В търсене на 80-те %

Здравейте, търсих упорито онези 80% на Иво Христов, но не ги намерих. Когото и да питах, все имаше висше, беше половин гений и ме застрелваше с доводите си от рода на "пич, стегни се, как дебил? Я съм изобретил гравитацията, бре!" или "Дебил - това звучи като нещо френско. Пробва ли да го търсиш в Брюксел или друг френски град". Явно и да има дебили, аз съм обграден от гении. Затова потърсих виртуално и само един откликна на призива ми. Човекът уточни, че не е дебил, но искал да напише "автография", а нямал пари да плати на издателство или на печатар, та искал да използва блога ми за тази цел. Нали съм си добра душа (а и се спазарихме да ме хвали безплатно пред всичките си познати, че и аз нямам пари за ПР експерт), та го пуснах. Ето какво ми е пратил (е, след леееееека редакция, защото в оригинал едвам се четеше):

"Как сте? Приятно ми е да се запознаем, аз съм Тъполюб Карадебилски. Родът ми е стар и даже май Караджата ми е роднина. Като горда издънка на този славен род исках и аз да напиша "автография", ама нямах пари, но най-добрият блогър във Вселената - от Венера до Плутон, ме пусна тук, за което съм му изключително благодарен. Не знам как Слави Трифонов не го е надушил и директно да го покани за политик - човек за пример, истински патриот и... (понеже съм скромен, отрязах следващите 30 реда с мое описание, в което се казваха какви ли не неща, включително, че аз съм "дядо на Айнщайн"). Така, да се върнем на мен! Роден съм в град Дупница в семейството на Идиотин Карадебилски и Венера Полигамина. Името ми идва от "любител на тапи" (схванах го едва щом видях изписването му в личната си карта, където незнайно защо са объркали българското изписване, но какво да ги прави човек - неграмотници!). Наполовина съм рус, защото майка ми е руса (бел. ред. има предвид от Русия). Татко е известен с това, че веднъж през живота си е успял да се снима с някакъв си сърбин Тесла (не го знам, честно - май е изобретателя на теслата). Та като дете имах щастливо детство. Мама и тати ме обожаваха (нали съм единствена рожба). Казваха, че съм бил изненада за тях (и допълваха нещо за някакъв скъсан превантив, което не разбрах). На 10 години вече можех да си закопчавам ризата, което накара тати да се насълзи от гордост. В училище бях един от най-големите фенове на даскалите, затова повтарях класовете по няколко пъти. Специално първи клас съм го минавал 5 пъти, докато преподавателят ми каза нещо от сорта " 'ба ли му м***та, ще те правим второкласник)" и минах във втори клас. Като студент бях душата на компанията. То как иначе - в специалност "Селскостопански технологии" в престижния ми ВУЗ бяхме само 10 души, от които 5 не идваха на лекции, 4-ма бяха зубрачи и оставахме аз и онзи комплексар Идеалко Перфектин, който не можеше един виц да разкаже, та какво остава да пие (числата са запазени както в оригиналната история - не се сърдете на блогъра!)? То и аз не помня вицовете, ама на пиене биех дори руските туристи.

Дойде време да започна работа. Пробвах какво ли не, но никъде не успях. Замалко да стана хамалин, ама имах проблеми с колектива. Не ме приемаха сериозно, защото не успявах да запомня кодовите им думи за общуване един с друг - кога майка, кога леля, кога чинка, какво я правихме, какво ни правеше тя и т.н. Иначе си пасвахме отвсякъде - те мразели чалгата, и аз! Слушам си най-новите песни на Борис Дали, Преслава и Мария, докато се смея на онези гадни чалгаджии, които са виновни за всичко лошо в страната, заедно с някакви "катунисти" или нещо подобно. Накрая станах таксиджия. Не е трудно - поне кола можех да карам. Колко му е - веднъж запомниш ли, че знакът с червен фон и бяла чертичка означава легнал полицай, а онова бяло с жълто по средата е за преминаващи наблизо пчели, останалото е детска игра. Е, имах няколко ПТП-та из града, но какво съм виновен, че останалите не могат да карат коли? Тъпанари - от толкова зубрене нищо не са запомнили! Та животът стана забавен - ходя на адреса, вземам човека и го возя някъде, получавам парите. Е, клиентите са скръндзи - съвсем нормално ги таксувам с 0.20 такса за повикване и 2 лева за пътя, т.е. 22 лева, а те реват, че не било така и съм ги грабил. Тези къде са учили математика? Нали трябва да се мазним на клиентите, та диспечерката ми каза да им давам отстъпка и заговори нещо за някакви нули. Загрях! Нали имаше някаква деминация и махаха трите нули от сумите. Добре, махнах аз 2-те нули от 0,20 и една от 2,00, т.е. съвсем нормално ми излизаше сметката: 5.0. Някои ме питаха защо не е 4.0 - мислех си го, но нещо вътре в мен ми казва, че това не е вярно. Имам добра интуиция и ѝ се доверих. Няколко пъти колегите ме спасяваха от развилнели се клиенти. Един ме псуваше на баща, след като аз го напсувах на майка. Ама какво си въобразява този? Друг се опита да ми бутне стар лев, ама аз го усетих. Какво е това 10 стотинки? Левче, ама от старите! След 5-6 събирания на пожар колегите нещо взеха да не реагират, когато ги повикам. Казаха, че било време да се справям сам. Добре, така да бъде! Аз съм храбър като лос, а и който го е страх от печки, да не ходи в гората!

Веднъж возих една засукана мадама. Тя говореше притеснена по телефона за някакъв цикъл, който не дошъл. Не схванах какво има предвид, но реших да си пробвам късмета. Тя взе, че се нави бързо и след месец вече чакахме дете. Оказа се, че имам специални гени и детето се роди след само 8 месеца. Милото ми каза, че това се наричало осмоза. Е, почувствах се горд и отидох да видя детето си. Ама какво сладко - синеоко, русокосо и с дълъг нос като на Мис България 2017. Явно се е метнало на роднините на милото, защото аз съм с черна коса, зелени очи и с къс, дундест нос.

Какво правя сега ли? Напоследък се опитвам да надзиравам малкия. Той е вече на 7 годинки и говори нещо за "термодинамика" (търсих думата в Гугъл и с малкия до мен като помощник, защото не я запомних от първите 30 споменавания). Знаех си, че е взел нещо от мен! Умен е като баща си! Е, по мое време нямаше такива модерни неща, иначе и аз щях да се занимавам с тях. Та не забравяйте да четете блога на най-великия... (отново премахнах, ама 21 реда с хвалби, нали съм си скромен)."

