Здравейте, пише Ви Балъчко Доверчиев. Собственикът на блога ме остави да го пазя и реших да споделя историята си, докато така и така съм тук.
От известно време разсъждавам върху някои теми сред които "Кои са най-богатите българи?" и "Има ли разлика между времево-пространствения континуум, в който живеем аз и който и да било друг българин?" Как стигнах до това ли? Ето как!
В един дом винаги има нещо за поправка. Ако не е някаква машина, ще е нещо друго. Моят апартамент от времето на Соца не прави изключение. Един ден топлата вода се повреди - не можеш да я пуснеш чрез кранчето за топла вода. Обадих се на майстор, който обеща да дойде до една седмица. Това стана в началото на миналата година. Към месец май същата година реших, че е време да измажем отвън стените на жилището, защото мазилката никаква я няма вече. То и това е нормално - както казах не живея в някой строен наскоро блок. Обадих се на майстори и подадох заявка, а те ми обещаха да дойдат през юли. Още чакам да настъпи юли или едната седмица на водопроводчика. Гледам грозната мазилка на връщане от работа, мия се със студена вода и чакам. Тази година имаше няколко градушки и една счупи някое и друго стъкло. Обадих се на стъклар и всичко тръгна необичайно добре. Дойде на място и направи измервания. Започна добре познатото чакане, което този път беше формулирано като "следващия четвъртък". Той дойде, но ние отново чакахме следващия. След няколко "следващи четвъртъка" му се обадих и попитах какво става с поръчката ми. Каза, че е зает и ще ми се обади след 1 минутка. Е, мина повече от седмица от тогава, но минутката още не е приключила!
След тези случки нямаше как да не се замисля: дали родните майстори са най-богатите хора на света и вършат това като хоби, поради което често не са особено ентусиазирани. Не, ако беше така сигурно те щяха да ни плащат, защото ги развличаме от скучното ежедневие на богат и задоволен от живота човек. А може би живеят в друго време и пространство и при тях времето не върви по същия начин, както при нас? Възможно е - не съм учен и не мога да потвърдя или отрека това. За всеки случай редовно следя некролозите и новините, за да не са отвлечени или починали, но още не съм мяркал никого от списъка си с майстори там. Може и да са се преместили другаде, но как пък всички напуснаха града след разговор с мен? Статистически е невероятно.
Така в подобни размисли продължавам да чакам да мине една седмица, 1 минутка или да дойде юли 2013-та. Което се случи първо. А Вие, читатели мои, ако видите някой майстор като онези от моя списък, моля Ви да го попитате как тече времето при тях. Ще Ви бъда благодарен, ако сложите край на този екзистенциален размисъл, който ме мъчи от началото на миналата година.
Sunday, August 31, 2014
Sunday, August 24, 2014
Профилът е верен! Честна дума!
Здравейте, днес ще отделя малко от времето си, за да ви разкажа за Неугледка Тошева. Тя е моя позната и ми довери историята си, защото чула, че тук влизали много хора и се надявала някой от посетителите да се заинтересува от нея.
Неугледка винаги е имала един проблем - самотата. Другите имаха гаджета, после съпрузи и деца, а тя още е на нулевия етап - търсене на гаджета. Посъветвах я да се регистрира в някой сайт за запознанства, но я предупредих да внимава и да не взема всичко там за чиста монета. Е, ето какво е направила тя:
"Избрах си потребителско име Krasavica, но беше заето. Тогава опитах с Hubavica, но и то не беше на разположение. Дори Boginya не беше свободно. Накрая направих компромис с Privlekatelno_f4e и беше време да попълвам профила си. Пол - то е ясно: женски! Възраст - 23 години. Местоположение - Мелник. Ръст и тегло? Е, сега ако напиша, че съм висока 1,59 и тежа 80 килограма... няма проблем! Пиша 1,80 и 65 кг. Очи - те са почти червени, но винаги ми казват, че съм като вещица с тези очи. Решено! Очи сини. Коса... с тази черна и права коса няма да имам никакъв шанс. Все пак мъжете предпочитали блондинки! Решено - коса руса, къдрава. Семейно положение - необвързана. Имате ли деца... нямам! Така и ще си напиша - да не решат, че искам да издържат някое детенце! Образование - имам магистратура по информатика, но никой не обича зубрачите... Образование - средно! Пиете и пушите ли? Не, но пък ще изглеждам като някаква тъпачка. Значи да - пия и пуша. Живея със...? То живея с майка си, тримата си братя и баща си, но не искам да ги плаша. Живея на квартира. Доходи... нямам никакви, но пък ще решат, че искам някой да ме издържа. Решено - между 500 и 1000 лева! Какво търсите... е, търся бъдещия си съпруг, но мъжете се страхуват от обвързване... Търся приятели! Да видим сега: какво търсите? Търся мъж, който да е любезен, внимателен романтик, забавен, да ме глези и да ме третира като човек. Ееееее, те пък искат да посоча същите полета като при описанието си! Добре, търся мъж (тук най-малко се замислих при попълването на профила)! Възраст... между 20 и 40 (грехота е да пропусна някой добър кандидат заради завишени критерии! Очи... без значение! Коса - същото! Доходи - ако напиша нещо, ще изглеждам като търсачка на пари. Значи също няма да го попълня. Стига толкова тук! Да попълня интересите си! Обичам да решавам кръстословици, да плета, да чета книги и да шофирам. Е, няма да им хареса последното, защото шофирането се води тяхна работа (а и какви вицове има за жените зад волана...) - ще напиша, че обичам да готвя вместо него. То и книгите могат да ги подразнят... добре, нека е обичам да домакинствам! Кръстословиците могат да ме изкарат твърде умна за тях и да ги подтискам ... тогава обичам екскурзиите. Плетенето остава!
