветление? Ех, не им дойде акъла на тези хора! Слизам по-бавно, но все пак още подтичвам. Влизам в мазето и... крушката е изгоряла? Сериозно ли точно днес? Нямам време да я сменям, затова ще взема нужното в тъмното. Ето го! А сега нагоре! Ооооооох, пак се ударих в проклетия бойлер! Съвсем забравих, че е там! Влизам у нас и... ужас! Взел съм грешните буркани! Ами сега? Ще сляза отново, но ще взема и една крушка, за да сменя тази в мазето, че да не стават повече сакатлъци! Хвърлям едно око на мача - 7-ма минута и 0:0, а някакъв румънец тъкмо е пропуснал. Гадно! Щеше ми се да вкара, защото ми омръзна от тоя Лудогорец! Днес им е ден да бъдат укротени и да им падне това самочувствие, което са придобили. Друго беше, когато Левски влезе в ШЛ. Нали съм им фен - израдвах се! Ама тези са ми по-противни и от чорбарите! Слизам и този път заобиколих бойлера успешно. Сменявам крушката и взимам нужното. Качвам се и пак успешно заобикалям бойлера. Влизам у нас и е време за задача две: измий съдовете! Започнах такова миене, на което и Шумахер би завидял. Счупих само две чинии, което си е личен рекорд! Какво остана? А, да! Трябваше да купя някои неща от магазина! Има един денонощен наблизо - за 10 минути съм отново тук (5 минути и на двете страни)! Наглеждам мача и нищо ново - 22-ра минута и пак пропуск на румънците... Ех, тези каръци! Тарикат съм си аз - ще гледам резила им оттук, а не като онези чорбета, които платиха, за да ходят на стадиона и да викат за румънците.

Слизам и пак заобикалям пустия му бойлер! На бегом стигам до магазина и... как така е затворен заради зареждане със стока? Тези луди ли са? Следващият магазин е на поне 20 минути оттук!!! Оф, звъня на жената и я питам дали може да ги купи тя. Не, била на среща с приятелки и щяла да си дойде късно! Откъде я намерих моята с такъв социален живот вместо някоя, която си стои само вкъщи? Няма страшно! Още имам шанс! Затичвам се към другия магазин и... светофар! Кой ги наслага тези светофари под път и над път? Никой не минава, но пък пешеходния светофар още е на червено. Ще взема да пресека без да чакам! Да, ама не! Задава се патрулка - не искам да нарушавам правилата точно пред нея! След дълго чакане (по-дълго от онази там Велика или Грандиозна китайска стена - не помня как я бяха кръстили) най-накрая съм от другата страна и с бърза скорост влизам в магазина. Купувам всичко на един дъх и отивам на касата. Там има двама души, а първият... дава 3 лева и 50 на стотинки и използва 1, 5 и 10? Как пък попадам на такива откачалки? Касиерката също не е във възторг, а аз му давам кураж с коментари от рода на "Хайде, че Сокачев ще роди, докато платиш!" Вторият на опашката се хили - явно познава този коментатор. Махна се! Вторият е по-бърз и е мой ред. Моля??? Свършили онези хартиени ленти на апарата, на които печатат касовите бележки? Щяла да вземе нова от склада с консумативи. Ех, ама че късмет! Върна се и сложи новата. Подавам и покупките, тя ги отчита и... сериозно ли? Апаратът засече! Повика някакъв от съседната стая, той го поогледа, напсува го хубаво и после го фрасна здраво отдясно. Пущинята взе, че заработи! Довърших покупката и хайде навън! Оф, пак този светофар... Усещам как