"Здравейте, пише ви Тошо Пачката. Да си знаете - прякорът ми е такъв, защото винаги имам дебела пачка пари в джоба си, а не, 'щото съм бил балетист. Последният, който ми го каза, още лежи в ортопедия. Клета майка България стана тясна за душата ми и реших да обиколя света. Отидох в някаква туристическа агенция и си платих за пътуване във възможно най-много страни, като настоявах да имам придружител там, който да владее местния език. Искам да разгледам света, а не да си припомням училищните години, я! Качих се на самолета и заминах.
Първата ми спирка беше Унгария. Там ми дадоха някакви порцеланови изделия и ми заобясняваха нещо за тях, но аз бях зает да мисля какво знам за порцелана и какво се очаква да направя в подобна ситуация. Знаех си, че помня нещо! Замахнах и го строших на хиляди парчета. На онзи отсреща му потекоха сълзи от очите и попита: "Но защо го направихте?" А аз съвсем спокойно му отговорих: "Нали такъв беше навика ви? А, чакай! Трябваше да танцувам сиртаки, докато ги чупя..." Унгарецът ми каза, че това било в Гърция, а аз му обясних, че ми дреме на портфейла за разликата между Унгария и Гърция. След кратък разговор и малка комисионна за моя човек установихме, че тези съдове не са чак толкова редки и няма нужда да плащам счупеното. После ми показа някаква бродерия. Изсмях се и му казах, че у нас жените имат много такива, но от старо време. Сега не е модерно да се плете. След малко ми демонстрира едно кубче на Рубик. Изсмях му се и викам: "За това ли дойдох тук? Че и у нас има такива!" Заразправя ми как Ерньо Рубик го бил изобретил и той бил унгарец. Казах му, че този Еньо може да е само някой забягнал заради кризата нашенец и да ме остави на мира с тези глупости. Тез унгарци като македонците - всичко било тяхно! :) Тогава ми показа някакво колбасче и пиперки. Викам си: "Най-накрая се разбрахме с този човек!" И като започнах да ям... Наслада! Попитах за някакво пиене и ми предложиха Токайско вино. "Все едно Токийско ли е или Криводолско, дай насам!" Хапвах, пийвах и му се чудех на езика, който използва с унгарците. Толкова ш-та и безсмислици, че все едно слушам Иво Дамаджаната, когато се е наквасил хубаво: "Ти ме'е уваша'аш ли мъ, Пашка? :) Искаха да ме водят да видя някакви забележителности, но така се бях натъпкал, че реших да пропусна. На следващия ден отпраших към Чехия. Казаха ми, че тя била световна столица на някакъв defenestration. Поразпитах и ми обясниха, че хвърляли неща или хора през прозорците (имало връзка с някакви събития от 15-ти век) Викам си: "Люти били тези чехи! Ние нашите депутати още си ги държим вътре в сградите, че и ги храним, а тези направо ги метат през джама! Е, ние пък си хвърляме боклука от терасата, така че не оставаме назад. Ако знаят у нас какви неща съм виждал да политат от прозореца (освен комшията след като фалира заради проблеми на някаква банка)..." Освен това Чехия била държава номер едно по пиене на бира - човек там изпивал 43 галона на година. Наливали се с някаква бира Будвайзер. "Е, това са мои хора! Дайте ми една Буда... странно какво общо имат чехите с индийците...? Кой се интересува? Пиячка да има!" После нищо не помня до сутринта, когато заминах за Австрия. Там ми заобясняваха, че Хитлер и Шварценегер всъщност били австрийци. "Е, и тук бягат като нашите! Явно са бананова република..." После ми заговориха за Моцарт, Хайдн, Щраус... тъкмо да заспя и споменаха ябълков щрудел. Поръчах си го заедно с някаква местна бира и така се забавлявах до вечерта. Тъй като не ме впечатлиха особено, още на следващия ден заминах за Германия. Пропуснах нарочно Полша и Украйна, защото едните воюват активно, а другите могат да отнесат някоя ракета по погрешка. Да не съм луд да се бутам там? Че аз казармата отбих по време, когато това не беше разрешено!
Немците ме отегчиха до смърт. То не бяха забележителности, то не бяха сухи факти... Добре, че някой спомена как американците си правят пикник с продукти, които всъщност били немски. Веднага се въодушевих и направих един пикник на най-близката морава. Мрънкаха ми нещо, че отсреща било някакво държавно здание, а аз им обясних, че нямам против чиновниците им да се настанят до мен, ако им се прави пикник. Да не бъдем стиснати все пак! Швейцария я прескочих, защото не виждам какво интересно мога да видя там - само банки и богаташи. Все едно съм на сбирка на голф клуба, в който членувам. Това и у нас си го имам! Хайде към Италия! Като започнах да ям пици, макарони, спагети... пиенето също беше на ниво. На следващия ден разгледах това-онова. Тези италианци май нямат качествени строители! Кулата в Пиза се наклонила, защото няма кой да укрепи основите й щом веднъж вече са се издънили при първоначалното им правене. Колизеумът и той изглежда... мъка, мъка! Препоръчах им моя приятел Цецо Отвесът (прякорът е по несвързани със строителството причини и ще ме убие, ако разбере, че съм ви го казал). Следващата ми спирка беше Великобритания. И там ми досадиха с Шекспир и други местни знаменитости. После ми заговориха за Биг Бен (скука! ние си имаме часовниковата кула в Свищов!) и Стоунхендж (то и при нас е имало първобитни хора някога, но не се хвалим с тях и строежите им). Там бил първият парламент в света (значи ето на кого да благодаря за нашите...) Разказаха ми за някакъв си Робин Худ, дето бил легендарен крадец. Е, и ние си имаме крадци, но чак легенди не пишем за тях! Глупави хора! Настоях да се приберем, защото ми омръзна да ходя с този чадър, а така и не успях да накарам онези охранители с големите шапки да ми обърнат внимание. Скука! Добре, че имаха някаква тяхна закуска (какво, като е 7 вечерта?) - риба и пържени картофки. Добавиха и ягоди, както и бира от близкия пъб по мое искане и така осмислих деня си.