След това започнах да преглеждам профилите. Харесах си 5-ма и ги поканих да се видим. Първият ме заведе на кръчма при все, че пишеше в профила си "Не пия!" Когато го попитах за това, той отговори, че "по три чашки на ден не са никакво пиене!" Вторият пък пушеше бодро цигара, а уж бил непушач. Как го обясни ли? "Отдавна съм попълвал профила - по времето, когато още не пушех!" Третият пък не пушеше, а твърдеше обратното. Защо ли? Спрял да пуши, откакто заспал със запалена цигара в ръка и подпалил някакъв хотел. Четвъртият се оказа, че работи като чистач. А твърдеше, че доходът му бил между 1000 и 1500 лева! Обяснението му беше, че наистина вземал толкова от шефката на фирмата - е, не точно за чистенето и не може да декларира тази сума в данъчните си документи, защото парите били подарък, понеже бил мил с нея. Петият изглеждаше обещаващ, но отново изненада! Живеел сам? Е, ако не броим жена му, двете му деца, кучето, котката, тъста и тъщата, както и майка му в съседния апартамент... да, живее сам!
Последва ново отсяване на профилите. Този път печелившите се оказаха трима. Първите двама бяха както обикновено - неточни. Третият изглеждаше мъж-мечта. Решено е! Ще се срещнем с него! Отидох на мястото на срещата и ме приближи един красавец, с добра физика, гръцки профил и изобщо... че дори му личи колко е богат. Аз се разтапях, а той ми се усмихна. Всеки момент ще ме заговори... ето, устните му се разтварят и от устата му излиза "Извинете, знаете ли къде има магазин на МTel?" С неохота му отговорих и продължих да чакам моя човек. Внезапно се доближи един средновисок и слабоватичък (направо вятърът ще го издуха), че и с очила. Потръпнах... дано да не е той, дано да не е той... Късно е - заговори ме и ми знаеше никнейма! Няма как - ще се срещна с него! Седнахме в едно кафене и не се сдържах. Започнах с въпросите:
- Значи ти си Herkules91?
- Да, аз съм!
- Но ти не си висок и мускулест, както ми писа?
- Как да не съм? 1,70 си е висок човек на фона на по-ниските от него! А за мускулите - да не би да познаваш човек без мускули?
- Е, имах предвид големи такива, които са тренирани!
- Че те са си големи! Я виж какви мускули имат някои животни! Дребна работа!
- А какво работиш?
- Нали съм написал?
- Да, но искам да проверя дали добре съм те разбрала.
- Хубаво! Аз съм учител по информатика в 5-то ОУ.
- Това ли наричаш доходи над 2000 лв?
- Е, никой не е казал какви доходи се имат предвид - настоящи, бъдещи или потенциални. Ти знаеш ли колко получават експертите по информатика у нас?
- Да, но нали твърдеше, че си онзи в ляво на снимката в профила си?
- И е така! Не уточних мое или твое ляво.
- А да не би и да е лъжа, че имаш бивша съпруга?
- Зависи. Ако признаваш живеене без брак с Майли Сайръс...
- Ти си живял с нея?
- Технически. Имам неин постер в стаята си.
- Има ли нещо вярно в профила ти? Поне наистина ли обичаш да се катериш?
- Да, роден алпинист съм! Още от дете изкачвах катерушките в двора на детската ясла. Наскоро изкачих 200 стъпала за 20 минути.
- Това не е истина....
- Като говорим за неистини и ти не си била много откровена с мен...
До края на разговора се уточнявахме. Най-лошата ми среща до този момент! Все още търся мъж. Ако познавате някой като за мен, помогнете!"
Неугледка винаги е имала един проблем - самотата. Другите имаха гаджета, после съпрузи и деца, а тя още е на нулевия етап - търсене на гаджета. Посъветвах я да се регистрира в някой сайт за запознанства, но я предупредих да внимава и да не взема всичко там за чиста монета. Е, ето какво е направила тя:
"Избрах си потребителско име Krasavica, но беше заето. Тогава опитах с Hubavica, но и то не беше на разположение. Дори Boginya не беше свободно. Накрая направих компромис с Privlekatelno_f4e и беше време да попълвам профила си. Пол - то е ясно: женски! Възраст - 23 години. Местоположение - Мелник. Ръст и тегло? Е, сега ако напиша, че съм висока 1,59 и тежа 80 килограма... няма проблем! Пиша 1,80 и 65 кг. Очи - те са почти червени, но винаги ми казват, че съм като вещица с тези очи. Решено! Очи сини. Коса... с тази черна и права коса няма да имам никакъв шанс. Все пак мъжете предпочитали блондинки! Решено - коса руса, къдрава. Семейно положение - необвързана. Имате ли деца... нямам! Така и ще си напиша - да не решат, че искам да издържат някое детенце! Образование - имам магистратура по информатика, но никой не обича зубрачите... Образование - средно! Пиете и пушите ли? Не, но пък ще изглеждам като някаква тъпачка. Значи да - пия и пуша. Живея със...? То живея с майка си, тримата си братя и баща си, но не искам да ги плаша. Живея на квартира. Доходи... нямам никакви, но пък ще решат, че искам някой да ме издържа. Решено - между 500 и 1000 лева! Какво търсите... е, търся бъдещия си съпруг, но мъжете се страхуват от обвързване... Търся приятели! Да видим сега: какво търсите? Търся мъж, който да е любезен, внимателен романтик, забавен, да ме глези и да ме третира като човек. Ееееее, те пък искат да посоча същите полета като при описанието си! Добре, търся мъж (тук най-малко се замислих при попълването на профила)! Възраст... между 20 и 40 (грехота е да пропусна някой добър кандидат заради завишени критерии! Очи... без значение! Коса - същото! Доходи - ако напиша нещо, ще изглеждам като търсачка на пари. Значи също няма да го попълня. Стига толкова тук! Да попълня интересите си! Обичам да решавам кръстословици, да плета, да чета книги и да шофирам. Е, няма да им хареса последното, защото шофирането се води тяхна работа (а и какви вицове има за жените зад волана...) - ще напиша, че обичам да готвя вместо него. То и книгите могат да ги подразнят... добре, нека е обичам да домакинствам! Кръстословиците могат да ме изкарат твърде умна за тях и да ги подтискам ... тогава обичам екскурзиите. Плетенето остава!