Изводът от тази история е: у нас няма дебили (или поне никой не се самоопределя като такъв, а аз не обичам да лепя етикети на хората). Не знам кой е подвел този клет човечец, но се  надявам да спре да го ползва като информационен източник. Явно е като онези с фалшивите новини. Лека вечер, нация техническа! До нови срещи в моя блог, където има и от пиле мляко (или поне не цензурираме твърде много)!

Човешко-животинската еволюция

Здравейте, уважаеми читатели! Отдавна се лансира теорията, че сме еволюирали маймуни. Интересна теория, но нещо ѝ липсваше. Как маймуните са се сдобили с някои качества, които не са тяхна запазена марка? Когато човек търси отговор, го получава! А отговорът е, че всяко животно е еволюирало и няма такова нещо като еволюция само на маймуните. Е, избрали са общ външен вид, защото го смятат за най-приспособен за условия на дадена част от Земята и планират съжителство с останалите еволюирали (колко му е да се люлееш на лиани в джунглата като Тарзан, ама ти се приисква да имаш и компания за разговори, а атмосферата да не е толкова дървена). Вместо да броите маймуните и да се чудите къде са еволюиращите/защо няма допълнителни липсващи такива, гледайте цялото животинско царство, защото кой знае кое животинче еволюира в този момент и така поне милиони и повече години (процесът е бавен, затова не очаквайте да забележите незабавна промяна като в холивудска фантастика)! Нека ви помогнем да разберете произхода си, ако още се чудите:

1. Вие умеете да се смесвате с тълпата и никой не усеща присъствието ви. Така е, защото вие сте бивш хамелеон.
2. Вие притежавате невероятен инат и можете да се инатите по-дълго, отколкото най-добрия пияч да пие алкохол? Значи сте бивше магаре.
3. Вие сте много хитър и коварен? Вероятно сте лисугер или лисица.
4. На вас ви харесва мръсотията и буквално можете да се заровите до ушите в кал? Значи сте бивше хипопотамче.
5. Много държите да отстоявате територията си пък дори тя да е кутия от обувки? Не усещате ли връзката си с котките?
6. При определени обстоятелства бихте сдъвкали опашката на първия срещнат или поне ще го поставите на мястото му? Значи сте бивше прасе.
7. Опитвате се да пеете, но от устата ви излиза звук, подобен на виене? Това ви прави дистанцирани от иначе възпитаните ви спътници, които са намерили 1000 начина да опишат музикалните ви умения? Вие сте вълк, а отскоро и единак.
8. Вие сте лоялни, сякаш залепени за любимия човек и изпитвате непреодолимо желание да го целувате по лицето? Вероятно сте бивше куче.
9. Имате вътрешната нужда да се смятате за цар на животните? В свободното си време сдъвквате вербално всеки, който според вас пасе трева? Лъвчета, гордейте се със себе си!
10. Любимото ви занимание е да лежите някъде? Е, и ленивците трябваше да продължат напред!
11. Щом видите храна, някак магически залепвате за нея. Като бонус имате постоянно желание да се въртите около останалите и почти ги влудявате? Вие сте бивша муха.
12. По природа обичате обикалянето от цвят на цвят? Елате насам, мили пчелички!
13. Сякаш инстинктивно подушвате кръвта и тя ви кара да видите какво става на съответното място? На батко милите акулки!
14. Казват за вас, че вятър ви вее на бял кон? Почти познаха - вие сте свободен жребец и не сте разсеяни, просто сте над дребните неща и препускате на воля из този свят!
15. Вие обожавате да правите всякакви забавни неща и да разсмивате околните? Приисква ви се да се покатерите на някое дърво и бананите ви изглеждат подценявани? Добре, вие наистина сте бивши маймунки!
16. Вие обожавате да летите? Е, уточнете на каква височина, с какво бихте се хранили и други детайли, за да знаем от кой вид птици произхождате! Не е като да са един или два!
17. По цял ден се киприте и после разпервате опашка... т.е. се гледате в огледалото и въздишате? Вие сте малки паунчета.
18. Събуждате се толкова рано, че дори Слънцето ви гледа с недоверие по цял ден? Искате да разсъните дори най-големия дремливец? По-сигурно от това няма накъде - вие сте петли!
19. Към края на годината се унасяте и сякаш спите, докато пролетта ви разсъни? Малки, сладки мечета!
20. По нощите ви се приисква да запеете? С или без музикален съпровод - все едно! Вие сте щурци!

Сега ще разочаровам читателите на блога: няма да изброя всички животински видове на планетата Земя! Колкото и да съм многословен, нито ограниченията на блога за дължина на публикация, нито вниманието на читателите ми го позволяват. Ако не попадате в никоя от тези категории, проучете кой вид най-много прилича на вас!

И не се тревожете - какво по-хубаво от това да сте уникални, а не бледо копие на някого? Всички имаме подобен външен вид, но всеки е една уникална Вселена от качества, предпочитания и знания. Ако за един е важно да пие кафе сутрин, да бъде винаги точен и да знае колко секунди има в един час, друг пък държи на свободата си, редовно закъснява, но пък знае как да разбие диня на дребни парченца само с помощта на някакво сечиво и определен брой замахвания. Трети пък се смее на първите двама и интересите им, четвърти на тримата преди него и така нататък. Но каквито и да сте, важното е да бъдете себе си - дори да имате чувството, че не си струва.

П.С. Авторът на статията не претендира за научната й стойност и въобще не държи да получава както Нобелова, така и Анти-Нобелова награда. Ако обаче решат да му дадат награда за най-забавен блогър, ще се замисли.

Време за поезия

Понеже хората все се оплакват, че никой не се грижи за културата, днес реших да публикувам без каквато и да било цензура най-новото стихотворение на родния поет Словолюб Риморедников. Насладете се на римите, посланието на твореца и няколко минути без да чуете думи като "опозиция", "съдийски произвол" и "цената е...":

Разцвета на кариерата

Достигнах аз разцвета на кариерата,
време ми е веч да спусна бариерата!
Поезията никого не ще да развълнува
и от авторите ѝ света не се интересува.

Останахме само аз и авторът на блога
в опашката пред кабинета на психолога.
Чух, че първа дама той решил да чака -
ех, да се оправя както ще ахмака!

Преди години напусна ме жената -
римите, каза тя, не хранели децата.
Взе се с програмист на Андроид
за приложения и вече е в Мадрид.

Приятелите от училище са в чужбина,
строят сгради или седят в някоя кабина.
двойкари бивши са шефове в Флорида,
а повтарячите - с имения са те в Мерида.

В бара не ми дават дори спиртна тинктура,
защото не искат да платя им даже в натура.
Има един барман, който все пак е съгласен,
ама пък аз не съм достатъчно наквасен.

