Търсим си жената или белята?

Здравейте, уважаеми читатели! Преди време стана дума за неволите на ученичките в наши дни. Сега ще се спрем на неволите, пред които е изправен един мъж в търсенето на това, което вълнува повечето от мъжете - жена. За целта сме поканили Данаил Хаджистрадалчев, който ще ни сподели опита си с жените.

"Здравейте, малко се притесних, когато ме поканиха да споделя преживяванията си с жените. Все пак ще разкажа историята си, а вие можете да научите нещо полезно от нея. 

Още като ученик се бях заел с търсенето на жена до себе си. Е, обектите на търсенето ми бяха момичета по онова време, но такъв е израза! В 11-ти клас си харесах Стефка Тежкарова. Тя ме отряза откровено с думите: "Не си достатъчно тежкар за мен! Защо не пушиш например? Иначе не си мъжествен." Послушах думите й и лека-полека станах пушач, но тя вече си беше намерила друг, който беше като от кутия Марлборо. В университета се запознах с една привлекателна колежка на име Здравка Максимова. Тя ме отряза, защото подобно на пълното си име тя "държала изключително много на здравето, а един пушач не може да е такъв." Е, заех се да спра цигарите и понеже съм инат, успях! Да, но пък тя се беше запознала с някакъв млад състезател по маратонско бягане и пламнала любов от пръв поглед. Подвих опашка и се огледах наоколо. Погледът ми се спря на Недялка Романтикова. Тя не ме одобри, защото "не съм бил достатъчно романтичен". Е, изгледах всичко възможно на Розамунде Пилхер, прочетох една дузина книги и дори станах редовен зрител на Зоун Романтика. Когато се почувствах готов, тя вече беше с някакъв чуждестранен сценарист на теленовели, който я разтапял още с първите си думи, щом влезел в стаята. Явно имаше опит и нямаше как да се състезавам с него. Дойде ред на Кристияна Мъжкаранова. Тя пък ми обясни, че Свети Валентин, цветята и поезията са за лиглите, а на нея и трябвало мъжкарско отношение към нея. Да не съм я поставял по-ниско, а да я третирам като мъж. Добре, постарах се, но тя се запозна с някакъв по-убедителен от мен таксиджия и нещата пропаднаха отново. Завърших висшето си и започнах да търся работа. През това време покрай интервютата се запознах със Снежинка Кристалова. Тя пък ме намери за твърде груб и заяви, че на нея и допада да бъдат нежни с нея, но не чак лигави романтици. Нещо по-средата между мъжкаря и романтика. Постарах се, но отново не бях достатъчно добър за избраницата си. Бързо се отърсих от мъката и се запознах с Цветелина Винарска. Тя ме отряза веднага, защото "истинския мъж трябва да пие алкохол, а аз съм бил твърде изнежен за вкуса й." Е, пропих се, но пък тя се сгоди за шефа на някаква местна винарна! След нея дойде Людмила Трезвенска. За нея пиещите били страхливци, а тя искала смели мъже, които не бягат от проблемите. Записах се в Анонимните алкохолици и се заех да откажа пиенето. След месеци аз бях чист, а тя - с някакъв