Разкази от националния отбор

Здравейте отново! Тъй като не ми се занимаваше да измислям нова тема... извинете, тъй като
Световното първенство по футбол в Бразилия още е в разгара си макар и на осминафинали, а и ми останаха доста неразказани неща от миналата неделя, отново ще дам думата на вече познатия ви Аспарух Бежков, за да разкаже приключенията си в националния отбор по футбол на България.

"Здравейте, пичове! За националния ли искате да поговорим? Е, това ми е любимата тема!
Май вече ви казах, че влязох в него по време на престоя си в Славия благодарение на
своя съотборник Тодор Денчев? Веднага след влизането си започнах да слушам как разни национали се оплакват, че едвам съвместявали двете си задължения - клубен и национален отбор, как били изморени от твърде много мачове. Е, не ги разбирам! Аз лично нямам никакви проблеми, защото мачовете на националния отбор са рядко, а мачовете ми в Славия дори по-рядко. Отначало се бях притеснил, че головият ми нюх е отслабнал - при над 70 автогола в клубния отбор в националния нямах дори един. Да не говорим, че ако в клубния постоянно ме отличаваха след мач с думите "Егаси тъпото парче е този Бежков!", в националния идваше треньора, гледаше всички ни и се разреваваше от мъка. Е, получих малко внимание по време на мача с Холандия с думите "Ik heb veel klootzakken gezien, maar u de grootste persoon die ik ken zijn!" (нищо не разбрах, но очевидно бяха насочени към мен), както и от един чешки играч, който ми подвикна по време на мач "Dokonce i moje pětiletá sestra umístí lépe a lépe živeni, přes alpské průsmyky!" В такива моменти на криза човек се задоволява с малко.

С течение на времето се поокопитих и успях да симулирам успешно за дузпа към 10-на пъти, но и дотогава бях получил поне още толкова жълти картони за симулация. Често говорех със
съдията и нямаше проблеми. Веднъж обаче някакъв арбитър ми каза нещо, което не разбрах съвсем. Думите му бяха "Сякаш навремето не ми стигаше Стоичков...! (не знам английски, но един съотборник ми ги преведе така) Честно, ако схващате смисъла, кажете ми! Съотборниците ми бяха горе-долу нормални. Имаше един-двама, които не ходеха по дискотеки и нямаха татуировки поне по 30% от тялото си, но ги приех като черните овце на стадото. Важното е, че играеха футбол божествено! Добре, че не се паднах в национала по времето на Илиян Киряков. За него се носят доста лоши слухове, пък аз съм си срамежлива душа и се пазя дори от топката, ако се е насочила към главата ми, та какво остава за такива прегръдки като неговите?

Не разбирах защо всички се хвалят с някакво 4-то място в света на националния ни отбор,
което е било още през далечната 1994-та. Защо не гледат сегашните ни постижения? От 2006-та насам 5 пъти подред не се се класирали никъде! На това му се казва постоянство, умения и воля. Да си решиш нещо и да го изпълниш докрай! Говорят ми за мачове с Франция, Германия и прочее. А защо забравят факта, че ние сме един от малкото отбори, които загубиха от Македония в контрола? Понеже още не мога да вкарвам голове в националния (нито от единия, нито от другия вид), то поне реших като добър самарянин да помогна на другите. Например научих Хасебе от Япония как да бележи голове, когато се засякохме в едно заведение. Предимно си служех с жестомимика, но май ме разбра. Чух, че по-късно е изригнал срещу нашите национали и се гордея, че и аз съм допринесъл за неговия автогол.

Треньорите бяха симпатични. Стоичков например подобно на Вили Вуцов често се интересуваше от майка ми, леля ми, а веднъж дори от сестра ми. Някои като Димитър Пенев са ми странни. На всички слагаше някакви прякори. Моят беше Ежко Бежко. "Жоро Вратарчето ще пази, а в нападение ще са Барбуков и Ежко Бежко." Други като Станимир Стоилов
заслужаваха уважение, защото той разбираше от футбол по-малко дори от мен и все пак беше станал треньор, че и често си намираше работа. Лотар Матеус пък беше по-голям купонджия от всичките ни футболисти взети заедно. Гаджета, купони... нищо не пропускаше! Жалко, че
напусна! За другите нямам особени впечатления. Всичко си беше добре, докато не дойде този... Любо Пенев! Откакто дойде, аз вече съм извън националния отбор. Как стана това ли? Ето как!