брадата ми расте, пикочният ми мехур се пълни, а детето ми у дома расте. Най-накрая светна зелено! Ще попитате защо не минах на червено, щом бързам? Онези полицаи са спрели колата наблизо и все едно ме чакат да сгафя. Нямам излишни пари за даване! Влизам във входа на бегом и на косъм се разминавам с онзи бойлер. Ето ме пак у дома! Мачът е вече на 70-та минута и още 0:0. Добре, общият резултат е за румънците! Ще ми ходели лудогорците в Шампионската лига? Да, бе, да! Хайде да извадя покупките! Добре, мога да поседна и да гледам - работата е свършена! Тъкмо се допирам до дивана и... не! Не съм приспал детето! Отивам при него и започва приспиването. Иска си любимата играчка, че и приказка! Ще му разкажа аз как кралят не може да гледа кралския турнир с рицари заради досадния си син! Разказах му за Червената шапчица така бързо, че дори аз не усетих кога Червената шапчица стигна до баба си и кога вече беше в корема на вълка. А, заспа, калпазанинът му с калпазанин! Сега на телевизора! Какво? 1:0 за Лудогорец??? Тези какво са правили, докато ме нямаше! Супер, сега ще има и продължения! Досада! Звъни се? Кой пък е? Тъщата се върнала по-рано от сбирката! От вратата започна да ми се оплаква как Стефка от бившия й клас имала зет-чудо, а не като мен. Внуците й също били страхотни, а не като нашия хубостник! Попитах я дали онази има и такава дъщеря-чудо или е като моята жена. Отговори ми кисело, че проблемът в този дом не била жената, а мъжът, дето все пиел и гледал спорт. Отговорих й кисело, че... чакай! Бира? Ето какво забравих от магазина! Прекъснах спора и хайде надолу по стълбите! Аааааааау, пак пустият му бойлер! Тичам по улицата и право в близкия денонощен! Вече са заредили и всеки момент ще отворят. Тропам нервно с крак и ето - отвориха! Влизам на пожар и искам една Каменица - нямали! Тогава Загорка - пак нямат! Астика - нямат! Ариана - и това нямали! Поне някаква западна бира имат ли? Да, имали! Попитах я дали имат касов апарат или и това нямат. Продавачката ме изгледа с поглед тип "бих те убила, ако можех", но какво ми пука? Хайде към къщи! Влизам на бегом по стълбите, но ме среща съседа Спас. Започва да ме разпитва дали имам някакви проблеми с тока, защото май някой се бил закачил нелегално към него. После замрънка за заплатата си, за депутатите... Ох, обикновено обожавам тези разговори, но не и днес, когато ще гледам футбол! Най-накрая ме остави и тръгвам наго... ооооооолелеле майко! Как ритнах онзи бойлер! Иде ми да... го фрасна! Лоша идея, сега и ръката ме боли! Докуцуквам до нашия етаж и сядам пред телевизора. А, да не би Сокачев да е умрял от преумора? Нещо никакъв не се чува! Не е това, просто телевизорът ми се е скапал нещо и е останал без звук... Е, очакваше се да стане някой ден с този телевизор на 7 години! Стигнали са до дузпи? Добре, първа дузпа! Засилва се и... Каквооооо? Сега и картината изчезна? Кинескопът ли изгоря, да му се...! Опитвам да го включа отново, но не става! Нищо, ще го догледам на компютъра на малкия! Включвам го и... моля? Нямаме интернет, защото жената не го е платила навреме! Нищо, ще използвам опцията за един ден забавяне на плащането! Как така вече е използвана вчера? Еееееееее, и сега какво?

