"Здравей, аз съм Колорит Ренесансов и искам да ти разкажа нещо, което първоначално ме остави безмълвен. С две думи: винаги съм обичал изобразителното изкуство. Едночасово гледане на нарисувана закуска може да замести истинската закуска. Или поне да ме разсее така, че да забравя за нея до обяда. Уви! Приятелите ми са по-простовати хора и няма как да си говоря с тях за това, а и щом чуят думите "изобразително изкуство", първите им реакции
са "А, затова ли жена му е Сименсов тип (бъркат го с Рубенс)? и евентуално "Аз вчера изпих и водата във вазите, а господинчото ще тръгне да рисува вече празните вази." Как да им кажа за нещо подобно? Затова премълчавах истината и дори не им казвах, че понякога пътувам, за да се насладя на някоя изложба.
Днес беше точно такъв ден - връщах се от най-прекрасната изложба, която съм виждал досега. Картините бяха ненадминати - художниците определено бяха рисували в изблик на силно вдъхновение. Наистина се чувствах изпълнен със задоволство. Влязох у нас и тъкмо оставих палтото си, когато на звънеца позвъня един от вече споменатите ми приятели - Кибичко Простодушков. Отворих му леко притеснен, че може да ме разпитва и пак трябва да измислям разни лъжи, но той ме шашна от самото начало с твърдението:
- Знам какво си правил!
Настръхнах и лека струйка пот се стече по челото ми.
- Пътувах с влак, това съм правил.
- Вече няма нужда да криеш. Говоря за нещата, които си вършил преди това.
- Какво да крия?
- Човече, недей така! Показаха те във вестника. Знам всичко!
Настръхнах от ужас. Да, на вчерашната изложба имаше фотографи! Сигурно някой ме е щракнал случайно. А и май се снимах с художника - може тази снимка да е пусната във вестника от ПР-ите му. Несигурно продължих:
- Всичко ли?
- Абсолютно всичко! В статията бяха обяснили добре.
Ама че късмет! Каква е била тази статия? Сигурно са споменали, че съм редовен посетител на изложби. Често съм се засичал с репортерите, които отразяват тези събития и вероятно ме познават добре. Е, нямаше нужда повече да крия истината! Щом го знае, нека подигравките започнат сега!
- Добре, прав си! Точно това правих по време на пътуването. Нещо да кажеш?
- Ти си велик, човече!
Това не го очаквах! Приятелят ми ме поздравява за интереса ми към изкуството? Този, за който Ван Гог е роднина на Ван Кломб от сериала "Ало, Ало"?
- Наистина ли?
- Да! Кога съм те лъгал за нещо, братле?
Успокоението започна да нахлува във вените ми и оттам по цялото тяло. А аз така се притеснявах, че ще разберат! Ако и останалите са като него, трябваше да им се извиня, че съм ги подценил. Ние, интелигентните, имаме навика да гледаме на другите отвисоко, а понякога нещата не са такива!
- Е, искаш ли да ме питаш нещо?
- Да, много неща! Кажи кога се запали по тези работи?
- Още в училище. Като студент обаче имах повече възможности, защото нашите не бяха наблизо, за да ме изненадат с влизането си. Седях си в стаята и гледах, гледах, гледах... Дори по време на лекции често седях и мислех за това. Състудентка ме заговаря, а аз си мисля само за...
- Добре, добре! А познаваш ли други с подобни интереси?
- Разбира се! От толкова посещения опознаваш останалите като теб.
- Посещения? Вие по колко ходите там?
- Различно. Има си редовни посетители, а има и такива, които идват от любопитство. Понякога и репортери или телевизии отразяват събитието.
- Знам аз, знам! Нали те имаше във вестника? Ама наистина ли ходите толкова много хора?
- Е, да не се обиждаме! Интересът е значително голям въпреки че нацията ни не е от най-отворените!
- Да, извинявай! Та я разкажи за видяното.
- Беше най-великолепната гледка, която очите ми са виждали. Не мога да ти я опиша с думи.
- Моля ти се, как няма да я опишеш? Недей така, приятел! Как бяха отгоре?