Дойде ред на Франция - запредлагаха ми Триумфалната арка, Айфеловата кула и споменаха, че онази американска статуя в Ню Йорк била французойка. И тези като австрийците - бягат ли, бягат! Дори статуите се спасяват индивидуално! Скоро разбрах и защо бягат - предлагат ми гурме и сирене? Аз да не съм котка или мишка, че да ям съставка на онези новите котешки храни, които ги рекламират по телевизията в момента? За сиренето мисля, че няма нужда да обяснявам! Убедих се, че съм прав, когато се похвалиха с романа "Клетниците" (явно се разказва за тези, които не са успели да избягат навреме от страната) Е, нямаше хубава храна, но поне пиячката беше на ниво! Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне... Тази нощ спах като къпан! Стигаше ми толкова и отидох в Испания. Тези пичове определено ми се издигнаха в очите - бият се с бикове (е, сега било забранено заради защитниците на животните, но все пак само истински мъжкар може да застане пред бик без да се изпусне), имали Фестивал на доматите (всяка година мятат домати като изоглавени по всичко и всички, а според гидът ми скоро не е имало стачка на служителите, които отговарят за почистването на улиците... на това му се казва работохолици и непукисти, щом ежегодно чистят такава свинщина и не се оплакват!), а имали и Сиеста (то след биковете и доматите си е нормално да полегнеш и да починеш, пък и в тази жега кой ще излиза по това време). И с храната нямат грешка - паеля, гаспачо, емпанади, тортили... натъпках се! На следващия ден разбрах, че имали и салами (да не ми кажат вчера, тези гадове с гадове!) и като започнах да се гощавам... Сипаха ми и някакво вино Кава или Цава (не запомних), както и едно друго. Вкусът им беше страшен. Останах цяла седмица в страната, но така и не видях музея Прадо и някаква катедрала, за които все ми пееха колко била хубава, както и доста други неща. При такова хубаво ядене и пиене кой ще ти ходи по слънцето, за да се мори?
Време беше да приключа с Европа с Португалия! Като ме поведоха из някакви си Белем, Паласио Насионал да Пеня (не разбрах кое се пени и защо тези паласки били национални, но карай!) , после имаше някакъв парк и едни улици (точно като във Велико Търново, но с разликата, че там не са пуснали тролеи, трамваи или какъвто и да било транспорт по онези баири), накрая Евора и някакъв манастир. Предложиха ми и някакъв океанариум, но нали съм виждал делфинариума във Варна? С риба ще ме занимават! Твърдо отказах да посещавам някакъв университет и Boca do Inferno (от суеверие, щом разбрах, че превежда "Адската уста" - не я знам чия точно уста е, но ми е рано да проверявам дали ще ме вкарат вътре или ще ми кажат, че съм объркал мястото и да ходя да търся Рая). Накрая си взех от местните рибени специалитети и вино. Не можеш да отидеш в Португалия само, за да катериш баири, я! Тъкмо щях да приключа, когато разбрах, че в Испания провеждали и дегустации на вино (пак щях да ги убия!) и се върнах по най-бързия начин там, за да видя една такава. Тези испанци не знаят как се дегустира вино - отпиват, въртят го в устата си като дете, което не иска да яде и накрая плюят? Нали съм си добра душа - показах им как се дегустира вино по Балкански и съм сигурен, че ще го запомнят добре! Трябваше да замина за Африка, но някакси неусетно се задържах още една седмица в Испания (паелите и тортилите ми липсваха толкова много!)
Следва продължение!
Tuesday, September 30, 2014
Tuesday, September 23, 2014
Гледай футбол трудно!
Здравейте, бях на конгрес на шегаджиите и по традиция ме замотаха повече от очакваното. Пуснаха ме в неделя вечерта. Защо не писах в понеделник ли? Бях зает да се смея на това, което ми е изпратил главата на семейство Куцузлиеви (онзи, който не гледа Григор Димитров преди време). Е, малко ми е сърдит, че не уточних в предишния си пост факта, че не сме един и същ човек с него, но ще му мине! Вместо да ви го преразказвам, директно ще го пейстна (звучи ми по-добре от "лепна", а и в момента нямам по-добра българска дума за това действие) тук:
"Здравейте, бях решил да счупя прокобата и да гледам и аз най-накрая спорт като хората. Казах на жена си: "Жена, довечера ще гледам Лудогорец и Стяуа, затова не ме занимавай с глупости!" Тя ме погледна, окопити се и ми даде списък с 10 неща за правене, а после тръгна на работа. Аз замълчах, после се окопитих и си казах: "Нищо, Сокачев така вика, че и от съседната стая ще чуя, ако нещо стане!" Отметнах някои неща, но все пак останаха и такива, които щях да върша по време на мача. Нищо! Да не съм костенурка? Пък и от миналия път насам смених доставчика на телевизия и се надявам да нямам проблеми със сигнала като тогава. Тъщата е на някаква сбирка на класа й (на тези години сигурно 2 часа ще се уточняват кой кой е, затова няма да се върне скоро!). Малкият още се върти наоколо, но ще го приспя бързо, когато почне мача.Да видим... първо трябва да изнеса няколко буркана от мазето. Няма проблем! Тръгвам надолу! Аааааййййй, кой глупак е сложил стар бойлер насред площадката, щом добре знаят, че на този етаж няма осветление? Ех, не им дойде акъла на тези хора! Слизам по-бавно, но все пак още подтичвам. Влизам в мазето и... крушката е изгоряла? Сериозно ли точно днес? Нямам време да я сменям, затова ще взема нужното в тъмното. Ето го! А сега нагоре! Ооооооох, пак се ударих в проклетия бойлер! Съвсем забравих, че е там! Влизам у нас и... ужас! Взел съм грешните буркани! Ами сега? Ще сляза отново, но ще взема и една крушка, за да сменя тази в мазето, че да не стават повече сакатлъци! Хвърлям едно око на мача - 7-ма минута и 0:0, а някакъв румънец тъкмо е пропуснал. Гадно! Щеше ми се да вкара, защото ми омръзна от тоя Лудогорец! Днес им е ден да бъдат укротени и да им падне това самочувствие, което са придобили. Друго беше, когато Левски влезе в ШЛ. Нали съм им фен - израдвах се! Ама тези са ми по-противни и от чорбарите! Слизам и този път заобиколих бойлера успешно. Сменявам крушката и взимам нужното. Качвам се и пак успешно заобикалям бойлера. Влизам у нас и е време за задача две: измий съдовете! Започнах такова миене, на което и Шумахер би завидял. Счупих само две чинии, което си е личен рекорд! Какво остана? А, да! Трябваше да купя някои неща от магазина! Има един денонощен наблизо - за 10 минути съм отново тук (5 минути и на двете страни)! Наглеждам мача и нищо ново - 22-ра минута и пак пропуск на румънците... Ех, тези каръци! Тарикат съм си аз - ще гледам резила им оттук, а не като онези чорбета, които платиха, за да ходят на стадиона и да викат за румънците.
