Интернет ни свързва...

Отдавна трябваше да отдам дължимото на Интернет - без него хората щяха да си седят сами и да се взират в стената, благодарение на него седим сами и се взираме в... монитора. Както и да е, това са частни случаи на някакви си там лузъри, масовката живот си живее!

Извинявам се, че бях позабравил блога! Преди малко се подсетих, че имам такъв /да, наистина имам/ и си казах "Я да импровизирам нещо". Днешната импровизация ще бъде кратък анализ на начините, по които Интернет ни свързва.

1. Чатове - ако сте от поколението, родено в края на 80-те или началото на 90-те, сте наясно какво е Мирката. Не е галено от Мирослава - инфо за онези от вас, които са по-млади! Един от начините за свързване онлайн е именно този макар и не особено активен напоследък. Само там можеш в реално време да научиш колко си тъп, какъв е сексуалния живот на майка ти, както и да те нафлудят с произволен текст на още по-произволна тематика. Можеш да отговаряш на "тривията" в някой канал и като научиш наизуст отговорите на въпросите, да се гордееш със себе си колко си умен. Пак там е напълно възможно да ти обяснят колко си готина, ако си жена, а когато получат отказ, да разбереш и какви недостатъци имаш /е, последното става почти навсякъде, където мъже общуват с жени, но Мирката беше мястото, където мъжете откриха мъдростта в думите "За каква се мисли тая, че да ме реже? Чакай да ѝ обясня тя каква е!"/. Учудващо, но недостатъците се появяват винаги след като отсвириш някого. 

2. Форуми - даааа, скъпи динозаври! И такива неща има/ше! Там пък освен всичко друго е мястото, където да четеш информативни теми на руски език с реклами, пуснати щедро от някой онлайн бот /ако админите не са сериозни/. Отново там тема на 9-10-11 години бива съживена от нов потребител, който държи да ни съобщи какво мисли за написаното макар и толкова късно. Във форумите можеш да обидиш някого, той да ти върне жеста макар и не чак толкова грубо и ти да докладваш отговора му, сочейки доволно с пръст на модераторите "Вижте го, егаси и грубияна". Ако модераторите те харесват, ще изтрият мнението му и дори ще го баннат. Да влиза грубо на Дженаро Гатузо, що за наглост? Там спамът набра сила - за разлика от чата, където съобщенията изчезват доста скоро поради появата на нови, тук всяка народна мъдрост се пази, окуражавайки авторите на народни мъдрости да се включат.

3. Скайп - продължаваме да бистрим позабравени начини за общуване онлайн. Помните ли времето, когато тая програма се ползваше и не беше собственост на Майкрософт с постоянното им пенсиониране на стари версия в името на парите? Не, че има връзка между намалялото ползване и Майкрософт /поне не и този път, за разнообразие/, просто се появиха конкуренти и Скайп остана на заден план! Там вероятно за пръв път сте видели емотикони и можехте да проведете изключително смислени разговори само с помощта на един емотикон вместо съобщение. Там се проведоха и първите видео и телефонни разговори онлайн.

4. Сайтове за запознанства - все едно дали си поредния човек, дето си няма гадже или просто си търсиш приятели! Това е идеалното място... да не намериш нищо повече от това, което намираш офлайн. Не ме разбирайте погрешно - тези сайтове са прекрасно място за забогатяване на собствениците им и съм убеден, че те са намерили търсеното там! Ако админът е по-разсеян, можете да намерите и купища ботове или фалшиви профили. А ако към частта със забогатяването добавим и алчност, имаме сайт, в който съобщенията са платени и безплатно е само да гледаш монитора, въздишайки като героиня от латино сериал.

В стила на предишните параграфи - тези сайтове са мястото, в което да ти обяснят, че са регнати там, но влизат рядко и е по-добре да си пишете в Инстаграм, на имейла, във Вайбър, Фейсбук и т.н. Мечтая си някой ден да видя обратното - влизам във Фейса и там ми пишат "Рядко влизам тук, остави ми профила си в сайт Х и да си пишем там". Разнообразие да има! Тези сайтове въведоха модата на интересни самоописания като "Не мога да се опиша, вие ме опишете" или "Питайте ме". Пак в тия сайтове хората седят и чакат... не знам какво, но да се надяваме, че те знаят! Все някой трябва да знае, нали? Това е и мястото, в което за пръв път на някой мъж му хрумна "гениалната" идея да снима... нещо и да го прати на жена в опит да я впечатли.

