Днешната история е за един скромен гражданин, за когото не сте чували. Но пък той е чувал какво ли не и просто му е омръзнало.
Социалко Нетърпячев е човек, който прекарвал деня си в социалните мрежи, гледайки телевизия, въобще бил изложен на всякакви източници на информация. С години нямал проблем с това, но един ден просто му писнало. По цял ден едно и също - "политиците не струват"/"народът не струва", "цените се покачват и не можем да плащаме повече"/"ако заплатите се покачат, няма да можем да плащаме повече", "поредната катастрофа или държавно безхаберие", "избори - гласувайте за...", "преходът е дълъг, защото комунягите още са на власт, искаме лустрация", "Истанбулската конвенция, джендъри и нови полове", "мъжете са такива..."/"жените са такива", "междувременно в Русия/Англия/САЩ/...", "Николета Лозанова се снима гола, галеща котенце /не нейното/". Просто му писнало от едни и същи теми, едни и същи дискусии, едни и същи хора, обсъждащи едни и същи неща по един и същ начин. Той вече можел да изпреварва ТВ предаванията или дискусиите онлайн и още преди да прочете отговорът, знаел какъв е.
Нашият човек дълго време се борел с нуждата си да зареже тая лудост, но след поредният дебат на тема "Газпром или не - евтин ли е руския газ", просто се отказал! Стегнал си багажа и отишъл на село. Родното му село имало скромното население от една баба и един дядо, които упорствали да живеят там. Останалите къщи били празни, част от тях купени от чужденци, които не се вясвали наоколо. Настанил се в дома си и до 3 минути на вратата се почукало. Отишъл да види кой е /кой ли може да е/ и отвън била бабата.
- Здравей, младеж! Как са нещата в големия град?
- Горе-долу! Но и по-добре са били.
- Дааа, по времето на бай Тошо... имахме газ, не се карахме с половината свят, а и кралицата на Англия беше жива.
- Да, да, така беше! Имате ли нужда от нещо, съседке?
- Не, просто исках да си поговоря с някого, защото отдавна няма с кого да нищя злободневните теми.
- Съжалявам, че ще ви разочаровам, но имам много работа! Трябва да стегна къщата и нямам време за разговори. Довиждане!
Почти затворил вратата под носа на старата жена и се замислил "Нямаше и 3 минути спокойствие!!!" Дните минавали, а баба Клюкарана Разнесвачева ежедневно идвала, за да си опита късмета за разговор и получавала отказ или дори не ѝ отваряли вратата. След един месец, Социалко си казал - тая няма да я бъде! Стегнал багажа и отишъл на къмпинг в гората за няколко дни. Едвам опънал палатката и отнякъде се появили други хора, също на къмпинг. За негов ужас историята се повторила - и те искали да обсъждат редовното, добавяйки кратка лекция на тема "3-те фалита при комунистите и съветското робство, дето ни мори вече 75 години..." Човекът просто нямал сили и още на следващия ден стегнал багажа, качил се на колата си и отпрашил към близката планина, където наел хижа. Успял да отдъхне точно един ден и на следващият ден хижарят дошъл, за да го нагледа и... да поговорят за това, че "младите хора съвсем се изпедерастиха, пият, пушат, обличат се с дрехите на другия, дрогират се и са неграмотни, правят секс даже с фикуси и качват видеата в ТикТок за лайкове". Социалко вече се изнервил здраво и бързо-бързо тръгнал да мисли нов план. Явно няма да стане на село, в планината или в гората... Трябват драстични мерки! Потеглил към морето, там се качил на кораб и от корабът слязъл на пристанище. На това пристанище помолил един рибар да го отведе на най-близкия остров без каквото и да е население, който не е частна собственост или забранен за посещение. Човекът учудено се съгласил и го отвел до остров.
Островът /според рибарят/ е имал много имена. Древните са го наричали "оная скапана дупка, дето дори Боговете редовно забравят, че съществува". Гърците се появили наоколо и променили името на "Накрайос Насветос". Римляните решили, че името е тъпо и го прекръстили на "Забутвациум Максимус". След време англичаните минали оттам и го обявили за остров "И тука минахме в името на Краля". Името не оцеляло дълго време, защото някакъв самотен турски мореплавател минал и го прекръстил /съобщил на двама-трима местни, сред които и роднина на рибаря от онова време, а новината се пренесла в рода му от поколенията/ на "Bu boku sadece bir içici ister". Минало време и някакъв американски кораб се отбил, пътьом моряците набързо построили един МакДоналдс, ама видели, че няма клиенти и заминали. Е, успели и да го прекръстят на "Остров Ама че дупка" /това след като станало ясно, че няма да има клиенти за МакДоналдс-а - иначе не звучи особено добре от маркетингова гледна точка/.
