Втора част: Студент в малко населено място.
Ставам от сън след и аз не знам коя аларма. Майкооо, остават 15 минути до първото занятие! Ставам, обличам се, взимам всичко нужно и за оставащите минути стигам до ВУЗ-а. В аудиторията (малка и имаща вид на нещо, преживяло ВСВ) се намират точно 4-ма други юначаги като мен. По време на упражнението идват още двама, като вторият пристига 10 минути преди края и прекарва същите в остроумни подмятания към доцента, който му отговаря в неговия стил. Отиваме на малко сутрешно кафенце - така и така срещу ВУЗ-а се намират всички кафенета, дискотеки и книжарници в града. Тъкмо да станем за лекцията и научаваме, че няма да я има - преподавателят още бил в съседната дискотека, а във ВУЗ-ът смятат, че е на работа и не са му намерили заместник. Урааааааа! Следва блажено клюкарстване, благодарение на което научих как Стамен е успял да счупи стената на стаята си с телефона си (е, поне да откърти малко мазилка), колко време може да се виси от прозореца с помощта на задържане от други хора, докато се хванеш за перваза (аз участвах в началото, но после се заех с Кокетка Кифлева и не разбрах как завърши всичко). Най-накрая станахме, за да отидем до студентския стол. Там ни чакаше огромен асортимент от... кого лъжа? Същото, което и пичът в големия град, но с разликата, че тук имахме нов готвач.
Тъкмо се наканих да отида на следващото занятие, но Евлоги ме нави да огледаме някаква странна къща в околностите. Така и така нищо интересно не изпускам! Все пак се престраших да пристигна на последното занятие за деня, за да направя впечатление, че съм посещавал лекция. За целта се наложи да отскоча до вкъщи и да се преоблека, че бях целия в прах, да се върна, ама първо се върнах отново, защото бях забравил телефона си в общежитието, после пък се поздравих сърдечно с портиерката, която ме познава по име (тя познава по име всички там, де) и все пак пристигнах след саааамо 16 минути. Явно не само аз бях решил да дойда, защото около мен имаше цели 31 души от поток, наброяващ към 100 и няколко. Рекордна посещаемост! Някои бяха оставили куфарите си до радиаторите, защото беше петък и се готвеха да пътуват. Аз нямах такъв проблем - нямам пари и желание да се прибирам.
След лекцията излязох от ВУЗ-а, прибрах се към квартирата, а по пътя поздравих всички жители на града без бай Спиридон (притесних се какво ли е станало с дъртото пиянде)... Отново се отбих в кафенето, където някои колеги не бяха мърдали от предишното ми посещение там. След разговори за автомобили, футбол, политика (как иначе да определя темата кой е по-готин: Бойко Борисов или Чък Норис) и дори малко клюки (то няма много, защото 75% от наличните или ги бях чул, или бяха станали в близост до мен). Събрахме се и се насочихме към дискотеката - точно срещу кафенето! След няколко часа пиене и неща, които ще спестя, защото не са за пред хора, се прибрахме в стаята ми, където щяхме да продължим купона след 02 часа. На вратата имаше бележка от Нервак Недоспалков да не сме му надували тая мръсна чалгия цяла нощ. Уважихме желанието му и вместо чалга пуснахме последователно рап, електронна музика, метъл и дори класическа музика (последната, защото ни кефеше как клетникът чука по стената, надявайки се да сме се уморили от купона).
Следваше яка дрямка и на сутринта по традиция се дотътрих едвам-едвам на лекции с обяснението, че ми е било зле и съм бил на лекар. Професорът не ми повярва - оказа се, че живее точно срещу общежитията и ме е видял нощес, че дори ме е чул. Останалото са му го разказали Ценка и Атанас, които ми имаха зъб, защото бях пуснал клюката за некачествения им полов живот поради факта, че на него му е къс, а тя е фригидна. Как пък са разбрали? Вероятно някой им е казал - в тоя град докато влизаш в града, вече всички са наясно с това, дори да се намират в най-далечния му край.
