Saturday, April 22, 2017

Производствени неволи

Здравейте, аз съм Капиталко Търгашев и от малък имам една мечта - да стана бизнесмен и да произвеждам нещо. Все едно какво, важното е да произвеждам! Като дете нямаше как да го направя, но вече съм достигнал момента, в който мечтата ми има реален шанс да се сбъдне. Е, имах своите успехи и като дете - произведох невероятен лак за коса с истинско лепило в него, но поради някаква причина не беше оценен от родителите ми, както и от съучениците. Проблемът е, че клиентите не знаят какво искат. Смених различни начинания и все едно и също!

Първо произвеждах парфюми, но някакъв зъл журналист раздуха факта, че добавям паркетин в тях и клиентите ме погнаха. Зарязах това и започнах да произвеждам нещо по-основно: хляб. Всичко тръгна добре, когато един работник в пекарната се ядоса и издаде на общността, че слагаме в хляба соя, а не брашно. По-евтино е, защо да се занимавам с месене на брашно или покупка на суровините за направата му, спестява разходи? Но не, та не! Преминах на месни продукти - само при мен имаше салам "Говежда мечта" (аз измислих името). Е, хубаво си поработих, ама се оказа, че съм нямал право да правя салам без месо в него. На кой да му хрумне? Този път беше трудно, защото вече произвеждах кренвирши, наденица, карначета и дори правех кайма, когато разбраха за месото. Реших да променя стратегията и добавих месо, но от щраус. Сега пък им било жилаво, искали свинско. Добре, от мен да мине! Купих едно свинско месце. Излезе ми супер евтино, прасето било отглеждано от бащата на Рузвелт преди време и им останало в някакъв склад. Пак не им угодих! Като добавим и това, че зевзеците ме емнаха заради разните Е-та, които съм използвал. Какво искат? Да са И-та? Не аз им слагам имената! Да не би да мислят, че в домашното месо ги няма тези Е-та? Просто никой не им е показал етикет, за да научат това! Наистина не разбирам така наречените клиенти.

Писна ми и започнах нов бизнес, а старият продадох и с парите финансирах новия. Сега реших да произвеждам дървени мебели. Всичко беше нормално, докато някой подивя, че дървените мебели били направени не от масивно дърво, а от шперплат. Ама те знаят ли колко е скъпо да осигуриш дървесина, че и еколозите ще ме емнат, а и с нелегалната сеч ще се боря? Докато отсечеш дървото, някой те е изпреварил. Пък и стават тежки - някой служител ще си докара херния от носенето им! Карай, отново не се отказах! Започнах да произвеждам кетчуп. Пак греда! Искали да използвам домати за производството му, а бях намерил невероятно евтин заместител... Добре, дойде ред на най-сериозното изпитание! Започнах да строя яхти. Всичко беше добре, докато се разбра, че ползвания материал не бил плавателен и яхтите потъвали във водата като наковални. Е, то и "Титаник" е потънал, ама кой ли не слезе до дъното, за да му се радва! И в тези яхти има чар - всеки може да има скъпа яхта, завързана някъде над водата и хващаща прах, но не всеки ще има толкова евтина и модерна яхта, която е готова да засенчи по популярност пирамидите в Египет! Лоши хора - не се смилиха над клетия човечец с мечтата му!

Взех си почивка от един месец и сега съм се ориентирал към нещо просто - ще произвеждам краве кисело мляко! Не намерих дистрибутор на суровината, но съм решил да сключа договор с един доставчик на някаква изкуствена субстанция, която може да мине за краве мляко, овче мляко, дори за чешмяна вода, ако намалиш оцветителите и разните там Е-та, които слагам. Ако и сега не ме оценят, значи си заслужават да гладуват и да мизерстват! Аз им произвеждам нужните за тях неща с минимални разходи, а те искат да ме докарат до банкрут. Ама тогава кой ще им произвежда нужното? Ако ме нямаше мен, къде отиваха те, а?