Странен въпрос, но и приятелят ми си е прост човек. Не знае как да каже по-ясно, че се интересува от горната част на платното. Няма да ставам дръвник!
- Невероятни! Най-елементарните бяха с по две или три, но имаше и по четири. Е, имаше и по-различни.
- Лелеее, човече! Наистина ли?
- Що за въпрос? Да не би да съм седнал да те лъжа?
Седнал съм аз да го лъжа, че някои картини бяха на вази с по 2, 3 или четири цветя вътре. Е, художникът не се ограничаваше само до такива картини, но на Кибичко ще му дойде много, ако тръгна да обяснявам повече.
- А отдолу как бяха?
Ех, тези мои приятели! Нищо, няма да го карам да се чувства неудобно със забележки. Важно е, че има интерес!
- Толкова пъстри, очарователни, пастелните тонове преобладаваха!
- Ама те и долу ли са боядисани?
- Естествено, че да! Да не очакваш да оставят работата наполовина и да боядисат само горе?
- Майкоооо, откога са станали тези неща, а аз не знам?
- Открай време са така, приятелю! Откакто се помня, винаги така го правят.
- Наистина ли? Ти си печен, човече! Печен си! А аз те мислех за перко.
- Е, човек трябва да знае, че понякога греши!
- Прав си, прав си! А отзад как бяха?
- Не ги видях отзад.
Що за въпрос? На коя изложба картините се показват отзад? А и какво има да гледаш там? Но той не е наясно с нещата - простено му е!
- Ама как така не си ги видял отзад?
- Така! Нямаше как да ги видя, защото са плътно до стената.
- Ама как до стената? Стоят си там ли?
- Естествено, те са наредени там още преди да дойдем и ни чакат.
- Значи стоят там готовички и просто си те чакат? Братле, ти си върха!
- Благодаря! Да, винаги е така. Стоят и чакат.
Чувствах се леко смешно от разговора, който водехме, но все пак се стараех да му отговарям така, че да ме разбере.
- А нямаше ли начин да се отместят за минутка, та да видиш и гърба?
- Сам ли да ги местя? Трябва някой да ми помогне за това - например охраната.
- Ама охраната също ли помага за подобни неща?
- Не съм питал, но как мислиш? Дали сами са се наредил по този начин?
- Ей, значи охрана да си в наши дни! А жената ти ще си мисли, че работиш опасна работа.
- Опасна, ама друг път! Хората там са спокойни и не се стига до проблеми. Веднъж един пиян се самопокани и се наложи да го гонят с охраната, защото не искаше да си тръгне сам.
- Е, разбирам го! И аз не бих си тръгнал сам! Та наистина ли не ги видя отзад?
Ех, че упорит човек!
- Нямаше нужда! Знам отлично какво има отзад.
- Верно ли?
- Да, от толкова време го правя, че вече съм наясно.
- От колко време?
- От години ги гледам.
- Ама едни и същи ли?
- Е, не са едни и същи, но в гръб всичките са еднакви - платно, опънато върху рамка.
- Верно ли всичките са толкова плоски? Нямат ли някакъв релеф? Поне минимален?
- Да! Такива са си...
- В моите фантазии бяха иначе.
- Ти си фантазирал за тях?
- Естествено, още от пубертета!
Тук ме шашна! Не очаквах, че приятелят ми има такива интереси.
- Обичаш да ги гледаш или искаш и да ги правиш?
Тук приятелят ми се втрещи невярващо, а след това внезапно се сети, че има някаква работа. Казах си: "Нищо, явно му дойде в повече! Някой друг ден пак!"
Докато излизаше от джоба му изпадна някакво парче вестник. Разгънах го и видях две статии: "Изложба на съвременен художник постигна успех.", а до нея "Двама воайори спипани на излизане от студентско общежитие." Тъкмо да го оставя и видях, че на статията за изложбата има някакви непознати за мен хора. Тогава откъде е научил за...? Погледнах снимката на другата статия, а там сме аз и художника с надпис под нея "Двамата са редовни познайници на полицията." "
