По-добре късно, отколкото никога!

Здравейте, пише Ви Балъчко Доверчиев. Собственикът на блога ме остави да го пазя и реших да споделя историята си, докато така и така съм тук.

От известно време разсъждавам върху някои теми сред които "Кои са най-богатите българи?" и "Има ли разлика между времево-пространствения континуум, в който живеем аз и който и да било друг българин?" Как стигнах до това ли? Ето как!

В един дом винаги има нещо за поправка. Ако не е някаква машина, ще е нещо друго. Моят апартамент от времето на Соца не прави изключение. Един ден топлата вода се повреди - не можеш да я пуснеш чрез кранчето за топла вода. Обадих се на майстор, който обеща да дойде до една седмица. Това стана в началото на миналата година. Към месец май същата година реших, че е време да измажем отвън стените на жилището, защото мазилката никаква я няма вече. То и това е нормално - както казах не живея в някой строен наскоро блок. Обадих се на майстори и подадох заявка, а те ми обещаха да дойдат през юли. Още чакам да настъпи юли или едната седмица на водопроводчика. Гледам грозната мазилка на връщане от работа, мия се със студена вода и чакам. Тази година имаше няколко градушки и една счупи някое и друго стъкло. Обадих се на стъклар и всичко тръгна необичайно добре. Дойде на място и направи измервания. Започна добре познатото чакане, което този път беше формулирано като "следващия четвъртък". Той дойде, но ние отново чакахме следващия. След няколко "следващи четвъртъка" му се обадих и попитах какво става с поръчката ми. Каза, че е зает и ще ми се обади след 1 минутка. Е, мина повече от седмица от тогава, но минутката още не е приключила!

След тези случки нямаше как да не се замисля: дали родните майстори са най-богатите хора на света и вършат това като хоби, поради което често не са особено ентусиазирани. Не, ако беше така сигурно те щяха да ни плащат, защото ги развличаме от скучното ежедневие на богат и задоволен от живота човек. А може би живеят в друго време и пространство и при тях времето не върви по същия начин, както при нас? Възможно е - не съм учен и не мога да потвърдя или отрека това. За всеки случай редовно следя некролозите и новините, за да не са отвлечени или починали, но още не съм мяркал никого от списъка си с майстори там. Може и да са се преместили другаде, но как пък всички напуснаха града след разговор с мен? Статистически е невероятно.

Така в подобни размисли продължавам да чакам да мине една седмица, 1 минутка или да дойде юли 2013-та. Което се случи първо. А Вие, читатели мои, ако видите някой майстор като онези от моя списък, моля Ви да го попитате как тече времето при тях. Ще Ви бъда благодарен, ако сложите край на този екзистенциален размисъл, който ме мъчи от началото на миналата година.