Бях се подготвил да празнувам щом отпаднат, но с тези дузпи не знам да празнувам ли или не? Ами ако са се класирали, пустиняците му с пустиняци? Откъде да науча резултата? Някой знае ли как са завършили? Щях да питам някой съсед, но повечето не са в града или си лягат рано. Пак ми вкиснаха вечерта!"

Какво е нужно?

Здравейте! Получих няколко гневни оплаквания, че не съм направил достатъчно, за да помогна на безработните у нас. Тъй като още нямам пари да създам собствена фирма или да купя вече съществуваща, единственият вариант за още помощ беше да разпитам някои хора какво е нужно, за да се занимаваш с това, което правят те. Водете си записки и дано намерите начин да работите нещо напук на нежеланието на кандидат-работодателите да ви го позволят!

1. Художник - може да не е професия-мечта за феновете на бързото забогатяване поради факта, че обикновено след смъртта си е по-ценен (както и творчеството му), но нямаме време за капризи. Затова попитах Руслан Топничетков какво е нужно, за да станеш художник:
"Виж сега, обстановката тук е идеална за хора на изкуството! Наоколо е пълно с пейзажи за рисуване. Когато ти омръзне, можеш да рисуваш и голи портрети. Кеф ти прерисувай някоя от снимките на знаменитости, които изтекоха от iCloud, кеф ти си потърси модел сред нашенките. Покрай клиповете на чалгаджийки и други "музикални таланти" в страната немалко жени вече се събличат в движение, за да не пропуснат шанса да влязат в някой такъв. Е, трябва да похарчиш луди пари за платна и други консумативи като специални бои и четки, но иначе си заслужава!"
2. Работник във ВИК или пътно строителство - тук се допитах до Асфалтин Каналджиев, който се оказа експерт и по двете теми:
"Какво е нужно ли? Почти нищо! Само научи най-общо как функционира канализацията. Защо най-общо ли? Да не мислиш, че това е еднократен изпит? Ако нещо си оплескал, ще можеш да го поправиш, когато насред улицата изригне гейзер или просто водата потече мирно и тихо извън тръбите. За пътното строителство също не ти е нужно много, а и критериите за подбор на персонал не са завишени. Щом мен ме взеха, смятай! Най-важното е, че не боравиш със срокове! Ако в Холандия например поправят малки участъци и то за кратко време, тук спокойно разкопаваме 3-4 улици и ги поправяме както се казваше в един виц със скорост "нещо средно между Маняна, Яваш-яваш и Инш Аллах, но без усещането за бързане и припряност".
3. Политик - това май е най-желаната професия напоследък. Нека чуем Тодор Празнодумски (няма да ви кажа от коя партия е той, за да не стана като политик, който плаши децата в училище с бъдещата им роля в изплащане на заемите, които е взело сегашното управление на страната):
"Първо намираш партия, която да те приеме. Не е трудно, защото напоследък търсят нови лица със старите качества и ако се докажеш като такъв, вече си вътре. После научаваш наизуст всички актуални обещания чрез преглед на предизборни кампании от последните 10 години. Смяташ, че ще има излишна информация ли? Не, видеата са напълно актуални, понеже в последните 10 години нито един от тези проблеми не е решен! :) Добра идея е и да нямаш провинения - така или иначе опонентите ще ти намерят, но поне ще можеш да докажеш, че са фалшиви, а ако си сгазил лука наистина, после иди доказвай, че дори не си доближавал градината!"
4. Полицай - допитахме се и до Иван Палкаджийски:
"Значи, твърдят, че полицаите сме тъпи, но т'ва не е верно! За да станеш полицай, се изискват множество качества и подготовка, която не е нужна, за да продаваш цветя да речем. Дори за обикновен катаджия е нужно да борави с радара, да може да сравнява (как иначе ще знае, че скоростта е превишена?) и т.н. Трудно е да станеш полицай, защото напливът е горе-долу същия като за политик. Просто се откажи!"
5. Писател - тук като авторитет ще се изяви Димитър Романичев:
"То напоследък е лесно да си писател. Почти всичко, което напишеш вероятно ще бъде филмирано, защото кинаджиите са изпаднали в някакъв хроничен глад за идеи. Само трябва да можеш да напишеш нещо, което да притежава сюжет и да опишеш героите така, че да помогнеш на вече споменатите при избора кой да ги играе - Калин Врачански, Елена Петрова или Асен Блатечки. Предвид нивото на населението не се притеснявай да добавяш съчетания и думи като "Бах мама му!", "изглежда като герой от Сървайвър" или "изгониха го от Фейсбук, щото не се вписваше в колектива". Ако от издателството не решат да се правят на сноби, читателите ще бъдат възхитени!"
6. Актьор - след разговор с Вероника Сценичнотрескова и като извадихме плача и оплакванията, остана това:
"Никой не ни брои за живи! Щом се налага да рецитират Ромео и Жулиета на фона на някаква модерна музика, че и с ДиДжей в рекламата... Добре, че правят "Нощ на театрите", защото иначе щяхме да бъдем напълно забравени! Май ми е време да вляза в някой "Биг Брадър", че да си уредя участие в поне 10-на ТВ предавания за интервюта и поне един филм или сериал!"
7. Певец - за финал, защото стана доста дълго да видим какво мисли Микрофон Хаджинотев за нужното, за да станеш певец:
"Първо - записваш се за участие в "ХФактор", "Гласът на България" и всеки певчески конкурс на "Шоуто на Слави" у нас. Второ - демонстрираш завиден непукизъм, ако гласът ти е нещо средно между сърдита мечка и котка, която я дерат в близост до някой, който скърца с нокти по стъкло на някаква фабрика. Ако не спечелиш конкурса, то поне някой ще те вземе заради поведението ти пред публика, а за гласът днес има плейбеци и какви ли не чудесии. Няма страшно! Как мислиш, че още не свършиха кандидатите за певци у нас, а не повтарят стари такива? Просто идват и такива, които могат да пеят толкова, колкото аз да сглобявам бойлери. :)"

Това в комбинация с нашето "Интервю за работа" би трябвало да ви помогне, ако не сте от тези, които чакат работодателя да дойде у вас и да ви почерпи кафенце, ракия и шопска салата, докато ви умолява да работите за него срещу минимум 1000 лв месечно. (заплатата подлежи на договаряне). Спокоен съм, че и аз дадох своя принос в борбата с българската безработица! А сега ме извинете - отивам да чета обяви! :(

Волейболът е лесен спорт!