Слизам и пак заобикалям пустия му бойлер! На бегом стигам до магазина и... как така е затворен заради зареждане със стока? Тези луди ли са? Следващият магазин е на поне 20 минути оттук!!! Оф, звъня на жената и я питам дали може да ги купи тя. Не, била на среща с приятелки и щяла да си дойде късно! Откъде я намерих моята с такъв социален живот вместо някоя, която си стои само вкъщи? Няма страшно! Още имам шанс! Затичвам се към другия магазин и... светофар! Кой ги наслага тези светофари под път и над път? Никой не минава, но пък пешеходния светофар още е на червено. Ще взема да пресека без да чакам! Да, ама не! Задава се патрулка - не искам да нарушавам правилата точно пред нея! След дълго чакане (по-дълго от онази там Велика или Грандиозна китайска стена - не помня как я бяха кръстили) най-накрая съм от другата страна и с бърза скорост влизам в магазина. Купувам всичко на един дъх и отивам на касата. Там има двама души, а първият... дава 3 лева и 50 на стотинки и използва 1, 5 и 10? Как пък попадам на такива откачалки? Касиерката също не е във възторг, а аз му давам кураж с коментари от рода на "Хайде, че Сокачев ще роди, докато платиш!" Вторият на опашката се хили - явно познава този коментатор. Махна се! Вторият е по-бърз и е мой ред. Моля??? Свършили онези хартиени ленти на апарата, на които печатат касовите бележки? Щяла да вземе нова от склада с консумативи. Ех, ама че късмет! Върна се и сложи новата. Подавам и покупките, тя ги отчита и... сериозно ли? Апаратът засече! Повика някакъв от съседната стая, той го поогледа, напсува го хубаво и после го фрасна здраво отдясно. Пущинята взе, че заработи! Довърших покупката и хайде навън! Оф, пак този светофар... Усещам как брадата ми расте, пикочният ми мехур се пълни, а детето ми у дома расте. Най-накрая светна зелено! Ще попитате защо не минах на червено, щом бързам? Онези полицаи са спрели колата наблизо и все едно ме чакат да сгафя. Нямам излишни пари за даване! Влизам във входа на бегом и на косъм се разминавам с онзи бойлер. Ето ме пак у дома! Мачът е вече на 70-та минута и още 0:0. Добре, общият резултат е за румънците! Ще ми ходели лудогорците в Шампионската лига? Да, бе, да! Хайде да извадя покупките! Добре, мога да поседна и да гледам - работата е свършена! Тъкмо се допирам до дивана и... не! Не съм приспал детето! Отивам при него и започва приспиването. Иска си любимата играчка, че и приказка! Ще му разкажа аз как кралят не може да гледа кралския турнир с рицари заради досадния си син! Разказах му за Червената шапчица така бързо, че дори аз не усетих кога Червената шапчица стигна до баба си и кога вече беше в корема на вълка. А, заспа, калпазанинът му с калпазанин! Сега на телевизора! Какво? 1:0 за Лудогорец??? Тези какво са правили, докато ме нямаше! Супер, сега ще има и продължения! Досада! Звъни се? Кой пък е? Тъщата се върнала по-рано от сбирката! От вратата започна да ми се оплаква как Стефка от бившия й клас имала зет-чудо, а не като мен. Внуците й също били страхотни, а не като нашия хубостник! Попитах я дали онази има и такава дъщеря-чудо или е като моята жена. Отговори ми кисело, че проблемът в този дом не била жената, а мъжът, дето все пиел и гледал спорт. Отговорих й кисело, че... чакай! Бира? Ето какво забравих от магазина! Прекъснах спора и хайде надолу по стълбите! Аааааааау, пак пустият му бойлер! Тичам по улицата и право в близкия денонощен! Вече са заредили и всеки момент ще отворят. Тропам нервно с крак и ето - отвориха! Влизам на пожар и искам една Каменица - нямали! Тогава Загорка - пак нямат! Астика - нямат! Ариана - и това нямали! Поне някаква западна бира имат ли? Да, имали! Попитах я дали имат касов апарат или и това нямат. Продавачката ме изгледа с поглед тип "бих те убила, ако можех", но какво ми пука? Хайде към къщи! Влизам на бегом по стълбите, но ме среща съседа Спас. Започва да ме разпитва дали имам някакви проблеми с тока, защото май някой се бил закачил нелегално към него. После замрънка за заплатата си, за депутатите... Ох, обикновено обожавам тези разговори, но не и днес, когато ще гледам футбол! Най-накрая ме остави и тръгвам наго... ооооооолелеле майко! Как ритнах онзи бойлер! Иде ми да... го фрасна! Лоша идея, сега и ръката ме боли! Докуцуквам до нашия етаж и сядам пред телевизора. А, да не би Сокачев да е умрял от преумора? Нещо никакъв не се чува! Не е това, просто телевизорът ми се е скапал нещо и е останал без звук... Е, очакваше се да стане някой ден с този телевизор на 7 години! Стигнали са до дузпи? Добре, първа дузпа! Засилва се и... Каквооооо? Сега и картината изчезна? Кинескопът ли изгоря, да му се...! Опитвам да го включа отново, но не става! Нищо, ще го догледам на компютъра на малкия! Включвам го и... моля? Нямаме интернет, защото жената не го е платила навреме! Нищо, ще използвам опцията за един ден забавяне на плащането! Как така вече е използвана вчера? Еееееееее, и сега какво?