5. Фейсбук/Инстаграм и прочее социалки - стигаме до по-модерни начини на Интернет да ви свърже с други хора! Чудели ли сте се какъв правопис има съученика ви, който изкарваше двойки по всичко освен по физкултура? Тук е мястото да разберете - същият отдавна вече си има профил във Фейса и твори! На тези места /като алтернатива на зяпането на стената/ можете да кажете на някого изключително ценното си мнение, да обсъдите недостатъците на Ближния и да раздадете мъдрост - всичко това само с думите "Ти па си Ален Делон". Това е родината на знайни и незнайни лафове като "Всеки сам си преценя". Лайкове валят, коментари се сипят /не е нужно да е във вашият профил, но какво са някакви си там единици на фона на мощният поток от онлайн дейност, която кипи там/... м-е-ч-т-а! Хора качват снимки, обработени с милион и осемстотин хиляди програми, филтри и т.н. Хората се подготвят специално и правят снимки, с които да покажат на останалите "колко добре живея, лузъриииии"! Дори се стигна дотам, че някои хора развиха нуждата да трупат лайкове и това стана достойна алтернатива на оня синдром, при който човек се изнервя от индикацията за зареждане на програма или Интернет сайт /да, има такъв синдром.../!

6. Тикток /докато него забранят и него, че американците вече са наточили санкциониращият инструмент, а ЕС само това чака/ - поредното място да покажеш на хората колко хубав е живота ти, в което повечето от споменатите по-горе неща могат да ти се случат. Тук ще спестя дългите разкази, защото едва ли на някой му се четат на този етап.

7. То остана ли още нещо? Остана, разбира се! Дори най-обикновена коментарна секция под статия може да ни свърже с кого ли не, предимно с оная част от нас, дето не знаем, че съществува, но хич не е за показване! Все пак смятам, че положителните вибрации от написаното по-горе са ви достатъчни за днес, а и на мен са ми достатъчни. 

Ще обобщя ползите от общуването онлайн спрямо обикновеното зяпане на стената /вярвайте ми, не е нужно да зяпате стената, за да сравнявате/:

- онлайн научаваш какви недостатъци имаш /иначе можеш да се заблудиш, че си свестен/.

- онлайн научаваш подробности за сексуалния ти живот, които са известни на всички освен теб.

- онлайн влошаваш мнението си за мъжете, жените, поколението си, народа си, жителите на Земята и някой ден за извънземните, когато мобилните ни оператори успешно прекарат Интернет в космоса. Мъск да не се мотае, а да прави нещо там с тоя Старлинк! Нямам търпение някой извънземен да се регне във форум и да напише в тема на 12-13 години "аз мисля, че темата е тъпа".

- онлайн можеш да си говориш сам без това да изглежда странно като ако говориш на стената. Действието изглежда същото, но само изглежда!

- ако си в топ 10% на двата пола, получаваш и отговори, че даже и се виждате извън Интернет, аааама това са някакви там бонуси! Нека не ставаме алчни - на първо време е достатъчно просто да легализираме правото ти да говориш сам без да те мислят за луд, затова вървете в най-близкия форум и почнете да пишете тема след тема, коментар след коментар и така, докато ви омръзне! Ако ви мързи да набирате адреси и да кликате на разни там бутони, можете да ползвате и коментарите в блога ми със същата цел - гарантирам, че ще ги прочета! Не гарантирам, че ще бъда буден по време на четенето, но пък да не ви пука! Ако не аз, някой ден можете да се кандидатирате за политик и услужливи хорица ще прочетат всяко нещо, което някога сте писали. И да не ви изберат, поне ще бъдете сигурни, че някой е чел думите ви. Това без да броим факта, че хора, които сте забравили, внезапно ще се сетят, че ви има /и сте много близки, чак да ти се прииска да им направиш услуга/!

Е, оставям ви, за да позяпам стената! Чувал съм, че ако го правиш достатъчно дълго време, можеш да постигнеш състояние на Нирвана. Оммммм, оммммм! До нови срещи, скъпи читатели! И да не забравите да си платите таксата за Интернет, че после ще трябва да броите ъглите в стаята и да разберете на колко места стената е измазана зле!

Когато светът ти дойде в повече...

Днешната история е за един скромен гражданин, за когото не сте чували. Но пък той е чувал какво ли не и просто му е омръзнало.

Социалко Нетърпячев е човек, който прекарвал деня си в социалните мрежи, гледайки телевизия, въобще бил изложен на всякакви източници на информация. С години нямал проблем с това, но един ден просто му писнало. По цял ден едно и също - "политиците не струват"/"народът не струва", "цените се покачват и не можем да плащаме повече"/"ако заплатите се покачат, няма да можем да плащаме повече", "поредната катастрофа или държавно безхаберие", "избори - гласувайте за...", "преходът е дълъг, защото комунягите още са на власт, искаме лустрация", "Истанбулската конвенция, джендъри и нови полове", "мъжете са такива..."/"жените са такива", "междувременно в Русия/Англия/САЩ/...", "Николета Лозанова се снима гола, галеща котенце /не нейното/". Просто му писнало от едни и същи теми, едни и същи дискусии, едни и същи хора, обсъждащи едни и същи неща по един и същ начин. Той вече можел да изпреварва ТВ предаванията или дискусиите онлайн и още преди да прочете отговорът, знаел какъв е. 