След това започнах да преглеждам профилите. Харесах си 5-ма и ги поканих да се видим. Първият ме заведе на кръчма при все, че пишеше в профила си "Не пия!" Когато го попитах за това, той отговори, че "по три чашки на ден не са никакво пиене!" Вторият пък пушеше бодро цигара, а уж бил непушач. Как го обясни ли? "Отдавна съм попълвал профила - по времето, когато още не пушех!" Третият пък не пушеше, а твърдеше обратното. Защо ли? Спрял да пуши, откакто заспал със запалена цигара в ръка и подпалил някакъв хотел. Четвъртият се оказа, че работи като чистач. А твърдеше, че доходът му бил между 1000 и 1500 лева! Обяснението му беше, че наистина вземал толкова от шефката на фирмата - е, не точно за чистенето и не може да декларира тази сума в данъчните си документи, защото парите били подарък, понеже бил мил с нея. Петият изглеждаше обещаващ, но отново изненада! Живеел сам? Е, ако не броим жена му, двете му деца, кучето, котката, тъста и тъщата, както и майка му в съседния апартамент... да, живее сам!
Последва ново отсяване на профилите. Този път печелившите се оказаха трима. Първите двама бяха както обикновено - неточни. Третият изглеждаше мъж-мечта. Решено е! Ще се срещнем с него! Отидох на мястото на срещата и ме приближи един красавец, с добра физика, гръцки профил и изобщо... че дори му личи колко е богат. Аз се разтапях, а той ми се усмихна. Всеки момент ще ме заговори... ето, устните му се разтварят и от устата му излиза "Извинете, знаете ли къде има магазин на МTel?" С неохота му отговорих и продължих да чакам моя човек. Внезапно се доближи един средновисок и слабоватичък (направо вятърът ще го издуха), че и с очила. Потръпнах... дано да не е той, дано да не е той... Късно е - заговори ме и ми знаеше никнейма! Няма как - ще се срещна с него! Седнахме в едно кафене и не се сдържах. Започнах с въпросите:
- Значи ти си Herkules91?
- Да, аз съм!
- Но ти не си висок и мускулест, както ми писа?
- Как да не съм? 1,70 си е висок човек на фона на по-ниските от него! А за мускулите - да не би да познаваш човек без мускули?
- Е, имах предвид големи такива, които са тренирани!
- Че те са си големи! Я виж какви мускули имат някои животни! Дребна работа!
- А какво работиш?
- Нали съм написал?
- Да, но искам да проверя дали добре съм те разбрала.
- Хубаво! Аз съм учител по информатика в 5-то ОУ.
- Това ли наричаш доходи над 2000 лв?
- Е, никой не е казал какви доходи се имат предвид - настоящи, бъдещи или потенциални. Ти знаеш ли колко получават експертите по информатика у нас?
- Да, но нали твърдеше, че си онзи в ляво на снимката в профила си?
- И е така! Не уточних мое или твое ляво.
- А да не би и да е лъжа, че имаш бивша съпруга?
- Зависи. Ако признаваш живеене без брак с Майли Сайръс...
- Ти си живял с нея?
- Технически. Имам неин постер в стаята си.
- Има ли нещо вярно в профила ти? Поне наистина ли обичаш да се катериш?
- Да, роден алпинист съм! Още от дете изкачвах катерушките в двора на детската ясла. Наскоро изкачих 200 стъпала за 20 минути.
- Това не е истина....
- Като говорим за неистини и ти не си била много откровена с мен...
До края на разговора се уточнявахме. Най-лошата ми среща до този момент! Все още търся мъж. Ако познавате някой като за мен, помогнете!"