Когато с някого се запознавам, все казвам,
че с просия или с чистене се аз изхранвам.
С генерал Решетников фамилията моя бъркат
и за руски корени в родата моя все човъркат.

Дори арсеникът за мене е луксозен,
а животът ми е тъй непретенциозен.
Освен да ида аз на село в България
и кеш да чакам от Националната лотария.

От утре заживявам аз живот достоен,
ще се опарича и ще съм по-спокоен.
В сезона на Биг Брадър ще се включа
и с мъките житейски ще приключа.

Чакай малко! На това ли му казват модерна поезия? Извинявам се на нашите читатели - явно съм разменил текстовете. Това вероятно е на някакъв пиян човек, писано, докато е припадал. За следващия път ще си знам: не пускай текстове без редактиране и не се сприятелявай със странни хора, където и да ги срещнеш. До скоро и нека заедно милеем за българската култура! Някой ден тя ще ни изненада приятно. Годината тепърва ще я уточняваме, но наистина някой ден културата ни ще тръгне към своя Златен век.

По следите на позитивното мислене

Първо напомням, че все още търсим първа дама на блога. Знам, че без заплата не сме толкова привлекателни, но пък помислете, че ви спестяваме изискванията за опит, завършени курсове по механика, английски, сглобяване и разглобяване на компютри и ядрена физика, както и препоръки от предишен работодател, за да получите длъжност от рода на продавач в магазин, но с по-модерно наименование, взето назаем от английския език. Кога друг път ще получите своята малка победа над работодателите, мили дами? Чакаме всички смели кандидатки да заявят желанието си за участие.

А сега по същество! Напоследък има някаква мания: да търсиш хора, които гледат позитивно на живота. Тя върви в комплект с твърдението, че всяко събитие е неутрално и ние решаваме дали ще е добро или лошо. Реших да опитам и аз какво е позитивно мислене, но тъй като напоследък не мърдам от плажа и не ми се случват кой знае какви неща, трябваше да помоля един случаен минувач да ми разкаже за живота си, за да погледна позитивно на историята му. Е, същият първо ме молеше да не го обера, последва падна преследване през няколко улички, докато разбра, че не го търся с такива намерения. След това ме попита дали не ме праща Валери Симеонов - не разбрах защо го интересува, но явно въпросният често се появявал на морето през тези дни, доколкото разбрах от него. Ама колко са недоверчиви тези курортисти! Ето кратък позитивен оглед на последните няколко седмици от живота на лицето, пожелало анонимност и поради тази причина ще го назовем с китайското му име Не Къв Там:

Г-н Там станал рано сутринта и влязъл в банята, за да разбере, че няма вода. Нищо, тъкмо няма да рискува с радиоактивна вода (кой знае дали само в Хасково я имат). То и паста за зъби нямал, ама и това не е болка за умиране. Знае ли човек какви неща слагат в нея? Току-виж проговори чужд език от съставките й. Отишъл да се облече с нещо като за навън, но установил, че дрехите му още съхнели, а госпожа Там не била наоколо (работи от рано, жената). Нищо, в тази жега ще изсъхнат сами, а и така или иначе ще се изпоти неколкократно навън - защо е целият този труд да са сухи в началото? Облякъл ги така, както са и тръгнал да излиза. Отворил вратата и видял, че някой бил нарисувал небезизвестния Кънчо на вратата му (или негов роднина - не бил виждал учебник тези дни и не помнел как изглежда оригинала). Нищо, нека упражняват креативното си мислене и да изразяват себе си! Г-н Там излязъл и пред блока видял защо няма вода - точно до колата му бил изригнал огромен гейзер в резултат на спукана тръба. Идеално - хем ще му измие колата, хем ще може да си измие зъбите на връщане, защото все още нямал паста.

По пътя към офиса две тухли го ударили съответно по крака и по ръката. Нищо, важното е, че има цял ден да го отболи! А ако е нещо счупено, ще може да нахрани някой гладуващ ортопед. Влязъл в офиса и там шефът му заявил, че от утре е безработен, защото работа ще започне току-що изритания от ВУЗ племенник на зетя на шефа. Нищо, добре е младежката безработица да намалява! Г-н Там тръгнал към магазина за паста (и нещо, наречено Джони Уокър, но не ми стана ясно какво общо има то с миенето на зъбите). Точно на влизане видял някакъв човек с чорапогащник на главата, който бягал към вратата. Сигурно закъснявал за работа. При разминаването им чорапогащникът се закачил за касата на вратата и паднал. Г-н Там най-вежливо му го подал, а той му благодарил като го ударил с някакъв пистолет по главата, на сантиметри от слепоочието. Нищо, нали не е уцелил слепоочието! А и едва ли е искал да го удари. Просто в бързината е объркал ръката и вместо да го потупа с другата ръка по рамото го е ударил с тази по главата. А пистолета ли? Вероятно е воден.

Няколко часа по-късно г-н Там се събудил в болницата. Оказало се, че е припаднал след удара. Важното е, че се е събудил! Според лекарят са му правили някаква операция. После се оказало, че е грешка. Е, те спасяват човешки животи - случва се да правят грешки заради умората! Операцията била кастриране. Нищо, тъкмо ще може да спести парите си за нещо друго, а и сирачета чакат осиновяване. Защо да бъде егоист? Прибрал се у дома, а там видял бележка от жена си: "Напускам те заради съседа Трайчо. С него имаме връзка от години (всъщност започнахме я ден след като ти ми предложи) и децата му не са от покойната му съпруга, гледани известно време от баба им и дядо им преди да ги пратят на него, а от мен. Гледаше ги той, за да не стане скандал, но вече ще се съберем." Г-н Там бил силно потресен, но вероятно от щастието на тези отдавна чакащи шанс да бъдат заедно влюбени хора и семейството им, което вече ще бъде реалност. Той отишъл в близкия бар, за да се напие (несъмнено от щастие), но се оказало, че Трайчо работи като барман точно там. Е, тъкмо идеален случай да му пожелае здраве и щастие! Докато пиел, чул, че банката със спестяванията му фалирала, а хазяинът му възнамерява да го изгони, защото е обещал апартамента на някаква студентка, която щяла да му плаща по различен начин. Какъв прекрасен ден! От раз г-н Там се оказал предпазен от покваряване (парите покваряват, мили читатели), а и щял да направи някаква промяна в живота си. Пък и икономиката се развива - измислят нови начини за разплащане! Г-н Там спал под един мост, защото не можел да се прибере вкъщи в това състояние, но това било прекрасно, защото трябвало да свиква да не спи в квартирата и така да приеме по-лесно промяната.