Здравейте, уважаеми несериозни читатели! Днес ще дадем думата на Трифон Късокраков, за да ни сподели всичко, което иска. Е, без псуване в сайта или забранените от закона неща, защото не искаме да изгубим детската аудитория или да си имаме проблеми със закона!

"Здрасти, братлета! Искам да ви разкажа какъв волейболист ще стана. От малък искам да стана такъв. Толкова бях навит за това, че през пубертета дори при вида на красива съученичка си мислех какъв цвят волейболен екип й подхожда най-много. Поразпитах тук-там и разбрах как да си намеря отбор. Приеха ме в един такъв поради отказване на предишния в списъка и с идването започнаха да ми задават странни въпроси като "Смяташ ли, че с 1,59 височина ставаш за волейболист?" например. Върнах им го с "Нужно ли е да хвърлям топката над мрежата или може да минава и под нея?" и приключихме етапа на опознаването с шеги и закачки. Не след дълго беше и първия ми официален мач. Понеже съм по-нисък от останалите ме оставиха в средата на полето ни и казаха да посрещам топките. Колко му е? След 5 минути ми се развикаха, че не трябвало да ги забивам в земята пред себе си, а да съм ги връщал в посока мрежата. Да ми бяха казали! Аз ли съм длъжен да знам каква е тактиката на треньора ни? Пратиха ме да вкарвам топката в игра от края на игрището. Е , думата беше друга, но я забравих и затова импровизирам! Първият път не уцелих терена и я изкарах навън. Вторият път уцелих съиграч на 10 крачки от мен. На третият я забих в мрежата. Треньорът поиска почивка и ми се накара като на непослушно дете. Да беше обяснил как се изпълнява това? Виждал съм по телевизията да бият топката по всеки от описаните начини и не видях чак такива драми. А на тренерът щеше да му експлоадира вената на челото. Честно, не го разбирам! Накрая ме прати да стоя до мрежата и каза да скачам колко мога с ехидна усмивка. Е, много ясно, че ще скачам колкото мога! Как да скоча толкова, колкото не ми е възможно? След няколко минути скочих със засилка и забих топката силно и далеч. Тъкмо си мислех, че треньорът ще ме похвали, но той поиска ново прекъсване и като ме навика... За какъв съм се мислел, че да стоя с гръб към мрежата и да забивам топката в очертанията на нашето поле? По-добре да съм я бил пратил в аут. Добре, обърнах се с лице към мрежата! Ауууу, колко е висока! Нищо, ще се опитам! При следваща възможност скочих, но не достигнах топката. При приземяването някакси я чукнах с лакът и мина под мрежата. Досещате се какво направи треньора ми. Продължихме и накрая ми мрънкаха, че сме били загубили. Ами какво съм им виновен на съотборниците ми, че не могат да играят? Треньорът пък може да е сбъркал тактиката. Леко странна ми изглеждаше - да не забиваме топката в нашето поле, трябвало топката да прехвърля мрежата, че и да стреляме с лице към нея, а не с гръб. Сигурно нещо е объркал. На следващият мач взех мерки преди началото, за да бъда по-успешен. Купих си кецове с високи подметки, упражнявах се в скачане и най-важното - влязох в залата преди останалите и смъкнах мрежата с 20 сантиметра по-ниско. Дойде време за мача и като ми се развикаха, щом разбраха, че аз съм я смъкнал! Имало някакви си изисквания на Световната нещо си за височината на мрежите. След това ме заковаха като резерва. Честно, треньорът имаше нещо против мен! След края на сезона си потърсих друг отбор, но не ме искаха. С неохота реших да върша нещо друго, докато си намеря нов отбор. Обмислям да поработя като дърводелец. Колко му е да забиеш един пирон в дърво - слагаш пирона върху дървото с острото нагоре и биеш с чука. Аз да не съм идиот? До скоро!"

По-добре късно, отколкото никога!

Здравейте, пише Ви Балъчко Доверчиев. Собственикът на блога ме остави да го пазя и реших да споделя историята си, докато така и така съм тук.

От известно време разсъждавам върху някои теми сред които "Кои са най-богатите българи?" и "Има ли разлика между времево-пространствения континуум, в който живеем аз и който и да било друг българин?" Как стигнах до това ли? Ето как!