Sunday, August 17, 2014
Мисия невъзможна: Здрав компютър
Здравейте, уважаеми несериозни читатели! Миналата седмица пропуснах да спомена за наградата-изненада, която ще получи само този, който коментира пръв в блога ми (т.е. изпрати коментар и той бъде одобрен). И благодаря за демонстрираната от Вас през седмицата загриженост за психическото ми здраве и това дали ще ме приберат в специализирано заведение! :)
Днес ще разкажем историята на Панталей Шаранков. Ето я и нея:
"Здравейте, аз съм редовен интернет юзър като вас. Такъв съм още откакто си купих първия компютър. Бяха щастливи месеци, докато внезапно изображението започна да замръзва епизодично. Занесох го на майстор и той ми го върна с обяснението, че видеокартата е била зле и я е сменил. Платих му разходите и продължих. Не ми стана ясно защо имам инсталирана някаква игра, която за пръв път виждам, но реших, че му е била нужна, за да тества видеокартата. Започнах работа, но след няколко седмици последва нов проблем. Компютърът започна да издава някакъв стържещ звук след един час работа. Ново посещение при майстор - този път вентилаторът му се бил повредил. Смениха го и аз платих за услугите им. Тъкмо се гмурнах отново в морето от Интернет сайтове и ето ти нов проблем - колонките спряха да възпроизвеждат звук. Проверих ги у един приятел - работят. Значи пак е компютъра. Нов ремонт и смяна на звуковата карта! Този път пък имах някакви порно видео сайтове в историята на браузъра след ремонта. Е, какъв по-добър начин за проверка на звука от стенанията на актрисите на онези видеа? Щастието отново ме завладя и започнах да браузвам смело. Две седмици по-късно кирилицата започна да се "маймунизира" и след разпити в Интернет не можах да я оправя. Кого ли не питах, но никой не обясни нищо. В сила беше любимото правило в България: "Проблемът ти не е мой проблем, докато не ми предложиш пари, за да го реша." Мислех си да потърпя, но пък и видеата започнаха да излъчват зелен екран вместо картина. Това преля чашата и отново при майсторите. Там ми заявиха, че имам нужда само от преинсталация на Флаш плейъра и нещо, което не успях да запомня, за да оправят проблема с "маймуницата". Получих си компютъра с бонус програма за учене на бързопис. Е, нормално е да опитат дали кирилицата се е възстановила! Два месеца бях напълно спокоен и ето ти нов проблем - компютърът започна да се рестартира веднъж на всеки два часа. Според майсторите имал проблем с захранването. Смениха нужното и продължих отново напред. Само 2 дни по-късно обаче хванах прословутия .ехе вирус и хайде на преинсталация. След като компютърджиите ми го преинсталираха, видях, че един от оригиналните болтове липсва (тези, които свързват капака с останалата част, защото по онова време още нямаше съвременни компютри, чиито капак се приплъзва и няма нужда от завинтване). Зачудих се как е изчезнал при преинсталацията на Уиндоус, но помолих приятел да ми намери такъв и го замених. След още два дни спокойствие последва нова изненада - писаха ми, че съм се бил абонирал за някакъв бюлетин и започнах да получавам разни писма на електроната поща. Отворих едно и като заваляха реклами... Хайде пак на преинсталация! Този път липсваха два болта. Вече се чудех как точно се слага този инсталационен диск с Уиндоус в дисковото устройство така, че болтовете изпадат. Реших следващият път да сменя майстора. А той не закъсня! Компютърът започна да забива веднъж на всеки 3 минути. Новият майстор го погледна умно и ми каза, че процесорът не е в ред. Смени го и препоръча да си сменя антивирусната, версията на Уиндоус и дори ми препоръча някакъв еквивалент на Ексела. Послушах го и продължих напред, но след две седмици пак започна да се рестартира с и без повод. Отново нещо с захранването, кондензаторите или нещо подобно. Не запомних добре какво каза. След 1 месец пак вирусен проблем и отново няколко болта се загубиха. Кипна ми и реших да сменя и този майстор. След два дни отново започна да забива. Майсторът го погледна и каза:
- Знаеш ли, брато? Тоя комп е мегаантичен. Що не си купиш нов? За късмет ние освен ремонт на компове имаме и фирма за продажба на нови.
Това преля чашата и си тръгнах без да купувам нищо. Какво правя сега ли? Чета книги и се уча как да поправям компютри, защото осъзнах, че имам най-голямо доверие на себе си.
Днес ще разкажем историята на Панталей Шаранков. Ето я и нея:
"Здравейте, аз съм редовен интернет юзър като вас. Такъв съм още откакто си купих първия компютър. Бяха щастливи месеци, докато внезапно изображението започна да замръзва епизодично. Занесох го на майстор и той ми го върна с обяснението, че видеокартата е била зле и я е сменил. Платих му разходите и продължих. Не ми стана ясно защо имам инсталирана някаква игра, която за пръв път виждам, но реших, че му е била нужна, за да тества видеокартата. Започнах работа, но след няколко седмици последва нов проблем. Компютърът започна да издава някакъв стържещ звук след един час работа. Ново посещение при майстор - този път вентилаторът му се бил повредил. Смениха го и аз платих за услугите им. Тъкмо се гмурнах отново в морето от Интернет сайтове и ето ти нов проблем - колонките спряха да възпроизвеждат звук. Проверих ги у един приятел - работят. Значи пак е компютъра. Нов ремонт и смяна на звуковата карта! Този път пък имах някакви порно видео сайтове в историята на браузъра след ремонта. Е, какъв по-добър начин за проверка на звука от стенанията на актрисите на онези видеа? Щастието отново ме завладя и започнах да браузвам смело. Две седмици по-късно кирилицата започна да се "маймунизира" и след разпити в Интернет не можах да я оправя. Кого ли не питах, но никой не обясни нищо. В сила беше любимото правило в България: "Проблемът ти не е мой проблем, докато не ми предложиш пари, за да го реша." Мислех си да потърпя, но пък и видеата започнаха да излъчват зелен екран вместо картина. Това преля чашата и отново при майсторите. Там ми заявиха, че имам нужда само от преинсталация на Флаш плейъра и нещо, което не успях да запомня, за да оправят проблема с "маймуницата". Получих си компютъра с бонус програма за учене на бързопис. Е, нормално е да опитат дали кирилицата се е възстановила! Два месеца бях напълно спокоен и ето ти нов проблем - компютърът започна да се рестартира веднъж на всеки два часа. Според майсторите имал проблем с захранването. Смениха нужното и продължих отново напред. Само 2 дни по-късно обаче хванах прословутия .