Така, всичко е готово за посрещане на гости и читатели! Мислех какво да ви разкажа днес и изведнъж един съсед се развика "Гоооооооол!", което ме подсети, че сега сме в разгара на Световното първенство в Бразилия. Затова ще ви разкажа историята на една от съвременните ни футболни надежди на име Аспарух Бежков. Вземайте останалия ви чипс от 94-та, сувенирите с форма на Айфеловата кула от 98-ма, вувузелите от ЮАР и каквото друго ви е
останало от досегашните Световни и Европейски първенства по футбол, защото започваме веднага. Разказът ще бъде в първо лице, единствено число, защото съм го предал именно така, както ми беше предоставен от Аспарух.
"Здравейте, пичове! Аз съм един от най-добрите български футболисти на това поколение. Агентът ми спомена, че известните спортисти имат своя собствена биография, затова реших и аз да се подготвя за моята. Започнах кариерата си в "Селяк" /Стубел/. Сигурно си мислите,
че съм родом от Стубел или околността, но не е така. Аз съм от София, но понеже в училище все ми викаха "Селяк!" реших, че това е някакъв знак и ето ме там! Треньорите обясняваха разни неща за това как се играе футбол, но нищо не разбрах. Добре, че беше съотборника ми Пешо Скатавката, който ми обясни всичко! Всичките си футболни успехи дължа на него! Пробваха ме и като вратар, и като защитник, и като халф - без резултат. За вратар не ставах, защото все напусках наказателното поле при атаки на отбора. За защитник ми казаха, че също не ставам, защото трябвало да отнемам топката на противниковите нападатели, а не на нашите защитници. За халф пък не ме одобриха, защото съм бил бавен. Кой да очаква играч на име
Бежков да е бавен? Накрая беше решено да играя като нападател, защото по думите на треньора ми "тоя така и така се мота като муха без глава по терена - може пък да вкара някой гол, докато противниците му свикнат на играта". Ще запомня отбора на "Селяк" и с това, че там отбелязах първия си гол. Вярно, че после се оказа от засада, но все пак си е първото ми попадение в противниковата врата. Феновете там никакви ги нямаше на мексикански вълни, но карай!
След време забелязаха таланта ми и ме изпратиха в отбора на ЦСКА София. Посрещна ме президента им Васил Божков - доста радушно. Явно са чули колко ме бива. Потренирах малко с отбора и изведнъж треньорът им Стойчо Младенов ми заяви, че ще ме пращат под наем в някакъв отбор от Б група, защото не обичал да налага юноши в отбора (а аз бях на 18 години тогава). Впрочем не знам защо феновете на противниковия им отбор все му викат Тройчо. Дори аз не бъркам числата 3 и 100, а мога да броя само до 100 и с мъка рецитирам азбуката (понякога се налага да ми подсказват около буква Н). Престоят ми в Б група отпуши истинския ми потенциал - отбелязах 50 гола за един сезон. Както би казал Ицето Стоичков "ту партс: фифти-фифти", защото половината от головете бяха в моята врата, а другата половина в противниковата, но кой ти гледа това освен онези дръвници - съотборниците ми? Просто ми завиждат, защото те не са вкарвали толкова за един сезон. Съвсем основателно се заговори за мой трансфер в А група. Проблемът беше, че вариантите не бяха много. В Литекс не можеше да стане, защото там търсеха предимно бразилчета. Имам тен, но не съм чак толкова мургав, че да мина за бразилец. Решиха да ме пратят в ЦСКА, пък те да му мислят. Нали все още бях тяхна собственост? Там треньор беше един пич на име Ферарио Спасов. Нещо не ме хареса и ми договори трансфер в някакъв полски отбор. Изобщо не им разбирах езика, но за щастие се оказа, че там играе един зубрач от първия ми отбор - Виктор Великов. Още помня как само той играеше до последния съдийски сигнал - натегача му с натегач! Но в името на кариерата си преглътнах своята гордост и му позволих да ми превежда от и на полски. Оказа се, че там търсели фалшива деветка (това не го разбрах добре) и бързо-бързо ме закотвиха резерва, като играех само за местната купа и в контроли. Един ден ме изненадаха с новината, че ще ме продават на Славия. Няма лошо! Тъкмо да поиграя малко, че вече ми беше омръзнало да топля скамейката!
В Славия ме посрещнаха умерено и ми обясниха, че имало някои неща за футбола, които не знам. Например крайният резултат понякога бил известен предварително. Е, как да спориш с началниците си? Там срещнах друг бивш съотборник от Стубел, а именно Тодор Денчев. Той ме светна на някои неща и дори обеща да ме уреди да играя в националния отбор на България! Ехааааа! Така се зарадвах, че останах без думи. То не, че не ми се е случвало и друг път, но за пръв път беше от радост. Запозна ме с един железен агент и още същия сезон бях национален играч. Викаха ме редовно в националния дори да нямам повече от 5 минути игра за сезона в клубния си отбор. Нещата в Славия вървяха добре, докато не започнаха онези мачове, които
се знае предварително как ще завършат. Така и не разбрах защо не обясняват ясно. Защо съм бил празнувал попадението ни минута преди да вкараме гол? Защо съм бил казал на журналисти преди мача, че ще завършим 3:2 с обръщалка? Ами да ми бяха казали, че е такава голяма тайна! Естествено решиха да ме продадат и веднага дойдоха представители на Левски София.