Wednesday, July 5, 2017
Денят на един студент
Първа част: Студент в голям населено място
Ставам от сън твърде рано - по това време дори Земята все още спи и не се върти. Все пак успявам да се повдигна след 7-8 опита на алармата да ме събуди. Мия зъбите си, за да залича остатъка от алкохол в дъха ми, пия нещо за главата и си събирам материалите. Излизам навън, разминавайки се с няколко други като мен, които са решили да се замъкнат на упражненията си. В моето общежитие сме точно трима - останалите са си легнали преди половин час и тепърва блажено си спят. Заставам на спирката и започвам да се надявам транспорта ми да не закъснее. След като научавам какво е станало в най-новия епизод на турската сапунка, с кого е кръшнала Марчето на мъжа си и колко точно се повишават минималните пенсии, той идва. Пълен с какви ли не екземпляри - да не ги описвам! Естествено, пълен означава, че няма място за мен и стоя през почти целия път. След около час пътуване най-накрая съм пред университета. Влизам и съвсем очаквано на упражнението сме точно 10 души. Останалите са решили да спят поне до 8 часа. Обясняват ми неща, които слушам с половината от мозъка ми, която е будна. Съседът по маса ме пита как е било снощи и дали съм очаквал Павката да пие бира от деколтето на Тодорка. Моляяя? Това явно е станало след като си тръгнах. По време на упражнението влизат няколко съвестни и успали се момчета и момичета. Измъчих това упражнение, излизам навън в търсене на следващата аудитория и замалко да бъда отвят от няколкото студенти, които сега пристигат.
Естествено, аудиторията е в най-отдалечения край на сградата спрямо първата такава - студент е равно на планинар и е нужно да развием добре мускулите на краката си. Сядам и вече съм малко по-буден на вид макар още да спя както преди. Просто не ми личи толкова. Друго си е да заспиваш по време на упражнение и главата ти да пада от дланта ти, на която си я подпирал дотогава. Съобщават ни за предстоящо контролно и аз настръхвам. Досещам се, че на следващото упражнение имам контролно, за което не съм учил. Причината е снощното празненство по повод, че беше вторник. Ух, пак ще се излагаме... Хората в аудиторията са повече и мога да попия още клюки като колко пиене може да побере стомаха на Методи, с кого е спала Виолета и дали е вярно, че Тодор е гей или само има лоша хигиена (второто е потвърдено отдавна, но сега проучват възможността да има още нещо, за което да го дъвчат). Бих се заклел, че докато протичаше лекцията, знаех за какво се отнася... Е, ще прочета това-онова довечера! Добре, че имам частични записки (химикалката ми свърши мастилото по средата на лекцията, а съседът ми беше на поне 7 седалки встрани и нямаше как да му поискам нова без да привлека вниманието към себе си - нещо, което не искаш да правиш при професор Строгов).
И пак обикаляне из сградата, за да се върнем в съседната аудитория на онази, в която започнах деня. Някой определено ни мрази... Стомахът ми успешно конкурира звукът от нископрелитащ самолет, но няма как. Оглеждам се и намирам най-отдалеченото място от катедрата. Оказва се, че се налага да се бия с няколко колеги, за да го заема. Накрая обещах на всеки по нещо, а на Траян напомних, че мога да кажа на родителите му за какво харчи парите им (предимно) и къде е бил на 15-ти ноември, та той ми направи вежливо път, докато тихо поздравяваше някой мой роднина от женски род. Наместих се до Ученолюба Добродушкова, за да имам шанс да препиша. Професор Стриктен Студентопрецаквашев влезе. С тази фамилия се радвам, че не се налага често да я използвам - като нищо ще се наложи да ми развързват езика в спешното след произнасянето й. Раздадоха ни готовите бланки и времето започна да тече. Моляяя? Каква част от БВП на България преди 1944-та година е била генерирана от засадена червена афъзка? Тези хора наистина не се шегуват! Поглеждам бегло към Добродушкова, когато сякаш по команда професорът поглежда насам. Уж я моля за химикал и се вторачвам в листа си. Следват моления за бял лист (чернова), молив за черновата, гума за нея, както и за точен час. Този човек не може ли просто да чете вестник?!? Тъкмо да успея и той направо става и се насочва насам, за да се опре на радиатора, намиращ се срещу нашия ред. Вероятно тук му е по-удобно (или се е усъмнил, че преписвам, което е по-лошия вариант от двата налични като прибавим втория: че я свалям). След 15 минути имитиране на писане (ставам толкова добър, че дори се научих да доправям ченгелчетата на букви във въздуха, защото съм ги "изписал" непълно). Тогава се чува звън на мобилен - професорът отива, за да провери кой го търси. Благодаря ти, Харалампи! Добра идея беше да му звъннеш - така и така не ти знае номера, но пък ще го замотаеш. Естествено, после му върнаха обаждането, ама лисицата е изключила телефона след обаждането. Поклон! За времето на тези събития бързо омастилих перфектните си отговори на 13 от 40-те въпроса. Толкоз засега! Ще вържа поне тройка. Звънец и се насочвам към стола!