ехе вирус и хайде на преинсталация. След като компютърджиите ми го преинсталираха, видях, че един от оригиналните болтове липсва (тези, които свързват капака с останалата част, защото по онова време още нямаше съвременни компютри, чиито капак се приплъзва и няма нужда от завинтване). Зачудих се как е изчезнал при преинсталацията на Уиндоус, но помолих приятел да ми намери такъв и го замених. След още два дни спокойствие последва нова изненада - писаха ми, че съм се бил абонирал за някакъв бюлетин и започнах да получавам разни писма на електроната поща. Отворих едно и като заваляха реклами... Хайде пак на преинсталация! Този път липсваха два болта. Вече се чудех как точно се слага този инсталационен диск с Уиндоус в дисковото устройство така, че болтовете изпадат. Реших следващият път да сменя майстора. А той не закъсня! Компютърът започна да забива веднъж на всеки 3 минути. Новият майстор го погледна умно и ми каза, че процесорът не е в ред. Смени го и препоръча да си сменя антивирусната, версията на Уиндоус и дори ми препоръча някакъв еквивалент на Ексела. Послушах го и продължих напред, но след две седмици пак започна да се рестартира с и без повод. Отново нещо с захранването, кондензаторите или нещо подобно. Не запомних добре какво каза. След 1 месец пак вирусен проблем и отново няколко болта се загубиха. Кипна ми и реших да сменя и този майстор. След два дни отново започна да забива. Майсторът го погледна и каза:
- Знаеш ли, брато? Тоя комп е мегаантичен. Що не си купиш нов? За късмет ние освен ремонт на компове имаме и фирма за продажба на нови.
Това преля чашата и си тръгнах без да купувам нищо. Какво правя сега ли? Чета книги и се уча как да поправям компютри, защото осъзнах, че имам най-голямо доверие на себе си.
Sunday, August 10, 2014
Готов за телевизията
Здравейте, уважаеми несериозни читатели на най-несериозния блог! Напоследък чух едни странни клюки - някои хора говорят, че авторът на този блог бил за лудницата, защото си говорел сам. Доказателство за това била липсата на коментари под публикациите тук. Естествено, аз изтъкнах бройката посещения на блога (над 100), но ми заявиха, че това може да са някакви ботове. Затова всички неботове - крачка напред и пуснете коментара си! Пък бил той и "Кефиш, брато!" :)
А сега да преминем към днешната история... Стремя се да съм разнообразен, затова днес ще ви разкажа за Георги Камерджийски. Той цял живот искал да влезе в телевизията. Опитал се да стане репортер, но не го взели, защото не отговарял на критериите им за външен вид. Пък и не било прието репортерът да фъфли пред камера и да повтаря "Разбираш ли?" след всеки две изречения. Опитал се да стане озвучител, но нищо не разбирал от микрофони и озвучаване. Дори кандидатствал за "Съдби на кръстопът", но не бил на нужната възраст и го отрязали. Накрая той решил да впечатли телевизионерите като им покаже каква трябва да бъде програмната схема на канала им. Насочил се към новосъздаващи се канали, защото по-старите вече си имали програмни директори. Първо се свързал с Кухня ТВ и предложил своята примерна идея за програмна схема през делничните дни:
06:30 Кастрон в кастрон /п./ 07:00 Тази кухня - сутрешен блок 09:30 Преди обяда 12:00 Кулинарни новини 12:30 Шоуто на главния готвач /п./ 13:30 Тайната на добрата мусака - сериал 15:30 Цветове от тиква - сериал 17:00 Кулинарни новини 17:30 Цената на кориандъра лети - сериал 19:00 Кулинарни новини - централна емисия 20:00 Една вкусна история - сериал 21:30 Изабел Карфиолска - сериал 22:30 Руска кухня - сериал 23:30 Кулинарни новини - късна емисия 00:00 Довкусяване - сериал 01:00 Кулинарни бездарници - сериал 02:10 Преди обяда /п./ 04:30 Храната на здравето/п./ 05:30 Цветове от тиква/п./
За негово учудване идеята не се приела добре. Тогава той отишъл при хората от бъдещата Мечо Пух ТВ и предложил своята програмна схема за детския им канал:
06:00 Биберон в биберон/п./ 07:00 Тази пелена - сутрешен блок 09:30 Преди следобедната дрямка 12:00 Бебешки новини 12:30 Шоуто на детския педиатър/п./ 13:30 Тайните на пюрето - сериал 15:30 Цветовете в рисунките ни - сериал 17:00 Бебешки новини 17:30 Мама сякаш лети - сериал 19:00 Бебешки новини - централна емисия 20:00 Една история от бебешката люлка - сериал 21:30 Изабел Инфантилска - сериал 22:30 Пух? Не - сериал 23:30 Бебешки новини - късна емисия 00:00 Доспиване - сериал 01:00 Беззъби - сериал 02:10 Преди следобедната дрямка/п./ 04:30 Пътят към здравето: Създаване на имунитет у децата/п./ 05:30 Цветовете в рисунките ни/п./
За съжаление и тук не го одобрили. Тогава той решил да опита на последното достъпно място в момента и кандидатствал в канал Земеделие ТВ. Там предложил следното:
06:30 Мотика в мотика/п./ 07:00 Тази сеитба - сутрешен блок 09:30 Преди поливането 12:00 Селскостопански новини 12:30 Шоуто на градинаря/п./ 13:30 Тайните на добрата пшеница - сериал 15:30 Цветовете на ябълката - сериал 17:00 Селскостопански новини 17:30 Пчелата лети - сериал 19:00 Селскостопански новини - централна емисия 20:00 Една слънчогледова история - сериал 21:30 Изабел Картофска - сериал 22:30 Бамя - сериал 23:30 Селскостопански новини - късна емисия 00:00 Донаторяване - сериал 01:00 Без пестициди - сериал 02:10 Преди поливането/п./ 04:30 Духът на добрата реколта/п./ 05:30 Цветовете на ябълката/п./
С учудване разбрал, че и там не са го одобрили. Какво прави сега той ли? Готви се за нови интервюта! До края на годината стартират спортен канал, комедиен канал и канал за теленовели. Все един от тези проекти ще му даде шанс да блесне!