Бях се подготвил да празнувам щом отпаднат, но с тези дузпи не знам да празнувам ли или не? Ами ако са се класирали, пустиняците му с пустиняци? Откъде да науча резултата? Някой знае ли как са завършили? Щях да питам някой съсед, но повечето не са в града или си лягат рано. Пак ми вкиснаха вечерта!"
"Здравейте, бях решил да счупя прокобата и да гледам и аз най-накрая спорт като хората. Казах на жена си: "Жена, довечера ще гледам Лудогорец и Стяуа, затова не ме занимавай с глупости!" Тя ме погледна, окопити се и ми даде списък с 10 неща за правене, а после тръгна на работа. Аз замълчах, после се окопитих и си казах: "Нищо, Сокачев така вика, че и от съседната стая ще чуя, ако нещо стане!" Отметнах някои неща, но все пак останаха и такива, които щях да върша по време на мача. Нищо! Да не съм костенурка? Пък и от миналия път насам смених доставчика на телевизия и се надявам да нямам проблеми със сигнала като тогава. Тъщата е на някаква сбирка на класа й (на тези години сигурно 2 часа ще се уточняват кой кой е, затова няма да се върне скоро!). Малкият още се върти наоколо, но ще го приспя бързо, когато почне мача.Да видим... първо трябва да изнеса няколко буркана от мазето. Няма проблем! Тръгвам надолу! Аааааййййй, кой глупак е сложил стар бойлер насред площадката, щом добре знаят, че на този етаж няма осветление? Ех, не им дойде акъла на тези хора! Слизам по-бавно, но все пак още подтичвам. Влизам в мазето и... крушката е изгоряла? Сериозно ли точно днес? Нямам време да я сменям, затова ще взема нужното в тъмното. Ето го! А сега нагоре! Ооооооох, пак се ударих в проклетия бойлер! Съвсем забравих, че е там! Влизам у нас и... ужас! Взел съм грешните буркани! Ами сега? Ще сляза отново, но ще взема и една крушка, за да сменя тази в мазето, че да не стават повече сакатлъци! Хвърлям едно око на мача - 7-ма минута и 0:0, а някакъв румънец тъкмо е пропуснал. Гадно! Щеше ми се да вкара, защото ми омръзна от тоя Лудогорец! Днес им е ден да бъдат укротени и да им падне това самочувствие, което са придобили. Друго беше, когато Левски влезе в ШЛ. Нали съм им фен - израдвах се! Ама тези са ми по-противни и от чорбарите! Слизам и този път заобиколих бойлера успешно. Сменявам крушката и взимам нужното. Качвам се и пак успешно заобикалям бойлера. Влизам у нас и е време за задача две: измий съдовете! Започнах такова миене, на което и Шумахер би завидял. Счупих само две чинии, което си е личен рекорд! Какво остана? А, да! Трябваше да купя някои неща от магазина! Има един денонощен наблизо - за 10 минути съм отново тук (5 минути и на двете страни)! Наглеждам мача и нищо ново - 22-ра минута и пак пропуск на румънците... Ех, тези каръци! Тарикат съм си аз - ще гледам резила им оттук, а не като онези чорбета, които платиха, за да ходят на стадиона и да викат за румънците.
