Един ден тя се отчаяла напълно. Мрачни мисли нахлули в главата ѝ. Чувствала се самотна, грозна, сякаш ще си остане вечно сама. След като слушането на тъжни балади и яденето на сладки неща не помогнало, тя тръгнала безцелно по улиците. Обикаляла ли, обикаляла, накрая седнала на една пейка и заплакала. В този момент тя започнала да пита:
- Боже, с години търся мъжът с главно М и не го намирам. Опитах какво ли не, ходих къде ли не, но не го намерих. Кажи ми, къде бъркам?
Понеже това е притча тук съвсем очаквано Господ ѝ отговаря с човешки глас /но ако вие чуете отговор на подобен въпрос, нещата не са на добре, така че внимавайте, мили читатели/:
- Мила девойко, не разбирам какво те притеснява. Ти вече го срещна и то няколко пъти, но постоянно го подминаваше. Спокойно, той пак ще дойде, защото ви е писано да бъдете заедно! Следващият път не го подминавай!
Поуката от притчата е: понякога се вкопчваме толкова в самото търсене, че забравяме за всичко останало. Увлечени в търсенето ние пропускаме това, което търсим. Затова ако и вие търсите и не намирате, проверете резултатите си към момента и внимавайте в бъдеще, за да не пропуснете това, което търсите! Всеки намира търсеното, но не всеки осъзнава кога го е намерил.
No comments:
Post a Comment