Нашият човек дълго време се борел с нуждата си да зареже тая лудост, но след поредният дебат на тема "Газпром или не - евтин ли е руския газ", просто се отказал! Стегнал си багажа и отишъл на село. Родното му село имало скромното население от една баба и един дядо, които упорствали да живеят там. Останалите къщи били празни, част от тях купени от чужденци, които не се вясвали наоколо. Настанил се в дома си и до 3 минути на вратата се почукало. Отишъл да види кой е /кой ли може да е/ и отвън била бабата. 

- Здравей, младеж! Как са нещата в големия град?

- Горе-долу! Но и по-добре са били.

- Дааа, по времето на бай Тошо... имахме газ, не се карахме с половината свят, а и кралицата на Англия беше жива.

- Да, да, така беше! Имате ли нужда от нещо, съседке?

- Не, просто исках да си поговоря с някого, защото отдавна няма с кого да нищя злободневните теми.

- Съжалявам, че ще ви разочаровам, но имам много работа! Трябва да стегна къщата и нямам време за разговори. Довиждане!

Почти затворил вратата под носа на старата жена и се замислил "Нямаше и 3 минути спокойствие!!!" Дните минавали, а баба Клюкарана Разнесвачева ежедневно идвала, за да си опита късмета за разговор и получавала отказ или дори не ѝ отваряли вратата. След един месец, Социалко си казал - тая няма да я бъде! Стегнал багажа и отишъл на къмпинг в гората за няколко дни. Едвам опънал палатката и отнякъде се появили други хора, също на къмпинг. За негов ужас историята се повторила - и те искали да обсъждат редовното, добавяйки кратка лекция на тема "3-те фалита при комунистите и съветското робство, дето ни мори вече 75 години..." Човекът просто нямал сили и още на следващия ден стегнал багажа, качил се на колата си и отпрашил към близката планина, където наел хижа. Успял да отдъхне точно един ден и на следващият ден хижарят дошъл, за да го нагледа и... да поговорят за това, че "младите хора съвсем се изпедерастиха, пият, пушат, обличат се с дрехите на другия, дрогират се и са неграмотни, правят секс даже с фикуси и качват видеата в ТикТок за лайкове". Социалко вече се изнервил здраво и бързо-бързо тръгнал да мисли нов план. Явно няма да стане на село, в планината или в гората... Трябват драстични мерки! Потеглил към морето, там се качил на кораб и от корабът слязъл на пристанище. На това пристанище помолил един рибар да го отведе на най-близкия остров без каквото и да е население, който не е частна собственост или забранен за посещение. Човекът учудено се съгласил и го отвел до остров.

Островът /според рибарят/ е имал много имена. Древните са го наричали "оная скапана дупка, дето дори Боговете редовно забравят, че съществува". Гърците се появили наоколо и променили името на "Накрайос Насветос". Римляните решили, че името е тъпо и го прекръстили на "Забутвациум Максимус". След време англичаните минали оттам и го обявили за остров "И тука минахме в името на Краля". Името не оцеляло дълго време, защото някакъв самотен турски мореплавател минал и го прекръстил /съобщил на двама-трима местни, сред които и роднина на рибаря от онова време, а новината се пренесла в рода му от поколенията/ на "Bu boku sadece bir içici ister". Минало време и някакъв американски кораб се отбил, пътьом моряците набързо построили един МакДоналдс, ама видели, че няма клиенти и заминали. Е, успели и да го прекръстят на "Остров Ама че дупка" /това след като станало ясно, че няма да има клиенти за МакДоналдс-а - иначе не звучи особено добре от маркетингова гледна точка/.

Наш Социалко се настанил доволно в някогашния МакДоналдс - никой не го ползвал, но пък ставал за дом. Пипнал тук-там интериора /изтрепал много мухи и паяци, закрепил падналата врата и от скука взел, че замерил няколко пъти логото на МакДоналдс с някакъв местен плод, попаднал му случайно, но развален и негоден за ядене/. След няколко дни на пълен покой... Социалко вече предвкусвал спокойствието, но за негов ужас както си седял в небето прелетял самолет, откъдето с някакъв вид уредба се чувало "Гласувайте за Партия Партия, за да довършим започнатото!" Социалко не вярвал на очите и ушите си - кой плаща за предизборна агитация даже в тая дупка? Самолетът пък някакси разбрал, че долу има човек и почнал да кръжи в кръг около острова, информирайки го, че "ако не избере /незнайно как - тук и предизборни секции нямало/ Партия Партия, руснаците щели да превземат острова и да скапят инфраструктурата му, образованието на местните, здравеопазването, щели да ги принудят да плащат някакъв супер скъп газ, понеже Европа им е била шута, карайки ги да подкрепят имперските амбиции на Русия. Да не слуша троловете от фабриките за тролове, които го лъжат, че нещата са различни /къде ти тролове в това изолирано място/ и да избере Правилната Партия". Социалко вече бил на път да получи нервен срив. Затичал се по плажа, крещял "Махайте се, вашто... мръсно!" и дори пробвал /оптимистично/ да замери самолета с кокосов орех! След час "борба" със самолетът, ония най-накрая решили, че са довършили агитацията и отпрашили нанякъде. Социалко вече нямал нерви и решил - отивам в най-забутаното селце в Азия на някой висок, ама много висок планински връх, дето максът ще е будистки манастир. До дни минал оня рибар, дето го довел тук и Социалко се върнал с него. После след серия от сложни маневри се озовал на връх Бах Ти Висо Чи Ната, намиращ се някъде между Китай и Камбоджа /Социалко не бил наясно с точната локация, не му и пукало/.

