Време за пазаруване!

Здравейте, празниците минаха, но човек винаги има повод да си спретне празнична трапеза. Дали ще е рожден ден, имен ден, някой от останалите празници през годината (не всичко се изчерпва с Бъдни вечер, Коледа и Нова година). Случайно засякох един познат на улицата (Блейко Каразаблеянчев) и реших да видя какво прави, защото ми се стори доста изнервен. Първоначално ми се сопна, но после ми предложи да ми разкаже какво го мъчи, докато вървим заедно, защото нямал време да стои на едно място. За щастие и аз нямах неотложна работа, затова го придружих. Ето какво ми разказа той в движение:

"Така, утре ще имаме годишнина от сватбата с моята съпруга Лимонка Сърдитова и тя ме прати да напазарувам. Едно от условията в началото беше, че ще си делим тези задължения, а няма само единия да ги върши. Преди да тръгна ми изрецитира огромен списък, който смятах да запомня, но след 30-тия ред се отказах и си го записах. Вече бях на вратата, когато тя ме изпрати с думите: "И не забравяй: луканката е в левия ъгъл!" Е, аз ако забравя мезето за празника... Какъв заплес трябва да съм? Така, ето го магазина! Постой тук и подръж торбата, защото вътре ще решат, че не съм я платил и ще искат да ми вземат още пари освен тези за покупките. Добре, ето ме! Ще поносиш ли тези? Благодарско! Та отивам аз в най-близкия магазин и търся нещата от списъка. Трагедия! Едно свършило сутринта, друго пък изобщо не е било в магазина (Моята не ми спомена откъде точно да ги взема... или го каза, но кой ти помни? Поне в списъка го няма записано!) А, намерих поне виното и още две подправки! Щяхме да правим празненство с гости и тя смяташе да демонстрира как добре се справя с кулинарията - затова са тези много продукти! Кой знае какво завъртяно ястие е решила да готви моята! Отидох на касата и тъкмо да платя... забравил съм си портфейла у дома! Нищо, помолих продавачката да ми пази покупките и отидох у нас. Посрещнаха ме с лека изненада и на тръгване жена ми допълни нещо странно: "Ориз ще вземеш от търговската верига, която наскоро си направи магазин в града ни. Оризът им е много по-добър от ориза ни!" Е, нямам никаква идея кой ориз е по-добър от другите и няма да споря! Ето го следващия магазин - почакай отново и подръж тези неща, защото вътре имат някакви "клетки", но нещо не ги поддържат и ключалките са... ум да ти зайде!

