Здравейте, пуснаха ме да напиша нещо, докато блогърът е на курс "Как най-добре да си поставиш клоунски нос?" Ще спестя името си, защото след всяко произнасяне на същото с часове давам обяснения как се изписва (дори в Интернет, където го има в писмен вид). Какво ме мъчи ли? Никой не ме разбира и каквото и да кажа, все едно не съм го казвал. Ето ви няколко примера:
Пример 1
Аз: Днес е топъл и прекрасен ден. Слънцето свети толкова ярко.
Събеседник 1: Чу ли за най-новите офроудъри? Не бях забелязал, че слънцето е напекло толкова. Така съм се заплеснал в разговора с теб и аз...
Пример 2:
Аз; Животът е много гаден.
Събеседник 2: Като си гладен, яж! Аз ли да ви уча,ей?
Пример 3:
Аз: Изключи ли печката?
Събеседник 3 (няколко минути по-късно): И кой трябва да изключи печката? Стоиш си тук на приказки и не ме подсещаш.
Има безброй примери. Вече се чудя аз ли не говоря/пиша ясно или просто хората са спрели да вникват в чутото/написаното? Или не ме чуват и после се сърдят, че не съм го казал или пък не ме чуват и после спорим за неща, които въобще не съм казвал. Дори компютърът при изписване на името ми заявява, че "такъв потребител не съществува", а после ме пита дали искам да вляза като ... (тук е името, което съм си избрал). Дано да сте разбрали написаното! Щях да пиша още, но се налага да обяснявам на брат си, че на бележката от днес не е пишело "Ако го забравиш, ритай жена си!", защото според него аз съм причината за скандала им.
Sunday, December 18, 2016
Saturday, December 17, 2016
Как да разбереш, че имаш дълготрайна връзка?
Здравейте! Обикновено давам трибуна на кой ли не, но днес съм запазил блогът за мен самия, а причината е: Хюстън, имаме проблем! Какъв точно? Едно време е било лесно: правят се уговорки между семействата, родителите ти те информират за нея и накрая младите сключват брак. А как да разбереш днес, че вече не си свободен електрон? Все повече млади не се женят, годежите не са това, което бяха, а семействата вече нямат активна роля в цялото мероприятие и като че ли това води до все по-честото "Ама аз съм имал приятел/ка?" Не се безпокойте! Вече няма нужда да прекъсвате коментарите си за Издислав и най-новата песен на Гери Никол, за да се чудите имате ли приятелка или не! Не е нужно да губите заради ненаредена тактика на ФМ или да ви убиват в любимата ви игра, защото сте погълнати от този сериозен проблем на 21-ви век! Допитахме се до Съюза на статистиците, но се оказа, че те са заети да изчисляват шанса новата песен на Фики да надмине споменатия Издислав по коментари в Интернет. Затова ще се задоволите с отговора, който получих от СМЯХ (Съюз на майтапчиите и яловите хумористи), които предпочитат да не казват къде е новата им централа, защото още не са почистили доматите и яйцата, останали след предишното им контактуване с гражданите.
Ти имаш сериозна връзка, ако:
1. Телефонът/компютърът ти подлежи на неочаквани проверки, които могат да завършат с искане от страна на оторизирания орган (по негови/нейни думи) да дадеш обяснения за някой проведен разговор/пратена снимка/написана думичка или буквичка. Изтриването на историята на браузъра ти е определено като върховно престъпление и не можеш да го оправдаеш с "Компютърът работеше бавно и се налагаше да освободя малко място на харда!")
2. Времето ти вече не се разпределя от теб самия или от шефа ти (внимавай, защото ако отидеш при него с букет цветя и думите "Тази вечер искам да се видим на нашето място" ефекта няма да бъде както върху приятелката ти/за жените примера е "Днес ще ме водиш ли на шопинг, зайчо?", но без букети и други консумативи), а от друг човек, който не само знае какво имаш да правиш, но и е винаги готов да ти натяква, ако не го направиш и да те нарече с нещо, обясняващо колко несериозен/неорганизиран си.
3. Облеклото ти, честотата на бръснене/кои части на тялото бръснеш, както и всякакви подобни детайли също стават чужда работа с магическа пръчка, за която дори Астор би възкликнал "Ех да имах такава..."
4. Вече не се обръщат към теб с "На мама сладура", а с "Прасе такова" през повечето време или "Зайчо/Мечо/Бебчо", ако са в настроение.
5. Едно време са се разменяли пръстени в знак на това, че сте обвързани. Сега е достатъчно да си размените паролите на акаунтите ви в социални мрежи.
6. Оказва се, че изречението "Мама ще дойде!" вече можем да се отнася за две различни личности и е нужно уточнението "Твоята или моята?"
7. Внезапно започваш да получаваш мръснишки СМС-и, които не са от Метро/мобилния ти оператор/друг подобен, а от половинката ти и съдържат почти същия текст като предишните, но без дипломатичността, която влагат вече споменатите в своите. Като бонус вече могат да ти пращат и снимки, на които да се молиш да видиш нещо в стил ХХЛ, а не в стил "Ремонтирай колата си."
8. Започваш да чуваш най-редовно, че не си на нивото на някой си в различни сфери - от готвене до гореспоменатите ХХЛ материали. Отърваването от тези коментари е толкова лесно, колкото от СМС-ите на оператора ти, за които говорихме в точка 7.
9. Оказва се, че вече истината има нюанси и е недопустимо да дадеш определени отговори на определени въпроси. Също така някой е назначил КАПАН (Комисия за анализиране на правотата и адекватността на населението), която винаги заключава, че ти не си прав (дори темата да е "Буден ли съм?" и отговорът да е "Да")
10. Заплатата ти никога не е достатъчна и не ти осигурява предишното качество на живот, а ако е, тогава се оказваш "егоист и скръндза".
11. Ако ти следиш футболен мач по телевизора, това е неприемливо. Ако тя следи тежката и задължително трагична съдба на Фатмагюл, това е напълно нормално. (за четящите ме жени действията в този пример се разменят и заключенията остават същите)
12. Намираш човек, който не се възхищава от факта, че си преспал с три жени в рамките на три дни. Освен това подобно постижение вече ти носи преспиване на дивана и дори прекратяване на връзката, което пак ти позволява да спиш с три жени за три дни, но без скандалите (странна логика - за да накажем лошия, правим така, че да може да прави същото, но без да е проблем. Да имах идеите за наказание на някои хора! Първо наказвайте сурово грешника и едва тогава го оставяйте да се покае. Диванът често върви с безпроблемно гледане на телевизия, непрекъсвано от изпълняване на едни конкретни задължения - ама че наказание!)
13. Намираш и човек, който не се възхищава на това "какъв хедшот си направил" или "как си забил топката във вратата му със задна ножица и то от центъра на терена". Също така разбираш, че компютърните игри били лошо нещо (уж висиш по цял ден в Интернет, а досега не си знаел това - новинарските сайтове се излагат.)
14. Научаваш за какви ли не нови кухненски уреди - от пасатор до кухненски робот. И не - кухненският робот не е съпоставим с добрия стар робот от любимата ти телевизионна фантастика! Първият е необходимост, а втория "забавление за непораснали деца".
15. В най-общи линии ако ти кажеш не, това винаги означава да или в краен случай може би. Ако партньорът ти го каже, това е твърдо не и не подлежи на оспорване дори във Върховният съд.
16. Ако ваша бивша приятелка цъфне на вратата с новината, че е бременна, освен осмислянето на новината (и пресмятането на разходите ви) се налага да обяснявате кога сте били с нея и дали случайно не е станало през последните х месеца. Сякаш изненадата ви е малко, та трябва да уточнявате времевата рамка на събитията.