Слизам и пак заобикалям пустия му бойлер! На бегом стигам до магазина и... как така е затворен заради зареждане със стока? Тези луди ли са? Следващият магазин е на поне 20 минути оттук!!! Оф, звъня на жената и я питам дали може да ги купи тя. Не, била на среща с приятелки и щяла да си дойде късно! Откъде я намерих моята с такъв социален живот вместо някоя, която си стои само вкъщи? Няма страшно! Още имам шанс! Затичвам се към другия магазин и... светофар! Кой ги наслага тези светофари под път и над път? Никой не минава, но пък пешеходния светофар още е на червено. Ще взема да пресека без да чакам! Да, ама не! Задава се патрулка - не искам да нарушавам правилата точно пред нея! След дълго чакане (по-дълго от онази там Велика или Грандиозна китайска стена - не помня как я бяха кръстили) най-накрая съм от другата страна и с бърза скорост влизам в магазина. Купувам всичко на един дъх и отивам на касата. Там има двама души, а първият... дава 3 лева и 50 на стотинки и използва 1, 5 и 10? Как пък попадам на такива откачалки? Касиерката също не е във възторг, а аз му давам кураж с коментари от рода на "Хайде, че Сокачев ще роди, докато платиш!" Вторият на опашката се хили - явно познава този коментатор. Махна се! Вторият е по-бърз и е мой ред. Моля??? Свършили онези хартиени ленти на апарата, на които печатат касовите бележки? Щяла да вземе нова от склада с консумативи. Ех, ама че късмет! Върна се и сложи новата. Подавам и покупките, тя ги отчита и... сериозно ли? Апаратът засече! Повика някакъв от съседната стая, той го поогледа, напсува го хубаво и после го фрасна здраво отдясно. Пущинята взе, че заработи! Довърших покупката и хайде навън! Оф, пак този светофар... Усещам как брадата ми расте, пикочният ми мехур се пълни, а детето ми у дома расте. Най-накрая светна зелено! Ще попитате защо не минах на червено, щом бързам? Онези полицаи са спрели колата наблизо и все едно ме чакат да сгафя. Нямам излишни пари за даване! Влизам във входа на бегом и на косъм се разминавам с онзи бойлер. Ето ме пак у дома! Мачът е вече на 70-та минута и още 0:0. Добре, общият резултат е за румънците! Ще ми ходели лудогорците в Шампионската лига? Да, бе, да! Хайде да извадя покупките! Добре, мога да поседна и да гледам - работата е свършена! Тъкмо се допирам до дивана и... не! Не съм приспал детето! Отивам при него и започва приспиването. Иска си любимата играчка, че и приказка! Ще му разкажа аз как кралят не може да гледа кралския турнир с рицари заради досадния си син! Разказах му за Червената шапчица така бързо, че дори аз не усетих кога Червената шапчица стигна до баба си и кога вече беше в корема на вълка. А, заспа, калпазанинът му с калпазанин! Сега на телевизора! Какво? 1:0 за Лудогорец??? Тези какво са правили, докато ме нямаше! Супер, сега ще има и продължения! Досада! Звъни се? Кой пък е? Тъщата се върнала по-рано от сбирката! От вратата започна да ми се оплаква как Стефка от бившия й клас имала зет-чудо, а не като мен. Внуците й също били страхотни, а не като нашия хубостник! Попитах я дали онази има и такава дъщеря-чудо или е като моята жена. Отговори ми кисело, че проблемът в този дом не била жената, а мъжът, дето все пиел и гледал спорт. Отговорих й кисело, че... чакай! Бира? Ето какво забравих от магазина! Прекъснах спора и хайде надолу по стълбите! Аааааааау, пак пустият му бойлер! Тичам по улицата и право в близкия денонощен! Вече са заредили и всеки момент ще отворят. Тропам нервно с крак и ето - отвориха! Влизам на пожар и искам една Каменица - нямали! Тогава Загорка - пак нямат! Астика - нямат! Ариана - и това нямали! Поне някаква западна бира имат ли? Да, имали! Попитах я дали имат касов апарат или и това нямат. Продавачката ме изгледа с поглед тип "бих те убила, ако можех", но какво ми пука? Хайде към къщи! Влизам на бегом по стълбите, но ме среща съседа Спас. Започва да ме разпитва дали имам някакви проблеми с тока, защото май някой се бил закачил нелегално към него. После замрънка за заплатата си, за депутатите... Ох, обикновено обожавам тези разговори, но не и днес, когато ще гледам футбол! Най-накрая ме остави и тръгвам наго... ооооооолелеле майко! Как ритнах онзи бойлер! Иде ми да... го фрасна! Лоша идея, сега и ръката ме боли! Докуцуквам до нашия етаж и сядам пред телевизора. А, да не би Сокачев да е умрял от преумора? Нещо никакъв не се чува! Не е това, просто телевизорът ми се е скапал нещо и е останал без звук... Е, очакваше се да стане някой ден с този телевизор на 7 години! Стигнали са до дузпи? Добре, първа дузпа! Засилва се и... Каквооооо? Сега и картината изчезна? Кинескопът ли изгоря, да му се...! Опитвам да го включа отново, но не става! Нищо, ще го догледам на компютъра на малкия! Включвам го и... моля? Нямаме интернет, защото жената не го е платила навреме! Нищо, ще използвам опцията за един ден забавяне на плащането! Как така вече е използвана вчера? Еееееееее, и сега какво?
Бях се подготвил да празнувам щом отпаднат, но с тези дузпи не знам да празнувам ли или не? Ами ако са се класирали, пустиняците му с пустиняци? Откъде да науча резултата? Някой знае ли как са завършили? Щях да питам някой съсед, но повечето не са в града или си лягат рано. Пак ми вкиснаха вечерта!"
Sunday, September 14, 2014
Какво е нужно?
Здравейте! Получих няколко гневни оплаквания, че не съм направил достатъчно, за да помогна на безработните у нас. Тъй като още нямам пари да създам собствена фирма или да купя вече съществуваща, единственият вариант за още помощ беше да разпитам някои хора какво е нужно, за да се занимаваш с това, което правят те. Водете си записки и дано намерите начин да работите нещо напук на нежеланието на кандидат-работодателите да ви го позволят!
1. Художник - може да не е професия-мечта за феновете на бързото забогатяване поради факта, че обикновено след смъртта си е по-ценен (както и творчеството му), но нямаме време за капризи. Затова попитах Руслан Топничетков какво е нужно, за да станеш художник:
"Виж сега, обстановката тук е идеална за хора на изкуството! Наоколо е пълно с пейзажи за рисуване. Когато ти омръзне, можеш да рисуваш и голи портрети. Кеф ти прерисувай някоя от снимките на знаменитости, които изтекоха от iCloud, кеф ти си потърси модел сред нашенките. Покрай клиповете на чалгаджийки и други "музикални таланти" в страната немалко жени вече се събличат в движение, за да не пропуснат шанса да влязат в някой такъв. Е, трябва да похарчиш луди пари за платна и други консумативи като специални бои и четки, но иначе си заслужава!"