В един дом винаги има нещо за поправка. Ако не е някаква машина, ще е нещо друго. Моят апартамент от времето на Соца не прави изключение. Един ден топлата вода се повреди - не можеш да я пуснеш чрез кранчето за топла вода. Обадих се на майстор, който обеща да дойде до една седмица. Това стана в началото на миналата година. Към месец май същата година реших, че е време да измажем отвън стените на жилището, защото мазилката никаква я няма вече. То и това е нормално - както казах не живея в някой строен наскоро блок. Обадих се на майстори и подадох заявка, а те ми обещаха да дойдат през юли. Още чакам да настъпи юли или едната седмица на водопроводчика. Гледам грозната мазилка на връщане от работа, мия се със студена вода и чакам. Тази година имаше няколко градушки и една счупи някое и друго стъкло. Обадих се на стъклар и всичко тръгна необичайно добре. Дойде на място и направи измервания. Започна добре познатото чакане, което този път беше формулирано като "следващия четвъртък". Той дойде, но ние отново чакахме следващия. След няколко "следващи четвъртъка" му се обадих и попитах какво става с поръчката ми. Каза, че е зает и ще ми се обади след 1 минутка. Е, мина повече от седмица от тогава, но минутката още не е приключила!

След тези случки нямаше как да не се замисля: дали родните майстори са най-богатите хора на света и вършат това като хоби, поради което често не са особено ентусиазирани. Не, ако беше така сигурно те щяха да ни плащат, защото ги развличаме от скучното ежедневие на богат и задоволен от живота човек. А може би живеят в друго време и пространство и при тях времето не върви по същия начин, както при нас? Възможно е - не съм учен и не мога да потвърдя или отрека това. За всеки случай редовно следя некролозите и новините, за да не са отвлечени или починали, но още не съм мяркал никого от списъка си с майстори там. Може и да са се преместили другаде, но как пък всички напуснаха града след разговор с мен? Статистически е невероятно.

Така в подобни размисли продължавам да чакам да мине една седмица, 1 минутка или да дойде юли 2013-та. Което се случи първо. А Вие, читатели мои, ако видите някой майстор като онези от моя списък, моля Ви да го попитате как тече времето при тях. Ще Ви бъда благодарен, ако сложите край на този екзистенциален размисъл, който ме мъчи от началото на миналата година.

Профилът е верен! Честна дума!

Здравейте, днес ще отделя малко от времето си, за да ви разкажа за Неугледка Тошева. Тя е моя позната и ми довери историята си, защото чула, че тук влизали много хора и се надявала някой от посетителите да се заинтересува от нея.

Неугледка винаги е имала един проблем - самотата. Другите имаха гаджета, после съпрузи и деца, а тя още е на нулевия етап - търсене на гаджета. Посъветвах я да се регистрира в някой сайт за запознанства, но я предупредих да внимава и да не взема всичко там за чиста монета. Е, ето какво е направила тя:

"Избрах си потребителско име Krasavica, но беше заето. Тогава опитах с Hubavica, но и то не беше на разположение. Дори Boginya не беше свободно. Накрая направих компромис с Privlekatelno_f4e и беше време да попълвам профила си. Пол - то е ясно: женски! Възраст - 23 години. Местоположение - Мелник. Ръст и тегло? Е, сега ако напиша, че съм висока 1,59 и тежа 80 килограма... няма проблем! Пиша 1,80 и 65 кг. Очи - те са почти червени, но винаги ми казват, че съм като вещица с тези очи. Решено! Очи сини. Коса... с тази черна и права коса няма да имам никакъв шанс. Все пак мъжете предпочитали блондинки! Решено - коса руса, къдрава. Семейно положение - необвързана. Имате ли деца... нямам! Така и ще си напиша - да не решат, че искам да издържат някое детенце! Образование - имам магистратура по информатика, но никой не обича зубрачите... Образование - средно! Пиете и пушите ли? Не, но пък ще изглеждам като някаква тъпачка. Значи да - пия и пуша. Живея със...? То живея с майка си, тримата си братя и баща си, но не искам да ги плаша. Живея на квартира. Доходи... нямам никакви, но пък ще решат, че искам някой да ме издържа. Решено - между 500 и 1000 лева! Какво търсите... е, търся бъдещия си съпруг, но мъжете се страхуват от обвързване... Търся приятели! Да видим сега: какво търсите? Търся мъж, който да е любезен, внимателен романтик, забавен, да ме глези и да ме третира като човек. Ееееее, те пък искат да посоча същите полета като при описанието си! Добре, търся мъж (тук най-малко се замислих при попълването на профила)! Възраст... между 20 и 40 (грехота е да пропусна някой добър кандидат заради завишени критерии! Очи... без значение! Коса - същото! Доходи - ако напиша нещо, ще изглеждам като търсачка на пари. Значи също няма да го попълня. Стига толкова тук! Да попълня интересите си! Обичам да решавам кръстословици, да плета, да чета книги и да шофирам. Е, няма да им хареса последното, защото шофирането се води тяхна работа (а и какви вицове има за жените зад волана...) - ще напиша, че обичам да готвя вместо него. То и книгите могат да ги подразнят... добре, нека е обичам да домакинствам! Кръстословиците могат да ме изкарат твърде умна за тях и да ги подтискам ... тогава обичам екскурзиите. Плетенето остава!