Възможно е да има и още подобни доказателства за обвързаността ви, но само това изкопчих от СМЯХ. Казаха, че част от аналитиците им още се възстановяват след последното замеряне с домати и не могат да помогнат с идеи, та от наличните - толкова! Ако след това сте открили с ужас, че имате неподозирана от вас любовна връзка, бягайте и купете подарък, докато измислите как сте пропуснали да се обадите вчера на половинката си/да отбележите вашата годишнина. И внимавайте с избора - малко мъже биха се зарадвали на подарък червило, още по-малко жени биха се разтопили от подарък най-новата версия на играта ФИФА. За всеки случай си носете каска! Ако нещата не минат добре, ще ви предпази (ако пък минат добре и ви попитат за каската, винаги можете да кажете, че с нея се пазите от съблазнителите/съблазнителките около себе си и да получите похвала за отдадеността си на връзката).
П.С. За съвети как да се спасиш от дълготрайна връзка се обърнете към някой друг - няма никакъв шанс да убедя колегите за помощ, а не разбирам арменски и това елиминира радио Ереван като източник на информация.
Ти имаш сериозна връзка, ако:
1. Телефонът/компютърът ти подлежи на неочаквани проверки, които могат да завършат с искане от страна на оторизирания орган (по негови/нейни думи) да дадеш обяснения за някой проведен разговор/пратена снимка/написана думичка или буквичка. Изтриването на историята на браузъра ти е определено като върховно престъпление и не можеш да го оправдаеш с "Компютърът работеше бавно и се налагаше да освободя малко място на харда!")
2. Времето ти вече не се разпределя от теб самия или от шефа ти (внимавай, защото ако отидеш при него с букет цветя и думите "Тази вечер искам да се видим на нашето място" ефекта няма да бъде както върху приятелката ти/за жените примера е "Днес ще ме водиш ли на шопинг, зайчо?", но без букети и други консумативи), а от друг човек, който не само знае какво имаш да правиш, но и е винаги готов да ти натяква, ако не го направиш и да те нарече с нещо, обясняващо колко несериозен/неорганизиран си.
3. Облеклото ти, честотата на бръснене/кои части на тялото бръснеш, както и всякакви подобни детайли също стават чужда работа с магическа пръчка, за която дори Астор би възкликнал "Ех да имах такава..."
4. Вече не се обръщат към теб с "На мама сладура", а с "Прасе такова" през повечето време или "Зайчо/Мечо/Бебчо", ако са в настроение.
5. Едно време са се разменяли пръстени в знак на това, че сте обвързани. Сега е достатъчно да си размените паролите на акаунтите ви в социални мрежи.
6. Оказва се, че изречението "Мама ще дойде!" вече можем да се отнася за две различни личности и е нужно уточнението "Твоята или моята?"
7. Внезапно започваш да получаваш мръснишки СМС-и, които не са от Метро/мобилния ти оператор/друг подобен, а от половинката ти и съдържат почти същия текст като предишните, но без дипломатичността, която влагат вече споменатите в своите. Като бонус вече могат да ти пращат и снимки, на които да се молиш да видиш нещо в стил ХХЛ, а не в стил "Ремонтирай колата си."
8. Започваш да чуваш най-редовно, че не си на нивото на някой си в различни сфери - от готвене до гореспоменатите ХХЛ материали. Отърваването от тези коментари е толкова лесно, колкото от СМС-ите на оператора ти, за които говорихме в точка 7.
9. Оказва се, че вече истината има нюанси и е недопустимо да дадеш определени отговори на определени въпроси. Също така някой е назначил КАПАН (Комисия за анализиране на правотата и адекватността на населението), която винаги заключава, че ти не си прав (дори темата да е "Буден ли съм?" и отговорът да е "Да")
10. Заплатата ти никога не е достатъчна и не ти осигурява предишното качество на живот, а ако е, тогава се оказваш "егоист и скръндза".
11. Ако ти следиш футболен мач по телевизора, това е неприемливо. Ако тя следи тежката и задължително трагична съдба на Фатмагюл, това е напълно нормално. (за четящите ме жени действията в този пример се разменят и заключенията остават същите)
12. Намираш човек, който не се възхищава от факта, че си преспал с три жени в рамките на три дни. Освен това подобно постижение вече ти носи преспиване на дивана и дори прекратяване на връзката, което пак ти позволява да спиш с три жени за три дни, но без скандалите (странна логика - за да накажем лошия, правим така, че да може да прави същото, но без да е проблем. Да имах идеите за наказание на някои хора! Първо наказвайте сурово грешника и едва тогава го оставяйте да се покае. Диванът често върви с безпроблемно гледане на телевизия, непрекъсвано от изпълняване на едни конкретни задължения - ама че наказание!)
13. Намираш и човек, който не се възхищава на това "какъв хедшот си направил" или "как си забил топката във вратата му със задна ножица и то от центъра на терена". Също така разбираш, че компютърните игри били лошо нещо (уж висиш по цял ден в Интернет, а досега не си знаел това - новинарските сайтове се излагат.)
14. Научаваш за какви ли не нови кухненски уреди - от пасатор до кухненски робот. И не - кухненският робот не е съпоставим с добрия стар робот от любимата ти телевизионна фантастика! Първият е необходимост, а втория "забавление за непораснали деца".
15. В най-общи линии ако ти кажеш не, това винаги означава да или в краен случай може би. Ако партньорът ти го каже, това е твърдо не и не подлежи на оспорване дори във Върховният съд.
16. Ако ваша бивша приятелка цъфне на вратата с новината, че е бременна, освен осмислянето на новината (и пресмятането на разходите ви) се налага да обяснявате кога сте били с нея и дали случайно не е станало през последните х месеца. Сякаш изненадата ви е малко, та трябва да уточнявате времевата рамка на събитията.
Възможно е да има и още подобни доказателства за обвързаността ви, но само това изкопчих от СМЯХ. Казаха, че част от аналитиците им още се възстановяват след последното замеряне с домати и не могат да помогнат с идеи, та от наличните - толкова! Ако след това сте открили с ужас, че имате неподозирана от вас любовна връзка, бягайте и купете подарък, докато измислите как сте пропуснали да се обадите вчера на половинката си/да отбележите вашата годишнина. И внимавайте с избора - малко мъже биха се зарадвали на подарък червило, още по-малко жени биха се разтопили от подарък най-новата версия на играта ФИФА. За всеки случай си носете каска! Ако нещата не минат добре, ще ви предпази (ако пък минат добре и ви попитат за каската, винаги можете да кажете, че с нея се пазите от съблазнителите/съблазнителките около себе си и да получите похвала за отдадеността си на връзката).
П.С. За съвети как да се спасиш от дълготрайна връзка се обърнете към някой друг - няма никакъв шанс да убедя колегите за помощ, а не разбирам арменски и това елиминира радио Ереван като източник на информация.
Wednesday, November 30, 2016
Пари... Откъде?
Здравейте, пише ви разтревоженият Трагичко Наивников. И аз като всеки друг имам финансови проблеми, та реших да потърся източник на доходи в Интернет, защото навън хич не ми върви. Какво ли не опитах, но нищо не става! Ето кратък разбор на всичко дотук:
1. Регистрирах се в сайта onlinepiramida.eu и ми обещаха гарантиран доход при всеки клик върху някаква животинка, която се мести из сайта и задачата ми е да я намирам. Е, при регистрацията платих 300 лв за курс, който да ме направи добър търсач. Намерих я поне 100 пъти, но незнайно защо не ми връщат отговор на имейла с въпрос кога ще си получа парите.
2. Направих си регистрация и в сайт за реклами sharanchenakukichkata.net. След две седмици яростно кликане се наложи да преинсталирам Уиндоуса си и да прочета, че получавам пари за всеки 1000000 реклами, а сумата е 0,01 лв. за споменатата бройка реклами.