На този връх имало манастир, където Социалко помолил да му позволят да остане в "търсене на духовен мир". Манастирът носел звучното име "Trong cơn buồn chán này, hoặc là sự giác ngộ sẽ đến với bạn, hoặc bạn sẽ cuộn". Социалко и идея си нямал какво значи това, само му казали, че е на виетнамски. Седмица минала, после две... Не щеш ли един ден той се спънал в крака на леглото и по навик извикал "Бахти и леглото, бахти и скапаното легло, да ти..." Тук се спрял, защото бил в манастир, все пак! Но твърде късно... От съседната стая на бегом дошъл монаха, който бил там. Социалко се чудел как да оправдае виковете си, когато монахът на перфектен български и с невероятен възторг му казал "Ти от България ли си, копеуе? Откога не бях чувал някой да говори на български език в тая дупка!" Социалко не вярвал на очите и ушите си - българин на това място. Разменили малко данни за това кой от къде е и внезапно монахът го попитал "Кажи, в България още ли сме неформален американски щат?". Тук Социалко му казал с най-уморения възможен глас. "Виж сега, приятелю! Бих ти отговорил, но от това ще тръгне поредния разговор на една от многого теми, които постоянно се обсъждат по телевизията, радиото, Интернет и въобще дори казанчето в тоалетната те почва с тях, когато пуснеш водата. Дойдох тук, за да не слушам повече глупости! Дойде ми до гуша от всички тия тъпотии, които ежедневно се разправят и те моля най-смирено да не започваме тоя разговор! Говори за каквото щеш - за времето, за видовете птици тук, за оня облак, дето след малко ще ни залее с дъжд, за каквото и да е."

Монахът го погледнал с нескрито съчувствие и казал. "Виж сега, отдавна не съм говорил за тия неща и ти предлагам следното - дай да поговорим само веднъж за тези теми и когато приключим, ще ти кажа едно място, където можеш да отидеш и да не се притесняваш, че ще чуеш за каквото и да е от списъка". Социалко нямал избор и с неохота приел. Последвал 3-часов маратон от теми, започнал с прехода, свършил с "и кво, Англия вече е с кралица Камила - егаси вица". След като Социалко стоически устоял на мъчението, хапейки си езика, обикаляйки из стаята и дори седейки около 20 минути на ръба на леглото и клатейки се напред-назад с ръце около коленете, докато отговарял машинално на събеседника, монахът казал. "Добре, благодаря ти, че ми помогна! Отдавна не съм говорил за тия неща и исках да ги обсъдя с някого, а тукашните монаси хич не са бъбриви. Сега както ти обещах, ще ти кажа къде да отидеш, за да не чуеш нищо от това, докато ти решиш, че не искаш да го чуваш".

Социалко се подготвил да чуе име на някое забутано селце на границата между Нигерия и  Бенин, но за негова изненада монахът казал нещо напълно неочаквано. "Върви в Лом". Социалко не повярвал на ушите си и решил, че това е някаква екзотично населено място. "Къде е тоя Лом?" "Човече, Лом, Северозападна България! Онзи Лом!" "Ама как така в Лом? Та това е в България, човек! Няма как да не говорят за нищо от това!" Монахът си поел дъх и му казал "Братко, Лом е магическо място, където времето е спряло. Няма да разбереш в коя година се намираш, местните пък едва ли въобще са чули какво става напоследък, въобще Лом е едно забравено от Бога и политиците място. Вярвай ми - там никой няма да те занимава с тези неща!" Социалко не вярвал особено, но имал ли избор? Събрал си багажа и хайде към Лом!

Щом пристигнал, той не можал да повярва. Градът бил потънал в някакво безвремие и въобще не било ясно в коя година се намират. Сякаш бил пътувал във времето, но никой не може да му каже в коя посока. Бързо намерил къде да се настани и прекарал там най-блажените няколко месеца в живота си. Накрая с нови сили се върнал в София, където тъкмо обяснявали, че цените отново са се вдигнали заради слуха, че Путин щял да превземе Банкя /в търсене на един бивш премиер с жилище там/ и вина за това имал лидерът на някаква проруска партия, дето бил и руски хибридчик, освен политик. Но това е част от съвсем друга история!

До скоро, скъпи читатели! Колко скоро - кой ти казва? Но знаем едно - и тогава по телевизията, радиото, в Интернет и на улицата ще се обсъждат същите теми, дори да са минали години!