Напазарувах и тук! Та ти разказвах, че си намерих портфейла и хайде обратно да напазарувам! Взех виното и подправките, а след това към следващия магазин. Там пък имаше доста от набелязаните неща. Последва още един магазин, където щях да купя останалото, но пък реших първо да отнеса покупките у дома, че станаха много. Прибирам се и жена ми ме почна почти от вратата:
- Блейко, миличък, какво е това?
- Гъби.
- Знам, че са гъби, но нали ти казах да вземеш от по-скъпите?
- Е, да не би гостите да ти броят парите?
- Все едно! Щом ти искам такива, трудно ли е да ми купиш такива?
- Добре, добре! Сега да купувам нови ли?
- Заслужаваш да те пратя за нови, но ще ти се размине. А... ама какво е това?
- Кое?
- Морковите са загнили!
- Не бях забелязал.
- Ти и кит сред цаци няма да забележиш! Ох, с какво съм заслужила това?
- Добре, добре! Ще изрежеш загнилото и готово!
- И готово? А ако не стигне за ястието?
- Ще сложиш по-малко от тях.
- Ох, ама си и ти! Аааа! Блейко, какво е това?
- Тиквички!?
- Това са патладжани!
- Не искаше ли... я да видим! Да, вярно били тиквички!
- Защо не си четеш списъка, който си написал?
- Ми такова... забравил съм да го проверя, но другото е наред!
- Така ли? Какво е това олио?
- Слънчогледово?
- Поръчах ти рапично!
- Е, не съм си го записал... Трябва да излизам, скъпа, защото има още за пазаруване!
Извика нещо след мен - вероятно не "Обичам те!". Отидох в следващия магазин и купих праз лук, брашно, домати и оцет. Сега трябваше да взема продуктите за другия деликатес на Лимонка и за десерта. Ето ме във поредния магазин! Какво да купя... вадя списъка и - не! Някакъв заплес ме блъсна и листчето падна. Не само падна, но и се подвря под някаква хладилна витрина. Да го извадя! Уф, няма вадене! Какво беше сега, какво беше... Имаше нещо пилешко и... бира! Да, имаше бира! Това го запомних! Червен или черен пипер? Червен! И горчица! Готово, напазарувах и... почакай тук, ей сега се връщам! Тук съм! Та прибирам се у дома с покупките, а моята съпруга впери очакващ поглед в пликовете. Вадя ги, а тя... избухна!
- Блейкоооо, какви са тези неща?
- Пилешки гърди за ястието?
- Пилешки сърца ми трябват, но ти нали все в гърдите зяпаш! Какво друго носиш? Горчица!? Трябва ми чубрица! И защо само червен пипер - и черен, и червен! Ами сол? А, бира си донесъл, пиянде такова!
Измрънках нещо и забягнах навън да оправя гафа. Тя отново ме изпрати с нещо, което едва ли беше "Пази се, за да не те блъсне някоя кола, мили!"

И на излизане се засякохме с теб! Хайде, че бързам! Чао, чао!"

На следващият ден отново засекох Блейко. Този път седеше на една пейка с лице на акционер на КТБ в края на миналата година. Поздравих го, а той измрънка едно "А, да... И на теб подобно!" Не го бях виждал такъв откакто се беше набутал по случайност на снимките на някаква сесия на "Плейбой" вместо на интервюто си за работа. Е, в началото сигурно е бил щастлив, но после разбрал, че е в грешната сграда и тогава придобил въпросния вид, за който ви говоря!

След като помълчахме 5 минути, той започна да ме пита неща като "Ти можеш ли да разбереш жените?" и "Кой ме би по главата да се женя тогава, когато хората се забавляваха и експериментираха?" Накрая ми обясни следното:

"Накупих останалото и се прибрах. Всичко поутихна, когато вечерта ми се допи малко от бирата. На жената й трябваха 250 мл. - защо да похабяваме останалото? А и как ми се пиеше след като се оказа, че един от продуктите бил развален, а от магазина се правеха, че не съм го купил от тях и малко оставаше да ме попитат "Ама вие землянин ли сте?" Това и постоянното... нареждане на жена ми! Влязох в кухнята и се закачих за нещо така зверски, че щях да се пребия! А, някакво копче на печката! Пустинякът му с пустиняк! Цял ден ходя, а сега иска да ме вкара в ортопедия! Взех бирата, отпих и си отидох. Трябваше да пийна още нещо и отидох пак в кухнята. Така зверски се спънах в килима, че се наложи да се хвана за отворения хладилник след взимането на бирата. Е, не я разлях, но пък съборих рафта с голяма част от покупките. Мислех да ги прибера, но жена ми ме завари и ме... използва за измерване на силата на гласа й, когато се ядоса. Бях смазал част от продуктите при падането, а други бяха целите в косми и влакна. Лошото е, че нямаше време вече! После се оказа, че не съм донесъл нещо важно за десерта и той отпадна. Останахме на основно ястие 2. След 20 минути ме нахока, когато се оказа, че то пък прегоряло, защото някой бил засилил градусите на фурната. Е, че кога аз съм си играл с копчетата на печката? Наложи се да изпровизираме и ги черпихме с фъстъци, салатка и пица. Сигурно в пицата е имало лимон, защото моята Лимонка ме гледаше кисело през цялото време."