3. Създадох няколко сайта, но никой не ги посещава. Какво ли им пречи? Вложих толкова ентусиазъм в nepushicigaribulgarino.com, aslplsmilipensioneri.net и gradililiqkiliq.bg, а никой не им обръща внимание.
4. Станах и дистрибутор на оригинални италиански обувки, произвеждани в Байджинг. Имат си всичко - скъпа кожа, удобни подметки, че и надпис Meid in Italie. Защо ли не ги искат?
5. Последва ново начинание - станах личен асистент на Марк Цукърбърг. Нае ме след писмо по мейла със заглавие Hi, I am searching PA от личния си имейл markz@abv.bg. Не знам защо още не ми е върнал отговор на последното писмо - исках да го питам дали му трябва още след авансовата сума 1000 лв за работен костюм, който се облича при попълване на Фейсбук страницата му.
6. Направих и блог за насърчаване на хора, които не са прави и са загубили спор в Интернет. Странно - още нямам нито едно посещение. Тези хора не спорят ли въобще?
7. Накрая вече бях отчаян, когато получих имейл, с който някакъв нигерийски милиардер иска да ме направи свой наследник, ама му трябват 2000 лв, за да уреди някакви разходи, защото не в родните адвокатски кантори не искали да приемат доларите му. Нали е за наследство - дадох му! Сега пък някакви бандюги го отвлекли и брат му ми писа, че събирали пари за откуп. Тъжно... ще помогна с каквото мога. Как можа да се случи точно сега, когато е отивал да завери нотариално документите, с които го наследявам и са били в него, когато са го причакали?
Накрая ще ви поискам съвет: дали е добра идея да се регистрирам в сайта esegatividqhmesmetkata.xyz? Според описанието е някаква лотария и има снимки на много печеливши - в това число някой си Елвис Пресли (май че е американец), който бил спечелил 2 милиона там. Почти съм навит, ама искат входна такса 500 лв и ще трябва да искам на заем от колеги, а единственият ми приятел там Подльо Лъгачев вече чака да ми заеме парите срещу лихва 1% на секунда. Каза ми, че минавам тънко - нормалната лихва била 15% на милисекунда, ама той нали ми е приятел... Ех, какъв човек!
1. Регистрирах се в сайта onlinepiramida.eu и ми обещаха гарантиран доход при всеки клик върху някаква животинка, която се мести из сайта и задачата ми е да я намирам. Е, при регистрацията платих 300 лв за курс, който да ме направи добър търсач. Намерих я поне 100 пъти, но незнайно защо не ми връщат отговор на имейла с въпрос кога ще си получа парите.
2. Направих си регистрация и в сайт за реклами sharanchenakukichkata.net. След две седмици яростно кликане се наложи да преинсталирам Уиндоуса си и да прочета, че получавам пари за всеки 1000000 реклами, а сумата е 0,01 лв. за споменатата бройка реклами.
3. Създадох няколко сайта, но никой не ги посещава. Какво ли им пречи? Вложих толкова ентусиазъм в nepushicigaribulgarino.com, aslplsmilipensioneri.net и gradililiqkiliq.bg, а никой не им обръща внимание.
4. Станах и дистрибутор на оригинални италиански обувки, произвеждани в Байджинг. Имат си всичко - скъпа кожа, удобни подметки, че и надпис Meid in Italie. Защо ли не ги искат?
5. Последва ново начинание - станах личен асистент на Марк Цукърбърг. Нае ме след писмо по мейла със заглавие Hi, I am searching PA от личния си имейл markz@abv.bg. Не знам защо още не ми е върнал отговор на последното писмо - исках да го питам дали му трябва още след авансовата сума 1000 лв за работен костюм, който се облича при попълване на Фейсбук страницата му.
6. Направих и блог за насърчаване на хора, които не са прави и са загубили спор в Интернет. Странно - още нямам нито едно посещение. Тези хора не спорят ли въобще?
7. Накрая вече бях отчаян, когато получих имейл, с който някакъв нигерийски милиардер иска да ме направи свой наследник, ама му трябват 2000 лв, за да уреди някакви разходи, защото не в родните адвокатски кантори не искали да приемат доларите му. Нали е за наследство - дадох му! Сега пък някакви бандюги го отвлекли и брат му ми писа, че събирали пари за откуп. Тъжно... ще помогна с каквото мога. Как можа да се случи точно сега, когато е отивал да завери нотариално документите, с които го наследявам и са били в него, когато са го причакали?
Накрая ще ви поискам съвет: дали е добра идея да се регистрирам в сайта esegatividqhmesmetkata.xyz? Според описанието е някаква лотария и има снимки на много печеливши - в това число някой си Елвис Пресли (май че е американец), който бил спечелил 2 милиона там. Почти съм навит, ама искат входна такса 500 лв и ще трябва да искам на заем от колеги, а единственият ми приятел там Подльо Лъгачев вече чака да ми заеме парите срещу лихва 1% на секунда. Каза ми, че минавам тънко - нормалната лихва била 15% на милисекунда, ама той нали ми е приятел... Ех, какъв човек!
Sunday, November 13, 2016
Саниране на националния отбор по футбол
Понеже положението с националният ни отбор по футбол никак не е розово (въпреки победата над Беларус), реших да предложа няколко начина публиката да бъде отново развълнувана от неговите изяви:
1. Започва да участва в риалити, паралелно с мачовете. След всеки мач на отбора се правят номинации и един футболист се гони за постоянно от него. До няколко месеца риалитито на националния ще измести Биг Брадър от праймтайма.
2. За треньор на националите се назначава Едуард Йорданеску, но той запазва и работата си в ЦСКА. Това автоматично ще накара някои фенове на червените да гледат националния, за да му търсят недостатъци, други да го гледат,за да го защитават. Левскарите също ще се включат, за да обясняват колко е некадърен според тях. Останалите фенове или ще пропуснат или ще се включат в редиците на търсещите недостатъци.
3. Бербатов да се върне в националния. Отново ще се напълни с разбирачи на стадиона и телевизорите. Разпределението - подобно на описаното в точка 2.
4. Анита Мейзер да обещае, че ще утеши (вместо Николета Лозанова) нарочения за най-слаб играч в отбора след всеки мач. Народът ще гледа как се раздават на терена и ще злорадства.
5. Николета Лозанова да смени спорта и да нарочи волейболистите. Мисля, че няма нужда от повече разяснения по тази точка.
6. Слави Трифонов да проведе конкурс "Влез в националния отбор" за играчи, които не попадат в полезрението на агентите, т.е. треньора на националния.
7. Преди мач на националите Боби Михайлов да дава интервю, което да напомня на изявите му след мачовете. За доброто настроение на почивката ще се грижат "Титаните", а след мача - Сашо Томов и Вили Вуцов. През самия мач ще има игра с награди; на кого от играчите най-силно ви напомня интервюирания преди това полувреме.
8. Ники Михайлов и още някои други футболисти да окачат бутонките.
9. Назначават певицата Рени за доживотен съдия на мачовете на националите. Както и да завърши мача, тя раздава Нобелови награди за спорт на участвалите, а публиката се гордее с лауреатите (по патриотични подбуди).
10. Треньорът на националите обявява, че ще подаде оставка след най-гледания мач на отбора за тази кампания. Пак ще спестя разясненията.
11. Мачовете започнат да се провеждат в дискотеките. Така играчите ще победят и най-издръжливите си съперници.
Възможни са и други варианти, но засега се надявам, че в БФС ще се спрат на някой от посочените. Поздравявам всеки изгледал последния засега мач на националите с едно "Българи юнаци!" (защото си е юначество да изтърпиш играта им дори да им е вързало в резултата) и завършвам тази своя публикация.
