Световното първенство по футбол в Бразилия още е в разгара си макар и на осминафинали, а и ми останаха доста неразказани неща от миналата неделя, отново ще дам думата на вече познатия ви Аспарух Бежков, за да разкаже приключенията си в националния отбор по футбол на България.
"Здравейте, пичове! За националния ли искате да поговорим? Е, това ми е любимата тема!
Май вече ви казах, че влязох в него по време на престоя си в Славия благодарение на
своя съотборник Тодор Денчев? Веднага след влизането си започнах да слушам как разни национали се оплакват, че едвам съвместявали двете си задължения - клубен и национален отбор, как били изморени от твърде много мачове. Е, не ги разбирам! Аз лично нямам никакви проблеми, защото мачовете на националния отбор са рядко, а мачовете ми в Славия дори по-рядко. Отначало се бях притеснил, че головият ми нюх е отслабнал - при над 70 автогола в клубния отбор в националния нямах дори един. Да не говорим, че ако в клубния постоянно ме отличаваха след мач с думите "Егаси тъпото парче е този Бежков!", в националния идваше треньора, гледаше всички ни и се разреваваше от мъка. Е, получих малко внимание по време на мача с Холандия с думите "Ik heb veel klootzakken gezien, maar u de grootste persoon die ik ken zijn!" (нищо не разбрах, но очевидно бяха насочени към мен), както и от един чешки играч, който ми подвикна по време на мач "Dokonce i moje pětiletá sestra umístí lépe a lépe živeni, přes alpské průsmyky!" В такива моменти на криза човек се задоволява с малко.
С течение на времето се поокопитих и успях да симулирам успешно за дузпа към 10-на пъти, но и дотогава бях получил поне още толкова жълти картони за симулация. Често говорех със
съдията и нямаше проблеми. Веднъж обаче някакъв арбитър ми каза нещо, което не разбрах съвсем. Думите му бяха "Сякаш навремето не ми стигаше Стоичков...! (не знам английски, но един съотборник ми ги преведе така) Честно, ако схващате смисъла, кажете ми! Съотборниците ми бяха горе-долу нормални. Имаше един-двама, които не ходеха по дискотеки и нямаха татуировки поне по 30% от тялото си, но ги приех като черните овце на стадото. Важното е, че играеха футбол божествено! Добре, че не се паднах в национала по времето на Илиян Киряков. За него се носят доста лоши слухове, пък аз съм си срамежлива душа и се пазя дори от топката, ако се е насочила към главата ми, та какво остава за такива прегръдки като неговите?
Не разбирах защо всички се хвалят с някакво 4-то място в света на националния ни отбор,
което е било още през далечната 1994-та. Защо не гледат сегашните ни постижения? От 2006-та насам 5 пъти подред не се се класирали никъде! На това му се казва постоянство, умения и воля. Да си решиш нещо и да го изпълниш докрай! Говорят ми за мачове с Франция, Германия и прочее. А защо забравят факта, че ние сме един от малкото отбори, които загубиха от Македония в контрола? Понеже още не мога да вкарвам голове в националния (нито от единия, нито от другия вид), то поне реших като добър самарянин да помогна на другите. Например научих Хасебе от Япония как да бележи голове, когато се засякохме в едно заведение. Предимно си служех с жестомимика, но май ме разбра. Чух, че по-късно е изригнал срещу нашите национали и се гордея, че и аз съм допринесъл за неговия автогол.
Треньорите бяха симпатични. Стоичков например подобно на Вили Вуцов често се интересуваше от майка ми, леля ми, а веднъж дори от сестра ми. Някои като Димитър Пенев са ми странни. На всички слагаше някакви прякори. Моят беше Ежко Бежко. "Жоро Вратарчето ще пази, а в нападение ще са Барбуков и Ежко Бежко." Други като Станимир Стоилов
заслужаваха уважение, защото той разбираше от футбол по-малко дори от мен и все пак беше станал треньор, че и често си намираше работа. Лотар Матеус пък беше по-голям купонджия от всичките ни футболисти взети заедно. Гаджета, купони... нищо не пропускаше! Жалко, че
напусна! За другите нямам особени впечатления. Всичко си беше добре, докато не дойде този... Любо Пенев! Откакто дойде, аз вече съм извън националния отбор. Как стана това ли? Ето как!
Със стъпването си той реши да провери уменията на играчите и след 1 час търчене като гламави отличи мен и още 5-6 играча. Отидохме на втори кръг в някакво негово състезание, където ни задаваше разни футболни въпроси. Аз отговорих блестящо, естествено! Започна с това: "За какво служи дъгата пред наказателното поле?" Отговорих му: "За да се подготви нападателя за падане при симулиране на дузпа." Той продължи: "А вратарското поле?" Казах му: "Това е територията, където вратарят може да те фаулира спокойно, а ти не трябва да го закачаш!" Той продължи: "Как се подновява играта след гол?" Отговорих: "От онази буква Ф, която са начертали в центъра на терена." Тук се поусмихна окуражително и продължи: "А кога футболист е в засада?" Отговорих с усмивка, защото го знаех: "Съдейки по мачовете ми в Славия, Левски и т.н. в засада си, ако се намираш зад гол-линията!" Тук Пенев се плесна по челото и продължи с "Топката е в теб и се намираш в пеналтерията. Вдясно имаш свободен съиграч, а двама защитника и вратарят вече те наближават. Какво ще направиш?" Отговорих отново като за отличен: "Проверявам къде е съдията и се набутвам в първия от тримата, който ме достигне с цел да предизвикам нарушение или поне съмнения за такова." Пенев си промърмори нещо и попита: "Ще изпълняваме дузпа и капитанът идва с инструкции от треньора, че не ти, а колегата ти в нападение ще изпълни дузпата. Какво ще направиш?" Аз си бях научил урока: "Ще му кажа, че може да си гледа работата и ще си бия дузпата!" Тук Пенев се
навъси силно и попита: "Какво мислиш за дисциплината в отбора - нужна ли е?" Ухилен до уши отговорих, че е нужна. Попита ме защо и аз обясних, че ако няма дисциплина, можем да пропуснем някоя дискотека или някоя моделка. В най-лошия случай някой играч да се почувства изолиран от бандата и да се нацупи. Трябва си някакъв ред в тези неща. Той стана, промърмори нещо за мен и някаква супа, а после излезе.
На следващия ден разбрах, че съм изключен от групата на националния отбор. Така и не ми стана ясно защо след като отговорих правилно на всичко. Що за откачен конкурс беше провел този Пенев? Стигнах финала и познах всичко, а за награда ме изгониха от национала! Веднага се свързах с мениджъра си и го попитах какво може да направи. Той ми каза, че Пенев е много упорит и няма да си промени мнението току-така. Надеждата ми била да го сменят заради лоши резултати и тогава той щял да говори с новия. Та така - играя си в Левски и чакам да уволнят Любо Пенев, за да възродя славните си дни в национала. Имам достатъчно време, защото ей го на Райън Гигс на колко години играеше за националния си отбор. И аз ще издържа поне колкото него, а може дори да го надмина."
No comments:
Post a Comment