Здравейте, уважаеми читатели! Днес се вдъхнових от историята за Mrs Bulgaria World 2014 (почти не остана сайт, в който да не я коментират) и реших да проуча чрез познати как точно стоят нещата в тези среди. Уви, не познавам никого от организаторите или екипа в подготовката на тези конкурси, но пък се оказа, че познавам кандидат-миската Стойка Коронджиева. Кого другиго да познава един млад кандидат-хуморист? С тази фамилия още от млада е мечтаела да получи някаква корона и тъй като отдавна не сме монархия и тя няма чужди корени, то на Стойка и оставало само да стане Мис, Мисис или нещо подобно, за да сбъдне мечтата си. Поразпитах я и тя ми обясни как се развиват нещата при нея:
"Здравей, колега и най-добър приятелю! В общи линии да станеш Мис или Мисис е изключително трудно. Аз се мъча отдавна и май няма да успея. Оказа се, че при все ръста от 1,85, тънката талия, изваяното тяло, добре изглеждащите по рождение скули и лице, морскосините ми очи и сочни устни не покривам най-важния критерий за това. Какъв е той ли? Нека ти обясня с пример: явих се на конкурса "Мис България 2009" и дори не ме взеха. Бях класирана на 109-то място и не попаднах изобщо на конкурса. Преди мен попаднаха някои жени с:
- леко наднормено тегло
- нисък ръст и плоскостъпие
- вродена аномалия на зрението, при която едното око гледа в различна посока от другото.
- неправилни черти на лицето
- други дефекти или особености, които според мен не са подходящи за този форум.
Реших, че е случайно и се явих на още няколко конкурса, където ме подмина дори жена с вид на 50-годишна. Не се стърпях и попитах една от участничките как стават тези неща. Тя ми обясни, че журито има по-специфични критерии за красота. Явно не съм достатъчно грамотна, защото не разбрах това. Попитах друга и тя обясни, че не е толкова странно - пред нас са жените на производител на вафли, на вестникар, на двама бивши областни управители и дори на един настоящ депутат. Аз, наивницата, попитах: "И какво от това?" Последва 10-минутен доклад на тема "Как парите разкрасяват дори най-обикновената жена?"
Стана ми ясно всичко и се заех да си търся някой, който да "поговори" с журито от мое име на следващия конкурс. Все пак се опитвах да не хвана някой твърде възрастен за мен, защото е против предпочитанията ми. Първо се хванах с един производител на месни изделия. Всичко вървеше добре и точно месец преди конкурса някой взе, че снима как приготвя деликатесите си и качи снимките в Интернет. За нула време (2-3 седмици) го съсипаха от дела и отлив на клиенти, а аз пак се явих сама - как да намериш спонсор за толкова кратко време?!? Заех се с ново търсене и този път попаднах на някакъв собственик на туристическа фирма. Казах си: "Ето го моя чичко-паричко! А и е на подходяща възраст за изискванията ми." Всичко добре, но след 2 месеца някаква буря нанесе големи щети на агенцията му, а и бивш служител извади наяве неприятни факти. За отрицателно време и него никой не го помнеше. Хванах се с адвокат - сигурна работа, а и няма шанс да си отиде като предишните. Е, беше, докато негов клиент подивя от крайния резултат на делото му и... останах вдовица. Ще речете богата вдовица, но се оказа, че той вече бил женен за някаква от Симитли и бракът с мен е невалиден - дори щеше да бъде съден за двуженство, ако беше жив. Поплаках си и продължих нататък. Следващият ми беше програмен директор на телевизия - обеща ми дори да отразяват конкурса в моя полза, т.