1. Започва да участва в риалити, паралелно с мачовете. След всеки мач на отбора се правят номинации и един футболист се гони за постоянно от него. До няколко месеца риалитито на националния ще измести Биг Брадър от праймтайма.
2. За треньор на националите се назначава Едуард Йорданеску, но той запазва и работата си в ЦСКА. Това автоматично ще накара някои фенове на червените да гледат националния, за да му търсят недостатъци, други да го гледат,за да го защитават. Левскарите също ще се включат, за да обясняват колко е некадърен според тях. Останалите фенове или ще пропуснат или ще се включат в редиците на търсещите недостатъци.
3. Бербатов да се върне в националния. Отново ще се напълни с разбирачи на стадиона и телевизорите. Разпределението - подобно на описаното в точка 2.
4. Анита Мейзер да обещае, че ще утеши (вместо Николета Лозанова) нарочения за най-слаб играч в отбора след всеки мач. Народът ще гледа как се раздават на терена и ще злорадства.
5. Николета Лозанова да смени спорта и да нарочи волейболистите. Мисля, че няма нужда от повече разяснения по тази точка.
6. Слави Трифонов да проведе конкурс "Влез в националния отбор" за играчи, които не попадат в полезрението на агентите, т.е. треньора на националния.
7. Преди мач на националите Боби Михайлов да дава интервю, което да напомня на изявите му след мачовете. За доброто настроение на почивката ще се грижат "Титаните", а след мача - Сашо Томов и Вили Вуцов. През самия мач ще има игра с награди; на кого от играчите най-силно ви напомня интервюирания преди това полувреме.
8. Ники Михайлов и още някои други футболисти да окачат бутонките.
9. Назначават певицата Рени за доживотен съдия на мачовете на националите. Както и да завърши мача, тя раздава Нобелови награди за спорт на участвалите, а публиката се гордее с лауреатите (по патриотични подбуди).
10. Треньорът на националите обявява, че ще подаде оставка след най-гледания мач на отбора за тази кампания. Пак ще спестя разясненията.
11. Мачовете започнат да се провеждат в дискотеките. Така играчите ще победят и най-издръжливите си съперници.
Възможни са и други варианти, но засега се надявам, че в БФС ще се спрат на някой от посочените. Поздравявам всеки изгледал последния засега мач на националите с едно "Българи юнаци!" (защото си е юначество да изтърпиш играта им дори да им е вързало в резултата) и завършвам тази своя публикация.
Saturday, November 12, 2016
Избери, ако можеш!
Здравейте, обикновено не се занимавам с тази тема, но днес ще направя малко изключение. Причината е, че не мога да откажа на пач..., т.е. на настоятелността на г-жа Викарева. Та госпожата иска думата и аз й я давам! Дано не прекали с... каквото и да е! Свирнете, ако стане напечено! Аз ще проверявам кога има полети за Сингапур. Без никаква специална причина.
"Добър ден, мои избиратели! Иска ми се да ви гушкам, да ви потупвам по гърб, да и галя по главичките... Днес ми е едно такова настроението. Защо да изберете мен за новата президентка на Гъбария? Много просто! Защото онзи мой конкурент Грачев не става! Той е лобист, масон, веган, далтонист, паркира на места за инвалиди (преди мен), не знае как да се грижи за деца (и как да се пази от нежелана бременност), дори не знае да чете на иврит (аз бих ви показала как умело боравя с езика, но точно днес съм с старите очила и не мога да разчета текста поради неподходящия им диоптър), а за капак на всичко е (това не сте го чули от мен) рептил. Ако изберете него, ще ви се случат най-разнообразни нещастия:
1. Някой ще ви пука гумите всяка сутрин.
2. Ще се събуждате в своето легло, а до вас ще има тигрица, ама буквално (при това гладна).
3. Градината ви ще страда от суша, защото облаците ще се струпат пред входа на дома ви и ще ви мокрят на всяко излизане.
4. Кучетата ще ви хапят по-силно, отколкото хапят моите избиратели.
5. Ще получавате повече автоматични СМС-и от оператора си, отколкото другите.
6. Сметките ви ще нарастнат с 50%, а заплатата ще намалее с 99,99%.
7. Ще срещате по-големи джигити от вас на пътя и няма да можете да блеснете.
8. Жена ви ще ви слага рога, както досега, ама вие ще научите за това от анонимно писмо.
9. ТВ излъчванията на местния Парламент ще се преместят в праймтайма вместо любимите ви сериали и предавания.
10. Буквите на клавиатурата ви постоянно ще сменяват местата си и ще ви правят да изглеждате неграмотен.
11. Все на вас няма да ви връщат ресто, а таксиджиите ще научат нови маршрути, които са по-дълги, за да возят специално вас.
12. Децата ви ще успеят хем да забременеят, хем да ви доведат зет/снаха (мъжете - зет, жените -снаха).
13. Само във вашия квартал електричеството ще спира тогава, когато сте на компютъра/телевизора/някъде, където ви трябва електричество.
14. Ще получите нова работа - да ходите ежедневно в Агенцията по заетостта.
15. Доктор Радева ще ви забрани да пиете алкохол, а на останалите - вода.
Това е съвсем кратък списък. Пълният можете да намерите в листовки, които щабът ми разпространява напълно безплатно. И тук не съм споменала ефектите от избора ви върху курса на долара, климата в Зимбабве, демографската ситуация в Индия, БВП на Еврозоната, както и неочакваната забрана на наркотиците в Холандия.
Затова, мили мои избиратели, гласувайте вие, за да не оставяте всичко на нас (говоря за традиционната бюлетина, която кандидатът пуска за себе си, за да не си помислите нещо друго). В случай, че не ме изберете (малко вероятно е) честита Нова година и дано да сте подготвени за внезапния бум на хората, снабдени с пиратки точно до вашия дом. Лека вечер!"
Шефът не е наоколо и аз ще пусна новината. Последно ми каза нещо за пътуване, Сингапур и болна баба. Не разбрах добре! Е, дано ви е харесало!
"Добър ден, мои избиратели! Иска ми се да ви гушкам, да ви потупвам по гърб, да и галя по главичките... Днес ми е едно такова настроението. Защо да изберете мен за новата президентка на Гъбария? Много просто! Защото онзи мой конкурент Грачев не става! Той е лобист, масон, веган, далтонист, паркира на места за инвалиди (преди мен), не знае как да се грижи за деца (и как да се пази от нежелана бременност), дори не знае да чете на иврит (аз бих ви показала как умело боравя с езика, но точно днес съм с старите очила и не мога да разчета текста поради неподходящия им диоптър), а за капак на всичко е (това не сте го чули от мен) рептил. Ако изберете него, ще ви се случат най-разнообразни нещастия:
1. Някой ще ви пука гумите всяка сутрин.
2. Ще се събуждате в своето легло, а до вас ще има тигрица, ама буквално (при това гладна).
3. Градината ви ще страда от суша, защото облаците ще се струпат пред входа на дома ви и ще ви мокрят на всяко излизане.
4. Кучетата ще ви хапят по-силно, отколкото хапят моите избиратели.
5. Ще получавате повече автоматични СМС-и от оператора си, отколкото другите.
6. Сметките ви ще нарастнат с 50%, а заплатата ще намалее с 99,99%.
7. Ще срещате по-големи джигити от вас на пътя и няма да можете да блеснете.
8. Жена ви ще ви слага рога, както досега, ама вие ще научите за това от анонимно писмо.
9. ТВ излъчванията на местния Парламент ще се преместят в праймтайма вместо любимите ви сериали и предавания.
10. Буквите на клавиатурата ви постоянно ще сменяват местата си и ще ви правят да изглеждате неграмотен.
11. Все на вас няма да ви връщат ресто, а таксиджиите ще научат нови маршрути, които са по-дълги, за да возят специално вас.