Там ме посрещнаха Тодор Батков и треньора им по онова време Вили Вуцов. Много сърдечен човек е - трябва да го видите по време на мач! Първо поздравява майката на съдията, после майката на вратаря ни, а накрая и моята след като си вкарам автогол. Напълни ми душата този човек. По това време имах внушителната визитка от 90 автогола и 60 гола. Както казваше треньора ми "Е те такъв играч просто нема, майчицата му!" Имах си фенове там. После дойде Емил Велев по прякор Кокала. Той беше по-сдържан и вече не чувах толкова редовни поздрави по адрес на майка ми. Жалко, тъкмо ми беше харесало! Скоро пак се заговори за трансфер в Европа - президентът на клуба лично искаше да ме продаде, защото такава била практиката тук. След известни преговори ме пратиха в Каен, Франция. Поиграх 2 месеца и ме върнаха в Левски. Кой да предположи, че не трябвало да обсъждам треньорските планове за следващия мач преди него? И каква вина имам аз, че наблизо бил някакъв нашенец, който познавал треньора на Льо Ман и решил да му каже какво съм говорил, за да се договорят за някаква друга услуга? В Левски ме приеха мълчаливо и ми казаха само едно: "Следващият път мълчи, защото всяко твое обаждане сваля по 300000 евро от трансферната ти стойност!" Добре, нямаше нужда да повтарят! След един полусезон в Левски ме пратиха в някакъв украински отбор. Там отразиха идването ми със статии в местните вестници. Най-много ми хареса тази (въпреки че не знам езика им): "Самий тихий гравець в історії футболу: не говорити ні слова під час презентації!" След един полусезон там отново ме върнаха в Левски. Този път се оказа, че нямали пари за заплата ми. А и решиха, че ще оставят нападателя си с 20 гола през сезона вместо мен, който имах 25 - 10 гола и 15 автогола, но кой ти брои такива детайли? Президентът на сините Батков ме погледна тъжно и каза: "Момче, няма да те бъде в Европа! Май ще те пращаме в Турция!" Аз обаче настоях, че искам да играя в някое европейско първенство и разговорите ни временно бяха прекратени. Впрочем още си чакам комисионната или поне благодарност за един трансфер, който почти уредих. Каква вина имам аз, че нещата се объркаха след това? Есента на 2009-та при мен дойде един човек с риза с къс ръкав, гащета, джапанки и странен акцент, който ми обясни, че е дошъл от името на Рубин Казан и иска да договори няколко наши играчи. Аз съм си добра душа и веднага реших да му помогна. Все пак ми трябваше доказателство, че не ме лъже и той ми показа рекорда си в играта Football Manager, което ме убеди, че той наистина е футболен агент. Че нали от там намерих първия си такъв? Веднага говорих с президента ни и той се зае да урежда нещата. После нещо се обърка и всички подивяха, но каква вина имам аз за това? А дори не ми благодариха! Това е - направи добро, за да получиш... След тази случка президентът ни ме прати временно при юношите, където като по-опитен се заех да ги обучавам на фундаментални неща във футбола като например как се симулира за дузпа и какви епитети е допустимо да използваш при разговор със съдията и по адрес на майка му. Беше ми приятно да обучавам юношите, но след време ми се прииска да се върна в мъжкия отбор. Поставих си го като цел и успях - само трябваше да направя няколко седмични запивания из дискотеките в София и съотборниците ми настояха пред Батков да ме върне, защото "добре съм се вписвал в колектива". След още няколко европейски трансфера аз пак съм си в Левски София. Следващият месец ще ме пращат на проби в БАТЕ Борисов и имам добро предчувствие. В отбор с такова име трябва да има готини хора (батета) и сигурно ще се задържа в него. Имам една скромна цел - преди да навърша 30 години да съм играл на финал на Шампионската лига или евентуално Лига Европа. Вярно, че вече съм на 29, но все си мисля, че БАТЕ ще ми помогнат да постигна целта си.
За жените в живота си няма да ви говоря. Не, защото нямам такива, а защото ме посъветваха да запазя тази част от живота си за по-късно, когато популярността ми спадне и тогава да издам книга от типа "Мъжкарят извън терена" или нещо от сорта. Стига ви толкова, пичове! Отивам да се обличам, защото след малко ще играем последен мач от сезона срещу Славия. Сигурни шампиони сме и мачът е рутинен! Митето Везалов ме попита нещо за работата на защитника и му отговорих. Сигурен съм, че ще се представи великолепно! Вече съм помагал на негови бивши съотборници от Берое като Иво Главата например.
No comments:
Post a Comment