репортер на криминално предаване тип "Съдебен спор", който задоволявал нуждите й от смелост и конфронтиране с проблемите. Дадох си малко почивка, докато не се запознах в новата си служба с Величка Чистофайникова. Тя ми заяви, че не мога да бъда такъв мърльо и да я имам. Заех се да се приуча на чистота - сменях завивките си веднъж на 2 дни, чистех почти всеки ден, къпех се 6 дни в седмицата, но не можах да надмина новото й гадже. Покрай работата срещнах Небрежна Иванова. Както говори името й - тя бе изключително небрежна и моята новопридобита хигиена я влудяваше. Заяви ми, че съм "някакъв супер педант на тема чистота" и ме заряза, защото не можела да търпи повече. Станах отново добрия стар Данаил, който се къпеше веднъж седмично и чистеше два пъти в седмицата. Последва запознанството ми с Теменужка Приключенска. Тя смяташе, че е страхотно да имаш връзка с колега, но за жалост ние не работехме заедно. Е, аз напуснах работата си и кандидатствах за нейната фирма, където бях назначен, но пък нея я уволниха ден преди да постъпя заради... връзка с прекия й началник. Започнах работа и се запознах с истински ангел - Ангелинка Добринкова. Тя обаче ми заяви, че не започва връзки с колеги и скоро се сгоди за... Атанас Късметлийски, с когото бяхме колеги в предишната ми фирма. Пак си дадох почивка, докато един ден в магазина не се запознах с Мария Елена Новакова. Тя ми заяви, че съм твърде старомоден за нея - трябвало да бъда модерен и да си бръсна цялото тяло както било модерно. Е, костваше ми усилия да го направя, но успях. Само че и тя не ме беше дочакала. Скоро след това се запознах със Стефания Староселска. Тя ми заяви, че я дразнят новите моди и искала мъж, който да бъде естествен, а не да се бръсне и да си слага гел на косата. Нямаше как да я зарадвам бързо, защото космите растат сравнително бавно. Докато си върнах нормалния вид, тя беше с някакъв, който силно напомняше на Буги Барабата. Това ме огорчи и започнах да говоря с жени предимно по чата и чрез Интернет. Там се запознах с Тодорка Празникова, която искаше някой, който да ходи по дискотеките и да слуша чалга. Заех се да проуча дискотеките и вече можех дори от сън да скоча и да изрецитирам 5 хита на Милко Калайджиев, Преслава, Глория или Андреа. Тя обаче реши да се откаже от чалгата и вече не й вършех работа. След това се запознах с Маринела Капризанчева. Тя имаше твърде много капризи и все смяташе, че не съм изпълнил някой от тях, защото не я обичам. Е, как очакваше едновременно да купя сладолед от местната Билла, да намеря билети за концерт на любимата й група, да отида при адвокат заради някакъв парцел на село, че и да почистя къщата, защото била болна? Все за нещо не оставаше време. Какво правя сега ли? От няколко месеца си почивам от жени. Е, мога и да направя изключение за една красавица, която срещнах наскоро - Мариана Екстремаджийска! Сигурно тя е за мен."