След това започнах да преглеждам профилите. Харесах си 5-ма и ги поканих да се видим. Първият ме заведе на кръчма при все, че пишеше в профила си "Не пия!" Когато го попитах за това, той отговори, че "по три чашки на ден не са никакво пиене!" Вторият пък пушеше бодро цигара, а уж бил непушач. Как го обясни ли? "Отдавна съм попълвал профила - по времето, когато още не пушех!" Третият пък не пушеше, а твърдеше обратното. Защо ли? Спрял да пуши, откакто заспал със запалена цигара в ръка и подпалил някакъв хотел. Четвъртият се оказа, че работи като чистач. А твърдеше, че доходът му бил между 1000 и 1500 лева! Обяснението му беше, че наистина вземал толкова от шефката на фирмата - е, не точно за чистенето и не може да декларира тази сума в данъчните си документи, защото парите били подарък, понеже бил мил с нея. Петият изглеждаше обещаващ, но отново изненада! Живеел сам? Е, ако не броим жена му, двете му деца, кучето, котката, тъста и тъщата, както и майка му в съседния апартамент... да, живее сам!

Последва ново отсяване на профилите. Този път печелившите се оказаха трима. Първите двама бяха както обикновено - неточни. Третият изглеждаше мъж-мечта. Решено е! Ще се срещнем с него! Отидох на мястото на срещата и ме приближи един красавец, с добра физика, гръцки профил и изобщо... че дори му личи колко е богат. Аз се разтапях, а той ми се усмихна. Всеки момент ще ме заговори... ето, устните му се разтварят и от устата му излиза "Извинете, знаете ли къде има магазин на МTel?" С неохота му отговорих и продължих да чакам моя човек. Внезапно се доближи един средновисок и слабоватичък (направо вятърът ще го издуха), че и с очила. Потръпнах... дано да не е той, дано да не е той... Късно е - заговори ме и ми знаеше никнейма! Няма как - ще се срещна с него! Седнахме в едно кафене и не се сдържах. Започнах с въпросите:

- Значи ти си Herkules91?
- Да, аз съм!
- Но ти не си висок и мускулест, както ми писа?
- Как да не съм? 1,70 си е висок човек на фона на по-ниските от него! А за мускулите - да не би да познаваш човек без мускули?
- Е, имах предвид големи такива, които са тренирани!
- Че те са си големи! Я виж какви мускули имат някои животни! Дребна работа!
- А какво работиш?
- Нали съм написал?
- Да, но искам да проверя дали добре съм те разбрала.
- Хубаво! Аз съм учител по информатика в 5-то ОУ.
- Това ли наричаш доходи над 2000 лв?
- Е, никой не е казал какви доходи се имат предвид - настоящи, бъдещи или потенциални. Ти знаеш ли колко получават експертите по информатика у нас?
- Да, но нали твърдеше, че си онзи в ляво на снимката в профила си?
- И е така! Не уточних мое или твое ляво.
- А да не би и да е лъжа, че имаш бивша съпруга?
- Зависи. Ако признаваш живеене без брак с Майли Сайръс...
- Ти си живял с нея?
- Технически. Имам неин постер в стаята си.
- Има ли нещо вярно в профила ти? Поне наистина ли обичаш да се катериш?
- Да, роден алпинист съм! Още от дете изкачвах катерушките в двора на детската ясла. Наскоро изкачих 200 стъпала за 20 минути.
- Това не е истина....
- Като говорим за неистини и ти не си била много откровена с мен...

До края на разговора се уточнявахме. Най-лошата ми среща до този момент! Все още търся мъж. Ако познавате някой като за мен, помогнете!"