Г-н Там се събудил и обикаляйки улиците срещнал бивше гадже, с което си припомнили миналото и логично завършили с нагледна демонстрация на някои ТВ програми, излъчвани след 00 часа. Нищо, нали вече бил кастриран - нямало да се чуди дали е бременна, но пък можел да си припомни хубавите моменти от миналото си. Той си намерил квартира - е, вярно, че до летището и имала дървеници, хлебарки, щурци, гъсеници, май дори видял анаконда в тоалетната, но тъкмо ще изучи биологичното разнообразие в България, а и самолетите го будели за интервютата, на които вече се налагало да ходи. След 3 седмици бившата му приятелка звъннала, за да го уведоми, че е бременна от него. Той ѝ обяснил, че това няма как да е истина и разказал събитията в болницата. Нaложило се дълго да успокоява жената, която не виждала позитивното - все още можела да се наслади на мистерията да открие бащата на детето си. Щом научи кой е, вече няма да е толкова пленително. Г-н Там излязъл навън и видял вестник със статия, че лекар от града източвал здравната каса с фалшиви операции. Това бил лекарят, който го оперирал в началото на историята, а са го хванали точно покрай тази операция. Е, явно и той ще стане баща след като жена му вече имала няколко деца от съседа! Само дано еуфорията от бащинството да не го накара да звънне твърде бързо на бившата си, защото така пък ще сложи край на мистерията, която сега тя има за разрешаване. А и ако е достатъчно добра в загадките, тя ще научи отговора сама. Това ще повдигне самочувствието ѝ и ще я накара да повярва в уменията си, което е ценно за съвременните жени в условия на еманципация и постоянна борба. Въобще колко много хубави неща в рамките на толкова малко време!

За финал ще кажа: ако ви се случи нещо лошо, значи не мислите достатъчно позитивно. Позитивните хора нямат лоши събития в живота си, както и не четат лоши публикации. Затова сега всички позитивни читатели и читателки на историята ми ще я харесат. Как да не харесаш нещо толкова позитивно и невероятно, истинска съвременна класика? Вечните недоволковци пък ще пропуснат бутона за харесване, но те са отделен случай!

Първа дама на блога

Следващите редове са полусериозни, което си е феномен в блог като нашия. Тъй като сам съм си шеф, позволих на себе си да публикувам една малка обява.

След като французите категорично отрязаха мераците на Макрон да създаде специална длъжност за първата си дама, аз се амбицирах да надмина поне президента на Франция (след като надминах по красота родните миски благодарение на свидната ми Анита Мейзер и дори изядох повече суджук от премиера на страната). Затова считано от този момент блогът ни си търси първа дама.

Изисквания:
- да има добро чувство за хумор (ако надмине дори моето, получава бонус точки)
- да е креативна
- да не се срамува да я свързват с автора на блога, както и с дубльора му, който заради липсата на качествени работници, открита от господин Кирил Домусчиев, си позволихме да бъде пушач, пиянде, бездомник и за капак не е почитател на хумора ми, но пък има 1% прилика с мен, което му позволява да ме замества, ако отсъствам.
- да бъде жена (при цялото ми уважение към колегите, аз съм формалист и щом е дама, значи се очаква поне да е жена)

Задължения:
- да озарява блога с присъствието си винаги, когато може (или поне достатъчно често, за да не ме питат дали съм ѝ направил нещо и да си нямам проблеми с МВР)
- да заема длъжността първа дама на блога, докато реши да се пенсионира, ако въобще реши да го прави. В краен случай, докато някой далечен ден се стигне до конфликт между нея и ревнивото ми бъдещо гадже (все още не я познавам, затова е напълно възможно да бъде и ревнивка), който наложи блогът да се върне към първобитните времена. Последният конфликт може и да не се случи - възможности много, но бях длъжен да предупредя, за да не ме обвинят в публикуване на подвеждащи обяви.

Бонуси:
- осигуряваме ви приятни преживявания с блога и аудиторията му, както и шанса да станете първата знаменитост в Интернет, която само е казала "да" и не е трябвало да води курсове, да качва/снима видеа и т.н.

Не предлагаме трудово възнаграждение, нито трудов договор, затова не го приемайте като надомна работа! Е, друго си е да си първа дама на Макрон - и пари дават... Както и да е, ако има желаещи, заповядайте! Не ни интересува раса, ръст, каквито и да било размери, нито дали членувате в политическа партия. Тъй като блогът е диктатура (мога да го представя и като демократичен както съм само аз, защото всяко мое решение е воля на народа, но няма да робувам на модните тенденции в политиката), при повече от една кандидатка аз ще реша коя ще спечели честно и почтено изборите при 99,9% избирателна активност. Призовавам кандидатките да не стигат до словесни престрелки и други конфликти, макар да смятам, че липсата на апетитни постове след изборите ще охлади и без това хладните страсти.

Подавайте кандидатурите си тук или като коментар под статията в блога!

Денят на друг студент

Втора част: Студент в малко населено място.

Ставам от сън след и аз не знам коя аларма. Майкооо, остават 15 минути до първото занятие! Ставам, обличам се, взимам всичко нужно и за оставащите минути стигам до ВУЗ-а. В аудиторията (малка и имаща вид на нещо, преживяло ВСВ) се намират точно 4-ма други юначаги като мен. По време на упражнението идват още двама, като вторият пристига 10 минути преди края и прекарва същите в остроумни подмятания към доцента, който му отговаря в неговия стил. Отиваме на малко сутрешно кафенце - така и така срещу ВУЗ-а се намират всички кафенета, дискотеки и книжарници в града. Тъкмо да станем за лекцията и научаваме, че няма да я има - преподавателят още бил в съседната дискотека, а във ВУЗ-ът смятат, че е на работа и не са му намерили заместник. Урааааааа! Следва блажено клюкарстване, благодарение на което научих как Стамен е успял да счупи стената на стаята си с телефона си (е, поне да откърти малко мазилка), колко време може да се виси от прозореца с помощта на задържане от други хора, докато се хванеш за перваза (аз участвах в началото, но после се заех с Кокетка Кифлева и не разбрах как завърши всичко). Най-накрая станахме, за да отидем до студентския стол. Там ни чакаше огромен асортимент от... кого лъжа? Същото, което и пичът в големия град, но с разликата, че тук имахме нов готвач.

Тъкмо се наканих да отида на следващото занятие, но Евлоги ме нави да огледаме някаква странна къща в околностите. Така и така нищо интересно не изпускам! Все пак се престраших да пристигна на последното занятие за деня, за да направя впечатление, че съм посещавал лекция. За целта се наложи да отскоча до вкъщи и да се преоблека, че бях целия в прах, да се върна, ама първо се върнах отново, защото бях забравил телефона си в общежитието, после пък се поздравих сърдечно с портиерката, която ме познава по име (тя познава по име всички там, де) и все пак пристигнах след саааамо 16 минути. Явно не само аз бях решил да дойда, защото около мен имаше цели 31 души от поток, наброяващ към 100 и няколко. Рекордна посещаемост! Някои бяха оставили куфарите си до радиаторите, защото беше петък и се готвеха да пътуват. Аз нямах такъв проблем - нямам пари и желание да се прибирам.