Със стъпването си той реши да провери уменията на играчите и след 1 час търчене като гламави отличи мен и още 5-6 играча. Отидохме на втори кръг в някакво негово състезание, където ни задаваше разни футболни въпроси. Аз отговорих блестящо, естествено! Започна с това: "За какво служи дъгата пред наказателното поле?" Отговорих му: "За да се подготви нападателя за падане при симулиране на дузпа." Той продължи: "А вратарското поле?" Казах му: "Това е територията, където вратарят може да те фаулира спокойно, а ти не трябва да го закачаш!" Той продължи: "Как се подновява играта след гол?" Отговорих: "От онази буква Ф, която са начертали в центъра на терена." Тук се поусмихна окуражително и продължи: "А кога футболист е в засада?" Отговорих с усмивка, защото го знаех: "Съдейки по мачовете ми в Славия, Левски и т.н. в засада си, ако се намираш зад гол-линията!" Тук Пенев се плесна по челото и продължи с "Топката е в теб и се намираш в пеналтерията. Вдясно имаш свободен съиграч, а двама защитника и вратарят вече те наближават. Какво ще направиш?" Отговорих отново като за отличен: "Проверявам къде е съдията и се набутвам в първия от тримата, който ме достигне с цел да предизвикам нарушение или поне съмнения за такова." Пенев си промърмори нещо и попита: "Ще изпълняваме дузпа и капитанът идва с инструкции от треньора, че не ти, а колегата ти в нападение ще изпълни дузпата. Какво ще направиш?" Аз си бях научил урока: "Ще му кажа, че може да си гледа работата и ще си бия дузпата!" Тук Пенев се
навъси силно и попита: "Какво мислиш за дисциплината в отбора - нужна ли е?" Ухилен до уши отговорих, че е нужна. Попита ме защо и аз обясних, че ако няма дисциплина, можем да пропуснем някоя дискотека или някоя моделка. В най-лошия случай някой играч да се почувства изолиран от бандата и да се нацупи. Трябва си някакъв ред в тези неща. Той стана, промърмори нещо за мен и някаква супа, а после излезе.

На следващия ден разбрах, че съм изключен от групата на националния отбор. Така и не ми стана ясно защо след като отговорих правилно на всичко. Що за откачен конкурс беше провел този Пенев? Стигнах финала и познах всичко, а за награда ме изгониха от национала! Веднага се свързах с мениджъра си и го попитах какво може да направи. Той ми каза, че Пенев е много упорит и няма да си промени мнението току-така. Надеждата ми била да го сменят заради лоши резултати и тогава той щял да говори с новия. Та така - играя си в Левски и чакам да уволнят Любо Пенев, за да възродя славните си дни в национала. Имам достатъчно време, защото ей го на Райън Гигс на колко години играеше за националния си отбор. И аз ще издържа поне колкото него, а може дори да го надмина."

Завръщане като за Световно

Здравейте отново, уважаеми читатели! Нямаше ме известно време, защото от 2-ри юни досега бях на ежегодният Конгрес на шегаджиите. Организаторите ме увериха, че ще продължи не повече от седмица, но явно са се пошегували и ме пуснаха чак вчера. Ще ви поканя да влезете, но нека първо почистя паяжините, че тук явно не са влизали много хора в мое отсъствие. Или пък са влизали, но никой не се е трогнал от вида на блога! Добре, че съм аз, нали?

Така, всичко е готово за посрещане на гости и читатели! Мислех какво да ви разкажа днес и изведнъж един съсед се развика "Гоооооооол!", което ме подсети, че сега сме в разгара на Световното първенство в Бразилия. Затова ще ви разкажа историята на една от съвременните ни футболни надежди на име Аспарух Бежков. Вземайте останалия ви чипс от 94-та, сувенирите с форма на Айфеловата кула от 98-ма, вувузелите от ЮАР и каквото друго ви е
останало от досегашните Световни и Европейски първенства по футбол, защото започваме веднага. Разказът ще бъде в първо лице, единствено число, защото съм го предал именно така, както ми беше предоставен от Аспарух.

