Здравейте, търсих упорито онези 80% на Иво Христов, но не ги намерих. Когото и да питах, все имаше висше, беше половин гений и ме застрелваше с доводите си от рода на "пич, стегни се, как дебил? Я съм изобретил гравитацията, бре!" или "Дебил - това звучи като нещо френско. Пробва ли да го търсиш в Брюксел или друг френски град". Явно и да има дебили, аз съм обграден от гении. Затова потърсих виртуално и само един откликна на призива ми. Човекът уточни, че не е дебил, но искал да напише "автография", а нямал пари да плати на издателство или на печатар, та искал да използва блога ми за тази цел. Нали съм си добра душа (а и се спазарихме да ме хвали безплатно пред всичките си познати, че и аз нямам пари за ПР експерт), та го пуснах. Ето какво ми е пратил (е, след леееееека редакция, защото в оригинал едвам се четеше):
"Как сте? Приятно ми е да се запознаем, аз съм Тъполюб Карадебилски. Родът ми е стар и даже май Караджата ми е роднина. Като горда издънка на този славен род исках и аз да напиша "автография", ама нямах пари, но най-добрият блогър във Вселената - от Венера до Плутон, ме пусна тук, за което съм му изключително благодарен. Не знам как Слави Трифонов не го е надушил и директно да го покани за политик - човек за пример, истински патриот и... (понеже съм скромен, отрязах следващите 30 реда с мое описание, в което се казваха какви ли не неща, включително, че аз съм "дядо на Айнщайн"). Така, да се върнем на мен! Роден съм в град Дупница в семейството на Идиотин Карадебилски и Венера Полигамина. Името ми идва от "любител на тапи" (схванах го едва щом видях изписването му в личната си карта, където незнайно защо са объркали българското изписване, но какво да ги прави човек - неграмотници!). Наполовина съм рус, защото майка ми е руса (бел. ред. има предвид от Русия). Татко е известен с това, че веднъж през живота си е успял да се снима с някакъв си сърбин Тесла (не го знам, честно - май е изобретателя на теслата). Та като дете имах щастливо детство. Мама и тати ме обожаваха (нали съм единствена рожба). Казваха, че съм бил изненада за тях (и допълваха нещо за някакъв скъсан превантив, което не разбрах). На 10 години вече можех да си закопчавам ризата, което накара тати да се насълзи от гордост. В училище бях един от най-големите фенове на даскалите, затова повтарях класовете по няколко пъти. Специално първи клас съм го минавал 5 пъти, докато преподавателят ми каза нещо от сорта " 'ба ли му м***та, ще те правим второкласник)" и минах във втори клас. Като студент бях душата на компанията. То как иначе - в специалност "Селскостопански технологии" в престижния ми ВУЗ бяхме само 10 души, от които 5 не идваха на лекции, 4-ма бяха зубрачи и оставахме аз и онзи комплексар Идеалко Перфектин, който не можеше един виц да разкаже, та какво остава да пие (числата са запазени както в оригиналната история - не се сърдете на блогъра!)? То и аз не помня вицовете, ама на пиене биех дори руските туристи.
Дойде време да започна работа. Пробвах какво ли не, но никъде не успях. Замалко да стана хамалин, ама имах проблеми с колектива. Не ме приемаха сериозно, защото не успявах да запомня кодовите им думи за общуване един с друг - кога майка, кога леля, кога чинка, какво я правихме, какво ни правеше тя и т.н. Иначе си пасвахме отвсякъде - те мразели чалгата, и аз! Слушам си най-новите песни на Борис Дали, Преслава и Мария, докато се смея на онези гадни чалгаджии, които са виновни за всичко лошо в страната, заедно с някакви "катунисти" или нещо подобно. Накрая станах таксиджия. Не е трудно - поне кола можех да карам. Колко му е - веднъж запомниш ли, че знакът с червен фон и бяла чертичка означава легнал полицай, а онова бяло с жълто по средата е за преминаващи наблизо пчели, останалото е детска игра. Е, имах няколко ПТП-та из града, но какво съм виновен, че останалите не могат да карат коли? Тъпанари - от толкова зубрене нищо не са запомнили! Та животът стана забавен - ходя на адреса, вземам човека и го возя някъде, получавам парите. Е, клиентите са скръндзи - съвсем нормално ги таксувам с 0.20 такса за повикване и 2 лева за пътя, т.е. 22 лева, а те реват, че не било така и съм ги грабил. Тези къде са учили математика? Нали трябва да се мазним на клиентите, та диспечерката ми каза да им давам отстъпка и заговори нещо за някакви нули. Загрях! Нали имаше някаква деминация и махаха трите нули от сумите. Добре, махнах аз 2-те нули от 0,20 и една от 2,00, т.е. съвсем нормално ми излизаше сметката: 5.0. Някои ме питаха защо не е 4.0 - мислех си го, но нещо вътре в мен ми казва, че това не е вярно. Имам добра интуиция и ѝ се доверих. Няколко пъти колегите ме спасяваха от развилнели се клиенти. Един ме псуваше на баща, след като аз го напсувах на майка. Ама какво си въобразява този? Друг се опита да ми бутне стар лев, ама аз го усетих. Какво е това 10 стотинки? Левче, ама от старите! След 5-6 събирания на пожар колегите нещо взеха да не реагират, когато ги повикам. Казаха, че било време да се справям сам. Добре, така да бъде! Аз съм храбър като лос, а и който го е страх от печки, да не ходи в гората!
Веднъж возих една засукана мадама. Тя говореше притеснена по телефона за някакъв цикъл, който не дошъл. Не схванах какво има предвид, но реших да си пробвам късмета. Тя взе, че се нави бързо и след месец вече чакахме дете. Оказа се, че имам специални гени и детето се роди след само 8 месеца. Милото ми каза, че това се наричало осмоза. Е, почувствах се горд и отидох да видя детето си. Ама какво сладко - синеоко, русокосо и с дълъг нос като на Мис България 2017. Явно се е метнало на роднините на милото, защото аз съм с черна коса, зелени очи и с къс, дундест нос.
Какво правя сега ли? Напоследък се опитвам да надзиравам малкия. Той е вече на 7 годинки и говори нещо за "термодинамика" (търсих думата в Гугъл и с малкия до мен като помощник, защото не я запомних от първите 30 споменавания). Знаех си, че е взел нещо от мен! Умен е като баща си! Е, по мое време нямаше такива модерни неща, иначе и аз щях да се занимавам с тях. Та не забравяйте да четете блога на най-великия... (отново премахнах, ама 21 реда с хвалби, нали съм си скромен)."
Изводът от тази история е: у нас няма дебили (или поне никой не се самоопределя като такъв, а аз не обичам да лепя етикети на хората). Не знам кой е подвел този клет човечец, но се надявам да спре да го ползва като информационен източник. Явно е като онези с фалшивите новини. Лека вечер, нация техническа! До нови срещи в моя блог, където има и от пиле мляко (или поне не цензурираме твърде много)!
