Ако бяха истински...

Днес ще се спрем на произволно избрани и относително популярни герои от комиксите, телевизията, киното и прочее, за да пофилософстваме какви щяха да бъдат те, ако бяха реални персонажи, а не измислени. 

1. Батман - човек, видял как убиват родителите му при обир. Минимум щеше да е с доста тежки емоционални проблеми, не се знае накъде щеше да избие, но последното, което очаквам, е да стане супергерой и да си сглобява костюми, коли и т.н. При наличието на пари вероятно щеше да рефлектира в деструктивно поведение и проверка на границите на възможностите на същия.

2. Спайдърмен - ако вярваме на филмите с Тоби МакГуайър и онази ярост спрямо убиеца на чичо му, бих казал, че го чакат сериозни проблеми с гнева. Не вярвам, че щеше да се успокои толкова лесно дори след като лично раздаде справедливост. Ако хората можеха да се успокояват сами и то така лесно, някои професии въобще нямаше да съществуват. Мечти! Искам такъв свят!

3. Железният човек - предвид статута му на богат човек, около него щеше да има цяла навалица от конспиративни теории, щеше да е обявен за рептил, илюминат и масон едновременно. Възможно е по някое време да му се прииска да замъглява слънцето като разпръсква разни вещества в атмосферата на Земята. :D

4. Супермен - като изключим факта, че хората не приемат ей така някой да си лети кротко из въздуха, вероятно щеше да е заплаха за националната сигурност, да се намира в някоя тайна лаборатория или най-накрая някой злодей да го неутрализира /всички знаят слабото му място, все пак, чудно е, че се бавят толкова/.

5. Хари Потър - мистър Потър има тъжната съдба да е тормозен в детските си години и то не само от Дъдли. И тук не виждам надежди за щастливо бъдеще. Дори е възможно цялата работа с Хогуортс да се окаже някакъв измислен свят, където се е скрил от реалния такъв. Но пък за това са книгите и като цяло научната фантастика - да ни представят нещата по начин, по който няма да ги видим другаде.

6. Доктор Хаус - освен че щеше да бъде уволнен отдавна /как се губят толкова много пари заради един човек - справка конфликта му с акционера на болницата/, той едва ли щеше да изкара толкова много време на наркотици. Господа и дами, не употребявайте такива вещества! Моля ви, не го правете!

7. Шерлок Холмс - книгите са разказали доста за този персонаж. Бих добавил, че в реалността полицията по онова време едва ли е умирала от желание някакъв си цивилен да им се меси в работите и да узурпира полицейската дейност. Освен че щяха да му покажат къде му е мястото, знаем, че и той си пада по... наркотиците. Та ако не го довършат те, щеше да е любовта към опасните жени /фактът, че от толкова жени на тоя свят е впечатлен само от една конкретна говори доста за вкуса му за жени/ или тая нужда от адреналин, който си набавя по опасни начини - в това число борба с престъпници. А в наши дни биха го погнали, защото е женомразец.

8. Барон Мюнхаузен - чували ли сте за лъжливото овчарче? И той така - никой нямаше да му вярва и щеше да си ходи някъде там, търсейки човек, който не му знае репутацията.

9. Бай Ганьо - опааа, тук няма нужда от прогнози! Сигурен съм, че сте виждали доста истински версии на същият и си знаете какъв е живота им.

10. Дон Кихот - тук се оглеждам за учителки по литература с надеждата да не видя такива. Знам, че е доста символичен персонаж, но нека си представим за момент, че видим такъв човек да се шляе из града си. Какво ще му се случи според вас? Ако не изгърми заради преследване и сексуален тормоз /приемаме, че е намерил Дулсинея сред нас/, то задължително ще си има ядове заради войната с вятърните мелници. И като бонус ще го разкостят заради това, че вероятно Санчо няма трудов договор и не му плаща осигуровки. Да се надяваме, че не е налице и грубо отношение към магарето на Санчо, за да не се включат и защитниците на животните, защото и сега проблемите ще му дойдат в повече!

Толкова засега, за да не ви отегчавам с дълги писания! Ако някой иска да прочете за конкретен персонаж, да заповяда в коментарната секция, където може да сподели желанието си! Също така ако някой иска да ми каже колко съм прекрасен, да не пише нищо - всяко ненаписано мнение тук се приема за комплимент по мой адрес. Изненадани ли сте? И тук си имаме текст с дребен шрифт, няма да изоставаме от батковците, я! 

Следвайки стриктно правилата

Днес ще ви разкажа за Срамежливко Тишев. Този млад мъж страдал от нещо, познато на обществото - нямал никакъв успех в общуването. С момичета, с приятели, въобще с хора. Даже щом кучетата го видели, отивали в съседния квартал на града /а човекът живеел във Варна/, за да се разминат с него. Нещата стигнали дотам, че той искал да има социален живот, но същият се свеждал до покана от кукери да дойде без специален костюм или маска, за да гони злите сили. На човекът му писнало, ама наистина му писнало. Почнал да рови и след цяла навалица от съвети как да уголеми части от тялото си, как да излекува болести, които няма и прочее онлайн мъдрости, той намерил статия за психологически тактики, с които да се впише по-добре в обстановката. Решил да ги изпробва и както си ходел, видял привлекателна девойка. Същата била няколко степени по-нагоре над него, ако вярваме на онези хора, които оценяват по красота противоположния пол, но пък той бил сигурен, че тактиките работят. 