"Здравейте, пичове! Аз съм един от най-добрите български футболисти на това поколение. Агентът ми спомена, че известните спортисти имат своя собствена биография, затова реших и аз да се подготвя за моята. Започнах кариерата си в "Селяк" /Стубел/. Сигурно си мислите,
че съм родом от Стубел или околността, но не е така. Аз съм от София, но понеже в училище все ми викаха "Селяк!" реших, че това е някакъв знак и ето ме там! Треньорите обясняваха разни неща за това как се играе футбол, но нищо не разбрах. Добре, че беше съотборника ми Пешо Скатавката, който ми обясни всичко! Всичките си футболни успехи дължа на него! Пробваха ме и като вратар, и като защитник, и като халф - без резултат. За вратар не ставах, защото все напусках наказателното поле при атаки на отбора. За защитник ми казаха, че също не ставам, защото трябвало да отнемам топката на противниковите нападатели, а не на нашите защитници. За халф пък не ме одобриха, защото съм бил бавен. Кой да очаква играч на име
Бежков да е бавен? Накрая беше решено да играя като нападател, защото по думите на треньора ми "тоя така и така се мота като муха без глава по терена - може пък да вкара някой гол, докато противниците му свикнат на играта". Ще запомня отбора на "Селяк" и с това, че там отбелязах първия си гол. Вярно, че после се оказа от засада, но все пак си е първото ми попадение в противниковата врата. Феновете там никакви ги нямаше на мексикански вълни, но карай!

След време забелязаха таланта ми и ме изпратиха в отбора на ЦСКА София. Посрещна ме президента им Васил Божков - доста радушно. Явно са чули колко ме бива. Потренирах малко с отбора и изведнъж треньорът им Стойчо Младенов ми заяви, че ще ме пращат под наем в някакъв отбор от Б група, защото не обичал да налага юноши в отбора (а аз бях на 18 години тогава). Впрочем не знам защо феновете на противниковия им отбор все му викат Тройчо. Дори аз не бъркам числата 3 и 100, а мога да броя само до 100 и с мъка рецитирам азбуката (понякога се налага да ми подсказват около буква Н). Престоят ми в Б група отпуши истинския ми потенциал - отбелязах 50 гола за един сезон. Както би казал Ицето Стоичков "ту партс: фифти-фифти", защото половината от головете бяха в моята врата, а другата половина в противниковата, но кой ти гледа това освен онези дръвници - съотборниците ми? Просто ми завиждат, защото те не са вкарвали толкова за един сезон. Съвсем основателно се заговори за мой трансфер в А група. Проблемът беше, че вариантите не бяха много. В Литекс не можеше да стане, защото там търсеха предимно бразилчета. Имам тен, но не съм чак толкова мургав, че да мина за бразилец. Решиха да ме пратят в ЦСКА, пък те да му мислят. Нали все още бях тяхна собственост? Там треньор беше един пич на име Ферарио Спасов. Нещо не ме хареса и ми договори трансфер в някакъв полски отбор. Изобщо не им разбирах езика, но за щастие се оказа, че там играе един зубрач от първия ми отбор - Виктор Великов. Още помня как само той играеше до последния съдийски сигнал - натегача му с натегач! Но в името на кариерата си преглътнах своята гордост и му позволих да ми превежда от и на полски. Оказа се, че там търсели фалшива деветка (това не го разбрах добре) и бързо-бързо ме закотвиха резерва, като играех само за местната купа и в контроли. Един ден ме изненадаха с новината, че ще ме продават на Славия. Няма лошо! Тъкмо да поиграя малко, че вече ми беше омръзнало да топля скамейката!

В Славия ме посрещнаха умерено и ми обясниха, че имало някои неща за футбола, които не знам. Например крайният резултат понякога бил известен предварително. Е, как да спориш с началниците си? Там срещнах друг бивш съотборник от Стубел, а именно Тодор Денчев. Той ме светна на някои неща и дори обеща да ме уреди да играя в националния отбор на България! Ехааааа! Така се зарадвах, че останах без думи. То не, че не ми се е случвало и друг път, но за пръв път беше от радост. Запозна ме с един железен агент и още същия сезон бях национален играч. Викаха ме редовно в националния дори да нямам повече от 5 минути игра за сезона в клубния си отбор. Нещата в Славия вървяха добре, докато не започнаха онези мачове, които
се знае предварително как ще завършат. Така и не разбрах защо не обясняват ясно. Защо съм бил празнувал попадението ни минута преди да вкараме гол? Защо съм бил казал на журналисти преди мача, че ще завършим 3:2 с обръщалка? Ами да ми бяха казали, че е такава голяма тайна! Естествено решиха да ме продадат и веднага дойдоха представители на Левски София.