2. Работник във ВИК или пътно строителство - тук се допитах до Асфалтин Каналджиев, който се оказа експерт и по двете теми:
"Какво е нужно ли? Почти нищо! Само научи най-общо как функционира канализацията. Защо най-общо ли? Да не мислиш, че това е еднократен изпит? Ако нещо си оплескал, ще можеш да го поправиш, когато насред улицата изригне гейзер или просто водата потече мирно и тихо извън тръбите. За пътното строителство също не ти е нужно много, а и критериите за подбор на персонал не са завишени. Щом мен ме взеха, смятай! Най-важното е, че не боравиш със срокове! Ако в Холандия например поправят малки участъци и то за кратко време, тук спокойно разкопаваме 3-4 улици и ги поправяме както се казваше в един виц със скорост "нещо средно между Маняна, Яваш-яваш и Инш Аллах, но без усещането за бързане и припряност".
3. Политик - това май е най-желаната професия напоследък. Нека чуем Тодор Празнодумски (няма да ви кажа от коя партия е той, за да не стана като политик, който плаши децата в училище с бъдещата им роля в изплащане на заемите, които е взело сегашното управление на страната):
"Първо намираш партия, която да те приеме. Не е трудно, защото напоследък търсят нови лица със старите качества и ако се докажеш като такъв, вече си вътре. После научаваш наизуст всички актуални обещания чрез преглед на предизборни кампании от последните 10 години. Смяташ, че ще има излишна информация ли? Не, видеата са напълно актуални, понеже в последните 10 години нито един от тези проблеми не е решен! :) Добра идея е и да нямаш провинения - така или иначе опонентите ще ти намерят, но поне ще можеш да докажеш, че са фалшиви, а ако си сгазил лука наистина, после иди доказвай, че дори не си доближавал градината!"
4. Полицай - допитахме се и до Иван Палкаджийски:
"Значи, твърдят, че полицаите сме тъпи, но т'ва не е верно! За да станеш полицай, се изискват множество качества и подготовка, която не е нужна, за да продаваш цветя да речем. Дори за обикновен катаджия е нужно да борави с радара, да може да сравнява (как иначе ще знае, че скоростта е превишена?) и т.н. Трудно е да станеш полицай, защото напливът е горе-долу същия като за политик. Просто се откажи!"
5. Писател - тук като авторитет ще се изяви Димитър Романичев:
"То напоследък е лесно да си писател. Почти всичко, което напишеш вероятно ще бъде филмирано, защото кинаджиите са изпаднали в някакъв хроничен глад за идеи. Само трябва да можеш да напишеш нещо, което да притежава сюжет и да опишеш героите така, че да помогнеш на вече споменатите при избора кой да ги играе - Калин Врачански, Елена Петрова или Асен Блатечки. Предвид нивото на населението не се притеснявай да добавяш съчетания и думи като "Бах мама му!", "изглежда като герой от Сървайвър" или "изгониха го от Фейсбук, щото не се вписваше в колектива". Ако от издателството не решат да се правят на сноби, читателите ще бъдат възхитени!"
6. Актьор - след разговор с Вероника Сценичнотрескова и като извадихме плача и оплакванията, остана това:
"Никой не ни брои за живи! Щом се налага да рецитират Ромео и Жулиета на фона на някаква модерна музика, че и с ДиДжей в рекламата... Добре, че правят "Нощ на театрите", защото иначе щяхме да бъдем напълно забравени! Май ми е време да вляза в някой "Биг Брадър", че да си уредя участие в поне 10-на ТВ предавания за интервюта и поне един филм или сериал!"
7. Певец - за финал, защото стана доста дълго да видим какво мисли Микрофон Хаджинотев за нужното, за да станеш певец:
"Първо - записваш се за участие в "ХФактор", "Гласът на България" и всеки певчески конкурс на "Шоуто на Слави" у нас. Второ - демонстрираш завиден непукизъм, ако гласът ти е нещо средно между сърдита мечка и котка, която я дерат в близост до някой, който скърца с нокти по стъкло на някаква фабрика. Ако не спечелиш конкурса, то поне някой ще те вземе заради поведението ти пред публика, а за гласът днес има плейбеци и какви ли не чудесии. Няма страшно! Как мислиш, че още не свършиха кандидатите за певци у нас, а не повтарят стари такива? Просто идват и такива, които могат да пеят толкова, колкото аз да сглобявам бойлери. :)"
Това в комбинация с нашето "Интервю за работа" би трябвало да ви помогне, ако не сте от тези, които чакат работодателя да дойде у вас и да ви почерпи кафенце, ракия и шопска салата, докато ви умолява да работите за него срещу минимум 1000 лв месечно. (заплатата подлежи на договаряне). Спокоен съм, че и аз дадох своя принос в борбата с българската безработица! А сега ме извинете - отивам да чета обяви! :(
1. Художник - може да не е професия-мечта за феновете на бързото забогатяване поради факта, че обикновено след смъртта си е по-ценен (както и творчеството му), но нямаме време за капризи. Затова попитах Руслан Топничетков какво е нужно, за да станеш художник:
"Виж сега, обстановката тук е идеална за хора на изкуството! Наоколо е пълно с пейзажи за рисуване. Когато ти омръзне, можеш да рисуваш и голи портрети. Кеф ти прерисувай някоя от снимките на знаменитости, които изтекоха от iCloud, кеф ти си потърси модел сред нашенките. Покрай клиповете на чалгаджийки и други "музикални таланти" в страната немалко жени вече се събличат в движение, за да не пропуснат шанса да влязат в някой такъв. Е, трябва да похарчиш луди пари за платна и други консумативи като специални бои и четки, но иначе си заслужава!"
2. Работник във ВИК или пътно строителство - тук се допитах до Асфалтин Каналджиев, който се оказа експерт и по двете теми:
"Какво е нужно ли? Почти нищо! Само научи най-общо как функционира канализацията. Защо най-общо ли? Да не мислиш, че това е еднократен изпит? Ако нещо си оплескал, ще можеш да го поправиш, когато насред улицата изригне гейзер или просто водата потече мирно и тихо извън тръбите. За пътното строителство също не ти е нужно много, а и критериите за подбор на персонал не са завишени. Щом мен ме взеха, смятай! Най-важното е, че не боравиш със срокове! Ако в Холандия например поправят малки участъци и то за кратко време, тук спокойно разкопаваме 3-4 улици и ги поправяме както се казваше в един виц със скорост "нещо средно между Маняна, Яваш-яваш и Инш Аллах, но без усещането за бързане и припряност".