А сега да преминем към днешната история... Стремя се да съм разнообразен, затова днес ще ви разкажа за Георги Камерджийски. Той цял живот искал да влезе в телевизията. Опитал се да стане репортер, но не го взели, защото не отговарял на критериите им за външен вид. Пък и не било прието репортерът да фъфли пред камера и да повтаря "Разбираш ли?" след всеки две изречения. Опитал се да стане озвучител, но нищо не разбирал от микрофони и озвучаване. Дори кандидатствал за "Съдби на кръстопът", но не бил на нужната възраст и го отрязали. Накрая той решил да впечатли телевизионерите като им покаже каква трябва да бъде програмната схема на канала им. Насочил се към новосъздаващи се канали, защото по-старите вече си имали програмни директори. Първо се свързал с Кухня ТВ и предложил своята примерна идея за програмна схема през делничните дни:
06:30 Кастрон в кастрон /п./ 07:00 Тази кухня - сутрешен блок 09:30 Преди обяда 12:00 Кулинарни новини 12:30 Шоуто на главния готвач /п./ 13:30 Тайната на добрата мусака - сериал 15:30 Цветове от тиква - сериал 17:00 Кулинарни новини 17:30 Цената на кориандъра лети - сериал 19:00 Кулинарни новини - централна емисия 20:00 Една вкусна история - сериал 21:30 Изабел Карфиолска - сериал 22:30 Руска кухня - сериал 23:30 Кулинарни новини - късна емисия 00:00 Довкусяване - сериал 01:00 Кулинарни бездарници - сериал 02:10 Преди обяда /п./ 04:30 Храната на здравето/п./ 05:30 Цветове от тиква/п./
За негово учудване идеята не се приела добре. Тогава той отишъл при хората от бъдещата Мечо Пух ТВ и предложил своята програмна схема за детския им канал:
06:00 Биберон в биберон/п./ 07:00 Тази пелена - сутрешен блок 09:30 Преди следобедната дрямка 12:00 Бебешки новини 12:30 Шоуто на детския педиатър/п./ 13:30 Тайните на пюрето - сериал 15:30 Цветовете в рисунките ни - сериал 17:00 Бебешки новини 17:30 Мама сякаш лети - сериал 19:00 Бебешки новини - централна емисия 20:00 Една история от бебешката люлка - сериал 21:30 Изабел Инфантилска - сериал 22:30 Пух? Не - сериал 23:30 Бебешки новини - късна емисия 00:00 Доспиване - сериал 01:00 Беззъби - сериал 02:10 Преди следобедната дрямка/п./ 04:30 Пътят към здравето: Създаване на имунитет у децата/п./ 05:30 Цветовете в рисунките ни/п./
За съжаление и тук не го одобрили. Тогава той решил да опита на последното достъпно място в момента и кандидатствал в канал Земеделие ТВ. Там предложил следното:
06:30 Мотика в мотика/п./ 07:00 Тази сеитба - сутрешен блок 09:30 Преди поливането 12:00 Селскостопански новини 12:30 Шоуто на градинаря/п./ 13:30 Тайните на добрата пшеница - сериал 15:30 Цветовете на ябълката - сериал 17:00 Селскостопански новини 17:30 Пчелата лети - сериал 19:00 Селскостопански новини - централна емисия 20:00 Една слънчогледова история - сериал 21:30 Изабел Картофска - сериал 22:30 Бамя - сериал 23:30 Селскостопански новини - късна емисия 00:00 Донаторяване - сериал 01:00 Без пестициди - сериал 02:10 Преди поливането/п./ 04:30 Духът на добрата реколта/п./ 05:30 Цветовете на ябълката/п./
С учудване разбрал, че и там не са го одобрили. Какво прави сега той ли? Готви се за нови интервюта! До края на годината стартират спортен канал, комедиен канал и канал за теленовели. Все един от тези проекти ще му даде шанс да блесне!
Sunday, August 3, 2014
А сега доказвай, че нямаш сестра!