12. Децата ви ще успеят хем да забременеят, хем да ви доведат зет/снаха (мъжете - зет, жените -снаха).
13. Само във вашия квартал електричеството ще спира тогава, когато сте на компютъра/телевизора/някъде, където ви трябва електричество.
14. Ще получите нова работа - да ходите ежедневно в Агенцията по заетостта.
15. Доктор Радева ще ви забрани да пиете алкохол, а на останалите - вода.
Това е съвсем кратък списък. Пълният можете да намерите в листовки, които щабът ми разпространява напълно безплатно. И тук не съм споменала ефектите от избора ви върху курса на долара, климата в Зимбабве, демографската ситуация в Индия, БВП на Еврозоната, както и неочакваната забрана на наркотиците в Холандия.
Затова, мили мои избиратели, гласувайте вие, за да не оставяте всичко на нас (говоря за традиционната бюлетина, която кандидатът пуска за себе си, за да не си помислите нещо друго). В случай, че не ме изберете (малко вероятно е) честита Нова година и дано да сте подготвени за внезапния бум на хората, снабдени с пиратки точно до вашия дом. Лека вечер!"
Шефът не е наоколо и аз ще пусна новината. Последно ми каза нещо за пътуване, Сингапур и болна баба. Не разбрах добре! Е, дано ви е харесало!
Saturday, September 24, 2016
(Не)щастлив край
Наслаждавах се на започващата есен и на факта, че успяхме да победим Люксембург на футбол, когато внезапно ми се обадиха по телефона. Беше разтревоженият Текстопис Романтиков, който поиска да му дам възможност да излее мъката си. Казах си: "Какво толкова? Аз ще си почивам, а някой ще напише нещо в блога ми!" Съгласих се, но да знаете, че ако пусне някоя реклама на "Космодиск", трейлър за премиера на филм или запис на някой президент на футболен съюз, танцуващ на песен на Преслава, ще му издърпам ушите! Вие само ми кажете - ще ме намерите отвън, където смятам да зяпам падащите листа и да си мисля колко хубаво би било снегът тази година да забрави да затрупа родният ми град. И да се чудя къде съм дянал слушалките си от новата серия без кабели заради премахването на аудио жака на новия модел iPhone.
"Здравейте, ако не са ме представили, аз съм Текстопис Романтиков. От малък обожавах да измислям сюжети, да навързвам персонажите в такива връзки, че в "Дързост и красота" да ми завидят и да се почувстват като 5 минутна реклама (при това съкратената версия от 2 минути и половина) в сравнение с моите сюжети. Пробвах се у нас, но няма достатъчно родно кино, за да блесна и аз покрай колегите. Не щеш ли един ден онлайн блога ми беше забелязан от някакъв директор на американско киностудио и аз се оказах подходящ за него. Студиото пое разходите по идването ми (явно съм бил много важен) и започнах да се вихря. Всичко вървеше добре, докато не забелязах, че колегите ми сякаш са взели всички мерки да докажат, че бракът винаги е нещастен, а любовта трябва да е трагична в стил "Ромео и Жулиета". Аз си падам романтик и не можах да понеса постоянното натякване, че животът е грозен, а любовта е привилегия, но не е ясно кой я ползва. Затова един ден отидох в студиото и се отбих директно при колегите си. Бях решен да им изчета такова конско, че чак във Великобритания да спрат дебатите дали да продължат с Брекзита или да се върнат в ЕС и да се правят, че нищо не е станало. Влязох, хвърлих им строг поглед и попитах:
- Знаете ли защо съм тук?
Колегите ми почти не вдигнаха поглед от разпиляната хартия пред себе си. Само един от тях каза някак машинално "За какво?" и всички продължиха да гледат в черновите пред себе си.
- Аз съм тук, защото това вече не се трае! Толкова ли е гаден живота ни, че не можем да оставим на зрителя поне илюзията за щастие? Необходимо ли е нашата гилдия да разваля всяко екранно щастие, до което се докосне? Не беше достатъчно, че Джак от "Титаник" се удави, а приятелката на Спенсър Рийд загина. Трябваше да убием или разведем кого ли още не. Дори убихме двойничка на съпругата на Ейдриън Монк, за да не пропуснем шанса да поровим в раната. Остана ли една щастлива екранна двойка, където единият от двамата да не умре или просто бракът да пропадне? И то да бяхме само ние - колегите в Турция, Индия и дори някои други страни също го правят, но ние сме ненадминати и недостижими! За нас няма такова животно като щастлив брак (тук-там някой успява да оцелее и дори аз не знам как се случва) или любов, която да не бъде прекъсната от нечия смърт. Такъв свят ли искаме за нашите деца? Да вярват, че няма щастлива любов или сполучлив брак, докато ние се радваме, че рейтингите са високи или сме намерили начин да оправдаем факта, че актрисата е прекратила договора си с продукцията? Кажете - това ли искаме?
След цялата тази реч аз бях доволен. Казах им го в очите (фигуративно, защото те още не отделяха поглед от онези листове пред себе си) и нямаше как да го пропуснат. Сега оставаше само да изчакам оправданията им и (надявам се) урокът, който щяха да получат.
Последва минута и половина на тягостно мълчание. Пръв проговори главният сценарист, който свали надолу листа със следващият епизод на сериала и каза:
- Хубаво, разбрахме те. А сега ще помогнеш ли да измислим как точно да убием героинята Пени от "Теория на Големият взрив", защото се налага да я освободим от продукцията най-късно до края на годината.
Аз онемях от думите му. Явно нищо не се беше променило, а киноекранът продължаваше да бъде място, където щастието е краткотрайно и не за всеки. Жалко за онези, които искат да го преживеят макар и с помощта на измислени персонажи! Те просто ще го отложат за следващия си живот."
"Здравейте, ако не са ме представили, аз съм Текстопис Романтиков. От малък обожавах да измислям сюжети, да навързвам персонажите в такива връзки, че в "Дързост и красота" да ми завидят и да се почувстват като 5 минутна реклама (при това съкратената версия от 2 минути и половина) в сравнение с моите сюжети. Пробвах се у нас, но няма достатъчно родно кино, за да блесна и аз покрай колегите. Не щеш ли един ден онлайн блога ми беше забелязан от някакъв директор на американско киностудио и аз се оказах подходящ за него. Студиото пое разходите по идването ми (явно съм бил много важен) и започнах да се вихря. Всичко вървеше добре, докато не забелязах, че колегите ми сякаш са взели всички мерки да докажат, че бракът винаги е нещастен, а любовта трябва да е трагична в стил "Ромео и Жулиета". Аз си падам романтик и не можах да понеса постоянното натякване, че животът е грозен, а любовта е привилегия, но не е ясно кой я ползва. Затова един ден отидох в студиото и се отбих директно при колегите си. Бях решен да им изчета такова конско, че чак във Великобритания да спрат дебатите дали да продължат с Брекзита или да се върнат в ЕС и да се правят, че нищо не е станало. Влязох, хвърлих им строг поглед и попитах:
- Знаете ли защо съм тук?
Колегите ми почти не вдигнаха поглед от разпиляната хартия пред себе си. Само един от тях каза някак машинално "За какво?" и всички продължиха да гледат в черновите пред себе си.