След лекцията излязох от ВУЗ-а, прибрах се към квартирата, а по пътя поздравих всички жители на града без бай Спиридон (притесних се какво ли е станало с дъртото пиянде)... Отново се отбих в кафенето, където някои колеги не бяха мърдали от предишното ми посещение там. След разговори за автомобили, футбол, политика (как иначе да определя темата кой е по-готин: Бойко Борисов или Чък Норис) и дори малко клюки (то няма много, защото 75% от наличните или ги бях чул, или бяха станали в близост до мен). Събрахме се и се насочихме към дискотеката - точно срещу кафенето! След няколко часа пиене и неща, които ще спестя, защото не са за пред хора, се прибрахме в стаята ми, където щяхме да продължим купона след 02 часа. На вратата имаше бележка от Нервак Недоспалков да не сме му надували тая мръсна чалгия цяла нощ. Уважихме желанието му и вместо чалга пуснахме последователно рап, електронна музика, метъл и дори класическа музика (последната, защото ни кефеше как клетникът чука по стената, надявайки се да сме се уморили от купона).

Следваше яка дрямка и на сутринта по традиция се дотътрих едвам-едвам на лекции с обяснението, че ми е било зле и съм бил на лекар. Професорът не ми повярва - оказа се, че живее точно срещу общежитията и ме е видял нощес, че дори ме е чул. Останалото са му го разказали Ценка и Атанас, които ми имаха зъб, защото бях пуснал клюката за некачествения им полов живот поради факта, че на него му е къс, а тя е фригидна. Как пък са разбрали? Вероятно някой им е казал - в тоя град докато влизаш в града, вече всички са наясно с това, дори да се намират в най-далечния му край.

Денят на един студент

Първа част: Студент в голям населено място

Ставам от сън твърде рано - по това време дори Земята все още спи и не се върти. Все пак успявам да се повдигна след 7-8 опита на алармата да ме събуди. Мия зъбите си, за да залича остатъка от алкохол в дъха ми, пия нещо за главата и си събирам материалите. Излизам навън, разминавайки се с няколко други като мен, които са решили да се замъкнат на упражненията си. В моето общежитие сме точно трима - останалите са си легнали преди половин час и тепърва блажено си спят. Заставам на спирката и започвам да се надявам транспорта ми да не закъснее. След като научавам какво е станало в най-новия епизод на турската сапунка, с кого е кръшнала Марчето на мъжа си и колко точно се повишават минималните пенсии, той идва. Пълен с какви ли не екземпляри - да не ги описвам! Естествено, пълен означава, че няма място за мен и стоя през почти целия път. След около час пътуване най-накрая съм пред университета. Влизам и съвсем очаквано на упражнението сме точно 10 души. Останалите са решили да спят поне до 8 часа. Обясняват ми неща, които слушам с половината от мозъка ми, която е будна. Съседът по маса ме пита как е било снощи и дали съм очаквал Павката да пие бира от деколтето на Тодорка. Моляяя? Това явно е станало след като си тръгнах. По време на упражнението влизат няколко съвестни и успали се момчета и момичета. Измъчих това упражнение, излизам навън в търсене на следващата аудитория и замалко да бъда отвят от няколкото студенти, които сега пристигат.

Естествено, аудиторията е в най-отдалечения край на сградата спрямо първата такава - студент е равно на планинар и е нужно да развием добре мускулите на краката си. Сядам и вече съм малко по-буден на вид макар още да спя както преди. Просто не ми личи толкова. Друго си е да заспиваш по време на упражнение и главата ти да пада от дланта ти, на която си я подпирал дотогава. Съобщават ни за предстоящо контролно и аз настръхвам. Досещам се, че на следващото упражнение имам контролно, за което не съм учил. Причината е снощното празненство по повод, че беше вторник. Ух, пак ще се излагаме... Хората в аудиторията са повече и мога да попия още клюки като колко пиене може да побере стомаха на Методи, с кого е спала Виолета и дали е вярно, че Тодор е гей или само има лоша хигиена (второто е потвърдено отдавна, но сега проучват възможността да има още нещо, за което да го дъвчат). Бих се заклел, че докато протичаше лекцията, знаех за какво се отнася... Е, ще прочета това-онова довечера! Добре, че имам частични записки (химикалката ми свърши мастилото по средата на лекцията, а съседът ми беше на поне 7 седалки встрани и нямаше как да му поискам нова без да привлека вниманието към себе си - нещо, което не искаш да правиш при професор Строгов).

И пак обикаляне из сградата, за да се върнем в съседната аудитория на онази, в която започнах деня. Някой определено ни мрази... Стомахът ми успешно конкурира звукът от нископрелитащ самолет, но няма как. Оглеждам се и намирам най-отдалеченото място от катедрата. Оказва се, че се налага да се бия с няколко колеги, за да го заема. Накрая обещах на всеки по нещо, а на Траян напомних, че мога да кажа на родителите му за какво харчи парите им (предимно) и къде е бил на 15-ти ноември, та той ми направи вежливо път, докато тихо поздравяваше някой мой роднина от женски род. Наместих се до Ученолюба Добродушкова, за да имам шанс да препиша. Професор Стриктен Студентопрецаквашев влезе. С тази фамилия се радвам, че не се налага често да я използвам - като нищо ще се наложи да ми развързват езика в спешното след произнасянето й. Раздадоха ни готовите бланки и времето започна да тече. Моляяя? Каква част от БВП на България преди 1944-та година е била генерирана от засадена червена афъзка? Тези хора наистина не се шегуват! Поглеждам бегло към Добродушкова, когато сякаш по команда професорът поглежда насам. Уж я моля за химикал и се вторачвам в листа си. Следват моления за бял лист (чернова), молив за черновата, гума за нея, както и за точен час. Този човек не може ли просто да чете вестник?!? Тъкмо да успея и той направо става и се насочва насам, за да се опре на радиатора, намиращ се срещу нашия ред. Вероятно тук му е по-удобно (или се е усъмнил, че преписвам, което е по-лошия вариант от двата налични като прибавим втория: че я свалям). След 15 минути имитиране на писане (ставам толкова добър, че дори се научих да доправям ченгелчетата на букви във въздуха, защото съм ги "изписал" непълно). Тогава се чува звън на мобилен - професорът отива, за да провери кой го търси. Благодаря ти, Харалампи! Добра идея беше да му звъннеш - така и така не ти знае номера, но пък ще го замотаеш. Естествено, после му върнаха обаждането, ама лисицата е изключила телефона след обаждането. Поклон! За времето на тези събития бързо омастилих перфектните си отговори на 13 от 40-те въпроса. Толкоз засега! Ще вържа поне тройка. Звънец и се насочвам към стола!

