Интервю за работа

Здравейте, многоуважаеми читатели! Днес реших да ви помогна в борбата с безмилостната безработица, която върлува у нас. За целта ще ви покажа едно от най-успешните интервюта за работа според нашия сайт nashega.blogspot.com и се надявам да си водите записки, за да бъдете успешни колкото този човек.

Интервюиращ (по-нататък ще бъде съкращаван като И): Добър ден! Заповядайте!
Кандидат (той пък ще бъде изписван само с буквата К от този момент нататък): Благодаря!
И: Вие ли сте Иван Мързелашки?
К: Да, поне според документите, които си извадих последния път. Често си сменям името и понякога се случва да използвам старото по навик.
И: И защо така?
К: Заради бившата ми жена - има навика да опожарява всички места, свързани с мен. Апартаменти, къщи, дори офиси. Но бъдете спокойни - освен смяната на името и местоживеенето ми, тя в момента е в психиатрията и няма да пали скоро. Ако не подпали цялото отделение и излезе по-рано, но смятам, че охраната там е солидна.
И: Тя защо Ви е толкова сърдита?
К: Нищо работа - просто й изневерих с една колежка от първата си месторабота. Все пак кой не го е правил с най-добрата приятелка на жена си?
И: Интересно... Опишете се с няколко думи!
К: Да видим... Мързелив, избухлив и лесно озлобяващ се.
И: А какви са хобитата Ви?
К: Да жонглирам с гранати (намерих едни в някакво старо военно поделение и станах много добър в жонглирането с тях). Също обичам да си съставям кръстословици на всеки лист хартия, който ми попадне. Веднъж така изрисувах менюто на ресторанта, в който работех...
И: Добре! А къде сте завършили?
К: Всъщност чичо ми беше така добър да ми уреди диплома без да стъпвам във ВУЗ. Хубаво е да имаш роднини ректори.
И: В документите пише, че имате голям стаж. Бихте ли разказали за предишните си местоработи?
К: Да, първо работех като счетоводител. Беше изморително да пиша в онези дебели тефтери, но се налагаше. Рисковете на занаята!
И: Извинете, но нямахте ли служебен компютър?
К: Компютър? Че по онова време още не беше изобретен!
И: Онова време? За коя година става дума?
К: 1885-та.
И: Но... Вие сте роден през 1984-та!?
К: Не, това беше в предишния ми живот. Стана така, че още го помня. Аз съм от онези деца чудо, които съхраняват спомените от минали животи.
И: Добре, а после къде работихте? Имам предвид в този си живот!
К: Първо работих като отговорник за стоките в склад за продажби на едро. Всичко беше добре, докато ме хванаха, че вземам тайно от стоката. За щастие не бях осъден поради липса на достатъчно доказателства. А и сигурно помогна факта, че не го правех по собствено желание.
И: Някой Ви е принуждавал?
К: Да, кучето, което охраняваше съседния имот. Беше много настоятелно. Та след края на съдебния процес започнах работа в книжарница, но бившата ми я запали. После за съвсем кратко време бях сервитьор в един ресторант (споменах го по-рано), но тя запали и него. След това отидох във фирма за туристически услуги. Там беше спокойно, докато шефът не разбра, че съм хакнал компютрите им и съм си увеличил заплатата собственоръчно (и то за сметка на неговата). Не помогна много и факта, че пратих да вървят на майка си едни клиенти, които искаха да правят околосветско пътешествие.
И: Защо го направихте?
К: Нямаше начин! Ще ми говорят, че столицата на Бразилия била Бразилия. Всеки знае, че не е тя, а Рио Бранко. После ме убеждаваха, че Мадейра не е столицата на Испания. Омръзна ми от тези неграмотници и ги пратих на...
И: Добре, добре! А какво ще кажете за професионалните си качества?
К: Значи, ако очаквате нещо да бъде свършено до петък, кажете ми за него в четвъртък! Не обичам да правя нещата твърде рано! Мога да го направя в сряда, ако ми се помолите учтиво. Никога не споря два пъти с шефа за едно и също нещо - очаквам да се предаде още след първия спор. А, да! Мразя банкирането и банките.
И: Но нали знаете, че Ви интервюираме за длъжността касиер в банка "Фаст Кеш", за клона й във Велико Търново?
К: Е, и? Кой е казал, че трябва да обичам работата си?
И: Хм... а какви са изискванията Ви към нас?
К: В офиса ходя по къси гащета и хавайска риза, а не с някакви измислени униформи. Работното ми време започва винаги в 10, а в 10:30 почивам 2 часа. Не работя след 15 часа. Заплатата ми трябва да е с 200% по-висока от тази на шефа, иначе изобщо няма да си мръдна пръста.
И: А не искате ли служебен автомобил и хеликоптер само за Вас?
К: Не! Нали трябва да имам повод за искане на повишение. Какво ще искам, ако имам всичко отсега?
И: Благодаря Ви! Ще Ви уведомим, когато вземем решение.
К: Само да ви кажа, че номерът на ДжиЕсЕма ми е нов.
И: Някакъв проблем с картата?
К: Не, на предишния постоянно ме подслушваха от ФБР и КГБ.
И: Но... защо?
К: В един интернет чат се запознах с някакъв, който се оказа стар техен познайник и оттогава ме следят. Търпях ги, но сега имам ново гадже и не искам да ни слушат лигавенията по телефона.
И: Ясно. Лек ден!
К: Благодаря! И на вас!

Ако това не ви послужи за вдъхновение за това как да успеете на интервю за работа, то вие имате сериозен проблем. Кажете кой не би наел този човек на работа? Толкова е честен и откровен на интервюто, а не лъже и маже като други. До скоро!