3. Политик - това май е най-желаната професия напоследък. Нека чуем Тодор Празнодумски (няма да ви кажа от коя партия е той, за да не стана като политик, който плаши децата в училище с бъдещата им роля в изплащане на заемите, които е взело сегашното управление на страната):
"Първо намираш партия, която да те приеме. Не е трудно, защото напоследък търсят нови лица със старите качества и ако се докажеш като такъв, вече си вътре. После научаваш наизуст всички актуални обещания чрез преглед на предизборни кампании от последните 10 години. Смяташ, че ще има излишна информация ли? Не, видеата са напълно актуални, понеже в последните 10 години нито един от тези проблеми не е решен! :) Добра идея е и да нямаш провинения - така или иначе опонентите ще ти намерят, но поне ще можеш да докажеш, че са фалшиви, а ако си сгазил лука наистина, после иди доказвай, че дори не си доближавал градината!"
4. Полицай - допитахме се и до Иван Палкаджийски:
"Значи, твърдят, че полицаите сме тъпи, но т'ва не е верно! За да станеш полицай, се изискват множество качества и подготовка, която не е нужна, за да продаваш цветя да речем. Дори за обикновен катаджия е нужно да борави с радара, да може да сравнява (как иначе ще знае, че скоростта е превишена?) и т.н. Трудно е да станеш полицай, защото напливът е горе-долу същия като за политик. Просто се откажи!"
5. Писател - тук като авторитет ще се изяви Димитър Романичев:
"То напоследък е лесно да си писател. Почти всичко, което напишеш вероятно ще бъде филмирано, защото кинаджиите са изпаднали в някакъв хроничен глад за идеи. Само трябва да можеш да напишеш нещо, което да притежава сюжет и да опишеш героите така, че да помогнеш на вече споменатите при избора кой да ги играе - Калин Врачански, Елена Петрова или Асен Блатечки. Предвид нивото на населението не се притеснявай да добавяш съчетания и думи като "Бах мама му!", "изглежда като герой от Сървайвър" или "изгониха го от Фейсбук, щото не се вписваше в колектива". Ако от издателството не решат да се правят на сноби, читателите ще бъдат възхитени!"
6. Актьор - след разговор с Вероника Сценичнотрескова и като извадихме плача и оплакванията, остана това:
"Никой не ни брои за живи! Щом се налага да рецитират Ромео и Жулиета на фона на някаква модерна музика, че и с ДиДжей в рекламата... Добре, че правят "Нощ на театрите", защото иначе щяхме да бъдем напълно забравени! Май ми е време да вляза в някой "Биг Брадър", че да си уредя участие в поне 10-на ТВ предавания за интервюта и поне един филм или сериал!"
7. Певец - за финал, защото стана доста дълго да видим какво мисли Микрофон Хаджинотев за нужното, за да станеш певец:
"Първо - записваш се за участие в "ХФактор", "Гласът на България" и всеки певчески конкурс на "Шоуто на Слави" у нас. Второ - демонстрираш завиден непукизъм, ако гласът ти е нещо средно между сърдита мечка и котка, която я дерат в близост до някой, който скърца с нокти по стъкло на някаква фабрика. Ако не спечелиш конкурса, то поне някой ще те вземе заради поведението ти пред публика, а за гласът днес има плейбеци и какви ли не чудесии. Няма страшно! Как мислиш, че още не свършиха кандидатите за певци у нас, а не повтарят стари такива? Просто идват и такива, които могат да пеят толкова, колкото аз да сглобявам бойлери. :)"
Това в комбинация с нашето "Интервю за работа" би трябвало да ви помогне, ако не сте от тези, които чакат работодателя да дойде у вас и да ви почерпи кафенце, ракия и шопска салата, докато ви умолява да работите за него срещу минимум 1000 лв месечно. (заплатата подлежи на договаряне). Спокоен съм, че и аз дадох своя принос в борбата с българската безработица! А сега ме извинете - отивам да чета обяви! :(
Sunday, September 7, 2014
Волейболът е лесен спорт!
Здравейте, уважаеми несериозни читатели! Днес ще дадем думата на Трифон Късокраков, за да ни сподели всичко, което иска. Е, без псуване в сайта или забранените от закона неща, защото не искаме да изгубим детската аудитория или да си имаме проблеми със закона!