Здравейте, аз съм Ангел Ангелов. Преди един месец започнах работа като мениджър на европейска фирма, която има офиси в България. Още на първия ден един от колегите ме доближи и попита дали не ме познава от някъде. Отговорих, че не мога да знам това, но поне аз не го познавам. Допълних, че ако не ми е бил съученик или заедно да сме участвали в някоя регата в колежа, то едва ли ме познава. За мен всичко приключи тогава, но явно не било така. Този колега ме бил взел за някакъв, когото издирвали за най-разнообразни престъпления. Минаха дни и веднъж колежката Елза Плашлиева ме попита дали наистина изпълнявам мокри поръчки. Отговорих й, че понякога се налага и дори днес ще правя такава. Тя се стресна и избяга. Странно... какво плашещо има в това, че дъщеря ми иска сладолед, а той лесно се топи в това време? Още на следващия ден с видимо уважение ме доближи Николай Лековерников и ме попита не ме ли е страх от куките. Отговорих му, че най-много да ми потече кръв от пръста заради тях, но не са болка за умиране. Помислих си, че все пак не съм някакъв слаб рибар. Той също си тръгна доста стреснат. Още не обръщах внимание на тези неща, но после стана страшно. Поканих колегите си на рождения ден на жена ми. Щяхме да правим семейно празненство, но исках да опозная по-добре колегите си. Повечето не дойдоха, но четирима все пак се отзоваха. Аз реших да започна социализирането и заговорих Спаска Балъкова.
- Здравей, добре ли се чувстваш тук?
- Да, благодаря!
- Някакви проблеми?
- Не. Само лимонадата е малко неприятна.
- Така ли? Веднага след празненството ще отида при магазинера и...
- Не, недей! Не беше чак толкова лоша!
- Добре, спокойно! Просто обичам да очиствам недоразуменията от раз вместо да ги оставям.
- Наистина лимонадата не беше толкова лоша. Дори ще си взема малко за вкъщи.
- Е, щом казваш. Ти обичаш ли празненствата?
- Не, никак даже. Дори мислех да си тръгвам вече.
- Е, щом е така, тогава е време да гушнеш маргаритките.
При тези мои думи тя пребледня и побягна. Странна жена! Дори не се сбогува с Маргаритките - жена ми и дъщеря ми се казват така.
След това отидох при Благовест от службата. Започнах разговор и с него:
- Здравей, колега! Харесва ли ти празненството?
- Да, хубаво е.
- А вече говори ли с жена ми? Все пак тя е рожденничката.
- Да, поздравих я. Имаш хубаво семейство - дъщеря ти е голяма сладурана.
- Да, но вече й е време да спи при рибите.
След тези думи той сконфузено се сбогува и излезе. Добре, да не би да съм единствения баща, който е позволил на дъщеря си да сложи аквариум в стаята си? Или само моята дъщеря си ляга по това време?
Доста учуден отидох при третия си колега и го заговорих.
- Здравей, как е празненството?
- Добро е, но всъщност имам една молба.
- Добре, кажи?
- Имам един проблем, но не знам как да ти го кажа.
- Давай направо! Все пак сме колеги, нали?
- Да... Тъща ми е много опак човек.
- Е, случва се! Не всеки попада на хрисими такива. И какво?
- Ами, ще ми се да й направиш... циментови обувки.
- Но, човече? Кой прави такива обувки? Не е възможно!
- Не се изразих ясно. Би ли ми помогнал да гушне маргаритките?
- Ами да я беше довел тук, щом искаш това!
- Ама ти тук ли ще го направиш???
- Че нали жена ми и дъщеря ми също ще участват!
- Ама и те ли са в течение?
- Няма как да стане без тях.
- А колко взимаш за това?
- Колко взимам ли? Нищо!
- Ама съвсем нищо ли?
- Е, колега! Излагаш се! Как ще ти искам пари за такова нещо? Пък и ако някой ще прибира пари, това би била жена ми, а не аз.
- Ама... тя отдавна ли го прави?
- Да. Още от малка е тренирала с баща си. После и с майка си. Дори веднъж го е правила с някакво гадже в университета. Искаше и с мен, но не й позволих. Сега учи дъщеря ни, защото е важно да може тези неща, а не да стои като пън и да не знае какво се очаква от нея.
Човекът измрънка нещо и също си тръгна. С голямо притеснение отидох при последния пристигнал от службата, защото колегите определено се държаха странно. Знам ли го него с какво ще ми излезе?
- Здравей, Апостоле! Как си?
- Добре.
- Харесва ли ти празненството? Компанията?
- Да, добри са. Въпреки че онзи там цяла вечер ме зяпа глупаво.
- О, така ли? Сега ще отида, за да реша проблема.
- Но пред всички гости ли?
- Не, ще го отведа на някое тихо място и...
- Добре, добре! Не ми разказвай подробности! Само да знаеш, че преди малко една патрулка спря наблизо.
- Така ли? Не съм видял.
- Няма ли да ти пречат?
- Не. Защо? Дори отдавна мисля да ги накарам да ми помогнат.
Тук събеседникът ми също се изнесе с някакво странно оправдание. Е, какво лошо има да накарам полицаите да ми помогнат със съвет откъде мога да намеря читава алармена система, защото в квартала непоследък стават доста обири?
На следващият ден в службата беше много тихо. Хората мълчаха в мое присъствие, а ако ги питах нещо, отговорите бяха по възможност едносрични. Помислих си, че не са в настроение, но това продължи и на по-следващия ден. След три дни не издържах и попитах какво става. А те в един хор:
- Нищо, нищо!
Така продължиха нещата, докато се наложи да говоря с шефа. Искал да ми каже нещо.
- Здравей, Ангелов. Настани се!
- Благодаря, шефе! Какво ще желаете?
- Има нещо, което трябва да знаеш. Колегите ти се чувстват некомфортно с теб и трябва да уредим този проблем.
- Само кажете за кои колеги става дума и ще го уредя лично!
- Не е нужно да стигаме дотам! Просто си мисля, че трябва да те прехвърлим в нашия филиал в София.
- Така ли? Но защо?
- Ами там имат нужда от специалисти като теб. А и така няма да има неловки ситуации с колегите ти тук.
- Е, щом казвате!