Там отново са сготвили вчерашното ястие. Всъщност май е останало от тогава съдейки по вида му. Изяждам порцията си без особено желание, ама гладът е голям мотиватор. Следва още едно упражнение, на което има порядъчна бройка студенти. Някак го минавам и приключвам за деня. С колегите се преселваме в близкото кафене (близко, близко - на 2 пресечки). Там научавам още подробности за това с кого е спала Виолета - е, за съжаление и гаджето й ги научи, а ние научихме, че клетникът й се водел гадже. Също така се разбрахме довечера да празнуваме, че сме преписали на контролното, за да счупим традицията да празнуваме срядата. Прибрах се в квартирата след само 45 минути път и легнах да спя за няколко часа. Не усетих кога е станало време за купона. Нови 30+ минути до готината кръчма, където ядем и пием (предимно пием). Информацията блика като фонтан - не знам нищо по предметите във ВУЗ-а, но вече мога да различавам цвят бордо от червения, знам колко секс е имало в студентските общежития през последния месец, както и имам съмнения, че аз съм най-трезвения в момента. Е, не задълго! Оказа се, че гаджето ми също е правило секс, ама докато съм бил на кръчма. Това трябва да се удави в обилно количество алкохол... Следва дискотека, а после някой ме е занесъл до общежитието.

Сутрин номер две - въобще не си чух алармата, пристигнах чак за третото занятие днес и яко блъснах друг студент, който играе моята роля, ама от вчера. Глупаци - да станат толкова рано, за да ги блъскам аз!

Производствени неволи

Здравейте, аз съм Капиталко Търгашев и от малък имам една мечта - да стана бизнесмен и да произвеждам нещо. Все едно какво, важното е да произвеждам! Като дете нямаше как да го направя, но вече съм достигнал момента, в който мечтата ми има реален шанс да се сбъдне. Е, имах своите успехи и като дете - произведох невероятен лак за коса с истинско лепило в него, но поради някаква причина не беше оценен от родителите ми, както и от съучениците. Проблемът е, че клиентите не знаят какво искат. Смених различни начинания и все едно и също!

Първо произвеждах парфюми, но някакъв зъл журналист раздуха факта, че добавям паркетин в тях и клиентите ме погнаха. Зарязах това и започнах да произвеждам нещо по-основно: хляб. Всичко тръгна добре, когато един работник в пекарната се ядоса и издаде на общността, че слагаме в хляба соя, а не брашно. По-евтино е, защо да се занимавам с месене на брашно или покупка на суровините за направата му, спестява разходи? Но не, та не! Преминах на месни продукти - само при мен имаше салам "Говежда мечта" (аз измислих името). Е, хубаво си поработих, ама се оказа, че съм нямал право да правя салам без месо в него. На кой да му хрумне? Този път беше трудно, защото вече произвеждах кренвирши, наденица, карначета и дори правех кайма, когато разбраха за месото. Реших да променя стратегията и добавих месо, но от щраус. Сега пък им било жилаво, искали свинско. Добре, от мен да мине! Купих едно свинско месце. Излезе ми супер евтино, прасето било отглеждано от бащата на Рузвелт преди време и им останало в някакъв склад. Пак не им угодих! Като добавим и това, че зевзеците ме емнаха заради разните Е-та, които съм използвал. Какво искат? Да са И-та? Не аз им слагам имената! Да не би да мислят, че в домашното месо ги няма тези Е-та? Просто никой не им е показал етикет, за да научат това! Наистина не разбирам така наречените клиенти.

Писна ми и започнах нов бизнес, а старият продадох и с парите финансирах новия. Сега реших да произвеждам дървени мебели. Всичко беше нормално, докато някой подивя, че дървените мебели били направени не от масивно дърво, а от шперплат. Ама те знаят ли колко е скъпо да осигуриш дървесина, че и еколозите ще ме емнат, а и с нелегалната сеч ще се боря? Докато отсечеш дървото, някой те е изпреварил. Пък и стават тежки - някой служител ще си докара херния от носенето им! Карай, отново не се отказах! Започнах да произвеждам кетчуп. Пак греда! Искали да използвам домати за производството му, а бях намерил невероятно евтин заместител... Добре, дойде ред на най-сериозното изпитание! Започнах да строя яхти. Всичко беше добре, докато се разбра, че ползвания материал не бил плавателен и яхтите потъвали във водата като наковални. Е, то и "Титаник" е потънал, ама кой ли не слезе до дъното, за да му се радва! И в тези яхти има чар - всеки може да има скъпа яхта, завързана някъде над водата и хващаща прах, но не всеки ще има толкова евтина и модерна яхта, която е готова да засенчи по популярност пирамидите в Египет! Лоши хора - не се смилиха над клетия човечец с мечтата му!

Взех си почивка от един месец и сега съм се ориентирал към нещо просто - ще произвеждам краве кисело мляко! Не намерих дистрибутор на суровината, но съм решил да сключа договор с един доставчик на някаква изкуствена субстанция, която може да мине за краве мляко, овче мляко, дори за чешмяна вода, ако намалиш оцветителите и разните там Е-та, които слагам. Ако и сега не ме оценят, значи си заслужават да гладуват и да мизерстват! Аз им произвеждам нужните за тях неща с минимални разходи, а те искат да ме докарат до банкрут. Ама тогава кой ще им произвежда нужното? Ако ме нямаше мен, къде отиваха те, а?

До социалната мрежа и назад (Втора част)

Ето го и обещаното продължение!

Анти модернист: Това модерните мъже са калпава работа! 4 жени стоят и тъпеят. Къде бяхте вие, та се стигна до това положение?

Отговор, Носталгика: Едно време какви мъже имаше... Сегашните не могат да им стъпят на малкия пръст!

Отговор, Невротик: Разбрахме, дядка! Едно време всичко е било велико! Бегай в нафталина и ни остави в 20-ти век

Отговор, Граматична полиция: Сега сме 21-ви век, а не 20-ти!

Отговор, Бивш двойкар: Читанка, бегай да четеш!

Отговор, Мъжемразка: Какви мъже да е имало? Същите като сегашните - ГОЛА ВОДА!!!

Отговор, Женомразец: Разбрахме ви, че сте най-великите и всичко ви е тип топ! Скоро всички ще скучаете като Блондинката, ама важното е да не зависите от мъже!