"Здрасти, братлета! Искам да ви разкажа какъв волейболист ще стана. От малък искам да стана такъв. Толкова бях навит за това, че през пубертета дори при вида на красива съученичка си мислех какъв цвят волейболен екип й подхожда най-много. Поразпитах тук-там и разбрах как да си намеря отбор. Приеха ме в един такъв поради отказване на предишния в списъка и с идването започнаха да ми задават странни въпроси като "Смяташ ли, че с 1,59 височина ставаш за волейболист?" например. Върнах им го с "Нужно ли е да хвърлям топката над мрежата или може да минава и под нея?" и приключихме етапа на опознаването с шеги и закачки. Не след дълго беше и първия ми официален мач. Понеже съм по-нисък от останалите ме оставиха в средата на полето ни и казаха да посрещам топките. Колко му е? След 5 минути ми се развикаха, че не трябвало да ги забивам в земята пред себе си, а да съм ги връщал в посока мрежата. Да ми бяха казали! Аз ли съм длъжен да знам каква е тактиката на треньора ни? Пратиха ме да вкарвам топката в игра от края на игрището. Е , думата беше друга, но я забравих и затова импровизирам! Първият път не уцелих терена и я изкарах навън. Вторият път уцелих съиграч на 10 крачки от мен. На третият я забих в мрежата. Треньорът поиска почивка и ми се накара като на непослушно дете. Да беше обяснил как се изпълнява това? Виждал съм по телевизията да бият топката по всеки от описаните начини и не видях чак такива драми. А на тренерът щеше да му експлоадира вената на челото. Честно, не го разбирам! Накрая ме прати да стоя до мрежата и каза да скачам колко мога с ехидна усмивка. Е, много ясно, че ще скачам колкото мога! Как да скоча толкова, колкото не ми е възможно? След няколко минути скочих със засилка и забих топката силно и далеч. Тъкмо си мислех, че треньорът ще ме похвали, но той поиска ново прекъсване и като ме навика... За какъв съм се мислел, че да стоя с гръб към мрежата и да забивам топката в очертанията на нашето поле? По-добре да съм я бил пратил в аут. Добре, обърнах се с лице към мрежата! Ауууу, колко е висока! Нищо, ще се опитам! При следваща възможност скочих, но не достигнах топката. При приземяването някакси я чукнах с лакът и мина под мрежата. Досещате се какво направи треньора ми. Продължихме и накрая ми мрънкаха, че сме били загубили. Ами какво съм им виновен на съотборниците ми, че не могат да играят? Треньорът пък може да е сбъркал тактиката. Леко странна ми изглеждаше - да не забиваме топката в нашето поле, трябвало топката да прехвърля мрежата, че и да стреляме с лице към нея, а не с гръб. Сигурно нещо е объркал. На следващият мач взех мерки преди началото, за да бъда по-успешен. Купих си кецове с високи подметки, упражнявах се в скачане и най-важното - влязох в залата преди останалите и смъкнах мрежата с 20 сантиметра по-ниско. Дойде време за мача и като ми се развикаха, щом разбраха, че аз съм я смъкнал! Имало някакви си изисквания на Световната нещо си за височината на мрежите. След това ме заковаха като резерва. Честно, треньорът имаше нещо против мен! След края на сезона си потърсих друг отбор, но не ме искаха. С неохота реших да върша нещо друго, докато си намеря нов отбор. Обмислям да поработя като дърводелец. Колко му е да забиеш един пирон в дърво - слагаш пирона върху дървото с острото нагоре и биеш с чука. Аз да не съм идиот? До скоро!"
"Здрасти, братлета! Искам да ви разкажа какъв волейболист ще стана. От малък искам да стана такъв. Толкова бях навит за това, че през пубертета дори при вида на красива съученичка си мислех какъв цвят волейболен екип й подхожда най-много. Поразпитах тук-там и разбрах как да си намеря отбор. Приеха ме в един такъв поради отказване на предишния в списъка и с идването започнаха да ми задават странни въпроси като "Смяташ ли, че с 1,59 височина ставаш за волейболист?" например. Върнах им го с "Нужно ли е да хвърлям топката над мрежата или може да минава и под нея?" и приключихме етапа на опознаването с шеги и закачки. Не след дълго беше и първия ми официален мач. Понеже съм по-нисък от останалите ме оставиха в средата на полето ни и казаха да посрещам топките. Колко му е? След 5 минути ми се развикаха, че не трябвало да ги забивам в земята пред себе си, а да съм ги връщал в посока мрежата. Да ми бяха казали! Аз ли съм длъжен да знам каква е тактиката на треньора ни? Пратиха ме да вкарвам топката в игра от края на игрището. Е , думата беше друга, но я забравих и затова импровизирам! Първият път не уцелих терена и я изкарах навън. Вторият път уцелих съиграч на 10 крачки от мен. На третият я забих в мрежата. Треньорът поиска почивка и ми се накара като на непослушно дете. Да беше обяснил как се изпълнява това? Виждал съм по телевизията да бият топката по всеки от описаните начини и не видях чак такива драми. А на тренерът щеше да му експлоадира вената на челото. Честно, не го разбирам! Накрая ме прати да стоя до мрежата и каза да скачам колко мога с ехидна усмивка. Е, много ясно, че ще скачам колкото мога! Как да скоча толкова, колкото не ми е възможно? След няколко минути скочих със засилка и забих топката силно и далеч. Тъкмо си мислех, че треньорът ще ме похвали, но той поиска ново прекъсване и като ме навика... За какъв съм се мислел, че да стоя с гръб към мрежата и да забивам топката в очертанията на нашето поле? По-добре да съм я бил пратил в аут. Добре, обърнах се с лице към мрежата! Ауууу, колко е висока! Нищо, ще се опитам! При следваща възможност скочих, но не достигнах топката. При приземяването някакси я чукнах с лакът и мина под мрежата. Досещате се какво направи треньора ми. Продължихме и накрая ми мрънкаха, че сме били загубили. Ами какво съм им виновен на съотборниците ми, че не могат да играят? Треньорът пък може да е сбъркал тактиката. Леко странна ми изглеждаше - да не забиваме топката в нашето поле, трябвало топката да прехвърля мрежата, че и да стреляме с лице към нея, а не с гръб. Сигурно нещо е объркал. На следващият мач взех мерки преди началото, за да бъда по-успешен. Купих си кецове с високи подметки, упражнявах се в скачане и най-важното - влязох в залата преди останалите и смъкнах мрежата с 20 сантиметра по-ниско. Дойде време за мача и като ми се развикаха, щом разбраха, че аз съм я смъкнал! Имало някакви си изисквания на Световната нещо си за височината на мрежите. След това ме заковаха като резерва. Честно, треньорът имаше нещо против мен! След края на сезона си потърсих друг отбор, но не ме искаха. С неохота реших да върша нещо друго, докато си намеря нов отбор. Обмислям да поработя като дърводелец. Колко му е да забиеш един пирон в дърво - слагаш пирона върху дървото с острото нагоре и биеш с чука. Аз да не съм идиот? До скоро!"
Subscribe to:
Posts (Atom)