Наш Социалко се настанил доволно в някогашния МакДоналдс - никой не го ползвал, но пък ставал за дом. Пипнал тук-там интериора /изтрепал много мухи и паяци, закрепил падналата врата и от скука взел, че замерил няколко пъти логото на МакДоналдс с някакъв местен плод, попаднал му случайно, но развален и негоден за ядене/. След няколко дни на пълен покой... Социалко вече предвкусвал спокойствието, но за негов ужас както си седял в небето прелетял самолет, откъдето с някакъв вид уредба се чувало "Гласувайте за Партия Партия, за да довършим започнатото!" Социалко не вярвал на очите и ушите си - кой плаща за предизборна агитация даже в тая дупка? Самолетът пък някакси разбрал, че долу има човек и почнал да кръжи в кръг около острова, информирайки го, че "ако не избере /незнайно как - тук и предизборни секции нямало/ Партия Партия, руснаците щели да превземат острова и да скапят инфраструктурата му, образованието на местните, здравеопазването, щели да ги принудят да плащат някакъв супер скъп газ, понеже Европа им е била шута, карайки ги да подкрепят имперските амбиции на Русия. Да не слуша троловете от фабриките за тролове, които го лъжат, че нещата са различни /къде ти тролове в това изолирано място/ и да избере Правилната Партия". Социалко вече бил на път да получи нервен срив. Затичал се по плажа, крещял "Махайте се, вашто... мръсно!" и дори пробвал /оптимистично/ да замери самолета с кокосов орех! След час "борба" със самолетът, ония най-накрая решили, че са довършили агитацията и отпрашили нанякъде. Социалко вече нямал нерви и решил - отивам в най-забутаното селце в Азия на някой висок, ама много висок планински връх, дето максът ще е будистки манастир. До дни минал оня рибар, дето го довел тук и Социалко се върнал с него. После след серия от сложни маневри се озовал на връх Бах Ти Висо Чи Ната, намиращ се някъде между Китай и Камбоджа /Социалко не бил наясно с точната локация, не му и пукало/.
На този връх имало манастир, където Социалко помолил да му позволят да остане в "търсене на духовен мир". Манастирът носел звучното име "Trong cơn buồn chán này, hoặc là sự giác ngộ sẽ đến với bạn, hoặc bạn sẽ cuộn". Социалко и идея си нямал какво значи това, само му казали, че е на виетнамски. Седмица минала, после две... Не щеш ли един ден той се спънал в крака на леглото и по навик извикал "Бахти и леглото, бахти и скапаното легло, да ти..." Тук се спрял, защото бил в манастир, все пак! Но твърде късно... От съседната стая на бегом дошъл монаха, който бил там. Социалко се чудел как да оправдае виковете си, когато монахът на перфектен български и с невероятен възторг му казал "Ти от България ли си, копеуе? Откога не бях чувал някой да говори на български език в тая дупка!" Социалко не вярвал на очите и ушите си - българин на това място. Разменили малко данни за това кой от къде е и внезапно монахът го попитал "Кажи, в България още ли сме неформален американски щат?". Тук Социалко му казал с най-уморения възможен глас. "Виж сега, приятелю! Бих ти отговорил, но от това ще тръгне поредния разговор на една от многого теми, които постоянно се обсъждат по телевизията, радиото, Интернет и въобще дори казанчето в тоалетната те почва с тях, когато пуснеш водата. Дойдох тук, за да не слушам повече глупости! Дойде ми до гуша от всички тия тъпотии, които ежедневно се разправят и те моля най-смирено да не започваме тоя разговор! Говори за каквото щеш - за времето, за видовете птици тук, за оня облак, дето след малко ще ни залее с дъжд, за каквото и да е."
Монахът го погледнал с нескрито съчувствие и казал. "Виж сега, отдавна не съм говорил за тия неща и ти предлагам следното - дай да поговорим само веднъж за тези теми и когато приключим, ще ти кажа едно място, където можеш да отидеш и да не се притесняваш, че ще чуеш за каквото и да е от списъка". Социалко нямал избор и с неохота приел. Последвал 3-часов маратон от теми, започнал с прехода, свършил с "и кво, Англия вече е с кралица Камила - егаси вица". След като Социалко стоически устоял на мъчението, хапейки си езика, обикаляйки из стаята и дори седейки около 20 минути на ръба на леглото и клатейки се напред-назад с ръце около коленете, докато отговарял машинално на събеседника, монахът казал. "Добре, благодаря ти, че ми помогна! Отдавна не съм говорил за тия неща и исках да ги обсъдя с някого, а тукашните монаси хич не са бъбриви. Сега както ти обещах, ще ти кажа къде да отидеш, за да не чуеш нищо от това, докато ти решиш, че не искаш да го чуваш".
Социалко се подготвил да чуе име на някое забутано селце на границата между Нигерия и Бенин, но за негова изненада монахът казал нещо напълно неочаквано. "Върви в Лом". Социалко не повярвал на ушите си и решил, че това е някаква екзотично населено място. "Къде е тоя Лом?" "Човече, Лом, Северозападна България! Онзи Лом!" "Ама как така в Лом? Та това е в България, човек! Няма как да не говорят за нищо от това!" Монахът си поел дъх и му казал "Братко, Лом е магическо място, където времето е спряло. Няма да разбереш в коя година се намираш, местните пък едва ли въобще са чули какво става напоследък, въобще Лом е едно забравено от Бога и политиците място. Вярвай ми - там никой няма да те занимава с тези неща!" Социалко не вярвал особено, но имал ли избор? Събрал си багажа и хайде към Лом!
Щом пристигнал, той не можал да повярва. Градът бил потънал в някакво безвремие и въобще не било ясно в коя година се намират. Сякаш бил пътувал във времето, но никой не може да му каже в коя посока. Бързо намерил къде да се настани и прекарал там най-блажените няколко месеца в живота си. Накрая с нови сили се върнал в София, където тъкмо обяснявали, че цените отново са се вдигнали заради слуха, че Путин щял да превземе Банкя /в търсене на един бивш премиер с жилище там/ и вина за това имал лидерът на някаква проруска партия, дето бил и руски хибридчик, освен политик. Но това е част от съвсем друга история!
До скоро, скъпи читатели! Колко скоро - кой ти казва? Но знаем едно - и тогава по телевизията, радиото, в Интернет и на улицата ще се обсъждат същите теми, дори да са минали години!