Ако бяха истински...

Днес ще се спрем на произволно избрани и относително популярни герои от комиксите, телевизията, киното и прочее, за да пофилософстваме какви щяха да бъдат те, ако бяха реални персонажи, а не измислени. 

1. Батман - човек, видял как убиват родителите му при обир. Минимум щеше да е с доста тежки емоционални проблеми, не се знае накъде щеше да избие, но последното, което очаквам, е да стане супергерой и да си сглобява костюми, коли и т.н. При наличието на пари вероятно щеше да рефлектира в деструктивно поведение и проверка на границите на възможностите на същия.

2. Спайдърмен - ако вярваме на филмите с Тоби МакГуайър и онази ярост спрямо убиеца на чичо му, бих казал, че го чакат сериозни проблеми с гнева. Не вярвам, че щеше да се успокои толкова лесно дори след като лично раздаде справедливост. Ако хората можеха да се успокояват сами и то така лесно, някои професии въобще нямаше да съществуват. Мечти! Искам такъв свят!

3. Железният човек - предвид статута му на богат човек, около него щеше да има цяла навалица от конспиративни теории, щеше да е обявен за рептил, илюминат и масон едновременно. Възможно е по някое време да му се прииска да замъглява слънцето като разпръсква разни вещества в атмосферата на Земята. :D

4. Супермен - като изключим факта, че хората не приемат ей така някой да си лети кротко из въздуха, вероятно щеше да е заплаха за националната сигурност, да се намира в някоя тайна лаборатория или най-накрая някой злодей да го неутрализира /всички знаят слабото му място, все пак, чудно е, че се бавят толкова/.

5. Хари Потър - мистър Потър има тъжната съдба да е тормозен в детските си години и то не само от Дъдли. И тук не виждам надежди за щастливо бъдеще. Дори е възможно цялата работа с Хогуортс да се окаже някакъв измислен свят, където се е скрил от реалния такъв. Но пък за това са книгите и като цяло научната фантастика - да ни представят нещата по начин, по който няма да ги видим другаде.

6. Доктор Хаус - освен че щеше да бъде уволнен отдавна /как се губят толкова много пари заради един човек - справка конфликта му с акционера на болницата/, той едва ли щеше да изкара толкова много време на наркотици. Господа и дами, не употребявайте такива вещества! Моля ви, не го правете!

7. Шерлок Холмс - книгите са разказали доста за този персонаж. Бих добавил, че в реалността полицията по онова време едва ли е умирала от желание някакъв си цивилен да им се меси в работите и да узурпира полицейската дейност. Освен че щяха да му покажат къде му е мястото, знаем, че и той си пада по... наркотиците. Та ако не го довършат те, щеше да е любовта към опасните жени /фактът, че от толкова жени на тоя свят е впечатлен само от една конкретна говори доста за вкуса му за жени/ или тая нужда от адреналин, който си набавя по опасни начини - в това число борба с престъпници. А в наши дни биха го погнали, защото е женомразец.

8. Барон Мюнхаузен - чували ли сте за лъжливото овчарче? И той така - никой нямаше да му вярва и щеше да си ходи някъде там, търсейки човек, който не му знае репутацията.

9. Бай Ганьо - опааа, тук няма нужда от прогнози! Сигурен съм, че сте виждали доста истински версии на същият и си знаете какъв е живота им.

10. Дон Кихот - тук се оглеждам за учителки по литература с надеждата да не видя такива. Знам, че е доста символичен персонаж, но нека си представим за момент, че видим такъв човек да се шляе из града си. Какво ще му се случи според вас? Ако не изгърми заради преследване и сексуален тормоз /приемаме, че е намерил Дулсинея сред нас/, то задължително ще си има ядове заради войната с вятърните мелници. И като бонус ще го разкостят заради това, че вероятно Санчо няма трудов договор и не му плаща осигуровки. Да се надяваме, че не е налице и грубо отношение към магарето на Санчо, за да не се включат и защитниците на животните, защото и сега проблемите ще му дойдат в повече!

Толкова засега, за да не ви отегчавам с дълги писания! Ако някой иска да прочете за конкретен персонаж, да заповяда в коментарната секция, където може да сподели желанието си! Също така ако някой иска да ми каже колко съм прекрасен, да не пише нищо - всяко ненаписано мнение тук се приема за комплимент по мой адрес. Изненадани ли сте? И тук си имаме текст с дребен шрифт, няма да изоставаме от батковците, я! 