Там отново са сготвили вчерашното ястие. Всъщност май е останало от тогава съдейки по вида му. Изяждам порцията си без особено желание, ама гладът е голям мотиватор. Следва още едно упражнение, на което има порядъчна бройка студенти. Някак го минавам и приключвам за деня. С колегите се преселваме в близкото кафене (близко, близко - на 2 пресечки). Там научавам още подробности за това с кого е спала Виолета - е, за съжаление и гаджето й ги научи, а ние научихме, че клетникът й се водел гадже. Също така се разбрахме довечера да празнуваме, че сме преписали на контролното, за да счупим традицията да празнуваме срядата. Прибрах се в квартирата след само 45 минути път и легнах да спя за няколко часа. Не усетих кога е станало време за купона. Нови 30+ минути до готината кръчма, където ядем и пием (предимно пием). Информацията блика като фонтан - не знам нищо по предметите във ВУЗ-а, но вече мога да различавам цвят бордо от червения, знам колко секс е имало в студентските общежития през последния месец, както и имам съмнения, че аз съм най-трезвения в момента. Е, не задълго! Оказа се, че гаджето ми също е правило секс, ама докато съм бил на кръчма. Това трябва да се удави в обилно количество алкохол... Следва дискотека, а после някой ме е занесъл до общежитието.
Сутрин номер две - въобще не си чух алармата, пристигнах чак за третото занятие днес и яко блъснах друг студент, който играе моята роля, ама от вчера. Глупаци - да станат толкова рано, за да ги блъскам аз!
Ставам от сън твърде рано - по това време дори Земята все още спи и не се върти. Все пак успявам да се повдигна след 7-8 опита на алармата да ме събуди. Мия зъбите си, за да залича остатъка от алкохол в дъха ми, пия нещо за главата и си събирам материалите. Излизам навън, разминавайки се с няколко други като мен, които са решили да се замъкнат на упражненията си. В моето общежитие сме точно трима - останалите са си легнали преди половин час и тепърва блажено си спят. Заставам на спирката и започвам да се надявам транспорта ми да не закъснее. След като научавам какво е станало в най-новия епизод на турската сапунка, с кого е кръшнала Марчето на мъжа си и колко точно се повишават минималните пенсии, той идва. Пълен с какви ли не екземпляри - да не ги описвам! Естествено, пълен означава, че няма място за мен и стоя през почти целия път. След около час пътуване най-накрая съм пред университета. Влизам и съвсем очаквано на упражнението сме точно 10 души. Останалите са решили да спят поне до 8 часа. Обясняват ми неща, които слушам с половината от мозъка ми, която е будна. Съседът по маса ме пита как е било снощи и дали съм очаквал Павката да пие бира от деколтето на Тодорка. Моляяя? Това явно е станало след като си тръгнах. По време на упражнението влизат няколко съвестни и успали се момчета и момичета. Измъчих това упражнение, излизам навън в търсене на следващата аудитория и замалко да бъда отвят от няколкото студенти, които сега пристигат.
Естествено, аудиторията е в най-отдалечения край на сградата спрямо първата такава - студент е равно на планинар и е нужно да развием добре мускулите на краката си. Сядам и вече съм малко по-буден на вид макар още да спя както преди. Просто не ми личи толкова. Друго си е да заспиваш по време на упражнение и главата ти да пада от дланта ти, на която си я подпирал дотогава. Съобщават ни за предстоящо контролно и аз настръхвам. Досещам се, че на следващото упражнение имам контролно, за което не съм учил. Причината е снощното празненство по повод, че беше вторник. Ух, пак ще се излагаме... Хората в аудиторията са повече и мога да попия още клюки като колко пиене може да побере стомаха на Методи, с кого е спала Виолета и дали е вярно, че Тодор е гей или само има лоша хигиена (второто е потвърдено отдавна, но сега проучват възможността да има още нещо, за което да го дъвчат). Бих се заклел, че докато протичаше лекцията, знаех за какво се отнася... Е, ще прочета това-онова довечера! Добре, че имам частични записки (химикалката ми свърши мастилото по средата на лекцията, а съседът ми беше на поне 7 седалки встрани и нямаше как да му поискам нова без да привлека вниманието към себе си - нещо, което не искаш да правиш при професор Строгов).
