Всеки от нас е виждал едни хора, които винаги се стремят да се харесат на останалите сякаш от това зависи живота им. Те не могат иначе, но няма да навлизам в разсъждения защо го правят. Вместо това ще ви предоставя разказа на един мой познат с подобно поведение, който ме убеди да го публикувам след като ми обясни, че блогът ми е най-великият, съществувал някога и дори Шекспир или Достоевски да го пишеха, нямало да бъде по-добър. След такава... оценка как да не му позволиш да разкаже това, което го вълнува?
"Здравейте, аз съм Лепко Подлизурков. Произхождам от рода Подлизуркови, известни с това, че винаги са били в добри отношения с властта и въобще важните хора. Едни Подлизуркови са били първи приятели на султани, по-късните Подлизуркови са били на ти с политиците и царете от 19-ти и 20-ти век, че чак до 21-ви век. Поисках да ми дадат трибуна, за да се оплача колко труден е станал живота за един Подлизурков.
Едно време нещата си бяха постоянни и знаех как да стана гъст с всеки. Имаше определени поведения и навици, които ти гарантираха вечна дружба с важните хора. Сега обаче положението се влоши и не мога да получа заслуженото добро отношение. Например преди дни ми дойде на гости лицето Важен Връзкаров, с когото на всяка цена трябваше да се сдуша. Посрещнах го с широка усмивка и го поканих да седне. Щом седна, му предложих уиски. Той отказа. Тогава предложих всеки друг алкохол, за който се сетих, но той ме отряза отново и отново. Най-накрая счете за нужно да спомене, че бил трезвеник. Нищо, казах си аз, щом не става с алкохолна дружба, ще пробвам с други неща. Нейсе, нашият нито пуши, нито ползва разни вещества, нито дори... харесва жени, човече! Оказа се, че и той бил джендър. Мъка, не мъка, предложих себе си, ама той ми заяви, че съм твърде възрастен за него. Не знам да се обиждам ли, да се радвам ли, че спасих... Карай!
Имах среща и с местна шефка на име Доживотка Лидерова. Казах си: ще се постарая да я предразположа и се направих на много отвратен от тормоза над жените от страна на бизнеса, а тя ми заяви, че всъщност бизнесът бил твърде мек. Аз уточних, че визирам движението МеТоо, а тя ме сряза с думата "Глупости". Останах без думи - ами сега, как да я впечатля? Реших да се направя на стар холивудски продуцент и да я бройкам щом го намира за нормално. Не стана - тя пък харесвала дървета. Даже ми показа снимки на своя съпруг, засаден някъде из софийските улици.
Реших да покарам кола, за да освободя натрупания яд. Карам си и хоп! Спират ме с въпроса "И какво пра'им се'а?". Предложих да решим проблема, ама полицаят ми заяви, че не искал подкуп, а смятал да ми взема точки от книжката. Изсмях се с думите "Че то аз нямам книжка от 5 години, човек!" и онзи като се ядоса, като ме помъкна към патрулката... Трябваха ми дни да изляза, защото не успях да се сдуша с никой полицай, старите контакти пък ме зарязаха. Дори не можах да се сближа със съседа по килия, за да съм сигурен, че няма да ми се случи нещо неприятно, докато съм там.
След тази серия провали съм дълбоко притеснен, че уменията ми са трайно и безвъзвратно увредени. Е, все още успявам да манипулирам автора на тоя блог, който е наивник и се връзва на лафа за Шекспир, ама той не е важен, няма пари и въобще максът ми е да се оплача тук, но си трябва нещо повече от един беден блогър. Затова се обръщам към братята си по участ!
Уважаеми подмазвачи, лизачи, нагаждачи и прочее силно зависими от останалите хора, моля ви, дайте ми съвет как да възродя уменията си да се харесвам! Пишете ми коментар тук или на пощата ми, която се казва ime_koeto_vi_haresva@abv.bg /имам такава поща и в Гугъл, дир.бг, ол.бг и т.н., ако не ви се пише мейл към абв, че там настоящите собственици съвсем затъркаха сървъра/! Помогнете ми, защото не знам какво ще правя, ако до края на годината не успея да се харесам поне на един важен човек. Просто няма да го преглътна. Това е като Дядо Коледа да не успее да мине през комина, нелегален мигрант да не премине държавната граница, американски ситком да страда от нисък рейтинг в продължение на седмици... Ужасяващо преживяване!"
Добре, добре! Толкова за бившия ми познат, когото от днес не познавам. Беден блогър съм бил, а? Да си намери някой по-богат, за да му търпи сълзливите истории! Какво са ме яхнали и се упражняват на главата ми? Ей, всеки те използва в този живот, че дори не е благодарен после! До скоро и помнете: не е важно другите да те харесват, важно е да бъдеш себе си! Симпатиите на хората са временни, но ти оставаш тук до края. Харесвай себе си такъв, какъвто си!