Интервю за работа

Здравейте, многоуважаеми читатели! Днес реших да ви помогна в борбата с безмилостната безработица, която върлува у нас. За целта ще ви покажа едно от най-успешните интервюта за работа според нашия сайт nashega.blogspot.com и се надявам да си водите записки, за да бъдете успешни колкото този човек.

Интервюиращ (по-нататък ще бъде съкращаван като И): Добър ден! Заповядайте!
Кандидат (той пък ще бъде изписван само с буквата К от този момент нататък): Благодаря!
И: Вие ли сте Иван Мързелашки?
К: Да, поне според документите, които си извадих последния път. Често си сменям името и понякога се случва да използвам старото по навик.
И: И защо така?
К: Заради бившата ми жена - има навика да опожарява всички места, свързани с мен. Апартаменти, къщи, дори офиси. Но бъдете спокойни - освен смяната на името и местоживеенето ми, тя в момента е в психиатрията и няма да пали скоро. Ако не подпали цялото отделение и излезе по-рано, но смятам, че охраната там е солидна.
И: Тя защо Ви е толкова сърдита?
К: Нищо работа - просто й изневерих с една колежка от първата си месторабота. Все пак кой не го е правил с най-добрата приятелка на жена си?
И: Интересно... Опишете се с няколко думи!
К: Да видим... Мързелив, избухлив и лесно озлобяващ се.
И: А какви са хобитата Ви?
К: Да жонглирам с гранати (намерих едни в някакво старо военно поделение и станах много добър в жонглирането с тях). Също обичам да си съставям кръстословици на всеки лист хартия, който ми попадне. Веднъж така изрисувах менюто на ресторанта, в който работех...
И: Добре! А къде сте завършили?
К: Всъщност чичо ми беше така добър да ми уреди диплома без да стъпвам във ВУЗ. Хубаво е да имаш роднини ректори.
И: В документите пише, че имате голям стаж. Бихте ли разказали за предишните си местоработи?
К: Да, първо работех като счетоводител. Беше изморително да пиша в онези дебели тефтери, но се налагаше. Рисковете на занаята!
И: Извинете, но нямахте ли служебен компютър?
К: Компютър? Че по онова време още не беше изобретен!
И: Онова време? За коя година става дума?
К: 1885-та.
И: Но... Вие сте роден през 1984-та!?
К: Не, това беше в предишния ми живот. Стана така, че още го помня. Аз съм от онези деца чудо, които съхраняват спомените от минали животи.
И: Добре, а после къде работихте? Имам предвид в този си живот!
К: Първо работих като отговорник за стоките в склад за продажби на едро. Всичко беше добре, докато ме хванаха, че вземам тайно от стоката. За щастие не бях осъден поради липса на достатъчно доказателства. А и сигурно помогна факта, че не го правех по собствено желание.
И: Някой Ви е принуждавал?
К: Да, кучето, което охраняваше съседния имот. Беше много настоятелно. Та след края на съдебния процес започнах работа в книжарница, но бившата ми я запали. После за съвсем кратко време бях сервитьор в един ресторант (споменах го по-рано), но тя запали и него. След това отидох във фирма за туристически услуги. Там беше спокойно, докато шефът не разбра, че съм хакнал компютрите им и съм си увеличил заплатата собственоръчно (и то за сметка на неговата). Не помогна много и факта, че пратих да вървят на майка си едни клиенти, които искаха да правят околосветско пътешествие.
И: Защо го направихте?
К: Нямаше начин! Ще ми говорят, че столицата на Бразилия била Бразилия. Всеки знае, че не е тя, а Рио Бранко. После ме убеждаваха, че Мадейра не е столицата на Испания. Омръзна ми от тези неграмотници и ги пратих на...
И: Добре, добре! А какво ще кажете за професионалните си качества?
К: Значи, ако очаквате нещо да бъде свършено до петък, кажете ми за него в четвъртък! Не обичам да правя нещата твърде рано! Мога да го направя в сряда, ако ми се помолите учтиво. Никога не споря два пъти с шефа за едно и също нещо - очаквам да се предаде още след първия спор. А, да! Мразя банкирането и банките.
И: Но нали знаете, че Ви интервюираме за длъжността касиер в банка "Фаст Кеш", за клона й във Велико Търново?
К: Е, и? Кой е казал, че трябва да обичам работата си?
И: Хм... а какви са изискванията Ви към нас?
К: В офиса ходя по къси гащета и хавайска риза, а не с някакви измислени униформи. Работното ми време започва винаги в 10, а в 10:30 почивам 2 часа. Не работя след 15 часа. Заплатата ми трябва да е с 200% по-висока от тази на шефа, иначе изобщо няма да си мръдна пръста.
И: А не искате ли служебен автомобил и хеликоптер само за Вас?
К: Не! Нали трябва да имам повод за искане на повишение. Какво ще искам, ако имам всичко отсега?
И: Благодаря Ви! Ще Ви уведомим, когато вземем решение.
К: Само да ви кажа, че номерът на ДжиЕсЕма ми е нов.
И: Някакъв проблем с картата?
К: Не, на предишния постоянно ме подслушваха от ФБР и КГБ.
И: Но... защо?
К: В един интернет чат се запознах с някакъв, който се оказа стар техен познайник и оттогава ме следят. Търпях ги, но сега имам ново гадже и не искам да ни слушат лигавенията по телефона.
И: Ясно. Лек ден!
К: Благодаря! И на вас!

Ако това не ви послужи за вдъхновение за това как да успеете на интервю за работа, то вие имате сериозен проблем. Кажете кой не би наел този човек на работа? Толкова е честен и откровен на интервюто, а не лъже и маже като други. До скоро!

Как да бъдеш харесван в училище?

Здравейте, първо ще направя един важен анонс. От миналата седмица вече са активирани коментарите по блога. Коментарите са с модерация, защото не искаме да четем руски или други ботове да рекламират нещо. Ако можете да пишете културно и по-интелигентно от бот, коментарът ви ще бъде публикуван. Приятно коментиране!