Следвайки стриктно правилата

Днес ще ви разкажа за Срамежливко Тишев. Този млад мъж страдал от нещо, познато на обществото - нямал никакъв успех в общуването. С момичета, с приятели, въобще с хора. Даже щом кучетата го видели, отивали в съседния квартал на града /а човекът живеел във Варна/, за да се разминат с него. Нещата стигнали дотам, че той искал да има социален живот, но същият се свеждал до покана от кукери да дойде без специален костюм или маска, за да гони злите сили. На човекът му писнало, ама наистина му писнало. Почнал да рови и след цяла навалица от съвети как да уголеми части от тялото си, как да излекува болести, които няма и прочее онлайн мъдрости, той намерил статия за психологически тактики, с които да се впише по-добре в обстановката. Решил да ги изпробва и както си ходел, видял привлекателна девойка. Същата била няколко степени по-нагоре над него, ако вярваме на онези хора, които оценяват по красота противоположния пол, но пък той бил сигурен, че тактиките работят. 

Приближил се и според един от съветите се постарал да изглежда ентусиазиран да я види. Засилил се към нея с широко разперени ръце. Девойката се шашнала и не знаела какво да мисли. Тъком да побегне, нашият спрял и подал ръка. Според друг съвет трябвало да пази ръката си топла, ако ще се ръкостиска. Е, той я запазил топла, държейки я под мишницата си, но пък щяло да му помогне да се беше изкъпал тази сутрин след вчерашното бягане след трамвая. Девойката плахо подала ръка и щом усетила мириса на пот от ръката му, направила погнусено изражение. Нашият пишман сваляч се заел със следващата техника: имитация. Направил същата погнусена физиономия. Клетницата се учудила от реакцията му, той също заел учудена поза, тя придобила стъписан вид, той също, тя заприличала на някой, който изчислява 1556576 / 153678579899, той също "започнал изчисленията". В същото това време трябвало да поддържа очен контакт според друг съвет. Това било що-годе лесно, но допълнително втрешявало девойката. 

Доволен от успеха си, той си казал "Време е да я заговоря" и казал:

- Здравейте, аз съм Срамежливко и живея на улица... - тук изредил адреса си, но се сетил, че трябвало да не споделя твърде много /съвет с цел да бъде загадъчен/ и умишлено спрял преди да завърши пълното описание на стаите в дома си. 

След това продължил с:

- А вие къде живеете?

Девойката вече не вярвала на очите си и едвам промълвила:

- Защо ме питате?

- Питате ме защото? - бил отговорът. Това бил следващият съвет, според който за да покажеш, че слушаш събеседника си, трябва да повтаряш последните му три думи под формата на въпрос. Е, те сами по себе си били въпрос, но пък му се сторило тъпо да повтори въпроса, затова го преработил.

- Не, аз ви питам!

- Аз ли ви питам? - продължил с тактиката си Срамежливко.

- Вижте сега, нямам време за шеги?

- Нямате ли време за шеги?

- Не сте никак забавен - защо губите времето на хората с тези глупости?

- Губя ли времето на хората?

- Боже, да не сте ненормален?

- Ненормален ли съм?

- Край! Махнете се от пътя ми или ще повикам полиция!

- Ще повикате ли полиция?

Тук девойката била на крачка от пълната ярост, когато видяла познато лице и го повикала. Това бил брат ѝ, боксьорът Здравомлат Якоръков. Здравомлат дошъл и попитал какво става. Тя набързо му обяснила случващото се, докато Срамежливко деликатно чакал отстрани, за да продължи разговора си. Боксьорът имал скапан ден - гаджето го зарязало заради някакъв боксьор от по-висока категория, когото нямало как да смлати за отмъщение - пичът бил като шесткрилен гардероб, а наш Здравомлат го докарвал само на двукрилен. Също така го уволнили от работа, защото ударил лелката в столовата, понеже му сипала по-малко с цяла една лъжица спрямо дажбата на останалите, а за капак му заявили, че са открили стероиди в пробите му и няма да участва в мач за титлата в своята категория. Той възразил, че не ползва стероиди и ако го правел, щял да има странични ефекти от същите като докато възразявал, потрошил 4 стола, една метална маса и смачкал с голи ръце част от металната врата на стаята. Та както бил набрал сега разбрал, че някакъв ненормалник се закача с малката му сестричка. До 10 секунди боят започнал. Когато Срамежливко се събудил в болницата, медицинската сестра му казала, че за пръв път вижда подобен случай и после допълнила:

- И аз четях тези глупости навремето. После просто ми писна и се отказах.

Оказало се, че тя самата била срамежлива и трудно говорела с мъже. Попаднала на тези съвети, но не ѝ помогнали /е, нея не я пребили заради опита ѝ/, затова се отказала. Когато чула за историята, се досетила какво най-вероятно е станало на онази улица. От дума на дума двамата станали близки и впоследствие започнали връзка.

Но въпреки "успеха си" Срамежливко повече не ползвал тези техники. Когато някой му ги предлагал, той отговарял:

- Пробвал съм ги и няма полза от тях! Сваляш една девойка, а се събираш със съвсем друга. И като бонус завършваш свалката в болницата с множество контузии.

Никой не разбрал какво има предвид с тези думи, но всеки, който ги чуел, си тръгвал силно объркан и притеснен - и за миналото на Срамежливко, и за своето бъдеще, понеже смятал да ползва тези техники, но чутото го карало да бъде притеснен от крайния изход.