Там ме посрещнаха Тодор Батков и треньора им по онова време Вили Вуцов. Много сърдечен човек е - трябва да го видите по време на мач! Първо поздравява майката на съдията, после майката на вратаря ни, а накрая и моята след като си вкарам автогол. Напълни ми душата този човек. По това време имах внушителната визитка от 90 автогола и 60 гола. Както казваше треньора ми "Е те такъв играч просто нема, майчицата му!" Имах си фенове там. После дойде Емил Велев по прякор Кокала. Той беше по-сдържан и вече не чувах толкова редовни поздрави по адрес на майка ми. Жалко, тъкмо ми беше харесало! Скоро пак се заговори за трансфер в Европа - президентът на клуба лично искаше да ме продаде, защото такава била практиката тук. След известни преговори ме пратиха в Каен, Франция. Поиграх 2 месеца и ме върнаха в Левски. Кой да предположи, че не трябвало да обсъждам треньорските планове за следващия мач преди него? И каква вина имам аз, че наблизо бил някакъв нашенец, който познавал треньора на Льо Ман и решил да му каже какво съм говорил, за да се договорят за някаква друга услуга? В Левски ме приеха мълчаливо и ми казаха само едно: "Следващият път мълчи, защото всяко твое обаждане сваля по 300000 евро от трансферната ти стойност!" Добре, нямаше нужда да повтарят! След един полусезон в Левски ме пратиха в някакъв украински отбор. Там отразиха идването ми със статии в местните вестници. Най-много ми хареса тази (въпреки че не знам езика им): "Самий тихий гравець в історії футболу: не говорити ні слова під час презентації!" След един полусезон там отново ме върнаха в Левски. Този път се оказа, че нямали пари за заплата ми. А и решиха, че ще оставят нападателя си с 20 гола през сезона вместо мен, който имах 25 - 10 гола и 15 автогола, но кой ти брои такива детайли? Президентът на сините Батков ме погледна тъжно и каза: "Момче, няма да те бъде в Европа! Май ще те пращаме в Турция!" Аз обаче настоях, че искам да играя в някое европейско първенство и разговорите ни временно бяха прекратени. Впрочем още си чакам комисионната или поне благодарност за един трансфер, който почти уредих. Каква вина имам аз, че нещата се объркаха след това? Есента на 2009-та при мен дойде един човек с риза с къс ръкав, гащета, джапанки и странен акцент, който ми обясни, че е дошъл от името на Рубин Казан и иска да договори няколко наши играчи. Аз съм си добра душа и веднага реших да му помогна. Все пак ми трябваше доказателство, че не ме лъже и той ми показа рекорда си в играта Football Manager, което ме убеди, че той наистина е футболен агент. Че нали от там намерих първия си такъв? Веднага говорих с президента ни и той се зае да урежда нещата. После нещо се обърка и всички подивяха, но каква вина имам аз за това? А дори не ми благодариха! Това е - направи добро, за да получиш... След тази случка президентът ни ме прати временно при юношите, където като по-опитен се заех да ги обучавам на фундаментални неща във футбола като например как се симулира за дузпа и какви епитети е допустимо да използваш при разговор със съдията и по адрес на майка му. Беше ми приятно да обучавам юношите, но след време ми се прииска да се върна в мъжкия отбор. Поставих си го като цел и успях - само трябваше да направя няколко седмични запивания из дискотеките в София и съотборниците ми настояха пред Батков да ме върне, защото "добре съм се вписвал в колектива". След още няколко европейски трансфера аз пак съм си в Левски София. Следващият месец ще ме пращат на проби в БАТЕ Борисов и имам добро предчувствие. В отбор с такова име трябва да има готини хора (батета) и сигурно ще се задържа в него. Имам една скромна цел - преди да навърша 30 години да съм играл на финал на Шампионската лига или евентуално Лига Европа. Вярно, че вече съм на 29, но все си мисля, че БАТЕ ще ми помогнат да постигна целта си.

За жените в живота си няма да ви говоря. Не, защото нямам такива, а защото ме посъветваха да запазя тази част от живота си за по-късно, когато популярността ми спадне и тогава да издам книга от типа "Мъжкарят извън терена" или нещо от сорта. Стига ви толкова, пичове! Отивам да се обличам, защото след малко ще играем последен мач от сезона срещу Славия. Сигурни шампиони сме и мачът е рутинен! Митето Везалов ме попита нещо за работата на защитника и му отговорих. Сигурен съм, че ще се представи великолепно! Вече съм помагал на негови бивши съотборници от Берое като Иво Главата например.

Да бъдеш или да не бъдеш... дете?

