Наслаждавах се на започващата есен и на факта, че успяхме да победим Люксембург на футбол, когато внезапно ми се обадиха по телефона. Беше разтревоженият Текстопис Романтиков, който поиска да му дам възможност да излее мъката си. Казах си: "Какво толкова? Аз ще си почивам, а някой ще напише нещо в блога ми!" Съгласих се, но да знаете, че ако пусне някоя реклама на "Космодиск", трейлър за премиера на филм или запис на някой президент на футболен съюз, танцуващ на песен на Преслава, ще му издърпам ушите! Вие само ми кажете - ще ме намерите отвън, където смятам да зяпам падащите листа и да си мисля колко хубаво би било снегът тази година да забрави да затрупа родният ми град. И да се чудя къде съм дянал слушалките си от новата серия без кабели заради премахването на аудио жака на новия модел iPhone.
"Здравейте, ако не са ме представили, аз съм Текстопис Романтиков. От малък обожавах да измислям сюжети, да навързвам персонажите в такива връзки, че в "Дързост и красота" да ми завидят и да се почувстват като 5 минутна реклама (при това съкратената версия от 2 минути и половина) в сравнение с моите сюжети. Пробвах се у нас, но няма достатъчно родно кино, за да блесна и аз покрай колегите. Не щеш ли един ден онлайн блога ми беше забелязан от някакъв директор на американско киностудио и аз се оказах подходящ за него. Студиото пое разходите по идването ми (явно съм бил много важен) и започнах да се вихря. Всичко вървеше добре, докато не забелязах, че колегите ми сякаш са взели всички мерки да докажат, че бракът винаги е нещастен, а любовта трябва да е трагична в стил "Ромео и Жулиета". Аз си падам романтик и не можах да понеса постоянното натякване, че животът е грозен, а любовта е привилегия, но не е ясно кой я ползва. Затова един ден отидох в студиото и се отбих директно при колегите си. Бях решен да им изчета такова конско, че чак във Великобритания да спрат дебатите дали да продължат с Брекзита или да се върнат в ЕС и да се правят, че нищо не е станало. Влязох, хвърлих им строг поглед и попитах:
- Знаете ли защо съм тук?
Колегите ми почти не вдигнаха поглед от разпиляната хартия пред себе си. Само един от тях каза някак машинално "За какво?" и всички продължиха да гледат в черновите пред себе си.
- Аз съм тук, защото това вече не се трае! Толкова ли е гаден живота ни, че не можем да оставим на зрителя поне илюзията за щастие? Необходимо ли е нашата гилдия да разваля всяко екранно щастие, до което се докосне? Не беше достатъчно, че Джак от "Титаник" се удави, а приятелката на Спенсър Рийд загина. Трябваше да убием или разведем кого ли още не. Дори убихме двойничка на съпругата на Ейдриън Монк, за да не пропуснем шанса да поровим в раната. Остана ли една щастлива екранна двойка, където единият от двамата да не умре или просто бракът да пропадне? И то да бяхме само ние - колегите в Турция, Индия и дори някои други страни също го правят, но ние сме ненадминати и недостижими! За нас няма такова животно като щастлив брак (тук-там някой успява да оцелее и дори аз не знам как се случва) или любов, която да не бъде прекъсната от нечия смърт. Такъв свят ли искаме за нашите деца? Да вярват, че няма щастлива любов или сполучлив брак, докато ние се радваме, че рейтингите са високи или сме намерили начин да оправдаем факта, че актрисата е прекратила договора си с продукцията? Кажете - това ли искаме?
След цялата тази реч аз бях доволен. Казах им го в очите (фигуративно, защото те още не отделяха поглед от онези листове пред себе си) и нямаше как да го пропуснат. Сега оставаше само да изчакам оправданията им и (надявам се) урокът, който щяха да получат.
Последва минута и половина на тягостно мълчание. Пръв проговори главният сценарист, който свали надолу листа със следващият епизод на сериала и каза:
- Хубаво, разбрахме те. А сега ще помогнеш ли да измислим как точно да убием героинята Пени от "Теория на Големият взрив", защото се налага да я освободим от продукцията най-късно до края на годината.
Аз онемях от думите му. Явно нищо не се беше променило, а киноекранът продължаваше да бъде място, където щастието е краткотрайно и не за всеки. Жалко за онези, които искат да го преживеят макар и с помощта на измислени персонажи! Те просто ще го отложат за следващия си живот."