А сега към темата! Тези дни говорих с ученичката от 11-ти Б клас на едно българско училище Първолета Знайкова и тя ми сподели как са нещата в училище. Ето какво ми каза тя:

"Как си, френд? Сега съм малко заета, 'щото ще ходя на кафе с едно гадже, но мога да ти отделя 10 минути. Опашката ми от съученици се махна! Най-накрая мога да поговоря така, както съм свикнала! Как са нещата в училище ли? От години учим безсмислени неща и се повтаря едно и също. По история тази година са римляните, а догодина българска история и така отначало. Българският език е заменен през повечето време от литературата, която е хубав предмет, ако ще ставаш литературен критик, писател или учител по литуратура. Но повечето ми съученици още пишат "хлеп" вместо "хляб" и говорят за Рамбо Силек та съм меко казано скептична за шансовете им в тези професии. Най-накрая се социализирах! Как го направих ли? Знаеш, че с години ме наричаха зубрачка и ми се подиграваха. Добре, че беше съученичката ми Мария Умникова, която ме научи на някои неща! И тя е била така навремето - дразнили са я постоянно. Сега обаче живот си живее! Пък и другия вариант беше да стана като бившата си съученичка с руски корени Наталия Страдалникова, която се подтисна от подигравките и вече не знае на кой свят живее. Как станах популярна ли? Първо си купих добре изглеждащи "парцалки" (както ги наричат съученичките) от магазин втора употреба, но им казах, че са от бутик. Акциите ми се покачиха. След една седмица имах нов ДжиЕсЕм и започнаха да ме разпитват какъв ми е номера. И то хора, които преди не знаеха, че имам телефон или го забелязваха само, за да кажат "Т'ва да не е първия телефон - оня на Бел"? Продължих с плана и една вечер отидох на дискотека. После повторих, но така, че да не пречи на ученето ми. Няма да си съсипя приема в добър университет заради тях, я! Станах известна като купонджийка (4 пъти седмично ме виждаха на дискотека) - има и по-запалени от мен, но влязох в първите редици на училищната орда. Скоро получавах покани за срещи и дори ме сваляха. Боже, не знаех, че било възможно някой да ми обърне внимание! Естествено, че ходех на срещите с класа и се правех на информирана по теми като "Колко е кофти чалгата!" или "Чула ли си новия хит на Преслава?" (зависи от групата - някои хора бяха против, а други за чалгата, но имаше 7-8 човека, които влизаха и в двете групи) Все им се чудя на тези хора - как могат да пият кафе толкова дълго време? А разговорът върви с пълна сила: "О, какво си купих вчера от МОЛа!" или "Знаеш ли, че Цецка Горделиева от съседния клас го е направила с Иван Нарцисов?" Някой допълва: "Остави това, но да знаеш каква развратница е Пепа Хубавелкова от 11-ти А!" Няколко момчета допълват "Как да не знаем?" с леко ехиден глас. А аз се старая да съм активна в разговорите. После изчитам поне 5 глави от някой роман, за да компенсирам този разговор, защото целта ми не е да стана като тях, а да си бъда себе си, но в техните очи да съм от групата. Без книжовна реч и смислени теми за разговор лесно се