- Аз съм тук, защото това вече не се трае! Толкова ли е гаден живота ни, че не можем да оставим на зрителя поне илюзията за щастие? Необходимо ли е нашата гилдия да разваля всяко екранно щастие, до което се докосне? Не беше достатъчно, че Джак от "Титаник" се удави, а приятелката на Спенсър Рийд загина. Трябваше да убием или разведем кого ли още не. Дори убихме двойничка на съпругата на Ейдриън Монк, за да не пропуснем шанса да поровим в раната. Остана ли една щастлива екранна двойка, където единият от двамата да не умре или просто бракът да пропадне? И то да бяхме само ние - колегите в Турция, Индия и дори някои други страни също го правят, но ние сме ненадминати и недостижими! За нас няма такова животно като щастлив брак (тук-там някой успява да оцелее и дори аз не знам как се случва) или любов, която да не бъде прекъсната от нечия смърт. Такъв свят ли искаме за нашите деца? Да вярват, че няма щастлива любов или сполучлив брак, докато ние се радваме, че рейтингите са високи или сме намерили начин да оправдаем факта, че актрисата е прекратила договора си с продукцията? Кажете - това ли искаме?
След цялата тази реч аз бях доволен. Казах им го в очите (фигуративно, защото те още не отделяха поглед от онези листове пред себе си) и нямаше как да го пропуснат. Сега оставаше само да изчакам оправданията им и (надявам се) урокът, който щяха да получат.
Последва минута и половина на тягостно мълчание. Пръв проговори главният сценарист, който свали надолу листа със следващият епизод на сериала и каза:
- Хубаво, разбрахме те. А сега ще помогнеш ли да измислим как точно да убием героинята Пени от "Теория на Големият взрив", защото се налага да я освободим от продукцията най-късно до края на годината.
Аз онемях от думите му. Явно нищо не се беше променило, а киноекранът продължаваше да бъде място, където щастието е краткотрайно и не за всеки. Жалко за онези, които искат да го преживеят макар и с помощта на измислени персонажи! Те просто ще го отложат за следващия си живот."
Sunday, May 8, 2016
Българският принц на бял кон
Коя ли тийнейджърка не е мислила за този прословут персонаж, създаден още преди векове? Колко ли от тях още мислят за него, сънуват го, чудят се къде се е покрил? Е, признавам си (дано го приемете спокойно и не носите тежки предмети) - родният принц е при мен! Е, не е родом от България, но и в тази сфера изпитваме затруднения и се налага да си внасяме аристократи от чужбина подобно на работниците в определени производства. Държа го тук, за да го интервюирам и да разбера какво е това принц и има ли почва у нас. Сега ще ви споделя интервюто, което направих с него.
Аз: Добър ден, Ваше височество!
Принца: Благодаря ви за гостоприемството и за оказаното внимание, г-не!
А: Няма как да не се запитам защо сте облечен с дънки, тишъртка и носите някакъв ланец на врата си.
П: Това е наистина неприятна история. Моят баща ми купи апартамент в София, но в нашето кралство имахме леки затруднения и нямах с какво да платя сметката за парното. Уви, това наложи да продам облеклото си и да взема назаем тези от съседа си. Той е силен младеж и много грижовен - каза ми, че се занимава със застраховане на хората срещу различни бедствия. Адмирирам такива хора, които са загрижени за ближния си!
А: Разбирам, неприятно е, но се случва понякога! А това ли е прословутият бял кон... простете, но това прилича на бяло муле?
П: Да, прав сте, за съжаление! Щом дойдох тук, някакви хора ме нападнаха и заявиха, че нарушавам правата на коня си, след което го взеха, за да го отведат в някакво място, където щял да се чувства по-добре, да има личен психолог, гардеробиерка, както и личен СПА център.
А: Е, живеем в такива времена... А откъде се сдобихте с мулето?
П: Трябваше да се придвижвам някак, което наложи да купя това животно от един тукашен жител. Той ме видя на улицата и първите му думи бяха "Бате, ела си земеш тва животинче! Евтино го давам!"
А: И сте намерили точно бяло на цвят? Какъв късмет!
П: Ще се наложи да Ви разочаровам - то не беше бяло. Боядисах го в бяло, за да отговаря поне донякъде на изискванията за кралски транспорт макар да не е породист жребец.
А: Да, важно е човек да пази имиджа си. А защо не се придвижвахте с друг транспорт? Метро, автобус, такси?
П: Опитах се, но хората ме гледаха странно и дори някои от тях ме питаха кога са започнали да изписват от Карлуково. Отговорих им, че за съжаление не мога да им отговоря, защото едва наскоро съм дошъл в страната, което ги накара да позамлъкнат. Но все пак реших да си спестя подобни разговори в бъдеще и се върнах към традицията (отчасти). А и принцът на бял кон е по-разпознаваем върху муле, отколкото в такси или автобус, нали?
А: Безспорно! А какво Ви накара да дойдете тук?
П: Освен грижата за делата на баща ми, който в момента решава някакъв проблем с офшорките си, исках да видя дали е вярно, че българките били най-красивите жени (така съм чувал).
А: И убедихте ли се?
П: Да, вярно е. Макар че... понякога имате странен избор за миски.
А: Да, случват се и такива неща. В наши дни хората се стремят да оценяват и вътрешната красота на хората и понякога дори забравят външната. А какво е първото нещо, което ви се случи в България след като пристигнахте?
П: Ами, оглеждах се за някаква табела, която да ме ориентира накъде да тръгна и покрай мен мина един мъж, който ме попита дали съм бежанец. Отговорих му, че от никъде не бягам и той видимо се успокои.
А: А къде срещнахте първата българка, откакто сте в страната?
П: Всъщност още на митницата отнякъде дойде една привлекателна жена, която ме огледа отгоре-отгоре и измрънка нещо от рода на "Мама не ме е родила, за да яздя кон и да ставам селянка!" след което заговори някакъв спортист (доколкото ми обясниха едни любезни господа) с думите "Приятно ми е, аз съм Николета Лозанова!"
А: Човек става свидетел на какви ли не неща в милата ни родина... А с какви впечатления останахте от страната ни? Какво знаехте предварително за нас?
П: Страната ви е много хубава. Е, поради някаква причина всички сте възприели странният метод на придвижване с автомобили, но не е моя работа да съдя домакините. Хората обаче са твърде изнервени и сякаш им липсва малко спокойствие. Предварително бях чувал доста неща: от българската роза и киселото ви мляко преди години до най-новите сведения, които касаеха селското ви стопанство (нещо за някакви пиленца и батко, който вероятно е фермер), както и демографските промени в населението ви. Споменаха ми някакъв човек, вероятно потомък на азиатски род... Азис, така се казваше!
А: Явно навсякъде вече са чули за него... А дълго ли ще останете?
П: Бих останал и повече, но както разбирате по цял свят ме канят да дойда. Всички искат принц, та принц! За съжаление няма как да се застоя дълго на едно място.
А: А какво бихте пожелали на българите?
П: Бих им пожелал да вярват повече на очите си и по-малко на приказките.
А: Благодаря Ви за интервюто! За мен беше чест.
П: Не, честта беше моя! Пожелавам Ви още дълги години да радвате читателите на своята модерна разновидност на вестник.
А: Благодаря Ви!
Както разбирате, принцът си има свои дела и няма време да се застоява. За сметка на това наоколо е пълно с хора, които не са аристократи, но въобще не смятат да си тръгват, ако не ви се чака следващото посещение на принца. А сега ме извинете, но ще обиколя околността, за да потърся принцесата, затворена във високата кула. За начало ще проверя Баба Вида - може там да има някоя забравена принцеса.
Аз: Добър ден, Ваше височество!
Принца: Благодаря ви за гостоприемството и за оказаното внимание, г-не!
А: Няма как да не се запитам защо сте облечен с дънки, тишъртка и носите някакъв ланец на врата си.
П: Това е наистина неприятна история. Моят баща ми купи апартамент в София, но в нашето кралство имахме леки затруднения и нямах с какво да платя сметката за парното. Уви, това наложи да продам облеклото си и да взема назаем тези от съседа си. Той е силен младеж и много грижовен - каза ми, че се занимава със застраховане на хората срещу различни бедствия. Адмирирам такива хора, които са загрижени за ближния си!
