"Здравейте, пише ви Тошо Пачката. Да си знаете - прякорът ми е такъв, защото винаги имам дебела пачка пари в джоба си, а не, 'щото съм бил балетист. Последният, който ми го каза, още лежи в ортопедия. Клета майка България стана тясна за душата ми и реших да обиколя света. Отидох в някаква туристическа агенция и си платих за пътуване във възможно най-много страни, като настоявах да имам придружител там, който да владее местния език. Искам да разгледам света, а не да си припомням училищните години, я! Качих се на самолета и заминах.
Първата ми спирка беше Унгария. Там ми дадоха някакви порцеланови изделия и ми заобясняваха нещо за тях, но аз бях зает да мисля какво знам за порцелана и какво се очаква да направя в подобна ситуация. Знаех си, че помня нещо! Замахнах и го строших на хиляди парчета. На онзи отсреща му потекоха сълзи от очите и попита: "Но защо го направихте?" А аз съвсем спокойно му отговорих: "Нали такъв беше навика ви? А, чакай! Трябваше да танцувам сиртаки, докато ги чупя..." Унгарецът ми каза, че това било в Гърция, а аз му обясних, че ми дреме на портфейла за разликата между Унгария и Гърция. След кратък разговор и малка комисионна за моя човек установихме, че тези съдове не са чак толкова редки и няма нужда да плащам счупеното. После ми показа някаква бродерия. Изсмях се и му казах, че у нас жените имат много такива, но от старо време. Сега не е модерно да се плете. След малко ми демонстрира едно кубче на Рубик. Изсмях му се и викам: "За това ли дойдох тук? Че и у нас има такива!" Заразправя ми как Ерньо Рубик го бил изобретил и той бил унгарец. Казах му, че този Еньо може да е само някой забягнал заради кризата нашенец и да ме остави на мира с тези глупости. Тез унгарци като македонците - всичко било тяхно! :) Тогава ми показа някакво колбасче и пиперки. Викам си: "Най-накрая се разбрахме с този човек!" И като започнах да ям... Наслада! Попитах за някакво пиене и ми предложиха Токайско вино. "Все едно Токийско ли е или Криводолско, дай насам!" Хапвах, пийвах и му се чудех на езика, който използва с унгарците. Толкова ш-та и безсмислици, че все едно слушам Иво Дамаджаната, когато се е наквасил хубаво: "Ти ме'е уваша'аш ли мъ, Пашка? :) Искаха да ме водят да видя някакви забележителности, но така се бях натъпкал, че реших да пропусна. На следващия ден отпраших към Чехия. Казаха ми, че тя била световна столица на някакъв defenestration. Поразпитах и ми обясниха, че хвърляли неща или хора през прозорците (имало връзка с някакви събития от 15-ти век) Викам си: "Люти били тези чехи! Ние нашите депутати още си ги държим вътре в сградите, че и ги храним, а тези направо ги метат през джама! Е, ние пък си хвърляме боклука от терасата, така че не оставаме назад. Ако знаят у нас какви неща съм виждал да политат от прозореца (освен комшията след като фалира заради проблеми на някаква банка)..." Освен това Чехия била държава номер едно по пиене на бира - човек там изпивал 43 галона на година. Наливали се с някаква бира Будвайзер. "Е, това са мои хора! Дайте ми една Буда... странно какво общо имат чехите с индийците...? Кой се интересува? Пиячка да има!" После нищо не помня до сутринта, когато заминах за Австрия. Там ми заобясняваха, че Хитлер и Шварценегер всъщност били австрийци. "Е, и тук бягат като нашите! Явно са бананова република..." После ми заговориха за Моцарт, Хайдн, Щраус... тъкмо да заспя и споменаха ябълков щрудел. Поръчах си го заедно с някаква местна бира и така се забавлявах до вечерта. Тъй като не ме впечатлиха особено, още на следващия ден заминах за Германия. Пропуснах нарочно Полша и Украйна, защото едните воюват активно, а другите могат да отнесат някоя ракета по погрешка. Да не съм луд да се бутам там? Че аз казармата отбих по време, когато това не беше разрешено!
