Втора част: Студент в малко населено място.
Ставам от сън след и аз не знам коя аларма. Майкооо, остават 15 минути до първото занятие! Ставам, обличам се, взимам всичко нужно и за оставащите минути стигам до ВУЗ-а. В аудиторията (малка и имаща вид на нещо, преживяло ВСВ) се намират точно 4-ма други юначаги като мен. По време на упражнението идват още двама, като вторият пристига 10 минути преди края и прекарва същите в остроумни подмятания към доцента, който му отговаря в неговия стил. Отиваме на малко сутрешно кафенце - така и така срещу ВУЗ-а се намират всички кафенета, дискотеки и книжарници в града. Тъкмо да станем за лекцията и научаваме, че няма да я има - преподавателят още бил в съседната дискотека, а във ВУЗ-ът смятат, че е на работа и не са му намерили заместник. Урааааааа! Следва блажено клюкарстване, благодарение на което научих как Стамен е успял да счупи стената на стаята си с телефона си (е, поне да откърти малко мазилка), колко време може да се виси от прозореца с помощта на задържане от други хора, докато се хванеш за перваза (аз участвах в началото, но после се заех с Кокетка Кифлева и не разбрах как завърши всичко). Най-накрая станахме, за да отидем до студентския стол. Там ни чакаше огромен асортимент от... кого лъжа? Същото, което и пичът в големия град, но с разликата, че тук имахме нов готвач.
Тъкмо се наканих да отида на следващото занятие, но Евлоги ме нави да огледаме някаква странна къща в околностите. Така и така нищо интересно не изпускам! Все пак се престраших да пристигна на последното занятие за деня, за да направя впечатление, че съм посещавал лекция. За целта се наложи да отскоча до вкъщи и да се преоблека, че бях целия в прах, да се върна, ама първо се върнах отново, защото бях забравил телефона си в общежитието, после пък се поздравих сърдечно с портиерката, която ме познава по име (тя познава по име всички там, де) и все пак пристигнах след саааамо 16 минути. Явно не само аз бях решил да дойда, защото около мен имаше цели 31 души от поток, наброяващ към 100 и няколко. Рекордна посещаемост! Някои бяха оставили куфарите си до радиаторите, защото беше петък и се готвеха да пътуват. Аз нямах такъв проблем - нямам пари и желание да се прибирам.
След лекцията излязох от ВУЗ-а, прибрах се към квартирата, а по пътя поздравих всички жители на града без бай Спиридон (притесних се какво ли е станало с дъртото пиянде)... Отново се отбих в кафенето, където някои колеги не бяха мърдали от предишното ми посещение там. След разговори за автомобили, футбол, политика (как иначе да определя темата кой е по-готин: Бойко Борисов или Чък Норис) и дори малко клюки (то няма много, защото 75% от наличните или ги бях чул, или бяха станали в близост до мен). Събрахме се и се насочихме към дискотеката - точно срещу кафенето! След няколко часа пиене и неща, които ще спестя, защото не са за пред хора, се прибрахме в стаята ми, където щяхме да продължим купона след 02 часа. На вратата имаше бележка от Нервак Недоспалков да не сме му надували тая мръсна чалгия цяла нощ. Уважихме желанието му и вместо чалга пуснахме последователно рап, електронна музика, метъл и дори класическа музика (последната, защото ни кефеше как клетникът чука по стената, надявайки се да сме се уморили от купона).
Следваше яка дрямка и на сутринта по традиция се дотътрих едвам-едвам на лекции с обяснението, че ми е било зле и съм бил на лекар. Професорът не ми повярва - оказа се, че живее точно срещу общежитията и ме е видял нощес, че дори ме е чул. Останалото са му го разказали Ценка и Атанас, които ми имаха зъб, защото бях пуснал клюката за некачествения им полов живот поради факта, че на него му е къс, а тя е фригидна. Как пък са разбрали? Вероятно някой им е казал - в тоя град докато влизаш в града, вече всички са наясно с това, дори да се намират в най-далечния му край.
No comments:
Post a Comment