А: Разбирам, неприятно е, но се случва понякога! А това ли е прословутият бял кон... простете, но това прилича на бяло муле?
П: Да, прав сте, за съжаление! Щом дойдох тук, някакви хора ме нападнаха и заявиха, че нарушавам правата на коня си, след което го взеха, за да го отведат в някакво място, където щял да се чувства по-добре, да има личен психолог, гардеробиерка, както и личен СПА център.
А: Е, живеем в такива времена... А откъде се сдобихте с мулето?
П: Трябваше да се придвижвам някак, което наложи да купя това животно от един тукашен жител. Той ме видя на улицата и първите му думи бяха "Бате, ела си земеш тва животинче! Евтино го давам!"
А: И сте намерили точно бяло на цвят? Какъв късмет!
П: Ще се наложи да Ви разочаровам - то не беше бяло. Боядисах го в бяло, за да отговаря поне донякъде на изискванията за кралски транспорт макар да не е породист жребец.
А: Да, важно е човек да пази имиджа си. А защо не се придвижвахте с друг транспорт? Метро, автобус, такси?
П: Опитах се, но хората ме гледаха странно и дори някои от тях ме питаха кога са започнали да изписват от Карлуково. Отговорих им, че за съжаление не мога да им отговоря, защото едва наскоро съм дошъл в страната, което ги накара да позамлъкнат. Но все пак реших да си спестя подобни разговори в бъдеще и се върнах към традицията (отчасти). А и принцът на бял кон е по-разпознаваем върху муле, отколкото в такси или автобус, нали?
А: Безспорно! А какво Ви накара да дойдете тук?
П: Освен грижата за делата на баща ми, който в момента решава някакъв проблем с офшорките си, исках да видя дали е вярно, че българките били най-красивите жени (така съм чувал).
А: И убедихте ли се?
П: Да, вярно е. Макар че... понякога имате странен избор за миски.
А: Да, случват се и такива неща. В наши дни хората се стремят да оценяват и вътрешната красота на хората и понякога дори забравят външната. А какво е първото нещо, което ви се случи в България след като пристигнахте?
П: Ами, оглеждах се за някаква табела, която да ме ориентира накъде да тръгна и покрай мен мина един мъж, който ме попита дали съм бежанец. Отговорих му, че от никъде не бягам и той видимо се успокои.
А: А къде срещнахте първата българка, откакто сте в страната?
П: Всъщност още на митницата отнякъде дойде една привлекателна жена, която ме огледа отгоре-отгоре и измрънка нещо от рода на "Мама не ме е родила, за да яздя кон и да ставам селянка!" след което заговори някакъв спортист (доколкото ми обясниха едни любезни господа) с думите "Приятно ми е, аз съм Николета Лозанова!"
А: Човек става свидетел на какви ли не неща в милата ни родина... А с какви впечатления останахте от страната ни? Какво знаехте предварително за нас?
П: Страната ви е много хубава. Е, поради някаква причина всички сте възприели странният метод на придвижване с автомобили, но не е моя работа да съдя домакините. Хората обаче са твърде изнервени и сякаш им липсва малко спокойствие. Предварително бях чувал доста неща: от българската роза и киселото ви мляко преди години до най-новите сведения, които касаеха селското ви стопанство (нещо за някакви пиленца и батко, който вероятно е фермер), както и демографските промени в населението ви. Споменаха ми някакъв човек, вероятно потомък на азиатски род... Азис, така се казваше!
А: Явно навсякъде вече са чули за него... А дълго ли ще останете?
П: Бих останал и повече, но както разбирате по цял свят ме канят да дойда. Всички искат принц, та принц! За съжаление няма как да се застоя дълго на едно място.
А: А какво бихте пожелали на българите?
П: Бих им пожелал да вярват повече на очите си и по-малко на приказките.
А: Благодаря Ви за интервюто! За мен беше чест.
П: Не, честта беше моя! Пожелавам Ви още дълги години да радвате читателите на своята модерна разновидност на вестник.
А: Благодаря Ви!
Както разбирате, принцът си има свои дела и няма време да се застоява. За сметка на това наоколо е пълно с хора, които не са аристократи, но въобще не смятат да си тръгват, ако не ви се чака следващото посещение на принца. А сега ме извинете, но ще обиколя околността, за да потърся принцесата, затворена във високата кула. За начало ще проверя Баба Вида - може там да има някоя забравена принцеса.
Friday, April 8, 2016
Дългоочаквана среща
Днес беше великият ден! Изкъпах се, напарфюмирах се, подготвих се психически, купих подарък - въобще всичко беше наред. Тръгнах и с трепет чаках да зърна адреса, на който отивах. Потях се от притеснение, което не беше добре, но нямаше как да го спра. Ето го така чакания адрес! Влязох и ме посрещна тя. Синеока прелест с дълга руса коса, плътни устни и усмивка, която можеше да спаси "Титаник" като разтопи айсберга преди сблъсъка. Погледнах я с предизвикателен поглед и попитах:
- Тук ли е шефа ти?
- Да, тук е. Влезте!
Най-накрая щях да покажа новият си роман на Книжко Издателски и се надявах той да го хареса. Влязох след деликатно почукване по вратата. Той ме погледна строго и се замисли. След малко явно се сети кой съм и каза:
- Аааа, Перолюб Талантлиев? Влез, човече! Откога не си минавал? Месец, два, година?
- Всъщност... бях тук миналата седмица.
- Така ли? Е, нали знаеш... работа, ангажименти. Дори не помня дали сме се засичали.
- Ако бъда точен, влязох и говорихме 30 минути.
- Ех, тииии... Имаш такава памет! Но стига спомени за миналото! Какво те води насам?
- Донесох най-новото си произведение.
- Така ли? Дай го насам да му хвърля едно око.
Издателски пое от треперещите ми ръце ръкописа и се зачете. Мога да се закълна, че и аз четях първа глава заедно с него, но в ума си.
"Отвън едва ли някой щеше да обърне особено внимание на този жилищен блок. Някога е бил модерен, но сега времето беше оставило своя отпечатък върху него. Тухлите неканени прозираха на доста места, за да огледат околността. Самата сграда сякаш се срамуваше от този си вид и се беше скрила зад друга, за да не я виждат останалите, но за съжаление другата сграда беше по-ниска и по никакъв начин не можеше да я скрие напълно, излагайки на показ горните й етажи.
На един от тях можеше да се види прозорец, до който седеше младо момиче. То се намираше до кухненската маса и гледаше през прозореца. Масата беше покрита с мушама, чийто студен нюанс на розовото сякаш се сливаше с тъгата в погледа й. Зад гърба й се намираше календар на телевизия Кис 13, който сякаш беше там само, за да отброява с неумолима жестокост времето и да й напомня, че има още много неща за вършене. Най-много я терзаеха личните й цели които не беше успяла да осъществи. Тя беше от онези момичета, които чакат своя принц. Под принц тя не разбираше задължително някакъв аристократ със синя кръв, но дори нейните изисквания сякаш не бяха по силите на живота й. Вместо с него, тя си правеше компания с кухненската посуда, която хладно игнорираше нейните проблеми. Момичето още гледаше през прозореца със застинал поглед сякаш очакваше нещо да се случи. Внезапно нещо в нея се прекърши. Тя разбра, че никой няма да дойде и да я погледне през този прозорец, никой няма да позвъни на вратата, никой няма да се сети за нея. Самотата й отдавна настояваше за ръководен пост в живота й, но тя не й го даваше, надявайки се да има по-добър кандидат за тази длъжност. Днес обаче стана ясно, че никой друг не иска да участва в надпреварата и самотата е обречена да спечели.