деградира! Естествено, като бивша "читанка" както ме наричат сега (забравиха онова за зубрачката, защото се правят на галантни) се очаква да им подсказвам на контролните. Ама как само им подсказвам...! Нищо, те и без това не са гении! Да не забравя - имам си гадже. Моят "любим" се казва Здравко Желязков и има големи мускули (все пак е кандидат-културист), пуши и пие. Понеже аз няма да пропия и пропуша, той ме легитимира пред останалите. Те виждат как не ми пука за неговото пиене и пушене и си мислят, че ако не друго, то поне съм "печена". Повечето вярват, че съм по-резервирана, но в тяхно отсъствие също пуша и пия, понеже пускам определени коментари с цел да го повярват. Как търпя "любимия си" ли? Благодарение на факта, че се запознах с Никодим Граматиков. Това момче ме разтапя... Може да ти говори с часове на теми като "Проблемите на България", "Кои са начините да разбереш, че помъдряваш?" и "Коя книга ти хареса най-много?" Освен това е и романтичен. С него си чатим дори в Интернет, защото не мога да му се наситя. Питате как Здравко го търпи? Той е малко особен и трудно се задържа с една повече от 2 месеца, защото го зарязват. Вече му бяха лепнали прякора "Гаджето беглец" (той предвидливо казваше, че прекратява връзките лично вместо да е обратното, но и това не го спасяваше от майтапите и негативните оценки), когато дойдох аз и показах на всички, че не е чак толкова странен и може да поддържа дълга връзка. Момчето ми е благодарно, че го отървах от това да бъде социален аутсайдер, а аз го използвам за своите собствени цели. Никодим разбра случайно за него и му обясних играта си. Каза ми, че не му харесва да лъжа така вместо да отстоявам себе си като личност и известно време ми беше сърдит, но ме обича достатъчно и в крайна сметка прие нещата. Срещаме се с благословията на Здравко, който не е особено ревнив към мен предвид договорката ни. Все пак сме се разбрали, че ако си намери някоя, ще се направим, че аз го зарязвам (иначе ще подхраним репутацията му от миналото), той ще "потъгува" малко и ще продължи напред.
Дали ми харесва това, което правя? Не особено, но в днешно време не можеш да бъдеш популярен, ако си ученолюбив. Единственият начин е този. Знам, че ти звучи шантаво, но няма как. А сега ме извини - ще се събираме, за да обсъждаме Световното в Бразилия. По-точно момчетата ще говорят за мачове, а ние ще се "кефим" на това колко "готини" са някои футболисти. После ще ходим на купон у Мариана Веселинова - то там има купон всяка седмица и дори понякога два пъти в седмицата. Купонът ще бъде стандартното - пиене, натискане и лигавене, но имиджът трябва да се брани. Веднъж вляза ли във ВУЗа, ще понамаля това. Но съм чула, че и там не са особено различни, затова ще си пазя Здравко, докато завърша Висшето. Защо ми е висше, щом висшистите у нас масово са безработни ли? Кой ти каза, че уча, за да си намеря работа? Приятно ми е да се образовам, а дали ще получа работа - е, тук сме на един хал с "готините", защото и повечето от тях ще останат безработни след училище."