Немците ме отегчиха до смърт. То не бяха забележителности, то не бяха сухи факти... Добре, че някой спомена как американците си правят пикник с продукти, които всъщност били немски. Веднага се въодушевих и направих един пикник на най-близката морава. Мрънкаха ми нещо, че отсреща било някакво държавно здание, а аз им обясних, че нямам против чиновниците им да се настанят до мен, ако им се прави пикник. Да не бъдем стиснати все пак! Швейцария я прескочих, защото не виждам какво интересно мога да видя там - само банки и богаташи. Все едно съм на сбирка на голф клуба, в който членувам. Това и у нас си го имам! Хайде към Италия! Като започнах да ям пици, макарони, спагети... пиенето също беше на ниво. На следващия ден разгледах това-онова. Тези италианци май нямат качествени строители! Кулата в Пиза се наклонила, защото няма кой да укрепи основите й щом веднъж вече са се издънили при първоначалното им правене. Колизеумът и той изглежда... мъка, мъка! Препоръчах им моя приятел Цецо Отвесът (прякорът е по несвързани със строителството причини и ще ме убие, ако разбере, че съм ви го казал). Следващата ми спирка беше Великобритания. И там ми досадиха с Шекспир и други местни знаменитости. После ми заговориха за Биг Бен (скука! ние си имаме часовниковата кула в Свищов!) и Стоунхендж (то и при нас е имало първобитни хора някога, но не се хвалим с тях и строежите им). Там бил първият парламент в света (значи ето на кого да благодаря за нашите...) Разказаха ми за някакъв си Робин Худ, дето бил легендарен крадец. Е, и ние си имаме крадци, но чак легенди не пишем за тях! Глупави хора! Настоях да се приберем, защото ми омръзна да ходя с този чадър, а така и не успях да накарам онези охранители с големите шапки да ми обърнат внимание. Скука! Добре, че имаха някаква тяхна закуска (какво, като е 7 вечерта?) - риба и пържени картофки. Добавиха и ягоди, както и бира от близкия пъб по мое искане и така осмислих деня си.
Дойде ред на Франция - запредлагаха ми Триумфалната арка, Айфеловата кула и споменаха, че онази американска статуя в Ню Йорк била французойка. И тези като австрийците - бягат ли, бягат! Дори статуите се спасяват индивидуално! Скоро разбрах и защо бягат - предлагат ми гурме и сирене? Аз да не съм котка или мишка, че да ям съставка на онези новите котешки храни, които ги рекламират по телевизията в момента? За сиренето мисля, че няма нужда да обяснявам! Убедих се, че съм прав, когато се похвалиха с романа "Клетниците" (явно се разказва за тези, които не са успели да избягат навреме от страната) Е, нямаше хубава храна, но поне пиячката беше на ниво! Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне... Тази нощ спах като къпан! Стигаше ми толкова и отидох в Испания. Тези пичове определено ми се издигнаха в очите - бият се с бикове (е, сега било забранено заради защитниците на животните, но все пак само истински мъжкар може да застане пред бик без да се изпусне), имали Фестивал на доматите (всяка година мятат домати като изоглавени по всичко и всички, а според гидът ми скоро не е имало стачка на служителите, които отговарят за почистването на улиците... на това му се казва работохолици и непукисти, щом ежегодно чистят такава свинщина и не се оплакват!), а имали и Сиеста (то след биковете и доматите си е нормално да полегнеш и да починеш, пък и в тази жега кой ще излиза по това време). И с храната нямат грешка - паеля, гаспачо, емпанади, тортили... натъпках се! На следващия ден разбрах, че имали и салами (да не ми кажат вчера, тези гадове с гадове!) и като започнах да се гощавам... Сипаха ми и някакво вино Кава или Цава (не запомних), както и едно друго. Вкусът им беше страшен. Останах цяла седмица в страната, но така и не видях музея Прадо и някаква катедрала, за които все ми пееха колко била хубава, както и доста други неща. При такова хубаво ядене и пиене кой ще ти ходи по слънцето, за да се мори?
Време беше да приключа с Европа с Португалия! Като ме поведоха из някакви си Белем, Паласио Насионал да Пеня (не разбрах кое се пени и защо тези паласки били национални, но карай!) , после имаше някакъв парк и едни улици (точно като във Велико Търново, но с разликата, че там не са пуснали тролеи, трамваи или какъвто и да било транспорт по онези баири), накрая Евора и някакъв манастир. Предложиха ми и някакъв океанариум, но нали съм виждал делфинариума във Варна? С риба ще ме занимават! Твърдо отказах да посещавам някакъв университет и Boca do Inferno (от суеверие, щом разбрах, че превежда "Адската уста" - не я знам чия точно уста е, но ми е рано да проверявам дали ще ме вкарат вътре или ще ми кажат, че съм объркал мястото и да ходя да търся Рая). Накрая си взех от местните рибени специалитети и вино. Не можеш да отидеш в Португалия само, за да катериш баири, я! Тъкмо щях да приключа, когато разбрах, че в Испания провеждали и дегустации на вино (пак щях да ги убия!) и се върнах по най-бързия начин там, за да видя една такава. Тези испанци не знаят как се дегустира вино - отпиват, въртят го в устата си като дете, което не иска да яде и накрая плюят? Нали съм си добра душа - показах им как се дегустира вино по Балкански и съм сигурен, че ще го запомнят добре! Трябваше да замина за Африка, но някакси неусетно се задържах още една седмица в Испания (паелите и тортилите ми липсваха толкова много!)
Следва продължение!
No comments:
Post a Comment