Нямаше значение, че се беше погрижила за външния си вид. Никой не се интересуваше от него, нито дори от тънките й и поддържани вежди. Никой не се интересуваше от нея самата. В този момент тя се наведе, захлупи лице върху масата и се разплака неутешимо. Не й оставаше друго освен да излее цялата мъка, която беше насъбрала в себе си, но тайно, в тази стая, защото навън никой не се интересуваше от нея и чувствата й. Само околните сгради и другите елементи от градската среда като някой и друг паметник например бяха неволни свидетели на страданието й, защото дори да искаха те нямаше как да си отидат, но не можеха й да я утешат - оставаше им само да я гледат мълчаливо и да чакат нещо да се промени към по-добро."
Издателски дочиташе с напрегнат поглед текста. Той го остави на масата и погледна към мен. Сякаш се чудеше какви думи да използва. Този поглед никак не ми хареса. Най-накрая ме заговори.
- Талантлиев, откога се познаваме?
- От три години.
- Знаеш, че аз съм честен човек и затова ще ти кажа нещата право в лицето и без недомлъвки.
Това уверение ме притесни толкова, че за момент забравих името си. Добре, че никой не ме питаше за него!
- Наистина има живец в творчеството ти, има чувства, емоции, има много неща, които липсват на повечето съвременни автори, но ти трябва още нещо.
- Какво е то?
- Секс, някакво престъпление, кръв...
- Извинете, но това не е криминален роман или нещо в жанр ужаси!
- Знам, но и ти ме разбери. В днешно време има два вида романи - продаваеми и такива, с които хора като мен си подпират пианото, на което единият крак е счупен. В този си вид романът ти е от вторите. Никой читател няма да му обърне внимание, защото тях отдавна не ги вълнуват човешките емоции, дори личните трагедии. Ако няма секс, пиене или някакво престъпление (по възможност много кърваво), интересът им се губи като снегът в България през тази зима. Разбираш ли ме? Преработи го, добави нещо по-така и пак ела! Тогава вече можем и да направим нещо... Иначе не можеш да оправдаеш разходите за пускането на книгата по търговската верига с малкото продажби, които ще има тя.
След тази реч бях като сдъвкан, изплют, отново сдъвкан и после изплют върху бодлите на таралеж. Станах, измънках нещо и тръгнах да напускам стаята. Тогава Издателски видя подаръка, който носех и каза:
- А, това за мен ли е? Дай го насам, че тъкмо ми се пиеше! Хайде, не унивай така! И на теб ще ти дойде времето!
Подадох му шишето и излязох от стаята.
- Тук ли е шефа ти?
- Да, тук е. Влезте!
Най-накрая щях да покажа новият си роман на Книжко Издателски и се надявах той да го хареса. Влязох след деликатно почукване по вратата. Той ме погледна строго и се замисли. След малко явно се сети кой съм и каза:
- Аааа, Перолюб Талантлиев? Влез, човече! Откога не си минавал? Месец, два, година?
- Всъщност... бях тук миналата седмица.
- Така ли? Е, нали знаеш... работа, ангажименти. Дори не помня дали сме се засичали.
- Ако бъда точен, влязох и говорихме 30 минути.
- Ех, тииии... Имаш такава памет! Но стига спомени за миналото! Какво те води насам?
- Донесох най-новото си произведение.
- Така ли? Дай го насам да му хвърля едно око.
Издателски пое от треперещите ми ръце ръкописа и се зачете. Мога да се закълна, че и аз четях първа глава заедно с него, но в ума си.
"Отвън едва ли някой щеше да обърне особено внимание на този жилищен блок. Някога е бил модерен, но сега времето беше оставило своя отпечатък върху него. Тухлите неканени прозираха на доста места, за да огледат околността. Самата сграда сякаш се срамуваше от този си вид и се беше скрила зад друга, за да не я виждат останалите, но за съжаление другата сграда беше по-ниска и по никакъв начин не можеше да я скрие напълно, излагайки на показ горните й етажи.
На един от тях можеше да се види прозорец, до който седеше младо момиче. То се намираше до кухненската маса и гледаше през прозореца. Масата беше покрита с мушама, чийто студен нюанс на розовото сякаш се сливаше с тъгата в погледа й. Зад гърба й се намираше календар на телевизия Кис 13, който сякаш беше там само, за да отброява с неумолима жестокост времето и да й напомня, че има още много неща за вършене. Най-много я терзаеха личните й цели които не беше успяла да осъществи. Тя беше от онези момичета, които чакат своя принц. Под принц тя не разбираше задължително някакъв аристократ със синя кръв, но дори нейните изисквания сякаш не бяха по силите на живота й. Вместо с него, тя си правеше компания с кухненската посуда, която хладно игнорираше нейните проблеми. Момичето още гледаше през прозореца със застинал поглед сякаш очакваше нещо да се случи. Внезапно нещо в нея се прекърши. Тя разбра, че никой няма да дойде и да я погледне през този прозорец, никой няма да позвъни на вратата, никой няма да се сети за нея. Самотата й отдавна настояваше за ръководен пост в живота й, но тя не й го даваше, надявайки се да има по-добър кандидат за тази длъжност. Днес обаче стана ясно, че никой друг не иска да участва в надпреварата и самотата е обречена да спечели.
Нямаше значение, че се беше погрижила за външния си вид. Никой не се интересуваше от него, нито дори от тънките й и поддържани вежди. Никой не се интересуваше от нея самата. В този момент тя се наведе, захлупи лице върху масата и се разплака неутешимо. Не й оставаше друго освен да излее цялата мъка, която беше насъбрала в себе си, но тайно, в тази стая, защото навън никой не се интересуваше от нея и чувствата й. Само околните сгради и другите елементи от градската среда като някой и друг паметник например бяха неволни свидетели на страданието й, защото дори да искаха те нямаше как да си отидат, но не можеха й да я утешат - оставаше им само да я гледат мълчаливо и да чакат нещо да се промени към по-добро."
Издателски дочиташе с напрегнат поглед текста. Той го остави на масата и погледна към мен. Сякаш се чудеше какви думи да използва. Този поглед никак не ми хареса. Най-накрая ме заговори.
- Талантлиев, откога се познаваме?
- От три години.
- Знаеш, че аз съм честен човек и затова ще ти кажа нещата право в лицето и без недомлъвки.
Това уверение ме притесни толкова, че за момент забравих името си. Добре, че никой не ме питаше за него!
- Наистина има живец в творчеството ти, има чувства, емоции, има много неща, които липсват на повечето съвременни автори, но ти трябва още нещо.
- Какво е то?
- Секс, някакво престъпление, кръв...
- Извинете, но това не е криминален роман или нещо в жанр ужаси!
- Знам, но и ти ме разбери. В днешно време има два вида романи - продаваеми и такива, с които хора като мен си подпират пианото, на което единият крак е счупен. В този си вид романът ти е от вторите. Никой читател няма да му обърне внимание, защото тях отдавна не ги вълнуват човешките емоции, дори личните трагедии. Ако няма секс, пиене или някакво престъпление (по възможност много кърваво), интересът им се губи като снегът в България през тази зима. Разбираш ли ме? Преработи го, добави нещо по-така и пак ела! Тогава вече можем и да направим нещо... Иначе не можеш да оправдаеш разходите за пускането на книгата по търговската верига с малкото продажби, които ще има тя.
След тази реч бях като сдъвкан, изплют, отново сдъвкан и после изплют върху бодлите на таралеж. Станах, измънках нещо и тръгнах да напускам стаята. Тогава Издателски видя подаръка, който носех и каза:
- А, това за мен ли е? Дай го насам, че тъкмо ми се пиеше! Хайде, не унивай така! И на теб ще ти дойде времето!
Подадох му шишето и излязох от стаята.
Subscribe to:
Posts (Atom)