е. да покажат на хората индиректно, че аз съм най-красивата и добрата участничка. Всичко беше добре, докато шефът на медията му не ги напусна по политически причини. Не ми обясниха подробности, но за кратко време от претендираща за национална медия се оказаха кабеларка за района на Велико Търново. Моят човек пък вече не ми беше нужен, защото нямаше какво да ми осигури. Тогава се хванах с борсов играч. Беше натрупал много от успешни сделки и имаше влияние. Два дни преди конкурса не отиде на срещата с организаторите. Потърсих го и научих, че е загубил огромна сума пари от сделка. На практика бил разорен. Часове по-късно го намериха в хотелска стая - беше се самоубил. Отново поплаках от яд и безсилие, но какво да се прави? Търсенето продължаваше! Намерих си олигарх - не мога да разказвам подробности, но ще спомена, че го измести конкурент и също вече не е това, което беше. Опитах и със собственик на банка, но пък той фалира - причината е, че недоволен служител отпуснал купища лоши кредити, за да си върне, че моят не го е повишил вече 10 години. Ама как може да съм така лишена от добър късмет? Накрая се опитах с един чужденец с фирма у нас. Парите си бил наследил от родителите си. Всичко вървеше добре, докато един ден разбрах, че държавата му конфискувала всичко - някакви данъчни проблеми. Опитах с нов фирмаджия от чужбина и също се стигна до сватба, но пък той се оказа лъжец и бедняк. Басирали се с някакъв приятел, че може да се ожени за кандидат миска по сметка. От приятеля парите за ухажването и прочее, а от нашия - празните джобове и сладкодумието. Така се депресирах, че исках да ям до пръсване. Отидох до магазина и си взех един билет от някаква лотария по пътя. Докато хапвах, изтърках билета и... о, Боже! Спечелила съм един милион лева! Казах си: "Това е! Сега ще си уредя проблемите лично и без да търся мъж!" Благодарих на съдбата и всички останали висши сили, след което задействах нещата. Конкурсът тръгна и шансовете ми бяха огромни - за пръв път досега. Вече се виждах финалистка, когато мъжът ми (онзи бедния и лъжливия) взе, че поиска развод и подялба на имуществото. Опитах се да се справя със заплахата, но той имаше ужасно добър адвокат - присламчил се веднага, щом чул за какво е делото. За нула време заявиха, че съм имала нещо с един големец по време на брака ни (че аз вече дори не помнех съществуването му по това време!) и съдът му помогна. Е, остана ми половината от печалбата и още можех да продължа напред! Проблемът дойде, когато в навечерието на финала нямах нужните пари, за да уредя един проблем и това разгневи някои хора. В резултат бях дисквалифицирана с някакво нелепо оправдание и мечтите ми отново бяха попарени. Паднах много от високо. Наистина се отчаях този път. Ходех като призрак по улицата и дори си припявах някаква тъжна песен от филм, който гледах стотина пъти на ДВД (остатък от богатите ми дни). В един момент реших да сложа край на мъките. Бях на мост и се готвех да скоча. Тогава отдолу спря някаква кола и от нея излезе Драгомир Караромантичев - бивш съученик, който някога ме харесваше и дори ми подари една картонена коронка, когато разбра за мечтите ми. Е, по онова време имах други приоритети и нищо не стана! Той успя да ме убеди да се откажа от замисъла си и тръгнахме заедно. Оказа се, че е свободен и още ме обича. Също така е забогатял много като програмист и вече работи само за удоволствие, когато парите му понамалеят. Той ми каза, че не е нужно да се подлагам отново на същите мъчения по конкурсите, след като разбра историята ми. След един месец ми подари най-красивото нещо, което съм виждала и мъж може да подари на една жена - една мечта! Да, добре чувате! Беше уредил някакъв ювелир да ми направи корона, която е истинско копие на онези, кралските! Поднесе ми я с думите "Сега вече официално си кралица на сърцето ми." Плаках от радост поне 10 минути (сигурно гримът ми е станал на нищо), докато го прегръщах. Така сбъднах мечтата си да нося корона - не от конкурс, защото там не е за всеки простосмъртен."
Разказах ви това, защото беше по избраната тема, а и за да видите, че не винаги щастливия финал и романтиката могат да бъдат намерени в някоя теленовела или роман. Понякога и обикновен хумористичен блог може да ви ги предложи. До скоро, скъпи читатели! :)
No comments:
Post a Comment