Коя ли тийнейджърка не е мислила за този прословут персонаж, създаден още преди векове? Колко ли от тях още мислят за него, сънуват го, чудят се къде се е покрил? Е, признавам си (дано го приемете спокойно и не носите тежки предмети) - родният принц е при мен! Е, не е родом от България, но и в тази сфера изпитваме затруднения и се налага да си внасяме аристократи от чужбина подобно на работниците в определени производства. Държа го тук, за да го интервюирам и да разбера какво е това принц и има ли почва у нас. Сега ще ви споделя интервюто, което направих с него.
Аз: Добър ден, Ваше височество!
Принца: Благодаря ви за гостоприемството и за оказаното внимание, г-не!
А: Няма как да не се запитам защо сте облечен с дънки, тишъртка и носите някакъв ланец на врата си.
П: Това е наистина неприятна история. Моят баща ми купи апартамент в София, но в нашето кралство имахме леки затруднения и нямах с какво да платя сметката за парното. Уви, това наложи да продам облеклото си и да взема назаем тези от съседа си. Той е силен младеж и много грижовен - каза ми, че се занимава със застраховане на хората срещу различни бедствия. Адмирирам такива хора, които са загрижени за ближния си!
А: Разбирам, неприятно е, но се случва понякога! А това ли е прословутият бял кон... простете, но това прилича на бяло муле?
П: Да, прав сте, за съжаление! Щом дойдох тук, някакви хора ме нападнаха и заявиха, че нарушавам правата на коня си, след което го взеха, за да го отведат в някакво място, където щял да се чувства по-добре, да има личен психолог, гардеробиерка, както и личен СПА център.
А: Е, живеем в такива времена... А откъде се сдобихте с мулето?
П: Трябваше да се придвижвам някак, което наложи да купя това животно от един тукашен жител. Той ме видя на улицата и първите му думи бяха "Бате, ела си земеш тва животинче! Евтино го давам!"
А: И сте намерили точно бяло на цвят? Какъв късмет!
П: Ще се наложи да Ви разочаровам - то не беше бяло. Боядисах го в бяло, за да отговаря поне донякъде на изискванията за кралски транспорт макар да не е породист жребец.
А: Да, важно е човек да пази имиджа си. А защо не се придвижвахте с друг транспорт? Метро, автобус, такси?
П: Опитах се, но хората ме гледаха странно и дори някои от тях ме питаха кога са започнали да изписват от Карлуково. Отговорих им, че за съжаление не мога да им отговоря, защото едва наскоро съм дошъл в страната, което ги накара да позамлъкнат. Но все пак реших да си спестя подобни разговори в бъдеще и се върнах към традицията (отчасти). А и принцът на бял кон е по-разпознаваем върху муле, отколкото в такси или автобус, нали?
А: Безспорно! А какво Ви накара да дойдете тук?
П: Освен грижата за делата на баща ми, който в момента решава някакъв проблем с офшорките си, исках да видя дали е вярно, че българките били най-красивите жени (така съм чувал).
А: И убедихте ли се?
П: Да, вярно е. Макар че... понякога имате странен избор за миски.
А: Да, случват се и такива неща. В наши дни хората се стремят да оценяват и вътрешната красота на хората и понякога дори забравят външната. А какво е първото нещо, което ви се случи в България след като пристигнахте?
П: Ами, оглеждах се за някаква табела, която да ме ориентира накъде да тръгна и покрай мен мина един мъж, който ме попита дали съм бежанец. Отговорих му, че от никъде не бягам и той видимо се успокои.
А: А къде срещнахте първата българка, откакто сте в страната?
П: Всъщност още на митницата отнякъде дойде една привлекателна жена, която ме огледа отгоре-отгоре и измрънка нещо от рода на "Мама не ме е родила, за да яздя кон и да ставам селянка!" след което заговори някакъв спортист (доколкото ми обясниха едни любезни господа) с думите "Приятно ми е, аз съм Николета Лозанова!"
А: Човек става свидетел на какви ли не неща в милата ни родина... А с какви впечатления останахте от страната ни? Какво знаехте предварително за нас?
П: Страната ви е много хубава. Е, поради някаква причина всички сте възприели странният метод на придвижване с автомобили, но не е моя работа да съдя домакините. Хората обаче са твърде изнервени и сякаш им липсва малко спокойствие. Предварително бях чувал доста неща: от българската роза и киселото ви мляко преди години до най-новите сведения, които касаеха селското ви стопанство (нещо за някакви пиленца и батко, който вероятно е фермер), както и демографските промени в населението ви. Споменаха ми някакъв човек, вероятно потомък на азиатски род... Азис, така се казваше!
А: Явно навсякъде вече са чули за него... А дълго ли ще останете?
П: Бих останал и повече, но както разбирате по цял свят ме канят да дойда. Всички искат принц, та принц! За съжаление няма как да се застоя дълго на едно място.
А: А какво бихте пожелали на българите?
П: Бих им пожелал да вярват повече на очите си и по-малко на приказките.
А: Благодаря Ви за интервюто! За мен беше чест.
П: Не, честта беше моя! Пожелавам Ви още дълги години да радвате читателите на своята модерна разновидност на вестник.
А: Благодаря Ви!
Както разбирате, принцът си има свои дела и няма време да се застоява. За сметка на това наоколо е пълно с хора, които не са аристократи, но въобще не смятат да си тръгват, ако не ви се чака следващото посещение на принца. А сега ме извинете, но ще обиколя околността, за да потърся принцесата, затворена във високата кула. За начало ще проверя Баба Вида - може там да има някоя забравена принцеса.