Господин млад меринджей, какво стана с Първата дама, бре?

Здравейте, здравейте! Сигурно някои от стааааарите ни читатели помнят, че обявихме конкурс за Първа дама на блога, а после настана такава тишина, че даже мухите спряха да бръмчат, за да не я нарушават. Е, време е да ви докладваме напредъка си!

За начало ви съобщавам, че по време на целия конкурс за участие се записаха точно /цифром и словом/ 0 участнички и 2 участника. За съжаление, Тошо и Муши, търсим жени, няма как да приемем кандидатурите ви, момчета! Но на конкурсите за красота в наши дни приемат кого ли не, така че там имате шанс!

След подобен чутовен провал най-логичното беше някой да поеме отговорност. Това направи чистачът на офиса ни, който сметна, че изглежда твърде заплашително и плаши кандидатките още във фоайето. Въпреки молбите на началникът на блога той да поеме отговорността и чистачът да остане, чистачът беше непреклонен. Следващото логично събитие беше да се анализира провала отвсякъде. Все пак да обявиш конкурс за Първа дама и кандидатките да са по-малко от публиката на мач между отборите на Стойне и Цеката е толкова скандално, колкото да имаш непродадени вентилатори на Екватора след най-горещото лято, виждано там. Интелигентният ни и ерудиран екип направи пълно проучване, включващо: обход на близките заведения, разговор с експертки по маркетинг и продажби, намиращи се понастоящем на няколко километра от изхода от Троян, двучасов брейнсторминг, който дори съседите чуха поради силата на аргументите на участниците в него, посещение на маг Кина, маг Кристина и маг Каролина. Също така бяха приложени иновативни техники като "питай онлайн трол", "създаване на шкафче за висша мъдрост, където в отделно чекмедже поставяш лист с въпрос и чакаш отговор" /нямаше отговор, но някой остави 2-3 кюлчета злато, които предадохме на властите веднага - странни хора, откъде ги намират тези кюлчета/, "питане на волята /неволята не си беше платила сметката за ДжиЕсЕма/", "онче-бонче-талонче" /теглим от купчина с билети на Националната лотария билети и първата цифра на номера им се ползва като буква, от буквите правим думи - оказа се, че имаме нерешени проблеми с бащите си, а нигерийски принц ни иска пари по имейла - тъпи талончета!/, както и съмнителната според мен "мислене" /не вярвам, че шефът може да мисли и идеите му да се предават през устата на Лизачко Подмазвачев, точно пък с него ли имат такава тесна кармична връзка?/...

Като пропуски бяха отбелязани следните: слаба рекламна кампания /този блог се чете само от 5 бота и 10-на кибика/, липса на Фейсбук акаунт /Фейсбука на шефа беше баннат след като снимал "Свободата води народа" и ботът на Зукърбърг приел това за порнография, видиш ли/, както и факта, че нямаме президент на блога. Каква Първа дама си без президент?! Първата Първа дама без президент? 

Мерките за спасяване на бъдещи промоции бяха избрани и те са:

1. внимателен избор на чистачи /без зловещо излъчване/

2. замът на блога ще си направи Фейсбук акаунт само за реклами на блога и без никакви картини, коментари на футболни мачове или други неща, които биха могли да се сметнат за проблем от Фейсбота.

3. вече ще се рекламираме в изключително реномирания ежедневник "Тутракан Нюз" и получихме право на споменаване в предаването на "Мелник ТВ" "Агротехники от града за селото".

4. обявиха се избори за президент на блога. След като на първи етап имаше съмнения за манипулация на вота /не видях такава, докато вадех бюлетините на Лизачко и ги подменях с мои/, се проведе втори. Там двама кандидати завършиха наравно, трети на 2 гласа от тях, а аз предпоследен след ботът на Гугъл... провал!!! В крайна сметка заради мерките срещу коронавируса се наложи да съкратим персонал, което доведе до съкращаването на завършилите преди мен в изборите и така... аз съм новият президент на блога! Вече не съм обикновен шеф като преди, а цял президент! Ето така се издига в йерархията човек! Сега остана само някой ден да ме вкарат в "Европейската комисия за защита свободата на словото в блоговете и онлайн чатовете", за да бъда на върха на щастието.

В заключение: напред към нови висини, господа и дами! И поздрав за 10-мата ни читателя с молба да не дразнят ботовете, че тия дни са станали доста раздразнителни!

Как Законът на Мърфи може да ви прецака?

Чували ли сте за прословутият "Закон на Мърфи"? Т.е. казано на прост език ако нещо може да се прецака, то се прецаква? Ето ви скромен списък с начините на "Законът" да направи живота ви по-гаден /спестих тривиалното за филията, падаща с намазаната страна към пода/:

1. Ако у дома ви стане авария, тя винаги става в петък вечерта или в събота, защото по това време къде да търсиш някой да ремонтира повреденото?