И пак обикаляне из сградата, за да се върнем в съседната аудитория на онази, в която започнах деня. Някой определено ни мрази... Стомахът ми успешно конкурира звукът от нископрелитащ самолет, но няма как. Оглеждам се и намирам най-отдалеченото място от катедрата. Оказва се, че се налага да се бия с няколко колеги, за да го заема. Накрая обещах на всеки по нещо, а на Траян напомних, че мога да кажа на родителите му за какво харчи парите им (предимно) и къде е бил на 15-ти ноември, та той ми направи вежливо път, докато тихо поздравяваше някой мой роднина от женски род. Наместих се до Ученолюба Добродушкова, за да имам шанс да препиша. Професор Стриктен Студентопрецаквашев влезе. С тази фамилия се радвам, че не се налага често да я използвам - като нищо ще се наложи да ми развързват езика в спешното след произнасянето й. Раздадоха ни готовите бланки и времето започна да тече. Моляяя? Каква част от БВП на България преди 1944-та година е била генерирана от засадена червена афъзка? Тези хора наистина не се шегуват! Поглеждам бегло към Добродушкова, когато сякаш по команда професорът поглежда насам. Уж я моля за химикал и се вторачвам в листа си. Следват моления за бял лист (чернова), молив за черновата, гума за нея, както и за точен час. Този човек не може ли просто да чете вестник?!? Тъкмо да успея и той направо става и се насочва насам, за да се опре на радиатора, намиращ се срещу нашия ред. Вероятно тук му е по-удобно (или се е усъмнил, че преписвам, което е по-лошия вариант от двата налични като прибавим втория: че я свалям). След 15 минути имитиране на писане (ставам толкова добър, че дори се научих да доправям ченгелчетата на букви във въздуха, защото съм ги "изписал" непълно). Тогава се чува звън на мобилен - професорът отива, за да провери кой го търси. Благодаря ти, Харалампи! Добра идея беше да му звъннеш - така и така не ти знае номера, но пък ще го замотаеш. Естествено, после му върнаха обаждането, ама лисицата е изключила телефона след обаждането. Поклон! За времето на тези събития бързо омастилих перфектните си отговори на 13 от 40-те въпроса. Толкоз засега! Ще вържа поне тройка. Звънец и се насочвам към стола!
Там отново са сготвили вчерашното ястие. Всъщност май е останало от тогава съдейки по вида му. Изяждам порцията си без особено желание, ама гладът е голям мотиватор. Следва още едно упражнение, на което има порядъчна бройка студенти. Някак го минавам и приключвам за деня. С колегите се преселваме в близкото кафене (близко, близко - на 2 пресечки). Там научавам още подробности за това с кого е спала Виолета - е, за съжаление и гаджето й ги научи, а ние научихме, че клетникът й се водел гадже. Също така се разбрахме довечера да празнуваме, че сме преписали на контролното, за да счупим традицията да празнуваме срядата. Прибрах се в квартирата след само 45 минути път и легнах да спя за няколко часа. Не усетих кога е станало време за купона. Нови 30+ минути до готината кръчма, където ядем и пием (предимно пием). Информацията блика като фонтан - не знам нищо по предметите във ВУЗ-а, но вече мога да различавам цвят бордо от червения, знам колко секс е имало в студентските общежития през последния месец, както и имам съмнения, че аз съм най-трезвения в момента. Е, не задълго! Оказа се, че гаджето ми също е правило секс, ама докато съм бил на кръчма. Това трябва да се удави в обилно количество алкохол... Следва дискотека, а после някой ме е занесъл до общежитието.
Сутрин номер две - въобще не си чух алармата, пристигнах чак за третото занятие днес и яко блъснах друг студент, който играе моята роля, ама от вчера. Глупаци - да станат толкова рано, за да ги блъскам аз!
Subscribe to:
Posts (Atom)