Приближил се и според един от съветите се постарал да изглежда ентусиазиран да я види. Засилил се към нея с широко разперени ръце. Девойката се шашнала и не знаела какво да мисли. Тъком да побегне, нашият спрял и подал ръка. Според друг съвет трябвало да пази ръката си топла, ако ще се ръкостиска. Е, той я запазил топла, държейки я под мишницата си, но пък щяло да му помогне да се беше изкъпал тази сутрин след вчерашното бягане след трамвая. Девойката плахо подала ръка и щом усетила мириса на пот от ръката му, направила погнусено изражение. Нашият пишман сваляч се заел със следващата техника: имитация. Направил същата погнусена физиономия. Клетницата се учудила от реакцията му, той също заел учудена поза, тя придобила стъписан вид, той също, тя заприличала на някой, който изчислява 1556576 / 153678579899, той също "започнал изчисленията". В същото това време трябвало да поддържа очен контакт според друг съвет. Това било що-годе лесно, но допълнително втрешявало девойката. 

Доволен от успеха си, той си казал "Време е да я заговоря" и казал:

- Здравейте, аз съм Срамежливко и живея на улица... - тук изредил адреса си, но се сетил, че трябвало да не споделя твърде много /съвет с цел да бъде загадъчен/ и умишлено спрял преди да завърши пълното описание на стаите в дома си. 

След това продължил с:

- А вие къде живеете?

Девойката вече не вярвала на очите си и едвам промълвила:

- Защо ме питате?

- Питате ме защото? - бил отговорът. Това бил следващият съвет, според който за да покажеш, че слушаш събеседника си, трябва да повтаряш последните му три думи под формата на въпрос. Е, те сами по себе си били въпрос, но пък му се сторило тъпо да повтори въпроса, затова го преработил.

- Не, аз ви питам!

- Аз ли ви питам? - продължил с тактиката си Срамежливко.

- Вижте сега, нямам време за шеги?

- Нямате ли време за шеги?

- Не сте никак забавен - защо губите времето на хората с тези глупости?

- Губя ли времето на хората?

- Боже, да не сте ненормален?

- Ненормален ли съм?

- Край! Махнете се от пътя ми или ще повикам полиция!

- Ще повикате ли полиция?

Тук девойката била на крачка от пълната ярост, когато видяла познато лице и го повикала. Това бил брат ѝ, боксьорът Здравомлат Якоръков. Здравомлат дошъл и попитал какво става. Тя набързо му обяснила случващото се, докато Срамежливко деликатно чакал отстрани, за да продължи разговора си. Боксьорът имал скапан ден - гаджето го зарязало заради някакъв боксьор от по-висока категория, когото нямало как да смлати за отмъщение - пичът бил като шесткрилен гардероб, а наш Здравомлат го докарвал само на двукрилен. Също така го уволнили от работа, защото ударил лелката в столовата, понеже му сипала по-малко с цяла една лъжица спрямо дажбата на останалите, а за капак му заявили, че са открили стероиди в пробите му и няма да участва в мач за титлата в своята категория. Той възразил, че не ползва стероиди и ако го правел, щял да има странични ефекти от същите като докато възразявал, потрошил 4 стола, една метална маса и смачкал с голи ръце част от металната врата на стаята. Та както бил набрал сега разбрал, че някакъв ненормалник се закача с малката му сестричка. До 10 секунди боят започнал. Когато Срамежливко се събудил в болницата, медицинската сестра му казала, че за пръв път вижда подобен случай и после допълнила:

- И аз четях тези глупости навремето. После просто ми писна и се отказах.

Оказало се, че тя самата била срамежлива и трудно говорела с мъже. Попаднала на тези съвети, но не ѝ помогнали /е, нея не я пребили заради опита ѝ/, затова се отказала. Когато чула за историята, се досетила какво най-вероятно е станало на онази улица. От дума на дума двамата станали близки и впоследствие започнали връзка.

Но въпреки "успеха си" Срамежливко повече не ползвал тези техники. Когато някой му ги предлагал, той отговарял:

- Пробвал съм ги и няма полза от тях! Сваляш една девойка, а се събираш със съвсем друга. И като бонус завършваш свалката в болницата с множество контузии.

Никой не разбрал какво има предвид с тези думи, но всеки, който ги чуел, си тръгвал силно объркан и притеснен - и за миналото на Срамежливко, и за своето бъдеще, понеже смятал да ползва тези техники, но чутото го карало да бъде притеснен от крайния изход.