Здравейте, уважаеми несериозни читатели! Днес ще дадем думата на Трифон Късокраков, за да ни сподели всичко, което иска. Е, без псуване в сайта или забранените от закона неща, защото не искаме да изгубим детската аудитория или да си имаме проблеми със закона!
"Здрасти, братлета! Искам да ви разкажа какъв волейболист ще стана. От малък искам да стана такъв. Толкова бях навит за това, че през пубертета дори при вида на красива съученичка си мислех какъв цвят волейболен екип й подхожда най-много. Поразпитах тук-там и разбрах как да си намеря отбор. Приеха ме в един такъв поради отказване на предишния в списъка и с идването започнаха да ми задават странни въпроси като "Смяташ ли, че с 1,59 височина ставаш за волейболист?" например. Върнах им го с "Нужно ли е да хвърлям топката над мрежата или може да минава и под нея?" и приключихме етапа на опознаването с шеги и закачки. Не след дълго беше и първия ми официален мач. Понеже съм по-нисък от останалите ме оставиха в средата на полето ни и казаха да посрещам топките. Колко му е? След 5 минути ми се развикаха, че не трябвало да ги забивам в земята пред себе си, а да съм ги връщал в посока мрежата. Да ми бяха казали! Аз ли съм длъжен да знам каква е тактиката на треньора ни? Пратиха ме да вкарвам топката в игра от края на игрището. Е , думата беше друга, но я забравих и затова импровизирам! Първият път не уцелих терена и я изкарах навън. Вторият път уцелих съиграч на 10 крачки от мен. На третият я забих в мрежата. Треньорът поиска почивка и ми се накара като на непослушно дете. Да беше обяснил как се изпълнява това? Виждал съм по телевизията да бият топката по всеки от описаните начини и не видях чак такива драми. А на тренерът щеше да му експлоадира вената на челото. Честно, не го разбирам! Накрая ме прати да стоя до мрежата и каза да скачам колко мога с ехидна усмивка. Е, много ясно, че ще скачам колкото мога! Как да скоча толкова, колкото не ми е възможно? След няколко минути скочих със засилка и забих топката силно и далеч. Тъкмо си мислех, че треньорът ще ме похвали, но той поиска ново прекъсване и като ме навика... За какъв съм се мислел, че да стоя с гръб към мрежата и да забивам топката в очертанията на нашето поле? По-добре да съм я бил пратил в аут. Добре, обърнах се с лице към мрежата! Ауууу, колко е висока! Нищо, ще се опитам! При следваща възможност скочих, но не достигнах топката. При приземяването някакси я чукнах с лакът и мина под мрежата. Досещате се какво направи треньора ми. Продължихме и накрая ми мрънкаха, че сме били загубили. Ами какво съм им виновен на съотборниците ми, че не могат да играят? Треньорът пък може да е сбъркал тактиката. Леко странна ми изглеждаше - да не забиваме топката в нашето поле, трябвало топката да прехвърля мрежата, че и да стреляме с лице към нея, а не с гръб. Сигурно нещо е объркал. На следващият мач взех мерки преди началото, за да бъда по-успешен. Купих си кецове с високи подметки, упражнявах се в скачане и най-важното - влязох в залата преди останалите и смъкнах мрежата с 20 сантиметра по-ниско. Дойде време за мача и като ми се развикаха, щом разбраха, че аз съм я смъкнал! Имало някакви си изисквания на Световната нещо си за височината на мрежите. След това ме заковаха като резерва. Честно, треньорът имаше нещо против мен! След края на сезона си потърсих друг отбор, но не ме искаха. С неохота реших да върша нещо друго, докато си намеря нов отбор. Обмислям да поработя като дърводелец. Колко му е да забиеш един пирон в дърво - слагаш пирона върху дървото с острото нагоре и биеш с чука. Аз да не съм идиот? До скоро!"
No comments:
Post a Comment