Агитатор: Ако гласувате за Нетрайко Камионетков, няма да има тъпотия и всички ще се забавляваме!

Отговор, Друг агитатор: А ако гласувате за Виктория Шкъртева ще има от всяка скука на тоя свят и ще можете да си избирате коя от скуките да ви обхване, а също така кога да скучаете и кога не!

Отговор, Бесен гражданин: И тук го обърнахте на политика! Я се махайте и двамата!

Трети носталгик: А помните ли каква скука имаше през 1991-ва година? Толкова скучаех, че чак препрочетох Война и мир.

Отговор, Онзи упорит носталгик от по-горе: Ех, какви книги имаше! А сега пишат само от графомания и без никаква идея. То и графоманията беше голема работа навремето - сегашните графомани не могат да им стъпят на малкия пръст...

Отговор, Заядливец: Прав си! Като те гледам какъв слаб графоман си - и по-добри е имало!

Отговор, Носталгикът: Слаб опит за закачка! Едно време какви заядливци имаше. Сегашните са като кисели хлапета пред тях.

Отговор, Заядливецът: Преди или след динозаврите?

Отговор, Носталгикът: Ех, какви динозаври имаше... Сега съвсем се загубиха.

Отговор, Нервак: Вие двамата се разберете някъде другаде! Оспамихте коментарите на хората!

Апокалиптичния: Знаете ли, че когато точно 399557 души тъпеят, светът ще свърши? В момента са 399501. Следя ги на този сайт: paranoik.net

Мерещия си го: Ти на това тъпотия ли му викаш? Аз така съм тъпял, че и представа си нямате!

Отговор, Друг такъв: Така ли? Знаеш ли какво е да тъпееш 8 години? 

Отговор, Мерещия: Не, ама за моето тъпеене се говореше по националната телевизия.

Отговор, Другия: Случайно да е било топ тема в 10 последователни месеца?

Неадекватен: Аааа, какво е това тъпотия?

Отговор, Граматична полиция: Това е незнание, но в случая се има предвид състояние на духа, при което човекът е демотивиран и няма желание за нищо.

Отговор, Бивш двойкар: Я млъквай, всезнайко!

Отговор, Носталгик: Едно време какви всезнайковци имахме...

Блондинка: Я какъв роман сте написали! Аз вече съм добре, милото ми се обади и ще излизаме заедно! Чао, чао!

Отговор, Недоволен: Така е с мобилен оператор БързоСвързан! Тези прекарват обажданията през Китай!

Неадекватен: Да знаете къде мога да намеря най-новия епизод на Бешикташка невеста? Спешно ми е!

Отговор, Рекламиращ: Продавам Фолксваген, Втора употреба, малко ползван в Перник. За повече подробности телефон 0888000000!
Неинформиран (след 1-2 години): И какво стана? Още ли ти е тъпо?

Хора всякакви, а вероятно това не е цялата палитра от персонажи в родните социални мрежи, но все някъде трябва да се сложи точката. До скоро!

До социалната мрежа и назад (Първа част)

Здравейте! Днес ще проследим какви типажи можете да срещнете в Интернет и по-специално в социалните мрежи в полетата за коментари към публикация. За целта е избрана хипотетична публикация.

Блондинка: Тъпо ми е!
Брюнетка: И на мене.
Чернокоса: Наистина ли? Мислех, че само при мен е така!
Рижата: Има нещо специално в това, че на всички нас ни е тъпо по едно и също време.
Неопитен сваляч: Здравейте, мацета! Да се позабавляваме?
Отговор, Брюнетка: Забавлявай се сам!
Кибик: На мене колко пъти ми е било тъпо...
Сърдитко: И какво от това, че ти е тъпо? Светът ли свърши, държавата ли ще закриваме?
И ловец съм...: На мен ми е било толкова тъпо, че и аз не знам как се оправих.
Отговор, Тъпчо: Голема рабута! На мене 5 години ми беше зверски тъпо. Едвам го избутах тоа 4-ти клас!
Носталгик: Вие не знаете едно време какво беше... Това не е тъпо, тогава тъпотията си беше тъпотия, а сега са някакви модерни извратенящини.
Отговор, Друг носталгик: Айде, айде! На онази тъпотия сега не можете даже границите да й очертаете! Над 20 години нищо не правите, само разваляте!
Отговор, Някакъв странен екземпляр: (публикува анимационна картинка на пуйка с извъртяна настрани глава, смисълът на същата и то тук не е особено ясен)
Отговор, Горд човек: Какво разбираш пък ти? Ние сме се борили за тая тъпотия, понасяхме репресии, за да стигнем до нея. Бъдете благодарни за нея вместо да сте заровили погледи в миналото!
Отговор, Трол 1: Ше се благодарим за това? Къде, в американското посолство ли?
Отговор, Трол 2: Не, в руското!
Отговор, Звероукротител: Стига сте се джафкали тук! Момичето се оплаква, а вие си мерите... посолствата!
Умникът: Колко точно ти е тъпо по скалата от 1 до 10?
Отговор, Бивш двойкар: Зубъъъъър!
Анти феминист: Искахте феминизъм, ето ви го! Само скучаете и се чудите какво да правите!
Отговор, Феминистка: Я млъквай! Какво пак си се размечтал за Средновековието? Щом иска да си тъпее, ще си тъпее! Нейно право е!
Отговор, Мъжемразка: Остави го, сестро! Мъжете винаги искат да развалят нещата. Човек не може да си потъпее на спокойствие от тях!
Забравилият кирилицата: zdr, ko pr
Отговор, Граматична полиция: Пиши на кирилица, бе!
Казармения: Така е, понеже махнахте казармата! Ако я имаше, жените нямаше да скучаят!
Отговор, Модерен младеж: Дедо, ти в кой век живееш? Това са стари работи! Не ни требва вече казарма!
Муцката: Тъпо й било! Вчера в дискотеката като меташе салфетки и купонясваше на чалга не ти беше тъпо!
Отговор, Носталгик: Едно време какви купони имаше, а сега са някакви подобия на купони...
Отговор, Рекламиращият: Искате ли да спечелите пари? Регистрирайте се в сайта onlinepiramida.eu и спечелете. Нужно е всеки ден да търсите една животинка, която се мести по страниците му. Ако я откриете, получавате 0,007 лв и така всеки ден. Никъде другаде не дават толкова много пари!
Трол 1: Тази тъпотия я дължим на Русия! Благодарете й!
Отговор, Трол 2: Не, това е демократична тъпотия и е американска. Благодарностите са за тях!
Отговор, Конспиративен: И двамата грешите! Това е заговор на масоните, които заедно с рептилите и с помощта на Хаарп плюс Кемтрейлс карат хората да се чувстват тъпо, за да не се интересуват от ставащото, да зарежат размножаването си и да намалеем, та да има повече за богатите.
Отговор, Трол 2: Вие двамата с оня трол сте като от един калъп. Гоорчиииво, горчииво!
Отговор, Неопитен и напорист сваляч: Дойдохме си на думата! Муцки, дайте да оправим демографския прираст! Ще се жертвам за България!
Отговор, Чернокоса: Може, когато ти станеш последния мъж...