Първо искам да честитя Първи юни на всички празнуващи днес! Дано бъдете щастливи през остатъка от детството си, което за съжаление продължава точно определено време и няма как да ви пожелая "за много години"!

Днес ще се спрем на предимствата на това да бъдеш дете. Ето някои от тях:
1. Разполагаш с наистина много свободно време, защото нямаш шеф, съпруга или деца.
2. Не ти се налага да се бръснеш/епилираш.
3. Не е важно как ще бъдеш облечен за снимки - колко родители снимат бебетата си голи!
4. Не ти се налага да се чудиш защо жените/мъжете не те харесват, какво им е на представителите на противоположния пол и едва ли имаш представа какво е самота.
5. Училището дълго време ще е нещо като Торбалан за теб - плашат те с него, но няма да се срещнете очи в очи.
6. Ако ритнеш топката в нечий прозорец, друг ще плаща щетите.
7. Ако тичаш навън и крещиш с цяло гърло, никой няма да те нарече ненормален.
8. Основната ти задача за деня е да измислиш по-хубава игра от досегашните или да повишиш забавлението, което ти носи някоя от предишните.
9. Не те вълнува, че Мимето от втория етаж носи същия цвят памперс като теб.
10. Ако те спипат да си играеш с кукли, никой няма да се учуди защо го правиш. Ако майка ти или баща ти бъдат сгащени в същото положение, Господ да им е на помощ!
11. Ако се държиш лошо, обикновено хората обсъждат лошото възпитание, което са ти дали родителите ти.
12. Рекламите по телевизията за удължаване на разни неща не ти говорят абсолютно нищо. Както и доста други реклами.
13. Никой няма да ти се скара, ако цял месец седиш на компютъра и не получаваш заплата за това. Неща баща ти се опита да направи същото!
14. Можеш да се обличаш в нелепи костюми като детето от онази реклама на лекарство за деца, което е дегизирано като динозавърче и никой няма да ти се скара.
15. Дори да не излезеш навън в смокинг и изобщо в някакво официално облекло, това няма да бъде повод за драма.
16. Не губиш между 10 и 30 минути на излизане за грим и тоалет.
17. Можеш да предизвикаш ПТП с комиончетата си играчки без да се разправяш със застрахователи, полицаи и недоволния шофьор на блъснатата кола.
18. Ако погледнеш достатъчно мило възрастните, може и да ти се размине скандала.
19. Никой не очаква от теб да прекараш повече от 10 минути на едно място, със сериозно изражение и мълчалив.
20. Не ти се налага да обясняваш на твърдоглави фенове на някой футболен отбор, че бялото не е черно.
21. Темата политика ти говори точно същото което и въпроса за пренаселването на планетата и ресурсната ограниченост в условия на все по-засилена урбанизация - т.е. нищо.
22. Не ти задават въпроси уловки като "Дебела ли съм?", "Обичаш ли ме още?" и "Достатъчно лоялен ли си към нашата фирма, за да ти възложа нещо по-специално?"
23. Имаш поне 100-на причини за истеричен смях в повече отколкото възрастните.
24. Ако ти си момченце и се усмихнеш на момиченце, няма да те зашлевят, да ти се скарат или да те съдят за неуместно поведение и тормоз.
25. Обикновено друг избира дрехите ти. Като бебе дори се случва друг да ти дъвче храната. Изобщо голям мързел си, но никой не се възмущава от това.
26. Когато станеш и проходиш на два крака, всички ти се радват. Когато за пръв път проговориш, пак същото. По-късно обаче не се впечатляват освен ако не се разходиш по лунната повърхност и не изрецитираш Теорията на относителността или принципите на Нютон.
27. Пропуските в общата ти култура се приемат като нещо нормално и никой не те нарича неграмотник, ако още не си прочел "Под игото" или "Клетниците".
28. Четенето ти е по-лесно отколкото при възрастните, защото голяма част от книжките ти е покрита с картинки.
29. Можеш да оцветяваш специални книжки с флумастери, цветни моливи или маркери вместо да търсиш специални бои, специални платна и четки от точно определен материал като батковците, които ще стават художници.
30. За разлика от по-възрастните отдавна си спрял да четеш това, защото не си успял да се концентрираш толкова дълго върху този текст.

В заключение ще напиша, че е хубаво да бъдеш дете. Но нека бъдем наясно: ако някой от вас се вдъхнови и реши да пълзи на четири крака или да остави лигите да текат от устата му, няма да се върне в детството! По-скоро ще остави сериозни съмнения за психическото си здраве. До следващия път!