2. Ако веднъж забравиш да провериш дали печката е спряна, тя със сигурност ще работи.

3. Ако не провериш дали алармата на телефона ти е включена на коректния час, или алармата няма да е пусната, или ще е настроена за различен от нужния час.

4. Ако не отидеш на среща с непознат, той ще се окаже любовта на живота ти.

5. Ако си мислиш, че животът ти е отвратителен и никой не живее по-зле, в рамките на 5 секунди някой на това земно кълбо ще те обори като се окаже с по-лош живот от твоя.

6. Всеки път, когато хванеш някой да прави нещо лошо/аморално/непозволено и т.н., то се оказва, че му е "било за пръв път" /и изневеряващите също често са така, чак жал ми става за тях/. 

7. Ако решиш да се подиграеш на нечий правопис или владеене на български език, точно тогава ще направиш някоя тъпа грешка при набиране. Кармата винаги удря право в целта!

8. Ако не провериш поуста си преди да го пратиш, задължително си написал нещо грешно.

9. Ако пращаш неприлични снимки по мобилния, вероятно ще ги пратиш инцидентно на най-нетолерантния към такива неща човек.

10. Ако футболен фен е убеден, че отборът му не може да загуби следващия си мач, той задължително го губи.

11. Ако станеш футболен съдия, сексуалният ти живот се оказва публична тема, както и силата на зрението ти.

12. Ако футболист веднъж отиде на дискотека, задължително лъсват снимки в Интернет и му излиза име на някой, който не спазва режим.

13. Ако спориш с трол, той задължително ще те нарече трол. Така и ако спориш с глупав човек, той ще предположи, че ти си такъв. Гарантирано е така, както изгрева и залеза!

14. Ако търсиш нещо в резултатите на Гугъл, ще ти омръзне точно на предишния резултат преди търсеното/предишната страница.

15. Намерил си готина и лесна за помнене парола? Тя задължително излиза в статия със заглавие в стил "н-те най-тъпи пароли, които хората ползват".

16. Взел си си работа за домашния компютър? Задължително е той да се повреди именно тогава, като колкото по-спешна е работата, толкова повече нараства шанса за повреда.

17. Ако искаш да изпъкнеш, се оказва, че името ти е толкова често срещано, че хората не могат да те намерят в тълпата от клонинги.

18. Ако си открил нещо гениално като това, че Земята е плоска, задължително учените ще те затапят. Въобще каквото и да откриеш, те излизат с опровержение. Спъвате откривателския дух, господа! :Д

19. Ако кликнеш на реклама в Интернет, тя се оказва с прикачен вирус към нея.

20. Ако някой сериал ти е любим, го спират максимално бързо поради "недостатъчен зрителски интерес".

Обещах скромен списък, сега е скромен! Ако има интерес, мога да постъпя като телевизията - да направя продължение, в което след нови 20 точки да се окаже, че списъкът всъщност не е списък, а отдавна изгубения брат на есето. После ще възкреся някой стара история и ще я вмъкна в тази, заминавайки толкова далеч от оригиналната идея, че хората да се чудят за какво ставаше дума в началото. 

Но спокойно! Всички, които прочетоха първият параграф, знаят, че няма да има продължение заради "Законът на Мърфи"! Ако трябва голям интерес към история, за да ѝ напишат продължение, такъв няма да има! До следващата напълно оригинална и нямаща нищо общо с тази история, скъпи читатели!

Притча за самотната девойка

Имало едно време самотна девойка. Тя искала да намери любовта на живота си, но любовта не идвала, и не идвала, и не идвала... Тя чакала с години, ходела по срещи, но не оставала доволна от видяното.

Един ден тя се отчаяла напълно. Мрачни мисли нахлули в главата ѝ. Чувствала се самотна, грозна, сякаш ще си остане вечно сама. След като слушането на тъжни балади и яденето на сладки неща не помогнало, тя тръгнала безцелно по улиците. Обикаляла ли, обикаляла, накрая седнала на една пейка и заплакала. В този момент тя започнала да пита:

- Боже, с години търся мъжът с главно М и не го намирам. Опитах какво ли не, ходих къде ли не, но не го намерих. Кажи ми, къде бъркам?

Понеже това е притча тук съвсем очаквано Господ ѝ отговаря с човешки глас /но ако вие чуете отговор на подобен въпрос, нещата не са на добре, така че внимавайте, мили читатели/:

- Мила девойко, не разбирам какво те притеснява. Ти вече го срещна и то няколко пъти, но постоянно го подминаваше. Спокойно, той пак ще дойде, защото ви е писано да бъдете заедно! Следващият път не го подминавай!

Поуката от притчата е: понякога се вкопчваме толкова в самото търсене, че забравяме за всичко останало. Увлечени в търсенето ние пропускаме това, което търсим. Затова ако и вие търсите и не намирате, проверете резултатите си към момента и внимавайте в бъдеще, за да не пропуснете това, което търсите! Всеки намира търсеното, но не всеки осъзнава кога го е намерил.