Следва продължение! Очаквайте го по-късно днес!

Наръчник за щастие (кратка версия)

В наши дни (почти) всеки дава съвети на останалите как да бъдат по-щастливи, по-богати, по-успешни с жените и прочее. Щеше да е глупаво да пропусна момента и аз да се включа - както знаем, не се изисква диплома, за да раздаваш подобни съвети. И така, време е самородния талант (т.е. аз) да ви научи как да живеете по-добре! Не обещавам, че след време ще поздравявате Тони Найка и Асен Таксито със сръбска музика - съветите ми не гарантират, че ще се запознаете с тези хора, а да поздравяваш с песни непознати е странно.

Искате да забогатеете? Не ви е нужно друго освен 1 лев и да не правите НИЩО! Да, дори няма да кликате върху разни потенциални вирусоносители под формата на реклами. Кажете с гордост "Аз имам един лев!" На следващия ден добавете една нула към сумата и кажете същото изречение. След още 5 дни вече ще бъдете горди притежатели на 1 милион лева. Някой ще каже: "Ама как да ги ползвам тези пари?" Вярно е, можете да похарчите само 1 лев, но пък какво е чувството да имаш 1 милион дори само на приказки?

Други безплатни съвети за забогатяване и въобще за щастлив живот:
1. Каквото и да става, бъдете ентусиазирани все едно сте спечелили от лотарията. Тухла ви удря по главата, вадите най-широката усмивка! Някакъв сладур помита спрялата ви на паркинг кола, танцувате от щастие. Жена ви ви зарязва заради дългогодишния си любовник, от когото се оказват децата ви - поканете приятелите си на купон. Да, събитията от примерите си остават отвратителни, но пък ще сте по-доволни и то без да ви канят в психиатрията. Или поне се надяваме, че няма да има такива покани. Извод: каквото и да става, то е добро. Стига сте мрънкали без повод, щастливци такива!
2. Имате някакви житейски неволи? Знайте, че винаги са си по ваша вина! Дали ще е лоша карма (която според експертите сами сте си навлекли) или сте си избрали този живот преди да се родите - винаги вината е ваша. Хич и не си мислете, че ако любимата ви е отрязала квитанцията, това е заради лошия й вкус - не, проблемът е в това, че вие сте си харесали принцеса и не сте на нивото й. Въобще каквото и да ви се случи в този живот - вината трябва да е във вас самите. Дори да не я откривате в началото, поразровете се и ще намерите такава! Не обвинявайте невинните хора, които само ви гледат как си скапвате късмета и въобще не участват в този процес! Последното няма да помогне в съда, защото там не са узрели за такива изводи като "Не аз го убих, а той сам умря в резултат на лошата си карма." Най-много пак да ви подканят да навлечете риза с много дълги ръкави. Извод: всичко в живота ви е по ваша вина. Хич не нахалствайте да обвинявате другите за неща като ПТП или грешна диагноза (като не си си намерил по-кадърен лекар, така ще е!)
3. Жените ви подминават така сякаш сте стар брой на "Космополитан"? Вината естествено е във вас - не сте алфа мъжкари и затова не ви искат. Друг е въпроса, че алфа поведението е възникнало и е особено характерно за животните, а милото уж не е такова и вероятно ще се обиди, ако я нарекат "еволюирала маймуна". Какво е решението? Да станете алфа, но после ще ви бъде обяснено, че алфата е по рождение, а подражателите никога не могат да постигнат същото поведение. Извод: за вас няма жени! Стойте си там и не се оплаквайте, защото ще пречите на надарените по рождение да се наслаждават на жените си! И не смейте да им пеете ехидно Издислав, Издислав - естествено, че е любов!
4. Искате да сте богати? Лоша новина - щом още не сте, вината е във вашата липса на предприемчивост. Все едно дали богатите ви познати са предприемчиви - вие самите не сте и това ви е проблема. Бихме ви посъветвали да се промените, но тук е като с алфа мъжкарите. А и световното богатство не расте - то си има някакво количество и за да забогатеете вие, друг трябва да обеднее. Но защо да страдат свестни хора заради вашите амбиции да ви подковат заедно с вола? Извод: примирете се, че на някои им е писано да бъдат богати и се запивайте от мъка с чешмяна вода, защото нямате пари дори за алкохол.

Не ви харесват тези изводи? Винаги можете да отидете при друг недипломиран експерт - все някой ще ви нарисува нещата по-красиво. Както е характерно за нашия народ, авторът на текста е великодушен и макар да е винаги прав, няма против да отидете при други експерти. А и за толкова пари (в случая безплатно), такива съвети!

Това (не) е нагласено

Здравейте, аз съм Блейко Вервачев. Възмутен съм от хората, които прехвърлят лошите си решения на другите с прословутата фраза "Всичко е нагласено". Как ще е нагласено? Около нас има толкова примери за обратното!

Излизам навън и решавам да изтегля билетче. Отивам при любезната продавачка и я питам с какви разполагат. Тя ми изрежда 4 вида, но виждам 5-ти до нея. След запитването ми тя най-вежливо обяснява, че тези са запазени за клиент, който живее в провинцията и утре идва, за да си вземе билетите. Докато се суетя, тя ми сочи един вид билети и казва, че от тези хората печелят най-много. Как да не й се довериш? Избирам един билет, но тя ме срязва - този също е предварително продаден. Нацелих няколко такива и тогава тя най-вежливо ми предложи единствения от вида, който не е договорен с някого. Е, къде видяхте нагласени неща? Просто липса на информация от моя страна, която не беше проблем в този случай.

Друг случай: поканен съм в ТВ игра, където трябва да избирам една от дузина торбички и вътре е наградата ми. Избирам, отварям и о, чудо - вътре има 1 милион лева. Тъкмо да се зарадвам и водещият дръпна торбичката, уведомявайки ме, че всъщност има печатна грешка и сумата е 10000,00 лв. Е, случват се такива неща! Какво странно има?

И още една история: в един интернет сайт има генератор на случайни числа. Реших да го пробвам и той нито веднъж не изневери на очакванията ми. Какви по-случайни числа от 1,2,3,11,12,13,21,22,23 (излязоха в този ред)? Затова, хора, приемете, че няма измами и нагласени неща в този живот - вината си е във вас!