Изпратиха ме в София! Сбогуването с колегите беше от неловко по-неловко. Всички бяха вдървени и сякаш са на военно учение. Зарадвах се, че напускам този офис. Когато отидох в новата си месторабота, там ме посрещнаха и един колега побърза да ме попита дали са верни слуховете за мен. След като обясни по-подробно за какво говори, ми се изясниха много неща.
- Здравей, добре ли се чувстваш тук?
- Да, благодаря!
- Някакви проблеми?
- Не. Само лимонадата е малко неприятна.
- Така ли? Веднага след празненството ще отида при магазинера и...
- Не, недей! Не беше чак толкова лоша!
- Добре, спокойно! Просто обичам да очиствам недоразуменията от раз вместо да ги оставям.
- Наистина лимонадата не беше толкова лоша. Дори ще си взема малко за вкъщи.
- Е, щом казваш. Ти обичаш ли празненствата?
- Не, никак даже. Дори мислех да си тръгвам вече.
- Е, щом е така, тогава е време да гушнеш маргаритките.
При тези мои думи тя пребледня и побягна. Странна жена! Дори не се сбогува с Маргаритките - жена ми и дъщеря ми се казват така.
След това отидох при Благовест от службата. Започнах разговор и с него:
- Здравей, колега! Харесва ли ти празненството?
- Да, хубаво е.
- А вече говори ли с жена ми? Все пак тя е рожденничката.
- Да, поздравих я. Имаш хубаво семейство - дъщеря ти е голяма сладурана.
- Да, но вече й е време да спи при рибите.
След тези думи той сконфузено се сбогува и излезе. Добре, да не би да съм единствения баща, който е позволил на дъщеря си да сложи аквариум в стаята си? Или само моята дъщеря си ляга по това време?
Доста учуден отидох при третия си колега и го заговорих.
- Здравей, как е празненството?
- Добро е, но всъщност имам една молба.
- Добре, кажи?
- Имам един проблем, но не знам как да ти го кажа.
- Давай направо! Все пак сме колеги, нали?
- Да... Тъща ми е много опак човек.
- Е, случва се! Не всеки попада на хрисими такива. И какво?
- Ами, ще ми се да й направиш... циментови обувки.
- Но, човече? Кой прави такива обувки? Не е възможно!
- Не се изразих ясно. Би ли ми помогнал да гушне маргаритките?
- Ами да я беше довел тук, щом искаш това!
- Ама ти тук ли ще го направиш???
- Че нали жена ми и дъщеря ми също ще участват!
- Ама и те ли са в течение?
- Няма как да стане без тях.
- А колко взимаш за това?
- Колко взимам ли? Нищо!
- Ама съвсем нищо ли?
- Е, колега! Излагаш се! Как ще ти искам пари за такова нещо? Пък и ако някой ще прибира пари, това би била жена ми, а не аз.
- Ама... тя отдавна ли го прави?
- Да. Още от малка е тренирала с баща си. После и с майка си. Дори веднъж го е правила с някакво гадже в университета. Искаше и с мен, но не й позволих. Сега учи дъщеря ни, защото е важно да може тези неща, а не да стои като пън и да не знае какво се очаква от нея.
Човекът измрънка нещо и също си тръгна. С голямо притеснение отидох при последния пристигнал от службата, защото колегите определено се държаха странно. Знам ли го него с какво ще ми излезе?
- Здравей, Апостоле! Как си?
- Добре.
- Харесва ли ти празненството? Компанията?
- Да, добри са. Въпреки че онзи там цяла вечер ме зяпа глупаво.
- О, така ли? Сега ще отида, за да реша проблема.
- Но пред всички гости ли?
- Не, ще го отведа на някое тихо място и...
- Добре, добре! Не ми разказвай подробности! Само да знаеш, че преди малко една патрулка спря наблизо.
- Така ли? Не съм видял.
- Няма ли да ти пречат?
- Не. Защо? Дори отдавна мисля да ги накарам да ми помогнат.
Тук събеседникът ми също се изнесе с някакво странно оправдание. Е, какво лошо има да накарам полицаите да ми помогнат със съвет откъде мога да намеря читава алармена система, защото в квартала непоследък стават доста обири?
На следващият ден в службата беше много тихо. Хората мълчаха в мое присъствие, а ако ги питах нещо, отговорите бяха по възможност едносрични. Помислих си, че не са в настроение, но това продължи и на по-следващия ден. След три дни не издържах и попитах какво става. А те в един хор:
- Нищо, нищо!
Така продължиха нещата, докато се наложи да говоря с шефа. Искал да ми каже нещо.
- Здравей, Ангелов. Настани се!
- Благодаря, шефе! Какво ще желаете?
- Има нещо, което трябва да знаеш. Колегите ти се чувстват некомфортно с теб и трябва да уредим този проблем.
- Само кажете за кои колеги става дума и ще го уредя лично!
- Не е нужно да стигаме дотам! Просто си мисля, че трябва да те прехвърлим в нашия филиал в София.
- Така ли? Но защо?
- Ами там имат нужда от специалисти като теб. А и така няма да има неловки ситуации с колегите ти тук.
- Е, щом казвате!
Изпратиха ме в София! Сбогуването с колегите беше от неловко по-неловко. Всички бяха вдървени и сякаш са на военно учение. Зарадвах се, че напускам този офис. Когато отидох в новата си месторабота, там ме посрещнаха и един колега побърза да ме попита дали са верни слуховете за мен. След като обясни по-подробно за какво говори, ми се изясниха много неща.
Subscribe to:
Posts (Atom)