След края на разговора дойдоха да я вземат - двама с леко неадекватен вид в момента, един с пиърсинг на поне 10-на места и 3-4 момичета, сред чиито минижупите беше трудно да определя кой беше най-дълъг.

Гледай тенис трудно!

Днес ще сменя спорта и ще поговоря за тенис. Като горд българин бях решил да проследя полуфинала на Уимбълдън с участието на Григор Димитров. Запасих се с пиене, мезе и завързах кучето, за да не създава проблеми. Приспах детето (все едно колко е часа - сънят е полезен за малките деца!) и пратих тъщата на почивка на Созопол. Жена ми пък беше на командировка и не се очакваше да дойде. Дойде момента на истината - включих телевизора и загледах с втрещен поглед като телевизионен водещ извадката за рейтингите на телевизията му. Гришо взе първия гейм - урааааа! На вратата се звъни! Отидох да отворя - някакъв се заблудил и ни бърка с Георгинови от горния етаж. Влизам вътре - детето се събудило от звънеца. Приспивам го 15 минути и тъкмо да изляза, а то пак се събуди! Още 15 минути приспиване и после излизам. Вече е 1:1 Ух, изпуснах кога са му изравнили, но още имам време. Седнах отново и си отворих биричката, но се сетих, че жена ми поиска да поправя закачалката в антрето. Няма страшно! Донесох я тук, за да оправя каквото мога, а заковаването за стената ще е след мача! 3:2 за Джокович? Кога е станало? Няма страшно! Сега ще обърнем резултата! Само да... ох! Как зверски си ударих пръста с чука! Е, не тече кръв, значи може да почака до края на мача! 4:2 за Джокович? Ама че ден! Давай, Гришо! Кучето лае - сигурно е гладно. Отидох и му сипах в паничката малко кучешка храна. Изгледа ме тъжно - е, и на мен не ми е ден! Ще потрае и ще има по-добри дни! Върнах се и... какво? 4:3 - върнахме една точка! Нещата се подобряват. Сега пък какво? Малкият плаче от спалнята. Сънувал е кошмар! 20 минути успокояване и пак се връщам. Как ме боли пръста!!! Трябва да му сложа поне лед. Отивам до хладилника, но пък там няма готов лед. Сипвам вода във формичките за лед и ще трябва да чакам. Връщам се пред телевизора и... 5:4? Кога е станало? Звъни се на вратата. Оказа се, че от кабелната ме питат дали имам проблем със сигнала. Не, кристален е! Връщам се пред телевизора и... 6:4? Гришо губи първия сет??? Кога е станало това? Изпуснах го напълно, но има още много време! Тези мачове понякога продължават дълго - все ще видя нещо! Телефонът! Жена ми се връща, защото шефът й е казал, че му е нужна утре във фирмата? Е, сега вече няма да се гледа нищо! Нищо, още имам 30 минути, докато се прибере! Няма да се отделям от телевизора за нищо на света. Сега пък какво? Кучето се е освободило и ръфа дивана. Бягай от тук, лакомнико! Пак го вързах и... 3:1 за Гришо? Ураааа! Ще спечели този сет! Да видим дали леда е готов... Не? Колко време му трябва?! А, хладилникът е изключен от стената! Няма страшно - добре, че вътре почти няма храна! Нали си взех мезето и биричката... Ами ако... Затичвам се към масата и проверявам бирата. Топла е! Ах, този късмет! Дано поне мезето да не е развалено! И да е развалено, това е утрешен проблем! 3:3 ли е вече? Ах, този сърбин! Звъни се на вратата - сега пък някакъв куриер ни бърка със съседите отдолу Харманлиеви. Тези хора нарочно ли го правят или наистина са толкова разсеяни? Съвсем ясно си пише на вратата - семейство Куцузлиеви! Но кой да ти чете? Сядам отново и вече съм сдухан. Без бира ще карам само на мезенце. Не е като да нямаш нищо, но е подтискащо. Е, сложих бирата да се охлажда във включения вече хладилник, но това отнема време! Кучето пак се е освободило! Вързах го отново и хвърлям бегъл поглед на телевизора - 6:3 и Гришо печели втория сет! Само така! Ледът е готов - слагам си на пръста и вече не ме боли толкова много. Телефонът отново звъни - от интернет доставчика ми ме питат дали да ми пуснат един безплатен ден по някаква програма за лоялни клиенти. Да пускат - щом е безплатно, значи е добро! Сега пък вратата - жена ми си идва по-рано от очакваното. Как е станала толкова бърза? От вратата ме почва - защо дрехите от пералнята не са извадени, защо не си си сготвил нещо, пак ли гледаш този тенис, детето дали е яло нещо здравословно на закуска вместо корнфлейкс... Отговорих чинно на всички въпроси и й казах, че се радвам да я видя, но ми изглежда уморена и е добре да си почине. Тя се сопна, че я намирам за грозна... Ох, ще трябва да я успокоя! След половин час заедно с любовната игра тя е капнала от умора, но вече се чувства щастлива. Така е, като не съм с Мария Шарапова като наш Гришо! Това е жена, а не като моята, която все недоволства. Да видим какво става с мача! Каквооооо? Сигналът е спрял? Звъня на кабелната, а те "Нашите хора си тръгнаха от вашия квартал и ще се върнат чак утре! Да бяхте казали по-рано!" Че то по-рано всичко си беше наред, умници такива! Да съм чакал до утре... Напсувах ги на сръбски в чест на Джокович и добавих нещо руско заради Маша (ах, тази Маша!)... Отговориха ми нещо от рода на "да съм ходел в някаква миша дупка". Аз искам да гледам мъжът на Маша, а тази Миша хич пък не ме интересува.

Та някой знае ли как е завършил мача? Честно - не мога да проверя на компютъра, защото малкият вече е седнал да играе игри, а по това време вестници не се продават. Пък изобщо не ми се чака до утре!